Изкуството на „доверяването“, всъщност Е позволение
Това е „ сложната задача “ за нашето его. От епохи то държи контрола. Или най-малко се пробва. От тук идват всички
вътреличностни и междуличностни спорове. Именно заради съзнаването за него, че това е невероятно, то е доста
плахо, пази се, бори се, стреми се да господства както и когато може. И не можем да го виним, ние самите сме
му дали тази илюзорна „ власт “. Сега са времената обаче, в които ние или по-точно нашите „ по-разширени “ аспекти ще
станат другари със своето его. Ще се срещнат, опознаят и леко полеко егото ще се научи да се отпуска, да
приема, да седне на „ прилежащата седалка “ и да остави шофирането на това „ себе “, което действително основава нещата. Ще му
се наложи да се довери, тъй като изцяло ще осъзнае, че неговото „ драпане “ е изцяло безсмислено, че всичките му
спорове са заблуда, която единствено отдалечава „ цялото “ /личност-висш аспект/ от това, което и двете страни на
монетата желаят. Веднъж сприятелили се със своето его ще го заобичате абсолютно, ще го разбирате, както бихте
разбрали най-хубавия си другар, въпреки и от време в точния момент да „ кривва “ от правия път. То ще стартира да се усеща на
несъмнено място, ще знае че има кой да се грижи за него, че е време да „ смъкна товара от плещите си “ и просто да се
любува на пътешествието. Признавам, че може първоначално много да се дърпа, то има навика да се съмнява, да
желае всичко единствено да си свърши /с борба/, както е било до в този момент, да получи всичко „ тук и в този момент, незабавно “, само че с
течение на времето от ден на ден ще схваща че за негово положително е просто да се … отпусне и да осъзнае, че живота
самичък си се реди, по най-хубавия за него метод и че всяко противодействие от негова страна е просто отбивка, която
в действителност не желае да посети.
Изкуството на „ доверяването “ е в действителност „ разрешение “, ние разрешаваме нещата да се случат, като в това време в
интервала на живота си сътворяваме с нашите стремежи паралелни действителности, само че дали ги изживяваме е към този момент различен въпрос,
въпрос на разрешение от наша страна, което автоматизирано значи повишение на персоналната осцилация.
Често за него ще е неразбираемо какво да прави в този момент, защото е било тренирано че с цел да получи нещо или би трябвало да го
„ заслужи “ или да извърши някаква активност да замени нещо против нещо и така нататък, това постоянно идва от детските години с
неща от сорта „ бъди добър, направи това и това и ще ти дам бонбонче “
