Проф. Дилян Николчев за ФрогНюз: Разтревожен съм - Светият Синод ...
Това сподели пред ФрогНюз богословът и специалист по църковно право проф. Дилян Николчев.
Ето и цялото изявление:
Проф. Николчев, след кончината на патриарх Неофит какво процедурно следва оттук нататък към избора на нова глава на Българската православна черква?
Процедурата е написана ясно в Устава на БПЦ. Самият Устав има много проблеми, само че особено тази процедура е ясна, тя е написана в член 42. Когато патриаршеският трон овдовява, Светият синод краткотрайно се управлява от старшия по митрополитско служение, член на понижения състав на Синода. В случая това е Търновският митрополит Григорий. Той е наместник-председател в границите на 7 дни. Първият ден е през вчерашния ден. До седмия ден Светият синод в цялостен състав би трябвало да избере сред митрополитите някои - няма значение старшинството, което пък значи най-ранен банкет митрополитско служение - който да е наместник-председател в период от 4 месеца. В тези 4 месеца той извършва всички отговорности, които е изпълнявал и българският патриарх - управлява съвещанията на цялостния и на понижения състав на Синода, съставлява Българската православна черква пред останалите поместни православни църкви, пред дипломатическите представителства, пред българските държавни институции и така нататък
Светият синод в това време се събира, това се случва през днешния ден. Той би трябвало да дефинира тъкмо по какъв начин започва процедурата. Предстои избиране на листа на достоизбираемите претенденти за български патриарх. Свикват се епархийски събори - по епархиите се привикват епархийските гласоподаватели, които би трябвало да изберат всред себе си представители - клирици и миряни. По остарелия Устав бяха трима клирици и четирима миряни от всяка епархия. Според мен напълно преднамерено се даде наклонност за понижаване на броя на миряните. Те сега са трима клирици и трима миряни.
След епархийските събори се задвижва процедурата за привикване на избор, като Съборът би трябвало да се свика не по-късно от четири месеца след овдовяването на епархията.
Кандидатите в листата за избор би трябвало да дават отговор на избрани условия - да са митрополити на БПЦ, да не са по-млади от 50 години, най-малко 5 години претендентът би трябвало да е управлявал епархия. Много е забавна точка 4 от член 40, където се показват тези условия - че претендентът би трябвало да се отличава с верни мисли върху православната религия. Във втората, заключителната част на това изречение, се добавя “и с тъкмо съблюдаване на църковния ред ”.
Това е тревожно в подтекста на това, което се случи при сливенските избори. Там видяхме, че една по-голяма част от архиереите, за жалост, не съблюдават точно църковния ред. Църковният ред е написан не другаде, а в каноните и в Устава на Българската православна черква.
Много е значимо кои ще бъдат вкарани в тази листа на достоизбираеми.
След това има един различен въпрос. Отново в подтекста на протичащото се около изборите в Сливен, видяхме от една страна, анулиране на изборите от Синода, а от друга - една нефелна разпоредба, с която се целеше прекратяване на Устава в частта за присъединяване на миряни и клирици. Светият Синод се опита да суспендира Устава и по този метод единствено митрополитите, членове на Светия Синод, да избират митрополити.
Сега ще се привиква Патриаршески изборен църковен събор (ПИЦС). Ще се избира освен патриарх, а и Софийски митрополит, защото патриархът е и Софийски митрополит. Тук въпросът е следният - минало ли е отвън полезрението на Светия Синод присъединяване на миряните в изборът на патриарх или не? Много сериозен е този въпрос.
Светият Синод замрази тази разпоредба, постави я във фризера. Каза обществено, че тази разпоредба ще бъде вкарана в бъдещия Църковен събор, който ще я утвърди или няма да е утвърди. Разбира се, това отново е неуместно състояние, защото слага под риск мира в църквата. Как си показва Светият Синод - внасят тази разпоредба и самите миряни, които вземат участие в събора и самите клирици, нисшият клир, взимат решение да поддържат тази разпоредба, т.е. те сами да си отрежат правата на гласоподаватели? По този метод се нарушава и канонът.
Светият Синод имаха щастието, че тази разпоредба беше замразена под църковен публичен напън. В противоположен случай сега щяхме да бъдем очевидци на нещо доста забавно - какво става с присъединяване на миряните и на нисшия клир в избора на български патриарх.
При избора на правоприемник, съответната персона има ли значение или става въпрос по-скоро за някакъв сборен облик?
Има значение, несъмнено. Изискванията, които се показват в Устава, са доста къси - в границите на четири точки, член 41. Това обаче не са всички условия, които канонът предявява.
Ние можем единствено да гадаем дали по конюнктурни линии или някакви други аргументи тези условия, с цел да бъде определен един митрополит за патриарх, са доведени до най-малко - до четири условия.
В каноничния кодекс с църковни правила на църквата има доста други условия, като да вземем за пример претендентът, с цел да бъде определен за български патриарх, да е физически и душевен здрав, да е административно кадърен и така нататък В подтекста на каноничната традиция, че служението на митрополита или служението на патриарха е пожизнено, е доста значимо да се каже, че съществува такава канонична традиция, само че тя постоянно е под изискване. Имам поради, че определеният би трябвало да дава отговор от самото начало на своето служение на изискванията, на които е отговарял в денят на неговият избор.
Имате ли догатки кой може да наследи патриарх Неофит?
Не мога да кажа, само че като виждам какво се случи в Сливен, като виждам лобирането на две-три лобита в църквата със взимането на тези несъответстващи решения, съм меко казано доста угрижен.
Възможно ли е съгласно Вас да има и някакви външни въздействия в този избор?
Възможно е, само че без доказателства можем единствено да си приказваме. Факт е, че погазиха Устава и по този метод и каноните. Уставът не е канон, само че е канонична наредба, не би трябвало да опонира на каноните. С дейностите към избора на епископ на Сливен погазиха, суспендираха Устава.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Проф. Николчев, след кончината на патриарх Неофит какво процедурно следва оттук нататък към избора на нова глава на Българската православна черква?
Процедурата е написана ясно в Устава на БПЦ. Самият Устав има много проблеми, само че особено тази процедура е ясна, тя е написана в член 42. Когато патриаршеският трон овдовява, Светият синод краткотрайно се управлява от старшия по митрополитско служение, член на понижения състав на Синода. В случая това е Търновският митрополит Григорий. Той е наместник-председател в границите на 7 дни. Първият ден е през вчерашния ден. До седмия ден Светият синод в цялостен състав би трябвало да избере сред митрополитите някои - няма значение старшинството, което пък значи най-ранен банкет митрополитско служение - който да е наместник-председател в период от 4 месеца. В тези 4 месеца той извършва всички отговорности, които е изпълнявал и българският патриарх - управлява съвещанията на цялостния и на понижения състав на Синода, съставлява Българската православна черква пред останалите поместни православни църкви, пред дипломатическите представителства, пред българските държавни институции и така нататък
Светият синод в това време се събира, това се случва през днешния ден. Той би трябвало да дефинира тъкмо по какъв начин започва процедурата. Предстои избиране на листа на достоизбираемите претенденти за български патриарх. Свикват се епархийски събори - по епархиите се привикват епархийските гласоподаватели, които би трябвало да изберат всред себе си представители - клирици и миряни. По остарелия Устав бяха трима клирици и четирима миряни от всяка епархия. Според мен напълно преднамерено се даде наклонност за понижаване на броя на миряните. Те сега са трима клирици и трима миряни.
След епархийските събори се задвижва процедурата за привикване на избор, като Съборът би трябвало да се свика не по-късно от четири месеца след овдовяването на епархията.
Кандидатите в листата за избор би трябвало да дават отговор на избрани условия - да са митрополити на БПЦ, да не са по-млади от 50 години, най-малко 5 години претендентът би трябвало да е управлявал епархия. Много е забавна точка 4 от член 40, където се показват тези условия - че претендентът би трябвало да се отличава с верни мисли върху православната религия. Във втората, заключителната част на това изречение, се добавя “и с тъкмо съблюдаване на църковния ред ”.
Това е тревожно в подтекста на това, което се случи при сливенските избори. Там видяхме, че една по-голяма част от архиереите, за жалост, не съблюдават точно църковния ред. Църковният ред е написан не другаде, а в каноните и в Устава на Българската православна черква.
Много е значимо кои ще бъдат вкарани в тази листа на достоизбираеми.
След това има един различен въпрос. Отново в подтекста на протичащото се около изборите в Сливен, видяхме от една страна, анулиране на изборите от Синода, а от друга - една нефелна разпоредба, с която се целеше прекратяване на Устава в частта за присъединяване на миряни и клирици. Светият Синод се опита да суспендира Устава и по този метод единствено митрополитите, членове на Светия Синод, да избират митрополити.
Сега ще се привиква Патриаршески изборен църковен събор (ПИЦС). Ще се избира освен патриарх, а и Софийски митрополит, защото патриархът е и Софийски митрополит. Тук въпросът е следният - минало ли е отвън полезрението на Светия Синод присъединяване на миряните в изборът на патриарх или не? Много сериозен е този въпрос.
Светият Синод замрази тази разпоредба, постави я във фризера. Каза обществено, че тази разпоредба ще бъде вкарана в бъдещия Църковен събор, който ще я утвърди или няма да е утвърди. Разбира се, това отново е неуместно състояние, защото слага под риск мира в църквата. Как си показва Светият Синод - внасят тази разпоредба и самите миряни, които вземат участие в събора и самите клирици, нисшият клир, взимат решение да поддържат тази разпоредба, т.е. те сами да си отрежат правата на гласоподаватели? По този метод се нарушава и канонът.
Светият Синод имаха щастието, че тази разпоредба беше замразена под църковен публичен напън. В противоположен случай сега щяхме да бъдем очевидци на нещо доста забавно - какво става с присъединяване на миряните и на нисшия клир в избора на български патриарх.
При избора на правоприемник, съответната персона има ли значение или става въпрос по-скоро за някакъв сборен облик?
Има значение, несъмнено. Изискванията, които се показват в Устава, са доста къси - в границите на четири точки, член 41. Това обаче не са всички условия, които канонът предявява.
Ние можем единствено да гадаем дали по конюнктурни линии или някакви други аргументи тези условия, с цел да бъде определен един митрополит за патриарх, са доведени до най-малко - до четири условия.
В каноничния кодекс с църковни правила на църквата има доста други условия, като да вземем за пример претендентът, с цел да бъде определен за български патриарх, да е физически и душевен здрав, да е административно кадърен и така нататък В подтекста на каноничната традиция, че служението на митрополита или служението на патриарха е пожизнено, е доста значимо да се каже, че съществува такава канонична традиция, само че тя постоянно е под изискване. Имам поради, че определеният би трябвало да дава отговор от самото начало на своето служение на изискванията, на които е отговарял в денят на неговият избор.
Имате ли догатки кой може да наследи патриарх Неофит?
Не мога да кажа, само че като виждам какво се случи в Сливен, като виждам лобирането на две-три лобита в църквата със взимането на тези несъответстващи решения, съм меко казано доста угрижен.
Възможно ли е съгласно Вас да има и някакви външни въздействия в този избор?
Възможно е, само че без доказателства можем единствено да си приказваме. Факт е, че погазиха Устава и по този метод и каноните. Уставът не е канон, само че е канонична наредба, не би трябвало да опонира на каноните. С дейностите към избора на епископ на Сливен погазиха, суспендираха Устава.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ