Това е безплатен откъс от главата “Наука и псевдонаука в

Това е безвъзмезден фрагмент от главата “Наука и псевдонаука ” в книгата “Аз, виртуалният астронавт ” на Светослав Александров. Цялата книга можете да закупите в електронен формат на цена от 5 лв. на уеб страниците на книжарница “Книгите ” и книжарница “Хеликон ”. Понастоящем се работи и по книжен тираж: очаквайте детайлности в най-скоро време! 

. Ние, българите, сме огромни носталгици. По-възрастните изпитват носталгия по социализма, когато „ всеки е имал опция да почива през лятото и хладилниците са били цялостни “. По-младите изпитват носталгия по 90-те с неповторимата Eurodance музикална атмосфера. Психолозите считат, че казусът с носталгията е, че „ предишното съставлява идеализирана версия на нещо мечтано, а не действително “ и също по този начин „ когато викаме в съзнанието си някакъв спомен, ние го вършим по метода, по който мозъкът ни е избрал да го изкриви, а не посредством действителността на събитията “ [33]. Така всички ние си спомняме с трогване за първите ни любовни трепети, само че пък избираме умишлено да забравим моментите на разлъка, когато първото гадже ни е било шута. Миналото ни наподобява познато и уютно, до момента в който бъдещето е плашещо и изпълнено с рискове. Масово българите си спомнят за безплатното опазване на здравето и обучение през социалистическо време, само че избират да не помнят за репресиите и за лагерите на гибелта. Миналото постоянно наподобява розово, тъй като мозъкът ни умишлено прецежда неприятните мемоари и задържа положителните усещания. Така се съхраняваме като хора, само че в същото време губим визия за това каква е била действителността.

Много хора, обвързани прочувствено с научно-технологичния напредък, идеализират 60-те и 70-те години на предишния век. Онези времена, когато са изхвърчали първите спътници, първите сонди до Луната и Марс, първите станции. Времената на конкуренция, когато в действителност са се харчили доста пари за космонавтика. Ако би трябвало да имаме вяра на носталгиците, тогавашните десетилетия са били славни, до момента в който през днешния ден напредъкът е спрял и няма изгледи да потръгне още веднъж.

Реалистично видяно, през днешния ден напредъкът е спрял единствено в областта на пилотираната космонавтика до далечни планети – към този момент няма пилотирани полети до Луната. Това провокира мощна носталгия. През 60-те години в Съединени американски щати нацията сякаш се бе обединила в името на едно по-добро софтуерно бъдеще. После, съгласно носталгиците, гадните политици се намесили и спрели устрема на американците към звездите. Проблемът на този вид романтизъм е, че култивира избран вид религия – че една нация може да реализира велико дело единствено в случай че всички хора се обединят в името на това дело [34]. Всъщност по-малко от 50% от хората са вярвали тогава, че си коства да се дават пари за задачите „ Аполо ”.

Вглеждайки се по-внимателно в предишното, без да го пречупваме през розовите очила на нашата младост, ще осъзнаем следното – в доста връзки тогавашните години не са били по-добри от днешните. А днешните години са доста по-добри от тогавашните! В България е било същинско знамение да се види репортаж от западна задача до Луната или Марс в точния момент. Но и на Запад не е било доста по-добре. Тогава, както и в този момент, медиите не са отделяли огромно внимание на галактическите задачи и е било същинска необичайност да се видят изявления или телевизионни репортажи за последните галактически открития. Говорим за свят преди епохата на Интернет.

Това е бил свят, в който е можело да разчиташ единствено и само на елементарните медии. Преди време някои западни „ хардкор “ галактически запалянковци ми разказваха по какъв начин са получавали фотоси от НАСА – посредством писма и пратки по елементарната поща. Защото не е съществувал различен метод. Нямало е огромни интернет архиви, посредством които през днешния ден всеки човек може да има достъп до цялата научна продукция на междупланетните експедиции.

В Източния блок космонавтиката е била държавна политика и мощен знак на пропагандата. Да, склонен съм. Но като изключим пощенските марки с лика на кучетата Белка и Стрелка, социлюстрациите и детските площадки с катерушки с формата на ракети, руската стратегия се е провеждала в строга секретност. Изстрелванията на галактическите ракети в никакъв случай не са били обявявани авансово. Да гледаш галактически полет в действително време – това било неуместно. Стартовете са били оповестявани с огромна фанфарност и агитация едвам след тяхното осъществяване и то единствено в случай че са сполучливи. Неуспешните са се смятали за леке върху режима и надлежно са били потулвани. Само една дребна част от фотосите на лунните и междупланетни задачи били обнародвани навреме, а за разлика от западните галактически запалянковци, които са имали повече благоприятни условия за достъп до данните, живеещите в Източния блок, в това число и в България, са се ограничавали единствено до телевизионни излъчвания, отрязъци от вестници, както и профилирани издания от рода на „ Наука и техника за младежта “ и „ Космос “. Интересен факт, за който мнозина не знаят, е, че след първото руско кацане на Луната през 1966 година първо английската обсерватория Джодрел-Бенк е съумяла да прихване сигнала от автоматизираната станция. Западните експерти освен декодирали фотосите, само че и ги популяризирали в западните медии още преди живеещите в Източния блок да чуят за тях [35].

Космическите стратегии в днешно време нямат такова високо равнище на секретност, без да броим тази на Северна Корея, несъмнено. Вече и китайската галактическа стратегия е по-отворена спрямо тогавашната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики. Ние, галактическите запалянковци, имахме опция да проследим в действително време първата китайска галактическа разходка през 2008 година, както и първото роботизирано китайско кацане на Луната в края на 2013 година. По същия метод сме в положение да следим развиването на огромна част от галактическите полети в действително време, без значение от това дали се организират от НАСА, Европейската галактическа организация (ЕКА), Японската галактическа организация или Роскосмос. Разбира се, има известни нюанси и разлики в методите, по които галактическите организации ни сервират информацията. Видеоизлъчванията на ЕКА по-рядко ни разрешават да следим обособените стъпки на галактическите полети, вместо това тези предавания изобилстват от видеопрезентации и изявленията. Това нервира тези от нас, които са привикнали да следят галактическите полети малко по малко. Видеоизлъчванията на Роскосмос са много по-подробни, при изстрелването на ракетите получаваме подробна информация за разделянето на ракетните степени, запалването на моторите, освобождението на обтекателите и параметрите на орбитите. Но пък за сметка на това руснаците имат дразнещия табиет да приключват неотложно излъчването, когато възникне някакъв проблем. Подобна е политиката и на тези частници в Съединени американски щати, които обезпечават видеоизлъчвания на полетите си (…) 

Прочетете цялата глава, откакто закупите електронната книга от книжарница  “Книгите ” (линк) или  “Хеликон ” (линк). 

Оценете “Аз, виртуалният астронавт ” в Goodreads (линк).