Междузвездни пътешествия – Част 2
Това е втора част на публикацията „ Междузвездни пътешествия – фантазии, концепции, действителни благоприятни условия ”. В тази част ще ви срещна с разнообразни концепции за реализирането на междузвездни галактически полети и ще разгледаме кои от тях са най-реалистични.
Тази фотография демонстрира цялостното разрастване на платната на “Икарос ” през 2010 година. Photo credit: JAXA
Ако има технология, за която можем да използваме думи като „ постижима ”, „ изпълнима ”, „ работеща ”, това е слънчевото корабоплаване. Самата идея не е толкоз комплицирана (поне на думи) – Слънцето излъчва светлина, а светлината е формирана от частички (фотони). Ако в космоса бъде разгърната платноходка, фотоните ще оказват налягане върху платната (също както вятърът оказва налягане върху платната на корабите), а самата платноходка ще бъде ускорявана. През месец юни 2010 година Япония изстреля в космоса платноходката „ Икарос ”, а пет месеца по-късно НАСА изстреля „ НаноСейл-Д ”. Тези демонстрации потвърдиха, че слънчевото корабоплаване е действителна опция и работи.
Концепцията обаче не е лишена от проблеми. Учени пресмятат, че да се реализиран действителни триумфи за междузвездни полети, платноходката би трябвало да е с размерите на щата Тексас! Разбира се, материалът ще би трябвало да е извънредно тъничък – по-тънък от човешки косъм, което слага съществени провокации пред неговото произвеждане и разрастване в космоса. Освен това Слънцето може да окаже начално ускоряване единствено при започване на полета – с отдалечаването от Слънчевата система ще би трябвало да се употребяват насочващи лазери, които ще облъчват платното от огромно разстояние. Това изисква точност, която към момента не сме постигнали.
Някои от най-амбициозните сюжети за слънчево корабоплаване плануват постигането на скорост 1/10 от тази на светлината. При такава скорост нашата платноходка ще може да доближи до най-близката звезда – Проксима Центавър за към 40-50 години. Днешните „ Вояджър ”-и работят в продължение на повече от 30 години – тъй че, говорейки за опциите на електрониката, една безпилотна задача би оживяла за толкоз време да доближи до Проксима Центавър и да изпрати научна информация.
