Това е една история за науката, разказана от активисти чрез

Това е една история за науката, разказана от деятели посредством изкуство. Документалният филм „ Наука за морето “ демонстрира какъв брой са значими учените за опазването на природата. А неговите основатели ви представяме в рубриката Човек на деня на Свободна Европа.

Как науката и активизмът могат да работят дружно за природата? С този въпрос на екоактивистката Илияна Стоилова стартира „ Наука за морето “.

„ И по какъв начин, благодарение на знанието, можем да се грижим по-добре за това, което обичаме “, продължава тя на фона на красиви фрагменти на Черно море.

С тези думи фенът се среща с документалната лента „ Наука за морето “ - взаимен план на Института по океанология (ИО) към Българската академия на науките и на продуцентската къща Beardfrost Productions .
Кино за природата ​
Като дейни спортисти измежду природата, режисьорите на „ Наука за морето “ са мощно ангажирани с тематиката за нейното запазване.

„ Тези тематики постоянно са били на дневен ред за нас и това е естествено “, споделя пред Свободна Европа режисьорът Стоил Димитров. „ За всеки човек е значимо да осъзнае, че природата е извънредно скъпа и би трябвало да вършим каквото можем за нея, освен да черпим от ресурсите ѝ. “

Димитров стартира да снима около заниманията си със сноуборд и катерене. В един миг от занимание снимането се трансформира в специалност.

„ Когато непрекъснато си измежду природата, от първа ръка виждаш по какъв начин се развиват проблемите и за какво се случват “, споделя Димитров.

През последните години той и сътрудника му Борислав Камилов постоянно вземат участие в сходни планове за разпространение на екологични дела. Снимали са къси документални филми с организации като „ По-диви Родопи “, WWF, „ За Земята “. Освен това режисьорите се включват в доброволчески акции за почиствания.
Наука за морето
„ Преди да създадем кино лентата, даже не знаех, че имаме подобен институт с проучвателен транспортен съд “, споделя Стоил Димитров. Към него и сътрудника му се обръща, с цел да разпространява активността си в по-достъпен за необятната аудитория формат.

Разрушаването на стената на язовира „ Нова Каховка “ в Украйна и през юни тази година потвърди какъв брой значими са проучванията на експертите от Института по океанология, свързани със замърсяването на Черно море.

„ Замърсяването от време на време може да се види и с просто око, само че само науката може да даде справедлива позиция. Оттам нататък всичко е въпрос на наставления и регулации от страната. Но единствено с активизъм нещата стават мъчно “, прибавя режисьорът.

Това не значи, че деятелите нямат роля - съгласно Димитров те притеглят вниманието на хората към значимите проблеми и по този начин ангажират обществото. Подобна е ролята и на изкуството, каквото е документалното кино.

„ Колкото и напреднала да е, науката може да остане неразбрана, в случай че не се пробва да показа посланието си с тези, за които се прави, а точно хората “, споделят от Института по океанология, представени.

„ Би било тъжно да загубим институции като ИО единствено поради липса на финансиране или фрагменти. Не знам дали хората си дават сметка какъв брой скъпи са такива проучвания и мониторинг на естествените запаси, само че само сходни институции могат да ги вършат съответно “, споделя още Димитров.

„ Може би това е и посланието на кино лентата - да не залязва науката. “