Tова че даден човек е опасен престъпник в очите на

Tова че даден човек е рисков нарушител в очите на държавната власт, не всеки път е спънка същият да е същински воин от позиция на народа. Такъв е казусът на Салваторе Джулиано. Обезсмъртен от Марио Пузо в романа „ Сицилианецът„, този спорен италианец е напълно действителна историческа фигура, чийто къс, само че изпълнен с бурни събития живот, му печели митичен, даже ненапълно сантиментален ореол още приживе.

От полето до планината

Редно е да отбележим, че 40-те години на предишния век не е интервал на изключително огромно обилие в Сицилия. Войната довела локалното население до всеобщ апетит и разумно огромна част от хората се занимавали с контрабанден импорт на хранителни артикули. Младият Салваторе, който още от дете тръгнал да работи с татко си на полето, видял по-добрите „ вероятности “ в новия „ бизнес “ и се присъединил.

През нощта на 2 септември 1943 година той се опитал с муле да внесе торба със зърно в родния си град Монтелепро. Четирима карабинери обаче го забелязали, блокирали пътя му и почнали да му нанасят тежки обиди. Буйната кръв на младежа бързо кипнала, той извадил револвера си и разкрил огън. Действие, което постоянно щял да повтаря в идващите години. В случая съумял да се измъкне, оставяйки след себе си един погубен и един ранен карабинер, след което избягал в планината. Умъртвеният еднообразен щял да се окаже първата от стотици, може би хиляди жертви, починали от ръката или по волята на Салваторе.

Властта отвръща на удара

С концепцията да го принудят да се съобщи, управляващите без закъснение задействат репресивните си функционалности и стартират всеобщо да арестуват негови родственици и другари. Джулиано обаче има малко по-различни планове от това да лежи в зандана. През февруари 1944-а той нахлува в пандиза, убива надзирател и освобождава околните си. Осмина от тях показват своята признателност, като вземат решение да го последват в планината. Така Салваторе към този момент е със статута на пълководец в същински отряд, а за собствен заместител назначава не по-малко буйния и самоуверен собствен братовчед Гаспаре Пишота.

Престъпник или воин?

Оттук нататък Джулиано се трансформира в Робин Худ от плът и кръв. Той и хората му без угризения ограбват или отвличат против откуп всеки локален паралия, до който си обезпечат достъп. Солидна част от „ заработеното “ бива раздавана на бедните хора в околията, които не крият своя екстаз от щедростта на Салваторе и от уста на уста стартират да се носят митове за благородния бандит.

Бандата прогресира

Четата се разраства с мощни темпове, като към нея се причисляват както елементарни селяни, на които им е писнало да се помиряват с мизерния живот и своеволията на „ мощните на деня “, по този начин и откровени нарушители, нямащи угризения във връзка с това да атакуват, ограбват и убиват. Всички те можели да разчитат на заслон и поверителност от страна на подпомаганите сиромаси, а при положение, че някой от мирното население бива обвинен в завера с формалните управляващи, репресиите по отношение на него от страна на бандата не закъснявали. Дори босовете на локалната мафия почнали да подсигуряват „ тил “ на отряда, съдействайки против % от облагите, идващи от откупите и грабежите.

„ Политикът “ Джулиано

След няколко години Салваторе се свързал с гражданско придвижване, борещо се да извоюва самостоятелност на Сицилия от Рим, наречено „ Самостоятелна доброволческа войска “. Влизайки в редиците на организацията, той се сдобил с още по-голяма известност, а хората му все по-усърдно нападали карабинери и бойци, осигурявайки си оръжие и боеприпаси и в същото време давайки явен знак на властимащите, че са съществени в желанията си и задоволително мощни, с цел да се преборят за своите хрумвания. Агитациите измежду локалното население за поддръжка на доброволческата войска не секвали и привличали от ден на ден почитатели.

Смяна на режима

През 1946 година Италия от монархия се трансформира в Република, а новото държавно управление афишира прошка за редица престъпни детайли, но измежду тях не били Джулиано и хората му. На всичкото от горната страна, управляващите се споразумяли и с мафията, която отдръпнала поддръжката си за Салваторе. Той се опитал да се сплоти с комунистите, които също се явявали съпротива, само че и тази концепция блъснала на камък.

Това предизвикало Джулиано и бойците му още веднъж да работят по-крайно и по този начин на 1 май 1947-а те се появили на комунистическа проява в град Портала каузи Гинестра, където разкрили огън по всичко живо. Загинали 11 души (сред които четири деца), а 33-ма били ранени. Тази демонстрация донесла много негативи за Салваторе и компания. Селяните почнали да гледат на тях с все по-лошо око, а властта засилила ограниченията, като присъединила в битката си против бандата много военни средства, в това число танкове.

Краят

През юли 1950 година, полицията афишира гибелта на Салваторе Джулиано, излагайки натрупа му на централния площад в родното му градче. Официално той е премахнат по време на люта престрелка. Неофициално, е погубен в съня си от своя братовчед Гаспаре, който бил вербуван от управляващите с обещанието да бъде опрощение от съда, в случай че ликвидира сподвижника си.

Смъртта на Джулиано била нужна на мнозина локални политици и мафиоти, тъй като връзките им с него били толкоз дебели, че възможното му изправяне пред съда би могло да им коства повече главоболия, в сравнение с могат да си разрешат. Гастоне Пишота, от своя страна, се оказал излъган и в последна сметка получил доживотна присъда, а четири години по-късно умира, токсичен зад решетките. Може би самият той е заплашил да си отвори устата за някои общи действия на бандата и някои „ уважавани жители “. А може би…

Нов живот оттатък океана?

Много след тези събития, внукът на Джулиано Салваторе, Пино Шортино разбунва духовете с изказванието, че полицията е изложила на площада тялото на напълно различен човек, а дядо му не е погубен от Гаспаре. Със съдействието на свои авторитетни другари, главатарят в действителност е съумял да си уреди бягство в Съединени американски щати, където се е открил и е заживял по-спокоен живот. Тази доктрина провокира клюки, че Пишота също не е починал в пандиза, а е измъкнат оттова, с цел да бъде трансфериран на собствен ред в Америка.

Нужно е да споменем, че в поддръжка на тези изказвания, незабавно след гибелта на Салваторе доста публицисти обърнали внимание на, съгласно тях, редица явни несъответствия сред външността на мъртвия престъпник и тази на Джулиано. Подтикнати от това, управляващите поели ангажимент да създадат спомагателни проучвания върху тялото, с цел да открият с решителност самоличността му, само че това по този начин и не се случило.

Източници: biografieonline.it, lavanguardia.com