Това е история за онази дълбока, жестока, голяма, изпепеляваща любов,

Това е история за онази дълбока, жестока, огромна, изпепеляваща обич, която те кара да летиш и в същото време те срутва до земята. Онази обич, която белязва живота ти вечно и остава до края в сърцето ти. Това е любовната история на огромната Невена Коканова и сръбският артист Раде Маркович.

Невена Коканова ни подари десетки незабравими функции, които извърши с присъщата си омагьосваща прелест и женственост. Името ѝ стои изписано с огромни букви в сърцата на публиката и до през днешния ден.

Най-незабравимата ѝ роля е в „ Крадецът на праскови “, основан по едноименната повест на Емилиян Станев . Филмът излиза през 1964 година и е режисьорският дебют на Въло Радев .

Филмът споделя за невъзможната обич сред българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата международна война.

Сръбският артист Раде Маркович признава, че това е първата роля, която приема, без да е прочел сюжета. Още преди да бъде излъчен в България, филмът е определен да взе участие в конкурсната стратегия на филмовия фестивал във Венеция.

Всички, които са гледали кино лентата, ще се съгласят с думите на критикът Иван Стоянов :

„ Когато гледаш „ Крадецът на праскови “, те обзема носталгия и потиснатост. Настроението ти е същото, както когато слушаш лирическа музика или гледаш красива картина. Няма думи, които да опишат възприятията, които изпитваш, до момента в който слушаш музикална фраза или гледаш цветовете. Може да забравиш всичко за „ Крадецът на праскови “, само че атмосферата ще остане с теб “.

Въздействието от актьорската игра и неповторимата атмосфера евентуално се дължи на възприятията, които пламват сред Невена Коканова и екранния ѝ сътрудник.

Раде Маркович споделя: 

Това, което се случваше сред нас, оживя във кино лентата.

„ Още на първия дубъл се усети, че сред нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и през днешния ден, тъй като в него се разигра същинска обич, освен на екрана, а и нескрито. Това беше една обич, каквато може да се роди по време на войната. “

На снимачната площадка възприятията излизат отвън написания сюжет. В момента, в който героят на Маркович изрича към Невена репликите: „ Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим “, всички на терена застиват.

Камерите като че ли забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев единствено отронва лека въздишка, безпомощен пред протичащото се.

Любовта им е невъзможна, тъй като той е женен за сръбската звезда Оливера Маркович , актьор на Югославия, тя – омъжена за Любомир Шарланджиев . Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е търпелив, само че дава да се разбере, че би трябвало да избира. Раде Маркович си спомня след години:

„ Не мога да кажа по кое време всичко това се трансформира в обич. Но го осъзнах чак след фотосите, когато се върнах в Белград. Аз се разведох, само че Невена не можа. Нейният брачен партньор бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие… “

Седем години те крият тази невъзможна обич. Тя е обич на откраднати мигове, целувки, на секрети срещи и неизбежност. Прекрасна обич, поради която времето стопира, въздухът застива и земята стопира да се върти, единствено с цел да даде повече пространство и минути на влюбените да се обичат.

В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и въпреки родните и югославските секрети служби зорко да наблюдават кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си. Маркович си спомня:

„ Когато снимахме “Крадецът на праскови ”, ни беше неразрешено да изричаме същинските си усеща. Тогава бяха други времена. Югославия беше на една страна, а България – на друга. Политиката диктуваше даже и персоналните усеща. По едно време ми идваше да зарежа артистичния си живот, тъй като ми беше писнало да съм актьор на сцената и отвън нея. “

„ Аз бях подготвен за нея. Желанието е едно, само че в живота постоянно става иначе. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че би трябвало да се отхвърли от мен. Бях подготвен да я приема. Разведох се незабавно откакто се върнах от България, след края на фотосите. Разведох се, въпреки че бях женен от дълго време, имахме огромен наследник. Истината е, че краят на този брак към този момент беше наченат. Не се опасявах от нищо, не се колебаех. По това време имаше прочут в цяла Югославия слоган „ Оливера и Раде Маркович “. Хората бяха доста сюрпризирани от развода ни. Те не знаеха, че възприятията ни бяха изразходвани. Разделихме се като другари, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена. “

Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 година, на 61 година Коварната болест рак лишава живота на огромната актриса, която до последно не свежда глава, в никакъв случай не се оплаква и резервира статута си на безконечната и незабравимата. Последният й кей е с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее безшумно и почтено.

От този свят, 10 години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната огромна обич – Раде Маркович . След гибелта му излиза наяве, че той е запазил всички писма, които са си разменяли с огромната му обич Невена . Раде е съхранил нейни невероятни изповеди, взаимни фотоси от кинофестивали от целия свят, както и снимки на красивата българска актриса.

Единственото, за което сръбският артист по този начин и не съумява да си елементарни е, че не е съумял да се сбогува с нея и до края на дните си страда, че не е могъл още веднъж да каже „ Обичам те ” на единствената и неповторима Невена…