Сделката на Тереза Мей за Brexit вече е обречена
Това беше заравяне, маскирано като кръщение. В Брюксел предлагането за Brexit на премира на Обединеното кралство Тереза Май бе приветствано от 27-те някогашни сътрудници на страната и от Европейската комисия. Това отбелязва The Guardian, представен от " Фокус ".
В откритото ѝ писмо до нацията, министър-председателят разгласи, че съглашението „ е в наш народен интерес – такова, което работи за цялата страна и за всички хора…. Сделка за по-светло бъдеще “.
Но това е някогашна договорка. Тя е мъртва , тъй като като изключим в действителност трагично пренареждане на парламентарното мнение – просто няма да преживее „ смисленото гласоподаване “ в Камарата на общините, което се чака да се организира на 10 декември.
Джулиан Смит в този момент е най-важният човек в кабинета на Тереза Мей. В идващите две седмици той и неговият екип би трябвало да употребяват всеки вероятен претекст и опасност, с цел да си подсигуряват вълшебните 320 гласа. Членовете на Народното събрание, които се опълчват на договорката, ще бъдат запитани дали техните фамилии в действителност ще се радват да четат за половите им пристрастености във вестниците. Но всяка тактичност, с която разполага държавното управление, ще бъде използвана; това е битка за живот и гибел, и няма време за политически скърби.
Но към момента не виждаме по какъв начин Смит го прави. Някои депутати, вързани към зъболекарския стол, ще се откажат, когато той държи бургията пред очите им и ги пита: „ Сигурен ли е Вашият глас? “ Сега би трябвало да бъда уверен, че той може да вземе към 260 до 320 гласа.
Това, което има значение, не е първият национален избор, а вторият. Нека приемем, че министър-председателят ще бъде победена идващия месец: политическият свят е потънал в изключителна коледна рецесия. Мей може, несъмнено, да ускори казуса с убеденост - или просто да подаде оставка на място (малко евентуално, поради неотдавнашния модел на поведение). Джеръми Хънт, външният министър, призна на Мар, че „ не е допустимо да се изключи “ колапсът на държавното управление.
Премиерът може да се изправи против по-голямо предизвикателство за закостенял избор на доверие, заплашващ позицията ѝ като партиен водач : единствено Джейкъб Рийс- Мог има в джоба си имената на 26 консерватори, които обаче елементарно може да доближат нужните 48, в случай че договорката на Мей бъде отхвърлена.
Европейски Съюз също би трябвало да обмисли отговора си. Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия, съобщи, че „ това е допустимо най-хубавата договорка. Това е единствената допустима договорка “. Историята на дипломацията допуска, че множеството такива изказвания съдържат записка под линия, написана с невидимо мастило: „ Освен в случай че не се наложи да я променим малко “.
Основните несъгласия, които се оформят в договорката - ирландската граница, продължаващата роля на Европейския съд, вероятността Англия да остане в митническия съюз - няма да бъдат отстранени от Брюксел.
Дори когато Мей и Юнкер стиснаха ръце, политическото населено място се трансформира в гръмък парламентарен пазар. На всеки щанд търговците оферират различни модели: „ Норвегия за момента! “; „ Канада ++! “; „ Швейцария! “; „ Вземете тук удължаването на член 50! “ Нито една от тези други възможности, би трябвало да се подчертае, не е съществено подкрепена от Европейски Съюз.
Какво сплотява този комплициран пазар е догатката, че договорката ще пропадне през декември. Съгласието от 585 страници и неговите 26 страници политически анекс към този момент се смята за ненужно. Най-лошата вест, с която Мей би трябвало да се сблъска, е, че последните две и половина години бяха лесната част.
Редактор: Деница Райкова
В откритото ѝ писмо до нацията, министър-председателят разгласи, че съглашението „ е в наш народен интерес – такова, което работи за цялата страна и за всички хора…. Сделка за по-светло бъдеще “.
Но това е някогашна договорка. Тя е мъртва , тъй като като изключим в действителност трагично пренареждане на парламентарното мнение – просто няма да преживее „ смисленото гласоподаване “ в Камарата на общините, което се чака да се организира на 10 декември.
Джулиан Смит в този момент е най-важният човек в кабинета на Тереза Мей. В идващите две седмици той и неговият екип би трябвало да употребяват всеки вероятен претекст и опасност, с цел да си подсигуряват вълшебните 320 гласа. Членовете на Народното събрание, които се опълчват на договорката, ще бъдат запитани дали техните фамилии в действителност ще се радват да четат за половите им пристрастености във вестниците. Но всяка тактичност, с която разполага държавното управление, ще бъде използвана; това е битка за живот и гибел, и няма време за политически скърби.
Но към момента не виждаме по какъв начин Смит го прави. Някои депутати, вързани към зъболекарския стол, ще се откажат, когато той държи бургията пред очите им и ги пита: „ Сигурен ли е Вашият глас? “ Сега би трябвало да бъда уверен, че той може да вземе към 260 до 320 гласа.
Това, което има значение, не е първият национален избор, а вторият. Нека приемем, че министър-председателят ще бъде победена идващия месец: политическият свят е потънал в изключителна коледна рецесия. Мей може, несъмнено, да ускори казуса с убеденост - или просто да подаде оставка на място (малко евентуално, поради неотдавнашния модел на поведение). Джеръми Хънт, външният министър, призна на Мар, че „ не е допустимо да се изключи “ колапсът на държавното управление.
Премиерът може да се изправи против по-голямо предизвикателство за закостенял избор на доверие, заплашващ позицията ѝ като партиен водач : единствено Джейкъб Рийс- Мог има в джоба си имената на 26 консерватори, които обаче елементарно може да доближат нужните 48, в случай че договорката на Мей бъде отхвърлена.
Европейски Съюз също би трябвало да обмисли отговора си. Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия, съобщи, че „ това е допустимо най-хубавата договорка. Това е единствената допустима договорка “. Историята на дипломацията допуска, че множеството такива изказвания съдържат записка под линия, написана с невидимо мастило: „ Освен в случай че не се наложи да я променим малко “.
Основните несъгласия, които се оформят в договорката - ирландската граница, продължаващата роля на Европейския съд, вероятността Англия да остане в митническия съюз - няма да бъдат отстранени от Брюксел.
Дори когато Мей и Юнкер стиснаха ръце, политическото населено място се трансформира в гръмък парламентарен пазар. На всеки щанд търговците оферират различни модели: „ Норвегия за момента! “; „ Канада ++! “; „ Швейцария! “; „ Вземете тук удължаването на член 50! “ Нито една от тези други възможности, би трябвало да се подчертае, не е съществено подкрепена от Европейски Съюз.
Какво сплотява този комплициран пазар е догатката, че договорката ще пропадне през декември. Съгласието от 585 страници и неговите 26 страници политически анекс към този момент се смята за ненужно. Най-лошата вест, с която Мей би трябвало да се сблъска, е, че последните две и половина години бяха лесната част.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ