&format=webp)
Как блондинките превзеха света
„ Това е руса коса, Даниел. И може да ти докара единствено бели “.
С тази паметна имитация от втория сезон на The Newsroom преподавател изяснява на чернокожо дете от Африка, което за първи път вижда руса жена, с какво се е сблъскало. Но без повече спойлери, тематиката тук не е този приказен сериал, а русокоските. И по-точно по какъв начин превзеха света и за какво на русата коса през днешния ден се гледа съвсем като на оръжие.
Образът на жената-изкусителка е остарял колкото света. Допреди 100 години обаче визията за нея и във филми, и в фотоси, и в изкуство е друга. Обикновено съдбовната дама е тъмнокоса, написа BBC. След това обаче в киното си пробиват път други облици. В Съединени американски щати това е Мерилин Монро, а във Англия – Диана Дорс. И двете обилни, и двете – платинено руси.
„ В един миг русото стартира да става толкоз значимо, че не може да се подценява. За мен то и до през днешния ден дефинира лица и облици “, споделя историкът Линда Нийд, създател на книгата „ British Blonde: Women, Desire and the Image in Postwar Britain “, в която изследва тъкмо този феномен.
Всъщност русата коса не се появява от нищото като мода. Западната просвета, споделя Нийд, е построила цяла митология към русата жена – от религията и приказките до изкуството и рекламата, разказвайки истории за това какво значи да си русокоска. Но едвам през 30-те години на предишния век се появяват филми като „ Платинената русокоска “ (Platinum Blonde, 1931) и „ Бомба “ (Bombshell, 1933). С тях стартира налагането на концепцията, че в случай че си русокоска, си рискова съвсем като бомба. Хем блян, хем опасност.
През 40-те години походът на русокоските по киноекраните продължава. В „ Студена русокоска “ (Blonde Ice) от 1948 година Лесли Брукс изневерява, мами и убива. Познат ли звучи този сюжет? Вероятно тъй като 44 години по-късно Шарън Стоун влиза в същия облик, само че в „ Първичен инстинкт “. И се трансформира в суперзвезда. И, да, също е руса.
„ Русото се проектира като блян в границите на западната визия за хубост “, споделя Нийд.
Това, несъмнено, може да е и проблем. Вземете идеологии като тези за превъзходството на бялата раса. Или един напълно свеж образец – акцията на American Eagle с присъединяване на Сидни Суини. Заради играта на думи с I have great jeans, което на британски звучи и като „ Имам страхотни гени “ в Съединени американски щати се подпали скандал на надали не расова основа с изказванието, че една акция популяризира „ страхотните гени “ на бялата раса.
Но да се върнем на тематиката. Десетилетието на Мерилин Монро са 50-те години. Кариерата ѝ е в пик, а обликът – на всички места. Все повече дами желаят да наподобяват на нея. Това пък кара козметичните компании да засилят рекламата на бои за коса. Една от тях даже гласи: „ Ако имам единствено един живот, дано го изживея като русокоска “.
Монро умира през 1962 година на едвам 36 години. Смъртта ѝ обаче по никакъв начин не помрачава обществения ѝ облик. Тъкмо противоположното, ползата към нея стига невероятни равнища, а през днешния ден тя е считана за поп културен феномен.
Да се изрусиш обаче не е задоволително. За да станеш като Монро или най-малко да се доближиш до нея, се изисква и доста работа. Това открива английската актриса Даяна Дорс. Макар че се пробва да свети със лична светлина, тя постоянно е считана за „ подгласничка на Монро “, написа Нийд.
Барбара Уиндзор, която гради кариера в това време, също е руса. Тя обаче залага на комедийните функции, а обликът на глуповатата русокоска сякаш я преследва непрестанно. През 60-те години един английски вестник разказва нейно осъществяване по следния метод: „ Впечатляваща комбинация от подправена непорочност и очевидна половост “.
Стереотипът с глупавата русокоска ще се вкорени дотолкоз в западната просвета, че от един миг нататък стартира да става неуместен. След като е налагал десетилетия облика на русите дами, Холивуд като че ли взема решение да се надсмее над себе си. Рийз Уидърспун влиза в основната роля в „ Професия русокоска “, с цел да покаже, че русото може да е и неуместно, и занимателно.
Всъщност неведнъж дамите, които постановат посредством функции подобен облик, в действителността нямат общо с него. Най-яркият образец е Монро. Тя е умна, сензитивна и прочувствена. Иронично е, само че това е запаметено и в един от филмите ѝ (Gentlemen Prefer Blondes), когато тя споделя:
„ Мога да съм интелигентна когато би трябвало. Но мъжете не харесват това “.
Умна русокоска, въоръжена с шило за лед и подготвена да убива, изиграва Шарън Стоун. А Никол Кидман в To Die For стига до крайности, с цел да стане известна. Може би като увещание, че русите дами не трябва да бъдат подценявани, тъй като могат да са и умни, и рискови.
С тази паметна имитация от втория сезон на The Newsroom преподавател изяснява на чернокожо дете от Африка, което за първи път вижда руса жена, с какво се е сблъскало. Но без повече спойлери, тематиката тук не е този приказен сериал, а русокоските. И по-точно по какъв начин превзеха света и за какво на русата коса през днешния ден се гледа съвсем като на оръжие.
Образът на жената-изкусителка е остарял колкото света. Допреди 100 години обаче визията за нея и във филми, и в фотоси, и в изкуство е друга. Обикновено съдбовната дама е тъмнокоса, написа BBC. След това обаче в киното си пробиват път други облици. В Съединени американски щати това е Мерилин Монро, а във Англия – Диана Дорс. И двете обилни, и двете – платинено руси.
„ В един миг русото стартира да става толкоз значимо, че не може да се подценява. За мен то и до през днешния ден дефинира лица и облици “, споделя историкът Линда Нийд, създател на книгата „ British Blonde: Women, Desire and the Image in Postwar Britain “, в която изследва тъкмо този феномен.
Всъщност русата коса не се появява от нищото като мода. Западната просвета, споделя Нийд, е построила цяла митология към русата жена – от религията и приказките до изкуството и рекламата, разказвайки истории за това какво значи да си русокоска. Но едвам през 30-те години на предишния век се появяват филми като „ Платинената русокоска “ (Platinum Blonde, 1931) и „ Бомба “ (Bombshell, 1933). С тях стартира налагането на концепцията, че в случай че си русокоска, си рискова съвсем като бомба. Хем блян, хем опасност.
През 40-те години походът на русокоските по киноекраните продължава. В „ Студена русокоска “ (Blonde Ice) от 1948 година Лесли Брукс изневерява, мами и убива. Познат ли звучи този сюжет? Вероятно тъй като 44 години по-късно Шарън Стоун влиза в същия облик, само че в „ Първичен инстинкт “. И се трансформира в суперзвезда. И, да, също е руса.
„ Русото се проектира като блян в границите на западната визия за хубост “, споделя Нийд.
Това, несъмнено, може да е и проблем. Вземете идеологии като тези за превъзходството на бялата раса. Или един напълно свеж образец – акцията на American Eagle с присъединяване на Сидни Суини. Заради играта на думи с I have great jeans, което на британски звучи и като „ Имам страхотни гени “ в Съединени американски щати се подпали скандал на надали не расова основа с изказванието, че една акция популяризира „ страхотните гени “ на бялата раса.
Но да се върнем на тематиката. Десетилетието на Мерилин Монро са 50-те години. Кариерата ѝ е в пик, а обликът – на всички места. Все повече дами желаят да наподобяват на нея. Това пък кара козметичните компании да засилят рекламата на бои за коса. Една от тях даже гласи: „ Ако имам единствено един живот, дано го изживея като русокоска “.
Монро умира през 1962 година на едвам 36 години. Смъртта ѝ обаче по никакъв начин не помрачава обществения ѝ облик. Тъкмо противоположното, ползата към нея стига невероятни равнища, а през днешния ден тя е считана за поп културен феномен.
Да се изрусиш обаче не е задоволително. За да станеш като Монро или най-малко да се доближиш до нея, се изисква и доста работа. Това открива английската актриса Даяна Дорс. Макар че се пробва да свети със лична светлина, тя постоянно е считана за „ подгласничка на Монро “, написа Нийд.
Барбара Уиндзор, която гради кариера в това време, също е руса. Тя обаче залага на комедийните функции, а обликът на глуповатата русокоска сякаш я преследва непрестанно. През 60-те години един английски вестник разказва нейно осъществяване по следния метод: „ Впечатляваща комбинация от подправена непорочност и очевидна половост “.
Стереотипът с глупавата русокоска ще се вкорени дотолкоз в западната просвета, че от един миг нататък стартира да става неуместен. След като е налагал десетилетия облика на русите дами, Холивуд като че ли взема решение да се надсмее над себе си. Рийз Уидърспун влиза в основната роля в „ Професия русокоска “, с цел да покаже, че русото може да е и неуместно, и занимателно.
Всъщност неведнъж дамите, които постановат посредством функции подобен облик, в действителността нямат общо с него. Най-яркият образец е Монро. Тя е умна, сензитивна и прочувствена. Иронично е, само че това е запаметено и в един от филмите ѝ (Gentlemen Prefer Blondes), когато тя споделя:
„ Мога да съм интелигентна когато би трябвало. Но мъжете не харесват това “.
Умна русокоска, въоръжена с шило за лед и подготвена да убива, изиграва Шарън Стоун. А Никол Кидман в To Die For стига до крайности, с цел да стане известна. Може би като увещание, че русите дами не трябва да бъдат подценявани, тъй като могат да са и умни, и рискови.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ