Това е време, което можете да прекарате с приятели и

Това е време, което можете да прекарате с другари и обичани хора, да се забавлявате и да си почивате доста по-пълноценно. Eто няколко аргументи да спрем да гледаме телевизия още през днешния ден:

Губим време

Времето, прекарано в гледане на телевизия, е като времето, прекарано в сън (с изключение на това, че от едното тялото ви няма витална нужда). Въпросът е дали желаете да проспите още по-голяма част деня си.

Лишаваме се от обществен живот

Всеки час пред тв приемника е час, в който не живеем живота си на цялостни обороти. В това време можем да играем с децата си, да сме на открито с другари, да се срещаме с нови хора и да вършим доста по-вълнуващи неща. Връзката с другите е една от главните човешки потребности, които всеки от нас има, и които тв приемникът няма по какъв начин да удовлетвори.

Програмираме се с негативно мислене

Почти всяко предаване по малкия екран – от новините, през риалити шоутата, даже до комедиите, е изпълнено с негативност. Малко са позитивните послания, които биха могли да компенсират тази наклонност. Замислете се по кое време за финален път след няколко часа пред тв приемника сте били в положително въодушевление?

Телевизията образува всеобщи възгледи, които са всичко, само че не и хуманни

Комедиите по малкия екран играят с известни стандарти – осмиват „ смотаните “, „ глупавите “, цялостните, другите. Новините са цялостни с репортажи за всеобщи бедствия, страдалчество и гибел – до степен, в която сетивата ни се притъпяват. В същото време се водят яростни разногласия и се основават драми за какви ли не дреболии – в името на спектакъла. Всичко това въздейства върху отношението към живота и цялостния ни светоглед.

Създава нереалистични упования

Телевизията изкривява визията ни за действителността. Непрекъснато виждаме красиви хора, които вършат удивителни неща и претърпяват невероятни завършения. Попитайте който желаете от телевизионните звезди – и най-малоумните ще би трябвало да признаят, че облиците им от екрана и по кориците на списанията са подправени.

Създава възприятие за некомпетентност

Животът в никакъв случай няма да бъде подобен, какъвто го дават по малкия екран. Сравнението с действителността разочарова доста хора. Посланията, които стигат до нас от екрана, прикрито ни убеждават, че не сме задоволително красиви/умни/забавни и прочие Животът ни стартира да наподобява несъвършен в съпоставяне със съвършенството на телевизионния свят.

Реклама и отново реклама

Няма да сгрешите, в случай че кажете, че има една причина малкия екран да съществува и тя е да предлага артикули. Никой не продуцира излъчвания, с цел да прави огромно изкуство. Всяка една част от всяка една телевизионна стратегия е проектирана да ни държи пред тв приемника, с цел да може да купим продуктите, предлагани посредством общоприети реклами или продуктово позициониране. Телевизията ни кара да се усещаме зле, с цел да купуваме артикули, които ще ни накарат да се усещаме по-добре. С други думи, сами си промиваме мозъка, с цел да печелят фирмите.

Вредата от седенето

Днес водим по-уседнал живот от всеки път. Повечето хора прекарваме огромната част от деня си на бюрото пред компютъра. И утежняваме казуса, когато се приберем у дома и седнем пред тв приемника. Скорошни проучвания демонстрират със стряскащи резултати какъв брой нездравословно за здравето е продължителното седене.

Децата възприемат навика от нас

В днешно време децата израстват пред тв приемника. Редица изследвания през миналите десетилетия демонстрират негативните резултати на малкия екран върху физическото и психологично развиване на най-малките. За жал, каквото и да им приказваме, те повтарят това, което вършим. Така и идващите генерации отразяват нашия избор.

Наистина ли си почиваме?

Единственият мотив ЗА гледането на телевизия е, че е елементарно. Спирате работата за деня, идва време да се отпуснете и за малко да изключите претрупания си мозък – за жал опитът демонстрира, че това, което е най-лесно, рядко се оказва най-хубавото за нас.

Повечето хора ще се съгласят, че спортът, музиката, танците, срещите с другари и времето, отдадено на някое занимание ги разтоварват доста повече, в сравнение с седенето с взор, вторачен в екрана и отдалечено в ръка.

Имаме имаме един живот – от нас зависи по какъв начин ще го изживеем. Наш личен избор е дали да осъществим този живот с същински хора, които вършат удивителни неща и изживяват страхотни завършения, или ще гледаме измислените.