Армията – от криза в криза
Tова, че армията ни не е в цветущо положение, към този момент го знаят дребни и огромни. Дали е в рецесия или не, е въпрос за кръгли маси и други дискусионни конгреси. Актуалната тематика пред системата за защитата е по какъв начин ще се оправи с провокациите от динамично изменящата се среда на сигурност, а пред въоръжените ни сили – потреблението им при развиване на военно-политическа рецесия. Това беше основният въпрос на тазгодишната конференция на началника на защитата. И в случай че политиците не са обърнали задоволително внимание на поставените проблеми, фактически може да заговорим за рецесия в армията. И тя да изпадне в неспособност за потребление при съществуване на военно-политическа рецесия.
Големият въпрос, за който от години другите ръководещи болшинства си затварят очите, сложи боен №1 генерал-лейтенант Андрей Боцев. “Изводите от насъбрания опит демонстрират, че единствено военните старания, без тясното взаимоотношение с гражданските структури, не са задоволителни за попречване на рисковете, произлизащи от динамичната конюнктура на сигурност. ” Т.е. защитата не е единствено армията. Тя, както вярно показва на същия конгрес министър Красимир Каракачанов, опира и до подготовката на задоволително хора за водене на военни дейности, в това число и най-много до намиране на най-ефективно и работещо решение за въвеждане на доброволна военна подготовка за отбрана на Отечеството. Това е главен претекст в управническата стратегия на държавното управление и персонална упоритост на вицепремиера и министър на защитата. Точно тук обаче може да се позволен съществени неточности, които да попречат на мечтаните резултати.
Предупреждението направи в свое мнение Конфедерацията на публични организации от сигурността и защитата (КООСО), в която членуват офицери, в чиято военна експертиза нямаме съображение да се съмняваме. Те са безапелационни, че във типа, в който се предлага, концепцията за доброволна военна работа не подхожда на задачите и дилемите, стоящи пред въоръжените сили и следва да се преразгледа и извърши с ново наличие. “Доброволната работа ” или “доброволната подготовка ”, както би трябвало да се назовава, не може, съгласно тях, да се одобри като мярка за превъзмогване на некомплекта от персонален състав. Тя не надгражда качествата на въоръжените сили, а ги подронва, изразходвайки средства от бюджета за защита.
С това предизвестие се отива към конфликт с позицията на министъра на обраната. Според него доброволната подготовка би трябвало да надгражда професионалната ни войска, която е гръбнакът на нашата защита, като обезпечава в допълнение готови младежи, подготвени да изберат военната специалност. Но кое е работещото решение? В отговора на този въпрос се крият аргументите за упоменатия конфликт. От КООСО считат, че главните старания на МО би трябвало да се насочат за привличане на студентите от висшите военни учебни заведения за образование в ралични форми за придобиване на военна подготовка за попълване на дейните сили, доброволния и мобилизационния запас. Тук акцентът се слага върху студентите във висшите военни учебни заведения. Посочва се, че досега с тях такова образование не се е провеждало, макар че са в региона на военните учебни заведения и се образоват по близки до курсантските специалности. За сметка на това се “търсели студенти от други учебни заведения, с които са провеждали никому ненужни курсове и са изразходвани хиляди левове ”.
Експертите от КООСО са безапелационни, че военната подготовка на учениците от междинните учебни заведения не е обвързване на МО и за нея не би трябвало да се изразходват средства от бюджета на министерството. Подготовката на цивилни жители за присъединяване в защитата на страната, показват още те, е значимо и отговорно обвързване на страната, само че в сегашния миг не е приоритет на отбранителната политика. При ликвидирана мобилизационата система и разчитане на мирновоенновременната конструкция на въоръжените сили тя е безмислена и ненужна, в случай че цели попълване на мобилизационния запас. Основен приоритет, акцентират специалистите, е превъзмогване на сериозния най-малко на некомплекта от персонален състав и прекъсване процеса на загуба на към този момент построени качества.
Предстои да забележим дали съвсем готовата идея на Министерството на защитата ще се съобрази със мнението на военните специалисти. Прецизността на това решение е директно обвързвана с бъдещето на Българската войска. То ще откри място в новите стратегия и проект за развиването на защитата и въоръжените сили до 2032 година Ако се заложи на неверната карта за попълване на персоналния състав, днешният проблем може да придобие характерност на рецесия, което надали ще разреши потреблението на армията при развиване на военно-политическа рецесия, съгласно нейните конституционни отговорности.
Войници от чужбина
Макар че не трябва да се приема като утешение, дефицитът на военнослужещи е болест и за други европейски армии. Като излаз в главите на някои министри даже се върти концепцията за връщане на тези времена, в които се разчиташе на наемни войски. Тогава значение ще има само размерът на заплатата. Дългът и патриотизмът ще бъдат забравени. Подобна догадка би трябвало да звучи като предизвестие за финансовите министри. По-добре да заплащат на своята войска, в сравнение с бойци от чужбина и то най-вероятно от други континенти.
Големият въпрос, за който от години другите ръководещи болшинства си затварят очите, сложи боен №1 генерал-лейтенант Андрей Боцев. “Изводите от насъбрания опит демонстрират, че единствено военните старания, без тясното взаимоотношение с гражданските структури, не са задоволителни за попречване на рисковете, произлизащи от динамичната конюнктура на сигурност. ” Т.е. защитата не е единствено армията. Тя, както вярно показва на същия конгрес министър Красимир Каракачанов, опира и до подготовката на задоволително хора за водене на военни дейности, в това число и най-много до намиране на най-ефективно и работещо решение за въвеждане на доброволна военна подготовка за отбрана на Отечеството. Това е главен претекст в управническата стратегия на държавното управление и персонална упоритост на вицепремиера и министър на защитата. Точно тук обаче може да се позволен съществени неточности, които да попречат на мечтаните резултати.
Предупреждението направи в свое мнение Конфедерацията на публични организации от сигурността и защитата (КООСО), в която членуват офицери, в чиято военна експертиза нямаме съображение да се съмняваме. Те са безапелационни, че във типа, в който се предлага, концепцията за доброволна военна работа не подхожда на задачите и дилемите, стоящи пред въоръжените сили и следва да се преразгледа и извърши с ново наличие. “Доброволната работа ” или “доброволната подготовка ”, както би трябвало да се назовава, не може, съгласно тях, да се одобри като мярка за превъзмогване на некомплекта от персонален състав. Тя не надгражда качествата на въоръжените сили, а ги подронва, изразходвайки средства от бюджета за защита.
С това предизвестие се отива към конфликт с позицията на министъра на обраната. Според него доброволната подготовка би трябвало да надгражда професионалната ни войска, която е гръбнакът на нашата защита, като обезпечава в допълнение готови младежи, подготвени да изберат военната специалност. Но кое е работещото решение? В отговора на този въпрос се крият аргументите за упоменатия конфликт. От КООСО считат, че главните старания на МО би трябвало да се насочат за привличане на студентите от висшите военни учебни заведения за образование в ралични форми за придобиване на военна подготовка за попълване на дейните сили, доброволния и мобилизационния запас. Тук акцентът се слага върху студентите във висшите военни учебни заведения. Посочва се, че досега с тях такова образование не се е провеждало, макар че са в региона на военните учебни заведения и се образоват по близки до курсантските специалности. За сметка на това се “търсели студенти от други учебни заведения, с които са провеждали никому ненужни курсове и са изразходвани хиляди левове ”.
Експертите от КООСО са безапелационни, че военната подготовка на учениците от междинните учебни заведения не е обвързване на МО и за нея не би трябвало да се изразходват средства от бюджета на министерството. Подготовката на цивилни жители за присъединяване в защитата на страната, показват още те, е значимо и отговорно обвързване на страната, само че в сегашния миг не е приоритет на отбранителната политика. При ликвидирана мобилизационата система и разчитане на мирновоенновременната конструкция на въоръжените сили тя е безмислена и ненужна, в случай че цели попълване на мобилизационния запас. Основен приоритет, акцентират специалистите, е превъзмогване на сериозния най-малко на некомплекта от персонален състав и прекъсване процеса на загуба на към този момент построени качества.
Предстои да забележим дали съвсем готовата идея на Министерството на защитата ще се съобрази със мнението на военните специалисти. Прецизността на това решение е директно обвързвана с бъдещето на Българската войска. То ще откри място в новите стратегия и проект за развиването на защитата и въоръжените сили до 2032 година Ако се заложи на неверната карта за попълване на персоналния състав, днешният проблем може да придобие характерност на рецесия, което надали ще разреши потреблението на армията при развиване на военно-политическа рецесия, съгласно нейните конституционни отговорности.
Войници от чужбина
Макар че не трябва да се приема като утешение, дефицитът на военнослужещи е болест и за други европейски армии. Като излаз в главите на някои министри даже се върти концепцията за връщане на тези времена, в които се разчиташе на наемни войски. Тогава значение ще има само размерът на заплатата. Дългът и патриотизмът ще бъдат забравени. Подобна догадка би трябвало да звучи като предизвестие за финансовите министри. По-добре да заплащат на своята войска, в сравнение с бойци от чужбина и то най-вероятно от други континенти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ