Халюцинации и никакъв сън. Джасмин Парис - първата жена, завършила маратона, който никой не завършва
Това е ултрамаратон, въодушевен от едно фамозно бягство от пандиза. През всичките 35 години, откогато се провежда, над 1000 души са опитвали да го завършат, само че единствено 20 са успявали. Миналата седмица това за първи път беше реализирано и от жена - британката Джасмин Парис.
Това е един от най-странните, само че и най-трудни ултрамаратони в света. За да ви позволен да участвате, би трябвало да кандидатствате с нещо приблизително сред мотивационно писмо и есе. Ако ви одобряват, получавате съболезнователно писмо от уредника.
А по-късно би трябвало да се опитате да избягате 160 км за по-малко от 60 часа, минавайки денивелация от 16 500 метра - или нанагорнище съвсем два пъти колкото височината на Еверест.
За всичките 35 години от 1989 година до момента, откогато надпреварата се организира в този формат, над 1000 души са се опитвали да го приключват. Но единствено 20 от тях са успявали.
В края на предходната седмица това за първи направи и жена - британката Джасмин Парис . Тя е една от единствено петимата бегачи, които приключиха тазгодишното издание на маратона " Баркли " в щата Тенеси в Съединени американски щати.
" Бях толкоз покрай това да припадна. Чувствах, че или ще стигна до финала, или ще рухна тъкмо преди него ", сподели Парис след края на конкуренцията пред в. Гардиън.
На от завършването ѝ се вижда по какъв начин тя се движи с последни сили, доближава боядисания в жълто край, а откакто го допира, безусловно се свлича на земята. Отнема ѝ повече от 5 минути, до момента в който възвърне естественото си дишане.
Всъщност това е третият ѝ опит да измине ултрамаратона, прочут измежду бегачите по света като " надпреварата, което никой не приключва ". По думите ѝ този път от самото начало е усещала, че в действителност може да го направи - до момента в който в самия край не осъзнава, че ѝ остават още единствено 8 минути до лимита от 60 часа. Тогава в главата ѝ се прокрадва мисълта, че може и да не успее.
" Оставаше ми към километър, само че нагоре по рид. Толкова обезверено желаех да спра. Но мозъкът ми ми споделяше: " Ако не успееш в този момент, ще ти се наложи да го правиш отново изначало ", споделя Парис.
В последна сметка тя приключи с време 59 часа 58 минути и 21 секунди - единствено 99 секунди преди времевия предел. По думите ѝ надпреварата е толкоз мъчно не поради дължината си, а поради терена - всяка година трасето е друго, само че в никакъв случай не следва действително съществуващи пътеки, а вместо това непроменяемо включва отвесни изкачвания и прекосяване през шубраци и дървета.
Основен уредник на надпреварата е Гари Кентрел, а концепцията му за конкуренцията в действителност е въодушевена от бягството от пандиза на Джеймс Ърл Рей - килъра на Мартин Лутър Кинг-младши . През 1977 година Рей бяга от килията си в пандиза, който се намира в същия регион като днешното съревнование, и изминава към 19 км (12 мили) в продължение на над 50 часа, до момента в който се пробва да се крие от полицията в гористата околност.
" Мога да измина най-малко 100 благи (160 км) " за същото време, споделя си тогава Кентрел и няколко години по-късно надпреварата с тази концепция е реалност.
Всяка година ексцентричният уредник позволява единствено 40 участници. По време на конкуренцията те нормално не спят, споделя Джасмин Парис. За всичките близо 60 часа тичане тя самата си разрешава само къса сънливост за към 3 минути. Крайното безсилие и неналичието на сън разумно водят и до халюцинации.
" Виждах много хора, облечени в черни палта. Катереха се по същите изкачвания като мен ", споделя тя.
" Имаше и дървета, които ми изглеждаха или като пуми, или като огромни кучета, или като легнали свине ", прибавя тя.
Пред Ройтерс в понеделник Парис описа, че към момента има тиня под ноктите, която не може измие след надпреварата. Краката ѝ са мощно подути, получила е и инфектиране на единия от тях.
Британката в действителност не е професионална спортистка - тя бяга за наслаждение, постоянно взе участие в надпревари и слага върхове, само че все още даже няма лични спонсори. Тя е ветеринарна лекарка и работи като научна изследователка в Университета в Единбург.
" Обичам да търча в планината и намирам за вълнуващо да провокирам себе си и да откривам границите на това, на което съм способна ", споделя тя пред Ройтерс.
По думите ѝ след триумфа на маратона " Баркли " е получила стотици окуражаващи известия - изключително от дами като нея, които не са професионални спортистки.
" [Писаха ми] доста млади девойки за това по какъв начин са се въодушевили да не престават да играят футбол с момчетата или сходни истории ", споделя Парис.
" Много съм щастлива, че помогнах да потвърдим, че дамите могат да вършат такива неща и се надявам, че това ще въодушеви повече от тях да се изправят против провокациите си, каквито и да са те ".
Това е един от най-странните, само че и най-трудни ултрамаратони в света. За да ви позволен да участвате, би трябвало да кандидатствате с нещо приблизително сред мотивационно писмо и есе. Ако ви одобряват, получавате съболезнователно писмо от уредника.
А по-късно би трябвало да се опитате да избягате 160 км за по-малко от 60 часа, минавайки денивелация от 16 500 метра - или нанагорнище съвсем два пъти колкото височината на Еверест.
За всичките 35 години от 1989 година до момента, откогато надпреварата се организира в този формат, над 1000 души са се опитвали да го приключват. Но единствено 20 от тях са успявали.
В края на предходната седмица това за първи направи и жена - британката Джасмин Парис . Тя е една от единствено петимата бегачи, които приключиха тазгодишното издание на маратона " Баркли " в щата Тенеси в Съединени американски щати.
" Бях толкоз покрай това да припадна. Чувствах, че или ще стигна до финала, или ще рухна тъкмо преди него ", сподели Парис след края на конкуренцията пред в. Гардиън.
На от завършването ѝ се вижда по какъв начин тя се движи с последни сили, доближава боядисания в жълто край, а откакто го допира, безусловно се свлича на земята. Отнема ѝ повече от 5 минути, до момента в който възвърне естественото си дишане.
Всъщност това е третият ѝ опит да измине ултрамаратона, прочут измежду бегачите по света като " надпреварата, което никой не приключва ". По думите ѝ този път от самото начало е усещала, че в действителност може да го направи - до момента в който в самия край не осъзнава, че ѝ остават още единствено 8 минути до лимита от 60 часа. Тогава в главата ѝ се прокрадва мисълта, че може и да не успее.
" Оставаше ми към километър, само че нагоре по рид. Толкова обезверено желаех да спра. Но мозъкът ми ми споделяше: " Ако не успееш в този момент, ще ти се наложи да го правиш отново изначало ", споделя Парис.
В последна сметка тя приключи с време 59 часа 58 минути и 21 секунди - единствено 99 секунди преди времевия предел. По думите ѝ надпреварата е толкоз мъчно не поради дължината си, а поради терена - всяка година трасето е друго, само че в никакъв случай не следва действително съществуващи пътеки, а вместо това непроменяемо включва отвесни изкачвания и прекосяване през шубраци и дървета.
Основен уредник на надпреварата е Гари Кентрел, а концепцията му за конкуренцията в действителност е въодушевена от бягството от пандиза на Джеймс Ърл Рей - килъра на Мартин Лутър Кинг-младши . През 1977 година Рей бяга от килията си в пандиза, който се намира в същия регион като днешното съревнование, и изминава към 19 км (12 мили) в продължение на над 50 часа, до момента в който се пробва да се крие от полицията в гористата околност.
" Мога да измина най-малко 100 благи (160 км) " за същото време, споделя си тогава Кентрел и няколко години по-късно надпреварата с тази концепция е реалност.
Всяка година ексцентричният уредник позволява единствено 40 участници. По време на конкуренцията те нормално не спят, споделя Джасмин Парис. За всичките близо 60 часа тичане тя самата си разрешава само къса сънливост за към 3 минути. Крайното безсилие и неналичието на сън разумно водят и до халюцинации.
" Виждах много хора, облечени в черни палта. Катереха се по същите изкачвания като мен ", споделя тя.
" Имаше и дървета, които ми изглеждаха или като пуми, или като огромни кучета, или като легнали свине ", прибавя тя.
Пред Ройтерс в понеделник Парис описа, че към момента има тиня под ноктите, която не може измие след надпреварата. Краката ѝ са мощно подути, получила е и инфектиране на единия от тях.
Британката в действителност не е професионална спортистка - тя бяга за наслаждение, постоянно взе участие в надпревари и слага върхове, само че все още даже няма лични спонсори. Тя е ветеринарна лекарка и работи като научна изследователка в Университета в Единбург.
" Обичам да търча в планината и намирам за вълнуващо да провокирам себе си и да откривам границите на това, на което съм способна ", споделя тя пред Ройтерс.
По думите ѝ след триумфа на маратона " Баркли " е получила стотици окуражаващи известия - изключително от дами като нея, които не са професионални спортистки.
" [Писаха ми] доста млади девойки за това по какъв начин са се въодушевили да не престават да играят футбол с момчетата или сходни истории ", споделя Парис.
" Много съм щастлива, че помогнах да потвърдим, че дамите могат да вършат такива неща и се надявам, че това ще въодушеви повече от тях да се изправят против провокациите си, каквито и да са те ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ