Болката на Израел все още е силна месец след атаките на Хамас
Това беше ден, който разруши възприятието на Израел за личната му непобедимост и военна мощност, подкопавайки сигурността, чувствана от всеки един от него жители.
Но първоначално не изглеждаше толкоз неизмеримо.
Когато рано сутринта видях " алените сигнали " на телефона си, предупреждаващи за приближаващ ракетен обстрел от Газа, нямахме визия за мащаба на нападението. Изпратих известие на сътрудниците си - някои от които отсъстваха за края на еврейските празници - да кажа, че ще отида до офиса.
Скоро започнах да се боря да поемам въздействието на това, което споделях в ефир, даже когато думите напуснаха устата ми.
Интензивният ракетен обстрел, който ме накара да търча и излизам от противовъздушното леговище на офиса, се оказа прикритие за невиждана, комплицирана, от дълго време планувана серия на офанзиви.
Видяхме шокиращи фрагменти на бойци на Хамас, каращи мотоциклети през дупки, изрязани в оградата на периметъра на Газа, летящи с парапланер в Южен Израел, щурмуващи мощно укрепени военни бази и снимащи се в градините на пренаселените кибуци.
В продължение на мъчителни часове посетителите на купона се обадиха в израелските телевизионни станции, описвайки кланета, до момента в който се криеха от въоръжени мъже на към този момент прословутия музикален фестивал Nova. Ужасени поданици споделиха видеоклипове на въоръжени палестински отряди по улиците на Сдерот.
Това трябваше да се окаже най-смъртоносният ден в 75-годишната история на Израел с хора, убивани систематично и безмилостно. По-късно се появиха фрагменти от някои от кибуците покрай Газа, показващи невъзмутимото изтребване на цели фамилии. В последна сметка се счита, че към 1400 са убити.
Значението на времето не беше изгубено - защото това нахлуване пристигна съвсем тъкмо 50 години след изненадващо нахлуване от Египет и Сирия в най-свещения ден в еврейския календар, Йом Кипур, провокира огромна районна война.
Суровите болежка и потрес за елементарните израелци, към момента явни в този момент, бяха изцяло изявени, когато отидох в Ашкелон на 8 октомври.
Докато израелските сили за сигурност продължаваха да се бият с тежко въоръжени мъже безусловно по продължение на пътя от нас, а ракетните сирени продължаваха да ревят, в болничното заведение родителите търсеха през сълзи и се сринаха в тъга търсят изчезналите си деца.
