За баба Елена и всички баби и дядовци от Карловско, чиито сърца не издържаха
Това е баба Елена от село Богдан, снимана 2 месеца след наводнението в карловските села. Баба Елена към този момент не е измежду нас от един месец.
Така стартира разказът на фотографа Анастас Търпанов, чиито фотоси предходната година на наводнените карловски села, и по-специално тези на ромската махала в село Слатина, провокираха мощен публичен отзив. В този роман става дума освен за баба Елена и нейните сълзи приживе. От него лъха тъгата за всички баби и дядовци, чиито сърца не устояха след водното злополучие и след още по-страшното злополучие - човешкото равнодушие...
Ето какво написа Търпанов:
" В няколкото пъти, в които съм я виждал тази нежна женица, тя правеше единствено едно-единствено нещо, плачеше за лятната кухня, отнесена от водата, плачеше за дребната къщурка, която е била неин дом. Питаше ме по кое време ще я възстановят, кой ще и помогне, а аз гледах страхливо към земята и подвигах плещи, тъй като никой не се интересува от лятната кухня, в която е живеела баба Елена, просто една мъничка сграда в двора на къщата, в която живеят синът й, със снахата, внучка и че даже дребната правнучка.
Чичо Петър ме помоли да намеря фотография на майка му, която да употребяват за гроба, тъй като всичко, което са имали, е отнесено от наводнението или намокрено, а аз ровейки в фотосите, не намирам нито един прекрасен портрет, а единствено фотоси, на които баба Елена плаче... и на мен ми се плаче, само че дали на някой му пука от това, дали някой се е заинтересувал от баба Елена.
Тя е влезнала в " положителната " статистика на претърпялите наводнението, нищо че няма и година по-късно си отива от тъга, ще влезе в другата статистика на отишъл си от напреднала възраст, по този начин и по този начин вече й е " било времето ". Никой от общинска или държавна власт не се е поинтересувал от баба Елена, какво става с нея, добре ли е, какво й има, а за жалост възрастните хора, отишли си след наводнението в карловските села, са доста, съвсем всичките си отишли от тъга или боязън. Пък другите не престават да се борят всеки ден, забити в битовизмите и агонизиращото единично оцеляване и по този начин ще е до идващия човек, който ще си отиде и ще бъде единствено статистика. "
Когато чете човек тези думи, няма по какъв начин да не изпитва тъга. Но сякаш гневът е повече. Гняв за безхаберието и бездушието на властимащите, призвани да се грижат за хората, които са им дали своят вот доверие, яд за лъжливото състрадание и милосърдие. А дъждовете няма да изчезнат. Природата надали ще стане по-благосклонна към карловските села. И тогава?
Снимка: Анастас Търпанов
Така стартира разказът на фотографа Анастас Търпанов, чиито фотоси предходната година на наводнените карловски села, и по-специално тези на ромската махала в село Слатина, провокираха мощен публичен отзив. В този роман става дума освен за баба Елена и нейните сълзи приживе. От него лъха тъгата за всички баби и дядовци, чиито сърца не устояха след водното злополучие и след още по-страшното злополучие - човешкото равнодушие...
Ето какво написа Търпанов:
" В няколкото пъти, в които съм я виждал тази нежна женица, тя правеше единствено едно-единствено нещо, плачеше за лятната кухня, отнесена от водата, плачеше за дребната къщурка, която е била неин дом. Питаше ме по кое време ще я възстановят, кой ще и помогне, а аз гледах страхливо към земята и подвигах плещи, тъй като никой не се интересува от лятната кухня, в която е живеела баба Елена, просто една мъничка сграда в двора на къщата, в която живеят синът й, със снахата, внучка и че даже дребната правнучка.
Чичо Петър ме помоли да намеря фотография на майка му, която да употребяват за гроба, тъй като всичко, което са имали, е отнесено от наводнението или намокрено, а аз ровейки в фотосите, не намирам нито един прекрасен портрет, а единствено фотоси, на които баба Елена плаче... и на мен ми се плаче, само че дали на някой му пука от това, дали някой се е заинтересувал от баба Елена.
Тя е влезнала в " положителната " статистика на претърпялите наводнението, нищо че няма и година по-късно си отива от тъга, ще влезе в другата статистика на отишъл си от напреднала възраст, по този начин и по този начин вече й е " било времето ". Никой от общинска или държавна власт не се е поинтересувал от баба Елена, какво става с нея, добре ли е, какво й има, а за жалост възрастните хора, отишли си след наводнението в карловските села, са доста, съвсем всичките си отишли от тъга или боязън. Пък другите не престават да се борят всеки ден, забити в битовизмите и агонизиращото единично оцеляване и по този начин ще е до идващия човек, който ще си отиде и ще бъде единствено статистика. "
Когато чете човек тези думи, няма по какъв начин да не изпитва тъга. Но сякаш гневът е повече. Гняв за безхаберието и бездушието на властимащите, призвани да се грижат за хората, които са им дали своят вот доверие, яд за лъжливото състрадание и милосърдие. А дъждовете няма да изчезнат. Природата надали ще стане по-благосклонна към карловските села. И тогава?
Снимка: Анастас Търпанов
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ