Вълнуващата история на двама служители на МВР и бъдещи родители, чийто живот рязко сменя посоката
Това е историята на Юлиана и Силвестър - една млада фамилна двойка, която споделя за сложния път да се снабдят с дете. И двамата са чиновници на Министерство на вътрешните работи, за които носенето на униформата е горделивост и чест. С доста труд, нерви, безсънни нощи и дни, в които на дъното, двамата съумяват да изплуват и фантазията им към този момент е реалност! Но дано да се срещнем с цялата им вдъхновяваща история:
Пътят, който извървяхме с любовта на живота ми, с цел да стигнем досега, в който взехме решение да имаме детенце, беше дълъг и посипан с сложни решения и доста труд! Винаги сме имали обща визия за това какво би трябвало да съставлява един дом и едно семейство.
Живяхме 5 год. в нашата прелестна столица – София, само че все нещо ни липсваше. Вечер си лягахме и си мечтаехме в бъдеще да можем да осигурим дом и детство на детето ни, такива каквито сме имали самите ние в родните ни градове – Ардино и Кюстендил. Мечтаехме да израсне нехайно, тичащо по двора на фамилната ни къща, надалеч от сивотата и забързаността на огромния град. На доктрина всичко изглеждаше толкоз просто, само че в действителност не беше.
Като чиновници на Министерство на вътрешните работи постоянно сме били подценявани по отношение на това до каква степен можем да си позволим " живот от приказките " и да се измъкнем от мрачното всекидневие, с което се сблъскваме всеки ден. Размишлявахме дълго по какъв начин можем да реализираме задачите си, дали да изоставим работата си, за която сме мечтали от деца, в името на пари, или да заминем със същата цел в чужбина..., само че по какъв начин можеш да оставиш нещо, което обичаш толкоз доста, а точно България и униформата, която бяхме решили да носим с толкоз доста обич и пристрастеност!
Всичко това докара до решението, животът ни внезапно да завие в друга посока и да сменим града, в който живеем. И по този начин стартира нашето премеждие и местенето ни в радикално друг град, а точно град Кърджали. Решихме да се заемем със комплицираното начинание да изградим дома, който толкоз съкровено искахме! И ето – с доста труд, нерви, безсънни нощи и дни, в които бяхме на дъното – успяхме, и фантазията ни към този момент е реалност! Изпълнихме това, за което бяхме пристигнали, и най-сетне пристигна време фамилията ни да се усили. Така се появи и нашата дребна точица. Желана, чакана и толкоз мечтана.
Как си представям бъдещето с моето дете?
Като деца на щастливи до ден сегашен родители, със брачна половинка ми постоянно сме мечтали детето ни да израсне в същата среда, в която сме имали шанса и щастието да бъдем ние. Сплотеност, обич и успокоение са нещата, които постоянно са съпътствали живота ни като деца, и това е висшата цел, която желаеме до реализираме като родители. Искаме да научим детето ни преди всичко да бъде добър човек и да има вяра, че с малко самообладание и доста труд всяка фантазия може да стане действителност! Искаме да му осигурим нужното обучение и да остане да се развива тук, в България, тъй като няма по-хубаво място от родното! Ние, младите, сме длъжни да останем тук и да се стараем всекидневно да променяме обстановката в България към по-добро, а не да бягаме в опит да спасим себе си! Длъжни сме да възпитаваме децата си с обич към страната ни и с хъс да я създадат едно по-добро място за живеене! И тъкмо това имаме намерение да създадем!
Има ли нещо друго, което желаете да споделите с нас?
Благодарение на вашата прелестна акция и решението ни да участваме в нея, създадохме и запечатахме доста красиви и занимателни мемоари с опитите ни да заснемем фотосите, нужни за присъединяване! Не се застопорява и подвига елементарно 60-килограмово куче в буйна, " тийнейджърска " възраст! Хаха! Благодарим Ви, че вършиме живота по-цветен!
Какво би трябвало да се промени в средата, с цел да се раждат повече деца?
Като предстоящ правист, персонално мое мнение е, че финансовият детайл е най-голямото затруднение пред бъдещите родители. Недостатъчната обезпеченост на майката и нейната рожба, изключително през втората година от майчинството, е боязън, който всеки предстоящ родител изпитва. Чисто законодателно, ситуацията по този въпрос се усъвършенства и върви в вярната посока. Дано тази наклонност се резервира и в бъдеще!
Историята на Юлиана и Силвестър е част от акцията на, която е ориентирана към образованите и стопански дейни млади българи, които рядко получават поддръжка във връзка с развъждането на своите деца.
Ако сте заченали своето бебе през 2023, запишете се на, като изпратите своята персонална история, дружно със фамилна фотография. И тази година 20 от записалите се фамилии ще получат " Бебешки ДНК пакет " с всичко належащо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2024 година
Пътят, който извървяхме с любовта на живота ми, с цел да стигнем досега, в който взехме решение да имаме детенце, беше дълъг и посипан с сложни решения и доста труд! Винаги сме имали обща визия за това какво би трябвало да съставлява един дом и едно семейство.
Живяхме 5 год. в нашата прелестна столица – София, само че все нещо ни липсваше. Вечер си лягахме и си мечтаехме в бъдеще да можем да осигурим дом и детство на детето ни, такива каквито сме имали самите ние в родните ни градове – Ардино и Кюстендил. Мечтаехме да израсне нехайно, тичащо по двора на фамилната ни къща, надалеч от сивотата и забързаността на огромния град. На доктрина всичко изглеждаше толкоз просто, само че в действителност не беше.
Като чиновници на Министерство на вътрешните работи постоянно сме били подценявани по отношение на това до каква степен можем да си позволим " живот от приказките " и да се измъкнем от мрачното всекидневие, с което се сблъскваме всеки ден. Размишлявахме дълго по какъв начин можем да реализираме задачите си, дали да изоставим работата си, за която сме мечтали от деца, в името на пари, или да заминем със същата цел в чужбина..., само че по какъв начин можеш да оставиш нещо, което обичаш толкоз доста, а точно България и униформата, която бяхме решили да носим с толкоз доста обич и пристрастеност!
Всичко това докара до решението, животът ни внезапно да завие в друга посока и да сменим града, в който живеем. И по този начин стартира нашето премеждие и местенето ни в радикално друг град, а точно град Кърджали. Решихме да се заемем със комплицираното начинание да изградим дома, който толкоз съкровено искахме! И ето – с доста труд, нерви, безсънни нощи и дни, в които бяхме на дъното – успяхме, и фантазията ни към този момент е реалност! Изпълнихме това, за което бяхме пристигнали, и най-сетне пристигна време фамилията ни да се усили. Така се появи и нашата дребна точица. Желана, чакана и толкоз мечтана.
Как си представям бъдещето с моето дете?
Като деца на щастливи до ден сегашен родители, със брачна половинка ми постоянно сме мечтали детето ни да израсне в същата среда, в която сме имали шанса и щастието да бъдем ние. Сплотеност, обич и успокоение са нещата, които постоянно са съпътствали живота ни като деца, и това е висшата цел, която желаеме до реализираме като родители. Искаме да научим детето ни преди всичко да бъде добър човек и да има вяра, че с малко самообладание и доста труд всяка фантазия може да стане действителност! Искаме да му осигурим нужното обучение и да остане да се развива тук, в България, тъй като няма по-хубаво място от родното! Ние, младите, сме длъжни да останем тук и да се стараем всекидневно да променяме обстановката в България към по-добро, а не да бягаме в опит да спасим себе си! Длъжни сме да възпитаваме децата си с обич към страната ни и с хъс да я създадат едно по-добро място за живеене! И тъкмо това имаме намерение да създадем!
Има ли нещо друго, което желаете да споделите с нас?
Благодарение на вашата прелестна акция и решението ни да участваме в нея, създадохме и запечатахме доста красиви и занимателни мемоари с опитите ни да заснемем фотосите, нужни за присъединяване! Не се застопорява и подвига елементарно 60-килограмово куче в буйна, " тийнейджърска " възраст! Хаха! Благодарим Ви, че вършиме живота по-цветен!
Какво би трябвало да се промени в средата, с цел да се раждат повече деца?
Като предстоящ правист, персонално мое мнение е, че финансовият детайл е най-голямото затруднение пред бъдещите родители. Недостатъчната обезпеченост на майката и нейната рожба, изключително през втората година от майчинството, е боязън, който всеки предстоящ родител изпитва. Чисто законодателно, ситуацията по този въпрос се усъвършенства и върви в вярната посока. Дано тази наклонност се резервира и в бъдеще!
Историята на Юлиана и Силвестър е част от акцията на, която е ориентирана към образованите и стопански дейни млади българи, които рядко получават поддръжка във връзка с развъждането на своите деца.
Ако сте заченали своето бебе през 2023, запишете се на, като изпратите своята персонална история, дружно със фамилна фотография. И тази година 20 от записалите се фамилии ще получат " Бебешки ДНК пакет " с всичко належащо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2024 година
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ