Това есе в рими, посветено на Паисий, написано от Давид

Това есе в рими, отдадено на Паисий, написано от Давид Мавродиев е предоставено на Memoria de futuro - Памет за бъдещето преди две години, когато Давид е бил в 6-ти клас и е изучавал История Славянобългарская. Днес Давид е възпитаник в Софийската математическа гимназия „ Паисий Хилендарски “.

Споделяме го в с вас, тъй като както написа Давид, „ Пишейки историята ни малко позната, Паисий разсънва и в мозъка и в душата българската памет свята!… ”

Главен воин
Има тук свята книга една, която няма никоя друга страна. В нея липсва основен воин, защото героите й са безчет. Тя носи клеймото на безвремие, като жаден вик до нашето съвремие. И от потомство на потомство пази традициите от забвение. Точно в тази книга, огромна загадка се намира. Разбрах, още от първия прочит мой, че създателят й е най-главния воин! Защото името му е знак на познание, свещено и скрито. То е полезност, значима безпределно. Сияние е, умно и трайно. А и мистерия, завладяваща омайно.

Но кой е този загадъчен „ основен воин “ и в коя книга се крие той?… Славната история българска разказва в „ История славянобългарска “ хилендарският духовник Паисий, като споделя и свои мисли. Решил да събере в книга една героичната орис на тази свещена земя, на която се намира нашата страна. Историите, излъчени от уста на уста, той споделя с елементарни, само че мъдри слова. Като ария за необятна земя- героична и епична като сага, само че по-истинска и жива от легенда остаряла.

Предисловието е включено в първа глава, „ За изгодата от историята “. Самоукият белобрад публицист се обръща към „ любомъдрия “ четец, че би трябвало всеки да има потребност от история своя, а не- непозната. Тъй като в случай че от „ други “ историята се превежда тя няма да е същинска и ще подвежда. А единствено родната история дава вяра! Защото тя крачи нежно и безшумно в съня и споделя правилно за минали неща. Дръзко приказва и пленява, религия връща, вяра подарява.

Във втора част е другото встъпление, в което Паисий слага изискване „ към ония, които желаят да прочетат и чуят “, че е нужно да го схванат, с цел да се пробудят. И да спрат да бъдат чуждопоклонници, а и основни виновници да е разлъчен българският жанр, а не обединен и общ, повсеместен народ! Той нашепва за отминалата популярност, с цел да възкръсне тя през днешния ден от давност. За да пребъде това познание и да оцелее вековното поверие.

Същинската част на творбата е историята ни забравена и непозната, за царуване и свята власт. Тази най-голяма част в действителност се състои от разкази, разпределени в седем глави. От жития и грамоти, Паисий твори историята на велики мъже- на българските ни царе, на апостоли други и наши светци, а и на славянските братя създатели! За да се знае, че българинът е борбен и горделив. Дори и да е плебей, той е с житие и съществуване, но и с самопризнание, че става за труд, само че и за въстание.

Послесловът е на ръкописа последната част. В нея Паисий, с доста възторг и пристрастеност, споделя своите дълбоки претекстове историята българска да дири, чак на съветска и немска земя, с цел да остави след себе си диря от разказани обстоятелства, с дати и отзиви, като най-точни и значими сведения. За да знаят и помнят бъдните генерации, че не би трябвало да остава в давност историята ни остаряла!… И с цел да запазят съдбовния завет, очите ми се взират в редове безброй. А мозъка, осъзнал своето предопределение, запомня святото обръщение.

Сърцето ми буйно бие, кръвта ври. А душата като въглен гори, подготвена за нови задачи, в духа на героя - Паисий. Със своето смело мнение, със смелото си държание, без капка подозрение, позор или страдание, той вади от забвение на владетелите имената и популяризира им делата. Пишейки историята ни малко позната, Паисий разсънва и в мозъка и в душата българската памет свята!…

…А през днешния ден „ История славянобългарска “ дали са прочели децата? И дали помнят историята на България? А и знаят ли името на героя, който популяризира я?…

Източник ~ Memoria de futuro - Памет за бъдещето