Могат ли хората някога да се превърнат в изкопаеми горива
Това е сложен въпрос, само че наподобява, че отговорът е по-скоро просто малко евентуален, в сравнение с неосъществим. По създание теоретично е допустимо човешките тела да се трансфорат в нещо сходно на изкопаемо гориво, само че с цел да се получи този тип промяна, е належащо да настъпят няколко извънредно малко евентуални условия. И даже и тогава, в случай че едно тяло по някакъв метод реализира този резултат, то няма да даде доста гориво.
Най-важното, което би трябвало да се означи, е, че изкопаемите горива не са динозаври, както нормално се счита. Не е напълно ясно от кое място идва това неправилно разбиране, само че евентуално има нещо общо с визията ни, че фосилите се изкопават от земята и имат потребност отдавна, с цел да се образуват.
Вместо динозаври, множеството организми, трансформирали се в изкопаеми горива, са били доста по-малки по мярка и в някои случаи (макар и не само) са починали доста преди огромните гущери изобщо да стартират да бродят по планетата. В този смисъл, когато зареждате гориво, не наливате течен динозавър в колата, най-малко не в огромни количества.
Изкопаемите горива са въглеродни съединения, които са основани посредством разложение или разграждане на мъртви организми, които не са били толкоз комплицирани като динозаврите (или хората в този ред на мисли).
Останките (фосилите) пък са или отпечатъци, оставени от обещано животно, или вкаменените му твърди елементи, които са устойчиви на разложение – скелети, кости или черупки. Ако тези елементи са заровени бързо, част от околната тъкан – меките елементи – може също да се резервира
Изкопаемите горива – въглища, нефт (нефт) и природен газ – се образуват най-вече от праисторически растения и дребни животни, съществували преди десетки милиони години. Например въглищата съдържат силата, която в миналото са съдържали растенията, живеели в блатистите гори. След като те умрели, останките им потъвали на дъното на водата, където в среда с ниско наличие на О2 отчасти се разлагали. Това ги е трансформирало в торф.
С течение на времето влажните зони изсъхнали и този торф е бил затрупан от други материали. Налягането и топлината, породени от това покриване, трансформирали растителния материал в това, което през днешния ден назоваваме въглища. По-голямата част от въглищата са почнали от този дълъг развой преди към 350-300 милиона години – по време на интервала Карбон.
Петролът (petroleum, безусловно на латински „ масло от канара “) в по-голямата си част произлиза от сходен развой, почнал в праисторическите океани. Тук, откакто е умирал, античният планктон е потъвал на океанското дъно. След това e бил покрити с парчета като пясък, кал и скали.
Както и при въглищата, последвалите топлота и налягане от тези пластове са трансформирали останките в това, което през днешния ден назоваваме недопечен петрол. Трябва да се означи, че този развой не е безусловно присъщ единствено за морските микроорганизми, защото петрол може да бъде извлечен и от праисторически езера, където водораслите са минали през същия развой.
Нефтът се състои от разнообразни въглеводородни съединения и съществува в течна форма. Най-общо казано, течността се натрупва надълбоко подземен в седиментни скали, само че от време на време може да се появи и в твърди скали, като да вземем за пример гранит. Тя може да се появи и по-близо до повърхността, където да изплува като катран или битум.
В взаимозависимост от състава си, цветът на петрола може да варира много – в случай че съдържа малко метали или сяра, той може да бъде по-светъл. В някои случаи той може да бъде даже съвсем транспарантен.
Това гориво се състои най-вече от метан, въпреки че може да съдържа и дребни количества етан, пропан, бутан и пентан, които са създадени от от дълго време умрели морски микроорганизми (някои антични земни растения също създават природен газ при разлагането си).
При същите условия, при които се е получил и петролът, газът се появява, когато организмите претърпяват трансформации вследствие на топлината и налягането, които изпитват, когато са заровени в среда без О2. Метанът е най-лекият и най-простият въглеводород. В естественото си положение той е прозрачен и без аромат, само че е мощно запалителен.
След като газът се образува, той ще се опита да се издигне на повърхността, само че напредъкът му зависи до каква степен скалата над него е пореста и пропусклива.
По-голямата част от находищата на газ, които се експлоатират през днешния ден, са в порести скали, заровени под непропускливи скали. Понякога обаче газът се задържа в дребните пори в някои шисти, пясъчници или други седиментни скални формирания. Този газ се назовава „ шистов “. В други случаи газът се намира дружно с находищата на недопечен петрол. Тогава се назовават асоцииран природен газ.
Изкопаемите горива са резултат от стотици милиони години характерни и комплицирани процеси, които са се обединили, с цел да основат въглеводородите, които горим през днешния ден. Фактът, че те произлизат най-вече от растения и микроорганизми, значи, че е извънредно малко евентуално хората в миналото да преживеят същите трансформационни процеси. Това не значи, че не е допустимо, само че в доста огромна степен си остава концепция, която е по-подходяща за научната фантастика, в сравнение с за научната действителност.
По-вероятно е, въпреки че и това би било извънредно рядко, меките ни частици да се разпаднат, което би могло да даде на костите ни, които се състоят от минерали и в огромна степен не съдържат въглерод или водород, късмет да се минерализират във вкаменелости, в случай че изискванията са идеални. Но те не биха били положително гориво.
Най-общо казано, някои от органичните молекули в телата ни биха могли да се подложат на този развой, само че количеството им би било толкоз дребно, че в никакъв случай не би било потребно – евентуално не би било задоволително даже за задвижване на кола-играчка, да не приказваме за автомобил.
Но даже и да няма възможност в миналото да се превърнем във веществата, от които се състоят изкопаемите горива, нашето завещание като тип безспорно ще остави други следи в геоложката история на Земята, които са неповторими за нас.
