Това е въпрос, на който може би само един учен

Това е въпрос, на който може би единствено един академик би изискал да се опита да отговори. Защо когато вървим, държим ръцете си изправни до тялото, а когато бягаме ги сгъваме в лактите? На този физически проблем е отдадена публикация в изданието Гардиън. 
Месеци откакто главоблъсканицата влезнала под кожата на Андрю Йегиан, до момента в който той се разхождал в университета в Харвард, ученият към този момент имал част от отговора. Той помолил доброволци да вървят на бягаща пътека, поставил им кислородни маски и ги оборудвал с други измервателни уреди. Експериментът сочи, че те са изразходвали 11% повече сила, в случай че размахват ръце, както е при бягане, в сравнение с в случай че ги държи изправени край тялото. Размахването подвигна количеството на потребления О2 от приблизително 643ml на минута до 712ml на минута.
Проучването, оповестено в Journal of Experimental Biology, включва осем студенти - от запалени маратонци до хора, които тичат по един, два пъти седмично. „ Сгъването на ръката понижава силата, която би трябвало да похарчите за рамото, само че усилва тази, която би трябвало да похарчите в лакътя ", сподели Йегиан.
Изследователите признават, че не знаят за какво бегачите са склонни да сгъват ръцете си, само че Йегиан е уверен, че има някаква изгода от това. Може да се окаже, че свитите ръце оказват помощ за стабилизиране на главата при тичане, сподели той. Предишни проучвания демонстрират, че това може да помогне на бегачите да поддържат баланс.
Изследванията на Йегиан преглеждат единствено една скорост на придвижване, тъй че изразходваната сила може да бъде друга, когато става дума за бързи скорости, написа Гардиън.