ВМРО: ГЕРБ, БСП и ДБ отказаха да отпуснат пари за образованите родители в София. Без мотиви! Без дебат!
Това е скандално и демонстрира равнището на политическо двуличие в Столична община
Общински съветници от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ в Столична община отхвърлиха предлагането на Вътрешна македонска революционна организация за еднократна финансова помощ за образовани родители. Предложението е на общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация адв. Михаил Петров. Докладът беше импортиран за повторно през 2020 година, откакто в предходния мандат беше оставен от ГЕРБ и Йорданка Фандъкова на трупчета в непрекъснатите комисии на общинския съвет. На 21-ви юли, след две години „ подхвърляне “, беше разпределен на сесия на Столичния общински съвет. Без причини, претекстове и полемика от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ отхвърлиха опцията Столична община да дава еднократна финансова помощ при раждане на дете от фамилии със приблизително и по-високо обучение. Юристът и общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация Михаил Петров, създал концепцията, уточни в залата на СОС, че предлагането не е дискриминационно, в противен случай, то разрешава и хората, които работят и имат приходи да получат подкрепяне. Той добавя, че това е мярка против демографската рецесия и задачата ѝ е и хората, които внасят налози и осигуровки, да получат тласък за раждане на деца. Предложението е една от ограниченията на Вътрешна македонска революционна организация за битка с демографската рецесия и част от политиката за стимулиране на раждаемостта и грижата за фамилията.
Ето и цялото изявление на общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация в СОС Михаил Петров:
Уважаеми сътрудници, на вниманието Ви е един по-особен отчет.
Това, което ме предизвика да работя по тази тематика, са многото диалози с младежи, с които установихме един абсурд. При състояние, че България е в демографски колапс липсва действителна помощ от страната за превъзмогването му. Едни от първите бегли опити бяха, когато с помощта на присъединяване на Вътрешна македонска революционна организация в изпълнителната власт преди 2 година беше прокарана отстъпката в налозите за физическите лица и възобновяване им съгласно броя на децата на данъчнозадължените лица. После тази мярка бе продължена и от четворната коалиция. Това е една дребна стъпка от страна на страната, само че трябват още доста. Не одобрявам, че оправянето с тази рецесия е единствено задача на страната. Общините също имат своите лостове да реализират обществена политика. София не е остров в океана на демографката злополука. Нека не се залъгваме, че механичният приръст на популацията в столицата замества естествения позитивен приръст. Проблемите с фрагментите напълно скоро ще обсебят и стопанската система на София. Освен това националните проблеми са и софийски проблеми – може да сме жители на разнообразни общини, само че всички сме български жители, без значение в село ли сме родени или в град.
В момента не се нуждаем от тълпи от мигранти, които да ни оправят демографията, както споделяше един еврокомисар, нито от безконтролна раждаемост на деца като средство за прехранване на родителите им, които деца също да увиснат на обществената ни система напълно скоро. Напротив, нуждаем се от виновни родители, които не просто да основават n на брой деца, а и да ги възпитат като положителни български жители. Получава се по този начин, че най-вече обществена поддръжка получават родителите с ниско обучение или в множеството случаи с никакво такова. Същите тези жители са с ниска работливост, ниска добавена стойност от специалностите им за стопанската система, заплащат алегорично осигурителни вноски и налози, не употребяват образованията на Бюрото по труда за повишение на уменията си, само че пък интензивно разчитат на обществени помощи и придобивки. В другата прекаленост са едни други жители, които са вложили редица години в обучение, образования, създаване на бизнеси и кариери. Улисани в работа и обучение, в множеството случаи тъкмо при тях се е наложил еднодетният модел, по-рядко двудетният. Защото желаят да изучат децата си, да ги възпитат, да им обезпечат условия, отговарящи на техните финансови благоприятни условия, а не на това, което страната ще ги подкрепи. Именно те, междинната класа, са гръбнакът на стопанската система. От техния живец и качества зависи просперитета на страната ни. Тези хора създават най-вече богатства и с изключение на бенефициенти в бюджета в реда на нещата е и да са бенефициери (лицето, което получава). А за жалост, дискриминационно или не, тъкмо те са изключени от множеството благоприятни условия за обществено подкрепяне, тъй като те си имат. Задачата им е да създават и дават, а не да получават.
Тази стратегия не цели да изключи някого, тя няма наказателен или ограничаващ темперамент. Тя има за цел да подтиква всички български жители да се образоват (образованието съгласно Конституцията до 16- годишна възраст е наложително, а междинното обучение безплатно). Да знаят от дребни, че с изключение на права, имат и редица отговорности към страната и обществото. Че с изключение на някой да им дължи помощ, те имат обвързване да оказват помощ на същата тази страна. Тази стратегия не цели да доближи до 100% от жителите, тя цели да доближи до 100% от тези, които с отношението и труда си са спомогнали за нейното развиване и преди да изискат нещо, първо са ѝ дали.
Накратко, с програмата се цели да се възвърне обществената правдивост:
1. Увеличаване на раждаемостта на територията на Столична община чрез даване на еднократна финансова помощ, която ще спомогне двойките в първите месеци при развъждането на дете.
2. Допълнителни помощи за развъждане на дете да получават родители, които са изпълнили конституционния си дълг да се образоват;
3. Да се подкрепят жителите, които са вложили повече средства в образование;
4. Да се подтикват жителите да покачват просветителната си степен и създавайки деца – да знаят, че ще бъдат подкрепени в това;
5. Да се утвърди тридетният модел;
6. Създаването на деца не е бизнес. Те са благосъстоянието на България и следва да се подкрепят виновните родители, а не тези, употребяващи ги като касичка.
7. На последно място, само че не и по значение, се надяваме тази стратегия да е стимулираща мярка за държавната политика, която да приоритизира битката с демографската рецесия, като предприеме бързи дейности за поощряване на раждаемостта, връщане на историческата и нова диаспора назад в Родината.
Общински съветници от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ в Столична община отхвърлиха предлагането на Вътрешна македонска революционна организация за еднократна финансова помощ за образовани родители. Предложението е на общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация адв. Михаил Петров. Докладът беше импортиран за повторно през 2020 година, откакто в предходния мандат беше оставен от ГЕРБ и Йорданка Фандъкова на трупчета в непрекъснатите комисии на общинския съвет. На 21-ви юли, след две години „ подхвърляне “, беше разпределен на сесия на Столичния общински съвет. Без причини, претекстове и полемика от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ отхвърлиха опцията Столична община да дава еднократна финансова помощ при раждане на дете от фамилии със приблизително и по-високо обучение. Юристът и общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация Михаил Петров, създал концепцията, уточни в залата на СОС, че предлагането не е дискриминационно, в противен случай, то разрешава и хората, които работят и имат приходи да получат подкрепяне. Той добавя, че това е мярка против демографската рецесия и задачата ѝ е и хората, които внасят налози и осигуровки, да получат тласък за раждане на деца. Предложението е една от ограниченията на Вътрешна македонска революционна организация за битка с демографската рецесия и част от политиката за стимулиране на раждаемостта и грижата за фамилията.
Ето и цялото изявление на общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация в СОС Михаил Петров:
Уважаеми сътрудници, на вниманието Ви е един по-особен отчет.
Това, което ме предизвика да работя по тази тематика, са многото диалози с младежи, с които установихме един абсурд. При състояние, че България е в демографски колапс липсва действителна помощ от страната за превъзмогването му. Едни от първите бегли опити бяха, когато с помощта на присъединяване на Вътрешна македонска революционна организация в изпълнителната власт преди 2 година беше прокарана отстъпката в налозите за физическите лица и възобновяване им съгласно броя на децата на данъчнозадължените лица. После тази мярка бе продължена и от четворната коалиция. Това е една дребна стъпка от страна на страната, само че трябват още доста. Не одобрявам, че оправянето с тази рецесия е единствено задача на страната. Общините също имат своите лостове да реализират обществена политика. София не е остров в океана на демографката злополука. Нека не се залъгваме, че механичният приръст на популацията в столицата замества естествения позитивен приръст. Проблемите с фрагментите напълно скоро ще обсебят и стопанската система на София. Освен това националните проблеми са и софийски проблеми – може да сме жители на разнообразни общини, само че всички сме български жители, без значение в село ли сме родени или в град.
В момента не се нуждаем от тълпи от мигранти, които да ни оправят демографията, както споделяше един еврокомисар, нито от безконтролна раждаемост на деца като средство за прехранване на родителите им, които деца също да увиснат на обществената ни система напълно скоро. Напротив, нуждаем се от виновни родители, които не просто да основават n на брой деца, а и да ги възпитат като положителни български жители. Получава се по този начин, че най-вече обществена поддръжка получават родителите с ниско обучение или в множеството случаи с никакво такова. Същите тези жители са с ниска работливост, ниска добавена стойност от специалностите им за стопанската система, заплащат алегорично осигурителни вноски и налози, не употребяват образованията на Бюрото по труда за повишение на уменията си, само че пък интензивно разчитат на обществени помощи и придобивки. В другата прекаленост са едни други жители, които са вложили редица години в обучение, образования, създаване на бизнеси и кариери. Улисани в работа и обучение, в множеството случаи тъкмо при тях се е наложил еднодетният модел, по-рядко двудетният. Защото желаят да изучат децата си, да ги възпитат, да им обезпечат условия, отговарящи на техните финансови благоприятни условия, а не на това, което страната ще ги подкрепи. Именно те, междинната класа, са гръбнакът на стопанската система. От техния живец и качества зависи просперитета на страната ни. Тези хора създават най-вече богатства и с изключение на бенефициенти в бюджета в реда на нещата е и да са бенефициери (лицето, което получава). А за жалост, дискриминационно или не, тъкмо те са изключени от множеството благоприятни условия за обществено подкрепяне, тъй като те си имат. Задачата им е да създават и дават, а не да получават.
Тази стратегия не цели да изключи някого, тя няма наказателен или ограничаващ темперамент. Тя има за цел да подтиква всички български жители да се образоват (образованието съгласно Конституцията до 16- годишна възраст е наложително, а междинното обучение безплатно). Да знаят от дребни, че с изключение на права, имат и редица отговорности към страната и обществото. Че с изключение на някой да им дължи помощ, те имат обвързване да оказват помощ на същата тази страна. Тази стратегия не цели да доближи до 100% от жителите, тя цели да доближи до 100% от тези, които с отношението и труда си са спомогнали за нейното развиване и преди да изискат нещо, първо са ѝ дали.
Накратко, с програмата се цели да се възвърне обществената правдивост:
1. Увеличаване на раждаемостта на територията на Столична община чрез даване на еднократна финансова помощ, която ще спомогне двойките в първите месеци при развъждането на дете.
2. Допълнителни помощи за развъждане на дете да получават родители, които са изпълнили конституционния си дълг да се образоват;
3. Да се подкрепят жителите, които са вложили повече средства в образование;
4. Да се подтикват жителите да покачват просветителната си степен и създавайки деца – да знаят, че ще бъдат подкрепени в това;
5. Да се утвърди тридетният модел;
6. Създаването на деца не е бизнес. Те са благосъстоянието на България и следва да се подкрепят виновните родители, а не тези, употребяващи ги като касичка.
7. На последно място, само че не и по значение, се надяваме тази стратегия да е стимулираща мярка за държавната политика, която да приоритизира битката с демографската рецесия, като предприеме бързи дейности за поощряване на раждаемостта, връщане на историческата и нова диаспора назад в Родината.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ