Това е втората част на статията. Първата бе публикувана на

Това е втората част на публикацията. Първата бе оповестена на ето този линк (натиснете тук). В тази втора част навлизаме в елементи по отношение на бъдещето на пилотираната стратегия на Китай, както и вероятните пилотирани лунни упоритости на тази страна.

Статията бе оповестена на страниците на уеб страницата с общителното позволение на Дуейн А. Дей, публицист в TheSpaceReview. Първата част на публикацията в оригинал се намира тук, а втората – тук.

Последният представител бе Скот Пейс, който стартира своята презентация наблягайки, че не е специалист във връзка с галактическата стратегия на Китай, само че че е доста наясно с технологиите, които по едно и също време се употребяват за военни и мирни цели. Пейс посвети огромна част от своето изложение на вероятните проекти на Китай да изпрати човек на повърхността на Луната.

Китайската пилотирана стратегия е напреднала значително в границите на едвам няколко полета. В предишното Съединени американски щати са изстреляли пет орбитални задачи в границите на три и половина години преди да осъществят първата си разходка в открития космос по време на Джемини 4 през юни 1965 година Съюз на съветските социалистически републики са осъществили първата си разходка в космоса по време на седмата пилотирана задача – през март 1965 година, след близо четири години умелост. За Китай бяха нужни пет години и едвам три задачи. Пейс означи, че 14-минутната китайска галактическа разходка е сравнима с първите галактически разходки на Русия и Съединени американски щати (съответно за 24 и 20 мин.). Но той също добави, че макар обстоятелството, че Китай е минал от едночленна на тричленна задача по-бавно от Съюз на съветските социалистически републики и по-бързо от Съединени американски щати, сравненията са много неточни и непълни. Наистина Китай в детайли е разучавал предходни опити с галактически разходки на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, само че има доста неща,които не могат да се научат по книга. Трябва да има на практика опит. Като допълнение може да се каже, че изказвания, че Китай е копирал повече от оборудването си от Русия, са пресилени.

Пейс също по този начин направи обзор на полемиките, провели се сред НАСА и Китайската национална галактическа организация (ЦНСА). През декември 2004 тогавашният админ на НАСА Шон О`Кийф се е срещал с делегати на ЦНСА и те са дискутирали опцията за съдействие по отношение на галактически приложения и Земна просвета. Но нищо значително не се е трансформирало след тази среща. През септември 2006 година админът на НАСА – Майк Грифин е пътувал до Китай, където служители от Съединени американски щати и Китай са дискутирали вероятната обмяна на опит сред двете страни. Но нищо не се е трансформирало и след тази среща и чак след още близо две години – през юли 2008 – екип от НАСА посети Китай и двете организации образуваха две работни групи за Земята и галактическата просвета.

Пейс сподели, че доста хора от галактическото общество виждат космоса като евентуална форма на “пинг-понг дипломация ”, която в края на краищата ще докара до по-голяма кооперация сред двете страни. Но по негово мнение това е нереалистично. Дали Китай ще даде приоритет на тежкотоварната си ракета Лонг Марч 5 за сметка на продължаващата еволюция на Лонг Марч 2? Дали Китай ще се концентрира повече върху роботизираните задачи за мониторинг на бедствия измежду останалите задачи?

Ако Китай реши да изпрати човек до Луната, най-вероятният способ ще включва ракетата Лонг Марч 5. Обявена за пръв път през 2001 година, в този момент стартът е плануван за 2014 година след доста отлагания. Предназначена да изстрелва тежки геосинхронни информационни спътници, тя може да изнася 25 тона в Ниска околоземна орбита и 14 тона в геосинхронна трансферна орбита.

Пейс означи, че обява през 2008 година на тематика “Проучване на техническите благоприятни условия за реализиране на пилотирана лунна задача ” е била готова от Лонг Лехао от Китайската академия по ракетна технология, както и Ронг Ий от Пекинския институт по инженерство на галактически системи. Те са открили четири разнообразни благоприятни условия за реализиране за пилотирана лунна задача, множеството от които изискват доста изстрелвания на ракета Лонг Марч 5. Два от методите изискват три изстрелвания.

Един вероятен вид на пилотирана задача до Луната, употребявайки ракети Лонг Марч 5. Credit: NASA

Пейс означи също по този начин, че Лехао е разработчик на Лонг Марч 5 и като подобен е податлив да подценява компликацията на задачата. НАСА също е създала една спекулативна идея за това по какъв начин Китай може да реализира пилотирана лунна задача и съгласно организацията ще са нужни четири изстрелвания на Лонг Марч 5, а не три. Първото изстрелване би изнесло транслунна степен в ниска околоземна орбита. Следва изстрелване на безпилотен спускаем уред, който би трябвало да се скачи с тази степен и да отлети до Луната. След това би трябвало изстрелване на още една степен и най-после транспортен съд Шенчжоу, който да се скачи със степента и да се насочи към Луната. В орбита към Луната Шенчжоу ще би трябвало да се скачи със спускаемия модул и двама астронавти ще могат да се разходят на лунната повърхнина.

След като Пейс изнесе речта си, той стартира да приема въпроси от публиката, някои от които бяха непосредствено фокусирани върху това какъв брой харчи Китай за галактически полети, в частност пилотирани, и за неяснотата във връзка с бъдещите проекти. Дийн Ченг означи, че макар че от Китай са съобщавали какъв брой пари са се похарчили за създаването на Шенчжоу, тези данни са много безсмислени заради комплицираната администрация, обкръжаваща плана. Самите китайци може би не знаят точната цифра заради тайните и секретни счетоводни правила и метода, по който програмата е вплетена в границите на разнообразни организации. По-добра “мерна единица ” е не финансовата сума, а равнището на старания, които се поставят. Ченг също означи, че когато Народната освободителна войска е била подредена да се откаже от голям брой комерсиални притежания като казина (част от проекта да се “професионализират ” китайските военни), тогава една индустриална активност, която е подпомагала, е тази на производството на информационни спътници. Последната активност се е смятала за витално значима за военната задача.

Полпитър сподели, че по време на едно скорошно навестяване на Китай, един старши чиновник на галактическата стратегия е обяснил, че държавното управление търси метод да раздели военните и гражданските галактически функционалности, които до този миг са се намирали под отговорността на Народната освободителна войска. Въпреки че Полпитър не беше в положение да даде едно пояснение за тази смяна в политиката, не е мъчно да си представим, че това в действителност е част от напъните да се увеличи отговорността, професионализма и яснотата на Китайските военни. Всичко, което имаме потребност да знаем за заплетената природа на Китайските военни, може да се съвмести в границите на едно название: “Флота на Китайската освободителна войска ”.

И тримата представители бяха съгласни, че основен проблем с Китайската галактическа стратегия е нейната неизясненост и неяснота. За това от Западния свят доста се оплакват и явно ушите в Китай са глухи, с цел да чуят роптаенето.

Но макар постоянно повтарящите се недоволства в Запада по отношение на неналичието на отвореност във връзка с галактическата си стратегия, истината е, че до момента в който Китай е прекомерно скришен за някои от галактическите си планове и проекти (както и за бюджета), страната в действителност е доста по-отворена, в сравнение с някои Западняци си мислят. И сигурно може да се твърди, че Китай е доста по-отворен от Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. И няма по-ясен образец от речта, дадена от член на Китайското общество по астронавтика по време на Международния Астронавтски Конгрес в Гласгоу, Шотландия, седмицата преди полемиките в Наследствената Фондация във Вашингтон.

Говорителят – не му знам името – показва, че Китай като се изключи че е развил майсторство на галактическите разходки, е напреднал и във връзка с Пауърпойнт-презентациите. Презентацията на представителя включваше доста детайлни компютърни илюстрации на разнообразни кораби Шенчжоу, изстреляни до този миг, а също по този начин и ранни дизайни на бъдещите им галактически станции. Презетацията, наименувана “Мисията Шенчжоу 7 и по-късно – от фикция до действителност ”, беше най-много отдадена на разкази за другите задачи на Шенчжоу, в това число и за четирите безпилотни задачи и техните достижения.

Презентацията бе удивително детайлна, като включваше графични илюстрации на петте проследяващи задачите морски кораби, три спътника, а също по този начин и пет наземни станции, които са подпомагали задачата Шенчжоу 7. И отвореността беше доста по-голяма от тази на Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. Но най-интересният аспект бе полемиката за бъдещето на пилотираната стратегия на Китай.

До напълно скоро Западни наблюдаващи считаха, че идната стъпка в програмата Шенчжоу на Китай е изстрелването на Шенчжоу 8 и 9, които след това ще се скачват. Това би трябвало да бъде последвано от изстрелване на обикновена безпилотна станция, евентуално през 2010, която ще бъде посетена от Шенчжоу 10.

Но съгласно презентацията в Гласгоу в този момент Китай има прелиминарен проект да изстреля кораб-мишена към 2011, след което един “безпилотен транспортен съд ” и един Шенчжоу ще излетят, с цел да се срещнат и скачат. След презентацията в действителност остана неразбираемо дали това се отнася точно за три кораба – само че в случай че това в действителност е по този начин, Китай може би възнамерява да изстрелят безпилотен кораб-ядро, към което ще се прикачи Шенчжоу и по-късно ще бъде обслужено от товарен транспортен съд – сходно на опита на Русия със Салют и Мир.

Според Китайската телевизия – въпреки и да не беше предадено доста детайлно в Гласгоу – Китай може да построи три елементарни галактически станции – известни като Тиатонг сред 2010 и 2015 година Те биха били посетени до осем пилотирани кораба Шенчжоу. Ако това е по този начин, това би означавало, че Китай ще форсира крачките на пилотираната си стратегия и нейните изстрелвания. До този миг Китай приблизително реализира една пилотирана задача всеки 2.5 години. Но след изстрелването на Шенчжоу 8 ще имаме към 1-2 задачи всяка година.

Според презентацията в Гласгоу Китай ще създаде пилотирана галактическа станция до 2020 година, с цел да реши проблемите на галактическите приложения от огромен мащаб с обезпечаването на дълготрайно пилотирано наличие в космоса.Това всичко е стадий от така наречен “тристепенна тактика за асимилиране на космоса ”. Макар и да не бе обяснено доста ясно, явно първата степен бе интервалът от създаването на Шенчжоу до последната задача. Втората степен ще включва срещата и скачването с дребна галактическа станция и голям брой пилотирани задачи, разпростряли се през първата половина на идващото десетилетие. И третата степен ще е “мултимодулна галактическа станция ”. След като това бъде реализирано до края на идващото десетилетие, “Китай ще се простре вшироките простори на околоземна орбита и оттатък ”. Според слайдовете на презентацията “пилотираното кацане на Луната е огромно предизвикателство за международната висока технология и е стратегическо поле за проучване. Така че, належащо е да се реализира първо срещи и скачвания в подобаващото време, с цел да се стигне до това вероятно бъдещо достижение ”. Но съгласно тази презентация, в случай че решим да й имаме вяра, проектите на Китай за идващото десетилетие имат за фокус разширено човешко наличие в ниска околоземна орбита, а не задача до Луната.

Също толкоз забавни колкото експозето бяха и изображенията, които явно демонстрираха това, което може да съставлява корабът Тиатонг, както и ранен проект на мултимодулната галактическа станция, която Китай желае да създаде до 2020 година Модулът Тиатонг наподобява да е подобен с кораба Жул Верн на Европейската галактическа организация. Тиатонг ще може да достави хранителни запаси за поддържане на Шенчжоу в орбита няколко седмици. Мултимодулната галактическа станция се състои от три огромни модула, инсталирани към централно ядро, а самият Шенчжоу е паркиран на един от портовете за съединяване с централното ядро. Има и модул, който е подобен с този, показан на челен слайд като цел за скачване- евентуално така наречен Тиатонг, сходно на конфигурацията на съветската станция Мир. Така наподобява, че е допустимо Китай да цели модулът Тиатонг да бъде употребен да поддържа продължителни задачи на Шенчжоу в ранната част на десетилетието, а по-късно да обезпечава логистична поддръжка към мултимодулната галактическа станция. Логичен първоначален път.

Да се върнем на аналогията със Студената война и какъв брой малко моделът й припомня на пътеката, по която са поели Индия и Китай. Китай и Индия деликатно изследват опита на предшествениците си, само че сами определяйки стъпките си. Не би следвало да се изненадваме от това. След всичко казано до този миг, по какъв начин ли може да си разбираем, че една от най-големите галактически стратегии в света – тази на Япония – в никакъв случай не избра да развие пилотирани галактически полети? И какво тъкмо дефинира дали една страна би избрала да развие свои лични качества за галактически полети? Преди две години, по време на един симпозиум за обществените аспекти на галактическите полети във Вашингтон, един представител провокирал истинноста на изказванието, че страните създават пилотирани галактически стратегии, с цел да отстояват способността и независимостта си. Ако това е по този начин, попитал представителят, какво би обяснило обстоятелството, че Франция няма своя лична пилотирана стратегия? Всяка страна е друга. Няма “нормален път ” за пилотираните полети.

Дуейн А. Дей може да бъде открит на zirconic1 (AT) cox.net