Родопското небе, това чудно божие небе… ♥ Иван ВАЗОВ
„ Това чудно божие небе, на всички места прелестно, това е картинно до омая, с помощта на гористите планини – богати складове на пàри – от които си подготвя багрите за декорацията на свода от тоя величайши Рафаело – Слънцето. “
(Иван Вазов на младини)
В недрата на Родопите
Аз щял бих, о грамади, о снежни пирамиди,
върху кои орелът легло си волно зиди,
бавно да се нося из ваш'те висоти,
над преспите ви бели простора да измирам
и сянката си будна с обич да я зървам
по тяк като лети...
Аз щял бих безшумно, гладко в лазура да се развявам
и някъде да срещна душата на Орфея,
блудяща, като мене, из сините зари,
или да чуя, слисан, в стона на зефира
тон някой си останал
от дивната му лира
в дълбоките гори...
* Из „ Поля и гори “
...
♥ Родопското небе
Дванадесет дни гостувах в Лъджане. Тоя период ще ви се види малко длъшък, като се вземат поради несгодите на живота там във всяко отношение, както и отсъствието на общество. Дядо Даскал и моят пазител, Героолу, се оплакваха, че тая година ще бъде напълно ялова за тях. Бедяха най-вече ревюто в Пловдив, което щеше да се отвори на 2 август, че то ще им вземе това лято елементарните посетители от Пазарджик и Пещера, които пестят свободното си време и парите си за там. Не всеки може да си допустне разкоша на две разходки в едно лято! Аз бях към този момент изгледал чепинската природа и бях посетил всички места, които заслужаваха да се посетят. Когато се наскитах по върховете, аз отивах в ливадите на Луковица, и там, до нейните талази, под сянката на върбите, четях последните съветски журнали – аз се бях досетил да взема със себе си няколко от тях. – Любимото място за прочит ми беше още една висока моравка, на източния завършек на селото, засеняна от огромна върба и прохлаждена от гръмливата воденична вада, която посредством един бочен улей храни и една дръста. Зад тях е бичкиджийницата на дяда Даскал със своето ухораздирателно триене. Концертът на всичките тия шумове: на вадата на улеите, на воденичните камъни, на бичкиджийския трион е заглушитален, само че и той си имаше една своя мелодия – надалеч по-приятна от глъча в Героолувата механа, над която бе стаята ми.
Вечер, като притреперваше слънцето над Арапчал, през мрежата на върбовите клони насреща ми, аз напущах това място и влазях в прилежащата четвъртита морава, отвред заградена с жива стена от върби. Там се разхождах към половин час в цялостна самотия и тишина, догдето напълно не отлиташе от източните планини последният багренозлатист искра на слънцето. Тогава завяваше зефирът, разбъркан с дъха на косеното сено, и от близките лъки идеха гласовете на косачите, които се прибираха със сгънати коси на рамо. Звънците на стада, някъде зад шумака, задрънкват и полека-лека замират; някоя ария на закъснели косачки иде през листата... Сякаш, че присъствуваш в някоя пасторала на Теокрита и Мосхуса. Въз цялата природа падаше мека синкава сянка, гъстите клонаци ставаха по-сплъстени и по-непрозирни, а песните на птиците последователно замлъкваха и магически мир зацаруваше в небето.
Небето! Аз съвсем нищо не приказвах до в този момент за родопското небе – фонът на всичките тия прелестни, или грандиозни картини на тукашната природа. Не сторих това, тъй като трябваше доста да приказвам и нищо да не кажа. Нашият език е безпаричен с живописни средства! Аз нямам думи, нито знаци, с цел да дам разбиране, въпреки и най-далечно, за играта на багрите на това луксозно поетично небе на Родопите, за безконечните блестящи и феерически резултати от светлината в неговия лазур, облаци, утренни и вечерни; гдето нежните полусенки и тонове на цветовете и най-ярките отбляски на пламъка и на среброто се съчетават хармоничен в ежеминутно меняющи се картини. Това чудно божие небе, на всички места прелестно, това е картинно до омая, с помощта на гористите планини – богати складове на пàри – от които си подготвя багрите за декорацията на свода от тоя величайши Рафаело – Слънцето.
1892 година
Избрано от: „ В недрата на Родопите “, Иван Вазов, изд. „ Български публицист “, 1949 година
Снимка: Иван Вазов (1850 -1921), Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
