Войната в Близкия изток – най-големият тест за военната стратегия...
Това е опция да се покаже, че макар две десетилетия промени в бойните тактики и революцията на дроновете по бойните полета в Украйна, американският метод на водене на война към момента е вероятен. Или пък не.
Предизвикателството е, че „ идеалните “ случаи като този са нож с две остриета. Те не потвърждават, че теорията ще работи в по-малко удобни условия. Но в случай че се провалят, могат да оборят цели концепции. Изводът за Съединени американски щати е: в случай че американският метод на война не може да проработи против Иран – слаб режим с посредствена войска – няма по какъв начин да проработи в доста по-труден случай, като Китай да вземем за пример.
Американският метод към войната се характеризира с удари на дълги дистанции, точност и блян към цялостно доминиране. Предполага се, че превъзходството в качеството – скъпа технология и добре подготвен личен състав – може да донесе победа с най-малък риск за живота на американците. Чрез ориентиране към основни водачи, бази и качества добре плануваните прецизни удари могат да провокират промени във външната политика на врага, колапс на режима или даже капитулация, без да се наложи пряк конфликт по земя.
Американците към този момент дебютираха с ранна версия на този метод през Първата война в Залива, напомня още изданието. През 90-те години той се опитва в Косово, в небето над Ирак и посредством удари в Африка и разнообразни други елементи на Близкия изток. Оръжията са нови крилати ракети, стелт самолети и прецизни бомби.
Но той се сблъсква със съществени провокации в идващите две десетилетия в Ирак и Афганистан. Дори с дронове с дистанционно управление и все по-прецизни муниции, Съединени американски щати не можеха да задържат или стабилизират територии без сухопътни войски, вплетени в близки боеве с враговете.
След това, с пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година, се появи чувството, че американският метод на водене на война е завършил. Новите технологии, изключително дроновете и изкуственият разсъдък, алармират за връщането на дълги и изтощителни войни на устойчивост. На този декор някои се питат за какво Съединени американски щати не са извлекли по-пълно уроците от Украйна. Защо не са презаредили арсеналите си с евтини муниции и дронове, не са се отказали от скъпите платформи и не са преработили акциите си, с цел да поддържат многогодишни спорове за завземане или отбрана на територии?
Причината не е просто бюрократична инерция. Напротив, Съединени американски щати имат надълбоко вкоренена религия в личния си метод на водене на война и ясно схващане по какъв начин новите технологии – дронове, AI и други – могат да го поддържат.
Операция „ Епична гняв “ може да се преглежда като контрапример на дистопичния облик на спора, който съставлява войната в Украйна. В първия ден на взаимната интервенция сред Съединени американски щати и Израел беше „ отсечена главата “ на иранския режим. Ударени бяха над 1 200 цели, при загуба единствено на шест американски военни. Противникът е отхвърлен при един от най-големите ракетни обстрели в историята, а американска подводница унищожи противников транспортен съд за първи път след Втората международна война.
Но към този момент има пропуквания в тази картина. Съединени американски щати може инцидентно да са атакували учебно заведение, убивайки над 100 деца (към края на предходната седмица министърът на защитата Пит Хегсет съобщи, че Пентагонът към момента „ проверява “). Три изтребителя F-15 са свалени от другарски огън над Кувейт. Администрацията на Тръмп остава неразбираема по отношение на стратегическите цели, опцията за изпращане на сухопътни войски и времевите рамки на акцията. Междувременно запасите от ракети и бомби понижават, а разноските порастват.
За страните, които следят и се чудят дали да влагат в украинския или американския боен модел, сегашната интервенция в Персийския залив е значим тест. Да се въоръжават ли за войни на устойчивост или за софтуерно предимство – демонстрирано през миналата седмица?
Резултатът ще дефинира ориста на Иран и района, само че също по този начин и бъдещето на американската войска. Ако Съединени американски щати не съумеят да реализират решаваща победа и се въвлекат в дълга, скъпа и комплицирана партизанска война, неуспехът на „ идеалния “ случай ще принуди армията да възвърне арсеналите си и да трансформира тактиката си за изцяло друг вид война – такава, която наподобява доста повече на украинската, в сравнение с Първата война в Залива.
Предизвикателството е, че „ идеалните “ случаи като този са нож с две остриета. Те не потвърждават, че теорията ще работи в по-малко удобни условия. Но в случай че се провалят, могат да оборят цели концепции. Изводът за Съединени американски щати е: в случай че американският метод на война не може да проработи против Иран – слаб режим с посредствена войска – няма по какъв начин да проработи в доста по-труден случай, като Китай да вземем за пример.
Американският метод към войната се характеризира с удари на дълги дистанции, точност и блян към цялостно доминиране. Предполага се, че превъзходството в качеството – скъпа технология и добре подготвен личен състав – може да донесе победа с най-малък риск за живота на американците. Чрез ориентиране към основни водачи, бази и качества добре плануваните прецизни удари могат да провокират промени във външната политика на врага, колапс на режима или даже капитулация, без да се наложи пряк конфликт по земя.
Американците към този момент дебютираха с ранна версия на този метод през Първата война в Залива, напомня още изданието. През 90-те години той се опитва в Косово, в небето над Ирак и посредством удари в Африка и разнообразни други елементи на Близкия изток. Оръжията са нови крилати ракети, стелт самолети и прецизни бомби.
Но той се сблъсква със съществени провокации в идващите две десетилетия в Ирак и Афганистан. Дори с дронове с дистанционно управление и все по-прецизни муниции, Съединени американски щати не можеха да задържат или стабилизират територии без сухопътни войски, вплетени в близки боеве с враговете.
След това, с пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година, се появи чувството, че американският метод на водене на война е завършил. Новите технологии, изключително дроновете и изкуственият разсъдък, алармират за връщането на дълги и изтощителни войни на устойчивост. На този декор някои се питат за какво Съединени американски щати не са извлекли по-пълно уроците от Украйна. Защо не са презаредили арсеналите си с евтини муниции и дронове, не са се отказали от скъпите платформи и не са преработили акциите си, с цел да поддържат многогодишни спорове за завземане или отбрана на територии?
Причината не е просто бюрократична инерция. Напротив, Съединени американски щати имат надълбоко вкоренена религия в личния си метод на водене на война и ясно схващане по какъв начин новите технологии – дронове, AI и други – могат да го поддържат.
Операция „ Епична гняв “ може да се преглежда като контрапример на дистопичния облик на спора, който съставлява войната в Украйна. В първия ден на взаимната интервенция сред Съединени американски щати и Израел беше „ отсечена главата “ на иранския режим. Ударени бяха над 1 200 цели, при загуба единствено на шест американски военни. Противникът е отхвърлен при един от най-големите ракетни обстрели в историята, а американска подводница унищожи противников транспортен съд за първи път след Втората международна война.
Но към този момент има пропуквания в тази картина. Съединени американски щати може инцидентно да са атакували учебно заведение, убивайки над 100 деца (към края на предходната седмица министърът на защитата Пит Хегсет съобщи, че Пентагонът към момента „ проверява “). Три изтребителя F-15 са свалени от другарски огън над Кувейт. Администрацията на Тръмп остава неразбираема по отношение на стратегическите цели, опцията за изпращане на сухопътни войски и времевите рамки на акцията. Междувременно запасите от ракети и бомби понижават, а разноските порастват.
За страните, които следят и се чудят дали да влагат в украинския или американския боен модел, сегашната интервенция в Персийския залив е значим тест. Да се въоръжават ли за войни на устойчивост или за софтуерно предимство – демонстрирано през миналата седмица?
Резултатът ще дефинира ориста на Иран и района, само че също по този начин и бъдещето на американската войска. Ако Съединени американски щати не съумеят да реализират решаваща победа и се въвлекат в дълга, скъпа и комплицирана партизанска война, неуспехът на „ идеалния “ случай ще принуди армията да възвърне арсеналите си и да трансформира тактиката си за изцяло друг вид война – такава, която наподобява доста повече на украинската, в сравнение с Първата война в Залива.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ