Това е история южното градче Сандански, която показва момент, в

МОЛБА ЗА СПАСЕНИЕ: Баща от Сандански апелира за помощ за отвлечения си син на фронта

Това е история южното градче Сандански, която демонстрира миг, в който човек остава беззащитен и изпитва същински боязън за живота на детето си. Когато видиш по какъв начин околните ти са сложени в заплаха, усещаш безсилието като леден огън, който гори от вътрешната страна. За страдание, историята, за която пишем, е тъкмо такава.

Любомир Димитров Киров от Сандански моли във видео, оповестено в обществените мрежи, за помощ, защото синът му – 28-годишен български жител – по думите му е похитен в Одеса и държан в наказателна рота, с цел да бъде пратен на фронта.

Момчето не може да се бие, защото дясната му ръка е тежко потърпевша при акцидент, сподели татко му. Майката е украинка, а той е роден в България през 1997 година

Младежът отпътува за Украйна, с цел да оказва помощ на майка си в грижите за своята болна баба.

На 1 септември майка му се връща от работа и поема грижите за бабата, а синът ѝ излиза на къса разходка. По думите на бащата тогава той е похитен – омаян със светлини и принудително качен в автомобил. Майката съумява да го открие, само че се оказва, че е арестуван от службата за готовност (т. нар. ТЦК). Въпреки че чиновниците са осведомени, че е български жител, младият мъж не е освободен заради двойното си поданство.

Бащата неотложно се свързва с Министерството на външните работи, което незабавно контактува с българското консулство в Украйна. На идващия ден консулът отива дружно с майката в мобилизационния център, където е арестуван синът, само че по думите на бащата е бил изцяло пренебрегнат и изпъден, въпреки че е посланик.

Първоначално младежът е изпратен в Николаево, където командирът открива тежката контузия на дясната ръка в резултат на трудова акцидент със строителна преса. Бащата разполага с рентгенови фотоси, доказващи увреждането. Въпреки това младежът е изместен в село Любомиривка, където също излиза наяве, че е неспособен за работа.

В момента се намира в наказателна рота в село Петривка. Според бащата тези подразделения се изпращат на най-опасните позиции на фронта и шансът бойците да бъдат убити е голям. Дори локалните ги назовават „ смъртници “.

„ Искам помощ от премиера и от всички български институции, с цел да мога още веднъж да прегърна детето си “, моли обезвереният татко.