Това е първата гледка. Вдясно е сградата със сувенирния магазин

Wimbledon III – кортовете

Това е първата панорама. Вдясно е постройката със сувенирния магазин и музея, за които ви описах във втората част на пътеписа. Вляво е Centre court – сърцето на Wimbledon.

Сградата вдясно от различен ъгъл, виждате и пропуща за коли от тук.

В тази постройка се намира и касата за билети.

Централният вход на Centre court.

И малко по-отстрани:

Статуята на последният англичанин, печелил Wimbledon – Fred Perry.

Централният пътепоказател.

Стълбите вляво и вход за инвалидни и детски колички вдясно към един от ресторантите-кафета.

Още по-вляво, където може да се заобиколи Centre court и да се мине по една от многочислените пътеки към други кортове.

Ние обаче ще се върнем да забележим кафето на втори етаж.

Отново извън – това е входът, който демонстрират постоянно за пръв кадър от всеки Wimbledon – по какъв начин феновете влизат в клуба първата заран на шампионата като вражеска войска, която завладява цитадела!

От тази скамейка се вижда централния вход и кафето, в което бяхме.

А против пейката е таблото със схемата:

Подготовката е в цялостна мощ. Поддържката на тревата е целогодишна, всички гости и по време на туровете, и по време на шампионата са предизвестени, че тревата е с подобен статут, че пипането ѝ може да ви заведе непосредствено в Кулата. Това е дъбоко и неизкоренимо затвърден боязън в островитяните, макар че Кулата не е затвор от 1952г. насам.

И другият вход в профил:

За в този момент е затрупан единствено Centre court, само че сега тече работата по покриване на N2 Court – този, чиито вход се вижда вляво.

Вижда се по какъв начин го покриват.

Ние продължаваме нагоре към студията.

Ето ги вляво.

Клубът е огромен, само че една забележителна част е единствено за членове на клуба, както и за хора, които могат да си разрешат особено отношение. Можете да си поканите да вземем за пример посетители, с които да гледате мачове в тузарска конюнктура, с чаша шампанско и ягоди. Можете да запитате персонално за цени и детайлности тук.

Тези места не са включени в туристическата обиколка. В нея влизат малко от пътеките, някои офиси, залата за прес-конфереции, Centre court и N2 Court. Поради работата върху покриването на N2 Court обаче, имаме шанс и специфична обиколка на телевизионните студия. Обикновено те са единствено с VIP пропуски. Аз останах доста удовлетворена, че стана по този начин, тъй като в този момент и вие имате шанс да видите с нас повече от нормалните неща, включени в тура.

Това е покривът на постройката със студията.

Тук всяка телевизия има към 2м. ограда, където застават кореспондент и интервюиран.

Вдясно е Centre court, входът с пейките е тъкмо отсреща, вляво остана N2 Court.

Сигурна съм, че към този момент сте чудесно насочени.

От тук се вижда прелестно корт N18, на който през 2010г. се игра най-дългия мач в тенис-историята. Аз го гледах по малкия екран и в действителност беше доста забавен.

Мачът стартира във вторник 22 юни в 18.13 вечерта и приключи след 8ч. 11мин. игра в четвъртък 24 юни в 16.47 следобяд.

Играха Иснер и Махуд.

Победи Иснер със 70:68 гейма. Да, вярно прочетохте (снимката с играчите долу е от Гугъл). Вижте и малко видео за финала на мача тук.

От тук се вижда като на длан Хенмън хил/хълм/ – това е баирчето над кортовете, където позволяват на публиката да седи и да гледа на големия екран мачовете на Centre court. Продават се билети, които са по-евтини от тези за кортовете. Хората почнали да стоят там в края на 90-те, с цел да поддържат Тим Хенмън, с вярата, че той е отговора на молитвите им за англичанин-шампион на Wimbledon. Не беше той, само че те си го харесват, стигал е до 1/4 край, което е повече от други. От известно време насам някои назовават мястото Могилата на Мъри, само че има непрекъснат спор за името, тъй че вие си изберете по какъв начин да го наричате.

Връщаме се в постройката. Това са коридорите към студията.

И услужливата жена, която трябваше да ни отвори и пуска асансьорите, тъй като те са доста специфични – могат да поберат най-малко 30 индивида, имат седалки вътре, единствено за ТВ екипите са и се ревизират в детайли всяка седмица, без значение дали сега тече шампионата или не. С две думи – те работят постоянно, без изключение, неточности с тях няма и не може да има. И е неразрешено да се пипат от туристите даже копчетата за етажите. Беше обаче напълно позволено да дишаме вътре, за което сме безпределно признателни.

Това са облиците на двамата настоящи първенци. Тези плакати костват £4 000 единия и се вършат за към 2 месеца. Сложени са от двете страни на входа на постройката със студията, където има дребна заличка за прес-конференции единствено и само за първенците.

Тук е централния офис на IBM, които събират, систематизират и подават разбор за всеки удар и всички удари комбинирани и оценени, всички схеми за игра и съдийство, 3D графиките за BBC, всякаква настояща информация, статистиката, която демонстрират по време на почивките и схемата за изявленията на шампионата.

Студио.

Гледката от прозореца.

Долу незабавно вляво се отива за столовата на чиновниците, само че не ни пуснаха да забележим менюто.

И офиса, където се крият съдиите, с цел да не ги бият (понякога).

Входът за състезатели. Тук идват с колите си хората със служебни пропуски.

Това е постройката с офисите, част от които позволяват да се прегледат, до момента в който са празни.

Веднага след входа.

Какво виждат от асансьора всички, които отиват да си вземат чека (в момента течеше лек ремонт).

Може и по стълби.

Касата. Всеки играч и състезателка, които сте видели в миналото по малкия екран или на фотография, са прекрачили на драго сърце този предел. Дали чекът им е харесал зависи от мястото, на което са се класирали спрямо мястото, на което са очавали да се класират. Така или другояче – това е офисът, за който нашата лидерка смотолеви нещо и подмина, както и по-голяма част от групата, тъй като не внимаваха. Ние снимахме.

Точно отсреща се намира едно умерено правоъгълниче британска морава, качена тук, на втори етаж. Когато тече шампионатът, тук има маси и столове. Офисите отсреща са няколко. Едната врата е фризьорски салон, в който се оказа, че Джокович идва всяка заран, когато е тук. Обича да се подстиргва – евентуално има доверие на тукашните фризьори, тъй като има вяра, че са учили в едно учебно заведение с градинарите, които са цяла дребна войска и стрижат свещената трева с ножички за нокти, висейки на мислени висилки над нея. Другият офис бих определила като Всичкология и е мястото, където всеки от свитата на някой състезател може да пристигна, с цел да изиска помощ по всевъзможен персонален или не-личен въпрос. Например – в случай че брачната половинка на играча Х желае да отиде до Лондон бридж – тук ще ѝ уредят по какъв начин да стане това. Ако бащата на състезателката У има потребност от гуру за медитиране – тук ще му кажат къде да изчака, до момента в който намерят гуруто и той пристигна да му помогне. Сигурна съм, че схванахте концепцията.