Благовест Кирилов: Високотехнологичният сектор не може да е добавка към името на министерство
Това сподели Благовест Кирилов, претендент за депутат от „ Българска социалистическа партия за България “ и втори в листата в 23 МИР, по време на спор „ Иновативна България. Как да го реализираме? “ проведен от BESCO STARUP.
Кирилов съобщи, че още веднъж ще предложи да се сътвори Комисия за цифровизация, осведомителни технологии и нововъведения в идващото Народно заседание.
„ Време е страната да вземе ограничения и да стартира да развива този бизнес. Хубаво е да създадем транспарантна рамка, посредством която страната да работи с бизнеса, да няма значение кой кого познава или в коя позиция е “, съобщи Кирилов.
„ Трябва да хармонизираме законовата нормативна уредба с европейската. Важно е да заложим и на авторските права в онлайн средата, както и регламентирането на работата от у дома. Държавата би трябвало да промени общуването сред жителите и администрацията. Не е задоволително да назовем един развой цифровизиран и да го сложим в pdf. Той би трябвало да оказва помощ на хората и бизнесите. Няма по какъв начин да имаме голям брой регистри, които не са свързани между тях. Трябва да реализираме съгласуваност сред държавните регистри и услугите им, тъй че всеки, който желае да прави бизнес в България да знае, че доста бързо може да реализира основаването на компания и работа с администрация “, уточни Благовест Кирилов.
„ Нуждаем се от нова и гъвката конструкция на работната мощ “, изясни Кирилов. По думите му, с цел да може образованието да приготвя фрагментите за практическата им реализация на пазара на труда и самото наличие би трябвало да са съобразени да дават отговор на дълготрайните потребности на стопанската система.
„ Трябва да се замислим за това преподавателят да бъде наставник, който да насочи по какъв начин на практика да се приложат знанията. Парите следват студента като процедура, само че е хубаво да разгледаме дали това е вярно. Може да се подсигурява финансирането на висшите учебни заведения за научни проучвания и нововъведения. Хубаво е изследователските центрове да бъдат в допълнение финансирани в направление, което да работи дружно с бизнеса и браншове, които работят с него. В момента имаме опция да създадем спомагателни стратегии за поетапна преквалификация в заетите в сфери, които са обвързани с цифровизация, връзки и доставки, което ще усили броя на хората, които имат дял към директно произвеждащите Брутният вътрешен продукт “, сподели още той.
Кирилов съобщи още, че у нас липса среда за рисково вложение. „ Трябва еластичност за финансирането на стартъп фирмите. Така наречените финансови инжекции или дотации не са дълготрайна панацея на проблемите в бранша. Редица европейски страна основават специфични стратегии за тази среда. Те виждат в тези планове късмет да разширят своите стопански граници, въздействие и благополучие. Тези планове са източник на бизнес нововъведения на артикули и услуги, които да подкрепят стопанската система на бъдещето “, изясни Кирилов.
„ В България липса среда за рисково вложение и това основава заплаха новаторските български бизнесмени да изоставен страната със своите хрумвания, да търсят финансиране извън или да се откажат. Тук е ролята на страната да предотврати това или да им помогне в развиването. Може да се вкарат данъчни преференции и облекчения за високотехнологични производства. Секторът е хоризонтална конструкция и обвързван с всички други браншове в стопанската система. Промените и развиването му ще спомогнат за дигитализацията на всички останали браншове в стопанската система “, добави той.
„ Основната цел не е да имаме доста стратегии, които могат да дадат нещо, само че не е ясно по какъв начин, по кое време и по какъв метод. Трябва да има работеща система за финансово стимулиране, явен небосвод и резистентност на данъчната политика “, сподели още Благовест Кирилов.
Кирилов съобщи, че още веднъж ще предложи да се сътвори Комисия за цифровизация, осведомителни технологии и нововъведения в идващото Народно заседание.
„ Време е страната да вземе ограничения и да стартира да развива този бизнес. Хубаво е да създадем транспарантна рамка, посредством която страната да работи с бизнеса, да няма значение кой кого познава или в коя позиция е “, съобщи Кирилов.
„ Трябва да хармонизираме законовата нормативна уредба с европейската. Важно е да заложим и на авторските права в онлайн средата, както и регламентирането на работата от у дома. Държавата би трябвало да промени общуването сред жителите и администрацията. Не е задоволително да назовем един развой цифровизиран и да го сложим в pdf. Той би трябвало да оказва помощ на хората и бизнесите. Няма по какъв начин да имаме голям брой регистри, които не са свързани между тях. Трябва да реализираме съгласуваност сред държавните регистри и услугите им, тъй че всеки, който желае да прави бизнес в България да знае, че доста бързо може да реализира основаването на компания и работа с администрация “, уточни Благовест Кирилов.
„ Нуждаем се от нова и гъвката конструкция на работната мощ “, изясни Кирилов. По думите му, с цел да може образованието да приготвя фрагментите за практическата им реализация на пазара на труда и самото наличие би трябвало да са съобразени да дават отговор на дълготрайните потребности на стопанската система.
„ Трябва да се замислим за това преподавателят да бъде наставник, който да насочи по какъв начин на практика да се приложат знанията. Парите следват студента като процедура, само че е хубаво да разгледаме дали това е вярно. Може да се подсигурява финансирането на висшите учебни заведения за научни проучвания и нововъведения. Хубаво е изследователските центрове да бъдат в допълнение финансирани в направление, което да работи дружно с бизнеса и браншове, които работят с него. В момента имаме опция да създадем спомагателни стратегии за поетапна преквалификация в заетите в сфери, които са обвързани с цифровизация, връзки и доставки, което ще усили броя на хората, които имат дял към директно произвеждащите Брутният вътрешен продукт “, сподели още той.
Кирилов съобщи още, че у нас липса среда за рисково вложение. „ Трябва еластичност за финансирането на стартъп фирмите. Така наречените финансови инжекции или дотации не са дълготрайна панацея на проблемите в бранша. Редица европейски страна основават специфични стратегии за тази среда. Те виждат в тези планове късмет да разширят своите стопански граници, въздействие и благополучие. Тези планове са източник на бизнес нововъведения на артикули и услуги, които да подкрепят стопанската система на бъдещето “, изясни Кирилов.
„ В България липса среда за рисково вложение и това основава заплаха новаторските български бизнесмени да изоставен страната със своите хрумвания, да търсят финансиране извън или да се откажат. Тук е ролята на страната да предотврати това или да им помогне в развиването. Може да се вкарат данъчни преференции и облекчения за високотехнологични производства. Секторът е хоризонтална конструкция и обвързван с всички други браншове в стопанската система. Промените и развиването му ще спомогнат за дигитализацията на всички останали браншове в стопанската система “, добави той.
„ Основната цел не е да имаме доста стратегии, които могат да дадат нещо, само че не е ясно по какъв начин, по кое време и по какъв метод. Трябва да има работеща система за финансово стимулиране, явен небосвод и резистентност на данъчната политика “, сподели още Благовест Кирилов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ