Цяло семейство с едно призвание – да бъдат лекари и да спасяват животи
Това е една история за спасяването на живота. За даването на вяра и за раздаването до последно. Това е роман за това нещо, което никой не може да ти отнеме – обичта на хората. Това е роман за конфликта с тъгата на другия и несвикването с нея. Това е история за една фамилия в бели престилки – положили клетвата на лекаря – да оказват помощ, до момента в който са живи.
Половин век – тъкмо толкоз е времето, което доктор Станю Янков е посветил на пациентите си . Време, изпълнено с хиляди тежки интервенции. Със стотици награди. С няколко специализации в чужбина. И с обичта на болните, която не може да се мери.
„ Много хора се питат за какво не си почивате у дома, а продължавате да идвате тук в болничното заведение? – Защото си обичам специалността и през целия ден да заставам у дома…имам още сили! Доколкото мога да оказа помощ на хората, ще им оказвам помощ. Доколкото мога”, безапелационен е доктор Станю Янков, хирург в МБАЛ-Ихтиман.
Въпреки своите 75 години, лекарят продължава своята задача. И до него, един до друг, половин век, е брачната половинка му. Преподавател по математика, само че след пенсионирането си тя също облича бялата престилка – с цел да оказва помощ на брачна половинка си.
Д-р Янков приключва медицина през 70-те години на предишния век. Бързо обиква хирургията и става един от най-хубавите експерти. А незабавните случаи сред живота и гибелта се редят един след различен.
„ Драматична интервенция ми се е запечатала в съзнанието преди 15 години, 25-годишно момче, наръгано в сърцето. Такива пациенти рядко стигат живи. Той дойде, нашият екип го избави и той е жив до ден днешен”, спомня си доктор Янков.
Години по-късно момчето със избавеното сърце не е не запомнил своя избавител . На 70-ия рожден ден на доктор Янков, той е един от многото пациенти, пристигнали да целунат ръката, държала избавителния скалпел.
„ Няма по-хубаво възприятие от това да видиш признателен пациент, който да е удовлетворен, че си го измъкнал от гроба”, споделя хирургът.
Но медицината е белязана и с болежка, признава хирургът. Със страданието на другия не се привиква. Нито с тежестта от неуспеха. Особено когато на карта е заложен детският живот.
„ Тогава за първи път го видях да плаче. Имаше доста случаи, в които той идваше смутен. Просто изживяваше всеки подобен тежък случай, на който не можеше да помогне”, споделя Мария Янкова.
„ Имало е доста тежки интервенции, доста тежки случаи, в които не съм успявал. И съм ги мислил по цели дни и нощи, до момента в който се оправят”, разяснява доктор Янков.
Животът на доктор Янков е белязан от медицината. Често е отсъствал от у дома поради незабавни случаи.
„ Той отсъстваше, беше в болничното заведение. Повиквания даваше. И през нощта като почнеше да звъни телефона от 9 до сутринта непрестанно звънешe. Тъкмо заспят децата, и се събудят”, споделя брачната половинка му. Тежко й е било, само че е приемала, че той избавя хора. „ Като имах поради, че той оказва помощ на хората, той даваше всичко, с цел да бъде освен добър, само че и да избави човешкия живот. Нямах право да се дразня! Така че тежко ми беше, само че харесвах това, че той беше добър ”, сподели тя.
И трите деца на доктор Янков са израснали в отсъствието му, само че знаейки добре за какво го няма. И разумно – през днешния ден и тримата са лекари . Д-р Георги Янков е последвал татко си и през днешния ден е гръден хирург в белодробната болница в София.
„ В детските години дори малко ненавиждах тази специалност. Понеже виждах какво се случва – татко ми доста постоянно отсъстваше от у дома. Непрекъснато го викаха – незабавни случаи, интервенции, наряди, тежкоболни и така”, разяснява най-големият наследник доктор Георги Янков.
Първите уроци по медицина той получава точно от татко си.
„ Били сте дружно на операционната маса, правил ли ви е забележки? – Много пъти. И аз като първороден наследник, беше много сериозен към мен. Много пъти ми се е карал. Винаги е желал нещата да бъдат правени, по този начин както той ги прави. Много пъти ми се е карал. Но знам, че е било за положително и аз в никакъв случай не съм се сърдил. И по този начин би трябвало да бъде. Имало е доста полемики сред нас, които са продължавали и след работния ден. И у дома не престават – разногласия дали еди по какъв начин си би трябвало да бъде направено. И до ден днешен”, споделя той.
„ През свободното време идваха тук в хирургията, дружно с мен се миеха и хирургията и тях болести. Дъщеря ми стана педиатър”, споделя доктор Станю Янков. Той е безапелационен, че е бил доста по-строг към децата си. „ В никакъв случай да не помислят, че имат някаква протекция от мен”.
Вторият наследник на доктор Янков старши също е хирург. Днес той завежда хирургичното поделение в ихтиманската болница.
„ Аз постоянно съм следвал образеца на татко ми. 20 години към този момент работя тука, и с помощта на него се научих на хирургия. Сложни интервенции идват при мен, той ми помага”, разяснява доктор Димитър Янков, общ хирург в МБАЛ-Ихтиман.
Но измежду нещастието на хората най-истински се вижда признателността. Когато Ваня чула страшната диагноза „ рак на гърдата” не се замислила и пристигнала от София в ихтиманската болница, с цел да бъде оперирана от татко и наследник. Месец след интервенцията я срещаме здрава и щастлива вкъщи.
„ Моят проблем породи септември месец и просто отидох в Ихтиман, тъй като знаех, че казусът, който е при мен, ще бъде оценен и ще бъде решен както би трябвало. И не се излъгах. Тези лекари имат златни ръце. Благодаря им от цялата си душа, че всички беше решено единствено в границите на няколко дни”, споделя Ваня Кънева, оперирана от доктор Димитър Янков.
Редом до татко си и двамата си братя, доктор Стефка Янкова също е асистирала по време на интервенции. Брат й Георги споделя, че е имала ръка за хирург, само че „ щяхме да станем доста и по тази причина избра педиатрията”.
Сред уроците от татко й са по какъв начин да посреща болния в кабинета, по какъв начин да го успокои, да не го плаши, по какъв начин да даде вяра.
„ Винаги ни е учил да не бъде материалисти, кариеристи да не бъдем”, споделя доктор Янкова.
Д-р Стефка Янкова работи в профилираната болница по детски заболявания в столицата . Но беседваме с нея в детското поделение в Ихтиман, където е почнала своя професионален път. Не си спомня по кое време в детството е поискала да стане доктор – като татко си и като братята си.
„ Страшно доста време изисква тази специалност. Страшно доста време отдаваш от хубавите моменти, които можеш да изживееш, а ги изживяваш там, където има болежка. Заради миговете, в които губиш. Това просто е мъчно. Никой не може да свикне със загубата на едно дете. Това са доста сложни мигове. И вярата е в това, че ще съумееш да окажеш помощ или да спасиш някое друго. Понякога за жалост това не е възможно”, споделя тя.
Освен децата, доктор Янков старши е обучил още стотици лекари , които през днешния ден са сполучливи хирурзи. В болничното заведение в Ихтиман срещаме и доктор Стефанов – хирург в " Пирогов " и възпитаник на доктор Янков.
„ Вече направих 40 години хирургия, само че това е индивидът на който дължа всичко! Това е моят преподавател. И не знам – не мога да го сравня с никой друг”, безапелационен е доктор Пламен Стефанов, хирург в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов”.
„ Първата ми среща с него беше в операционната и това, което ми направи усещане, е един дребен вълшебник. Една цяла фамилия, отдадена на медицината. Просто е привилегия за мен да познавам тези хора и да работя дружно с тях. За мен е подарък от Господ, само че и доста труд. Много работа. И доста познания има този човек”, споделя доктор Ива Георгиева, шеф в МБАЛ-Ихтиман.
Дали петимата внуци ще наследят ли специалността на своя дядо.
Бабата счита, че да. Дори огромното момче на Стефка споделя към този момент: „ Бабо, аз ще стана хирург”. Малката Елица постоянно споделя – аз ще стана хирург. " Често идва долу в амбулаторията и непрестанно върви до старши Янков. Бабо, аз отивам при дядо да следя ", споделя Мария Янкова.
Най-малката внучка, Станимира, е кръстена на дядо си. И прави уверени крачки до татко си – в болничното заведение в Ихтиман. И кой знае - може би тя ще е следващият хирург от фамилия Янкови.
Половин век – тъкмо толкоз е времето, което доктор Станю Янков е посветил на пациентите си . Време, изпълнено с хиляди тежки интервенции. Със стотици награди. С няколко специализации в чужбина. И с обичта на болните, която не може да се мери.
„ Много хора се питат за какво не си почивате у дома, а продължавате да идвате тук в болничното заведение? – Защото си обичам специалността и през целия ден да заставам у дома…имам още сили! Доколкото мога да оказа помощ на хората, ще им оказвам помощ. Доколкото мога”, безапелационен е доктор Станю Янков, хирург в МБАЛ-Ихтиман.
Въпреки своите 75 години, лекарят продължава своята задача. И до него, един до друг, половин век, е брачната половинка му. Преподавател по математика, само че след пенсионирането си тя също облича бялата престилка – с цел да оказва помощ на брачна половинка си.
Д-р Янков приключва медицина през 70-те години на предишния век. Бързо обиква хирургията и става един от най-хубавите експерти. А незабавните случаи сред живота и гибелта се редят един след различен.
„ Драматична интервенция ми се е запечатала в съзнанието преди 15 години, 25-годишно момче, наръгано в сърцето. Такива пациенти рядко стигат живи. Той дойде, нашият екип го избави и той е жив до ден днешен”, спомня си доктор Янков.
Години по-късно момчето със избавеното сърце не е не запомнил своя избавител . На 70-ия рожден ден на доктор Янков, той е един от многото пациенти, пристигнали да целунат ръката, държала избавителния скалпел.
„ Няма по-хубаво възприятие от това да видиш признателен пациент, който да е удовлетворен, че си го измъкнал от гроба”, споделя хирургът.
Но медицината е белязана и с болежка, признава хирургът. Със страданието на другия не се привиква. Нито с тежестта от неуспеха. Особено когато на карта е заложен детският живот.
„ Тогава за първи път го видях да плаче. Имаше доста случаи, в които той идваше смутен. Просто изживяваше всеки подобен тежък случай, на който не можеше да помогне”, споделя Мария Янкова.
„ Имало е доста тежки интервенции, доста тежки случаи, в които не съм успявал. И съм ги мислил по цели дни и нощи, до момента в който се оправят”, разяснява доктор Янков.
Животът на доктор Янков е белязан от медицината. Често е отсъствал от у дома поради незабавни случаи.
„ Той отсъстваше, беше в болничното заведение. Повиквания даваше. И през нощта като почнеше да звъни телефона от 9 до сутринта непрестанно звънешe. Тъкмо заспят децата, и се събудят”, споделя брачната половинка му. Тежко й е било, само че е приемала, че той избавя хора. „ Като имах поради, че той оказва помощ на хората, той даваше всичко, с цел да бъде освен добър, само че и да избави човешкия живот. Нямах право да се дразня! Така че тежко ми беше, само че харесвах това, че той беше добър ”, сподели тя.
И трите деца на доктор Янков са израснали в отсъствието му, само че знаейки добре за какво го няма. И разумно – през днешния ден и тримата са лекари . Д-р Георги Янков е последвал татко си и през днешния ден е гръден хирург в белодробната болница в София.
„ В детските години дори малко ненавиждах тази специалност. Понеже виждах какво се случва – татко ми доста постоянно отсъстваше от у дома. Непрекъснато го викаха – незабавни случаи, интервенции, наряди, тежкоболни и така”, разяснява най-големият наследник доктор Георги Янков.
Първите уроци по медицина той получава точно от татко си.
„ Били сте дружно на операционната маса, правил ли ви е забележки? – Много пъти. И аз като първороден наследник, беше много сериозен към мен. Много пъти ми се е карал. Винаги е желал нещата да бъдат правени, по този начин както той ги прави. Много пъти ми се е карал. Но знам, че е било за положително и аз в никакъв случай не съм се сърдил. И по този начин би трябвало да бъде. Имало е доста полемики сред нас, които са продължавали и след работния ден. И у дома не престават – разногласия дали еди по какъв начин си би трябвало да бъде направено. И до ден днешен”, споделя той.
„ През свободното време идваха тук в хирургията, дружно с мен се миеха и хирургията и тях болести. Дъщеря ми стана педиатър”, споделя доктор Станю Янков. Той е безапелационен, че е бил доста по-строг към децата си. „ В никакъв случай да не помислят, че имат някаква протекция от мен”.
Вторият наследник на доктор Янков старши също е хирург. Днес той завежда хирургичното поделение в ихтиманската болница.
„ Аз постоянно съм следвал образеца на татко ми. 20 години към този момент работя тука, и с помощта на него се научих на хирургия. Сложни интервенции идват при мен, той ми помага”, разяснява доктор Димитър Янков, общ хирург в МБАЛ-Ихтиман.
Но измежду нещастието на хората най-истински се вижда признателността. Когато Ваня чула страшната диагноза „ рак на гърдата” не се замислила и пристигнала от София в ихтиманската болница, с цел да бъде оперирана от татко и наследник. Месец след интервенцията я срещаме здрава и щастлива вкъщи.
„ Моят проблем породи септември месец и просто отидох в Ихтиман, тъй като знаех, че казусът, който е при мен, ще бъде оценен и ще бъде решен както би трябвало. И не се излъгах. Тези лекари имат златни ръце. Благодаря им от цялата си душа, че всички беше решено единствено в границите на няколко дни”, споделя Ваня Кънева, оперирана от доктор Димитър Янков.
Редом до татко си и двамата си братя, доктор Стефка Янкова също е асистирала по време на интервенции. Брат й Георги споделя, че е имала ръка за хирург, само че „ щяхме да станем доста и по тази причина избра педиатрията”.
Сред уроците от татко й са по какъв начин да посреща болния в кабинета, по какъв начин да го успокои, да не го плаши, по какъв начин да даде вяра.
„ Винаги ни е учил да не бъде материалисти, кариеристи да не бъдем”, споделя доктор Янкова.
Д-р Стефка Янкова работи в профилираната болница по детски заболявания в столицата . Но беседваме с нея в детското поделение в Ихтиман, където е почнала своя професионален път. Не си спомня по кое време в детството е поискала да стане доктор – като татко си и като братята си.
„ Страшно доста време изисква тази специалност. Страшно доста време отдаваш от хубавите моменти, които можеш да изживееш, а ги изживяваш там, където има болежка. Заради миговете, в които губиш. Това просто е мъчно. Никой не може да свикне със загубата на едно дете. Това са доста сложни мигове. И вярата е в това, че ще съумееш да окажеш помощ или да спасиш някое друго. Понякога за жалост това не е възможно”, споделя тя.
Освен децата, доктор Янков старши е обучил още стотици лекари , които през днешния ден са сполучливи хирурзи. В болничното заведение в Ихтиман срещаме и доктор Стефанов – хирург в " Пирогов " и възпитаник на доктор Янков.
„ Вече направих 40 години хирургия, само че това е индивидът на който дължа всичко! Това е моят преподавател. И не знам – не мога да го сравня с никой друг”, безапелационен е доктор Пламен Стефанов, хирург в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов”.
„ Първата ми среща с него беше в операционната и това, което ми направи усещане, е един дребен вълшебник. Една цяла фамилия, отдадена на медицината. Просто е привилегия за мен да познавам тези хора и да работя дружно с тях. За мен е подарък от Господ, само че и доста труд. Много работа. И доста познания има този човек”, споделя доктор Ива Георгиева, шеф в МБАЛ-Ихтиман.
Дали петимата внуци ще наследят ли специалността на своя дядо.
Бабата счита, че да. Дори огромното момче на Стефка споделя към този момент: „ Бабо, аз ще стана хирург”. Малката Елица постоянно споделя – аз ще стана хирург. " Често идва долу в амбулаторията и непрестанно върви до старши Янков. Бабо, аз отивам при дядо да следя ", споделя Мария Янкова.
Най-малката внучка, Станимира, е кръстена на дядо си. И прави уверени крачки до татко си – в болничното заведение в Ихтиман. И кой знае - може би тя ще е следващият хирург от фамилия Янкови.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ