Таня Иванова: Посвещавам всички свои спектакли на Камен Чанев
„ Тоска “ – 10 декември, 19.00, Държавна опера Варна
Какво значи за Таня Иванова да пее в „ Тоска “ - операта, в която най-често е била на сцената с обичания Камен и по какъв начин в отдадения на незабравимия тенор театър се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия
Интервю на Виолета Тончева
Таня, какво е чувството да си на оперната сцена без Камен, в отдаден на него театър?
И да не е отдаден спектакълът на Камен, аз постоянно пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво избавление, това е пеенето. Единствено тогава се усещам по-близко до него, като че ли пребивавам в остарелия си живот. Сегашният живот е комплициран и не е мой още.
С Камен сте пели нееднократно „ Тоска “ – той в ролята на Каварадоси, ти в ролята на Тоска...
Да, може би най-вече сме пели дружно в „ Тоска “, в София, Пловдив, а също в Стара Загора. Аз съм взела участие като Тоска и в тази режисура на Кузман Попов, в която в този момент ще пея. Имах щастието да работя с Кузман за премиерата на същото заглавие в Старозагорската опера, която се игаеше с варненските декори и костюми. Иначе с Камен на варненска сцена сме гостували в „ Палячи “ и „ Аида “, а аз съм пяла тук и „ Бохеми “.
Знам, че точно Камен е упорствал да преминеш от мецосопранов към сопранов репертоар...
Да, по този начин беше, той смени цялата ми режисура, репетира от самото начало с мен и с помощта на него аз започнах да пея сопрановите партии.
За Тоска....
Мога доста да приказвам за Тоска. Много е внимателно да пееш Тоска. Както е написана от Пучини, партията изисква по-спинтово, по-драматично звучене и това може да подведе певицата да пресъздаде облика малко по-грубо, а аз мразя това. С Камен постоянно сме били на едно и също мнение по този въпрос. Няма значение какъв брой спинтова е една роля, тонът би трябвало да е хубав, партията би трябвало да бъде поднесена красиво. Много би трябвало да се внимава да се избегне другото и то за мен е като алена лампа. Това е разковничето, което прави Тоска същинска. Тя е жена, в която са влюбени двама мъже – Каварадоси и Скарпия, тя не може да бъде дамата вамп или нещо сходно. Затова и не обичам сцената с Каварадоси в първо деяние, когато Тоска демонстрира ревността си. Аз самата не съм подобен човек, не върша кавги и по тази причина се пробвам да показва всичко малко по-меко. Наистина Тоска ревнува Каварадоси, само че по-важното е, че го обича и няма да престане да го обича.
Същността на Тоска се показва може би най-много в емблематичната песен „ Молитвата “...
Да, “Молитвата “ идва в един доста сложен миг за героинята. Отделена от операта, „ Молитвата “ не е доста комплицирана песен, само че в подтекста на представлението е напълно друго. Второ деяние, когато Скарпия съвсем насилва Тоска, е изпълено напрегнато и динамични обрати. Дори единствено от придвижванията, които би трябвало да се извършат на сцената физически, въздъхът стартира да се движи и не може да го успокоиш, а Тоска би трябвало да наподобява като изключена от всичко това, като че ли се появява на напълно друго място. Това е като стоп кадър, като някакво признание, в което Тоска е самата себе си. Господи, пита тя Всевишния, за какво ме наказваш по този начин. Тя, която е правила постоянно единствено положително на хората, не проумява за какво Бог й изпраща Скарпия като тестване. Да включиш този толкоз съкровен и сърдечен миг в драматизма на театралното събитие е е едно от огромните провокации на ролята.
Валерий, какво значи за теб да дебютираш като Каварадоси, знакова тенорова партия и една от коронните функции на Камен?
Познавам Таня и Камен от 12 години. Това, което Таня реализира, го реализира, с помощта на Камен и назад, двамата се допълваха и в действителност бяха едно цяло. Да дебютирам в този момент с Таня като Каварадоси в театър, отдаден на Камен, е специфичен миг за мен. Партията на Каварадоси изисква да пееш с доста възприятие както в соловите арии, по този начин и в дуетите с Тоска. Като всеки артист и аз се пробвам да вложа нещо мое в пресъздаването на облика.
Кое ще бъде особеното?
Малко тенори могат да създадат пианисимото при започване на фамозната песен “E lucevan le stelle ” („ И звездите блестяха “), която множеството сервират с фалцет и някакъв микс, а аз ще се опитам да го направя както би трябвало, нека да се получи. Но дано отново да кажа, акцентирам повече на дуетите, тъй като считам, че те са по-изразителни и в тях можеш да покажеш повече душата си. В тях има по-красиви изречения и повече легати, в които мисля, че е силата ми. Красивото в легатото, във фразировката, това ме притегля. В същото време се тормозя, тъй като Камен е пял Каварадоси на най-големите подиуми, а Таня е усъвършенствала своята Тоска с него, последната им „ Тоска “, мисля, беше в Берлинската Щатсопера. За разлика от мен, тя е имала шанса и драматургически да се допре до „ Тоска “ в креативните си срещи с разнообразни режисьори на огромни подиуми. Аз към този момент съм пял с Таня в „ Аида “ и „ Манон Леско “ в Пловдив и всички считат, че гласовете ни доста си подхождат. И аз като нея обичам „ заобленото “ пеене, нервира ме кресливото и жестоко пеене. Ще се старая и в този момент да предам цялата хубост и великолепие, заложени в музиката на Пучини. Такъв ще бъде моят Каварадоси.
Иво, по какъв начин се отнасяш към дебюта си в ролята на Скарпия?
Освен „ Тоска “, посветихме и други спектакли на Камен Чанев, тъй като ценим неговото изкуство. Това е също мотив да си мислим и за всички жертви на вируса, който продължава да е с нас. „ Тоска “ не е лека опера, тя не свършва щастливо за основните настоящи лица, само че въпреки и непосилен, този катарзис е нужен. Само моят воин Скарпия не претърпява катарзис, той е до дъно пореден в подлите си проекти. Единственото, което не съумява да планува, е убийството му от Тоска. Причината е, че не знае на какво е способна любовта и разчита, че като всяка друга жена, най-после и тя ще се поддаде на неговите ухажвания. Когато това не се случва, той й подхърля лъжлива вяра, провежда убийството на Каварадоси, а то води след себе си и самоубийството на Тоска. В тази трагична и красива опера, се надяваме - Валерий и аз, с дебютите ни като Каварадоси и Скарпия да сме почтени сътрудници на Таня, нашата превъзходна Тоска.
" ТОСКА "
Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду
10 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Диригент Владимир Кираджиев
Режисьор Кузман Попов
В функциите:
ФЛОРИЯ ТОСКА – Таня Иванова
КАВАРАДОСИ – Валерий Георгиев (дебют)
БАРОН СКАРПИЯ – Иво Йорданов (дебют)
АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров
КЛИСАР - Гео Чобанов
СПОЛЕТА - Христо Ганевски
ШАРОНЕ - Людмил Петров
ТЪМНИЧАР - Петър Петров
ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева
РОБЕРТИ - Георги Корбаков
СЕРЖАНТ - Милен Митев
Хор и оркестър на Държавна опера Варна
ТАНЯ ИВАНОВА приключва музикално учебно заведение " Любомир Пипков " и ДМА " Панчо Влодигеров " в София. Дебютът й е на сцената на Държавна опера Стара Загора в ролята на Елена от оперетата " Хубавата Елена " на Офенбах под режисурата на проф. Хачо Бояджиев. Преди няколко години сменя своя репертоар от мецосопранов на сопранов и през 2012 година извършва ролята на Мими от " Бохеми " на сцената на Бургаската опера. През 2013 взе участие в операта " Атила " на Верди в границите на оперния фестивал в Пловдив в ролята на Одабела. Записва арии от Верди, Пучини и Дворжак в БНР с диригент Маестро Иван Ангелов. През сезон 2013/14 извършва функции като: Чо-Чо-Сан от " Мадам Бътерфлай " и Тоска в „ Тоска “ на Пучини, Неда от " Палячи " на Леонкавало и Аида в „ Аида “ на Верди на сцените на оперите в Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас.
През сезон 2014/15 е солистка на Пловдивската опера, където се превъплъщава в функциите на Лейди Макбет от „ Макбет “ на Верди, Елизабет от „ Дон Карлос “ на Верди, Мими от „ Бохеми “ на Пучини и други През 2015 дебютира на сцената Софийска опера в ролята Тоска от едноименната творба на Пучини. Таня Иванова пее с Камен Чанев и в редица оперни театри по света.
Какво значи за Таня Иванова да пее в „ Тоска “ - операта, в която най-често е била на сцената с обичания Камен и по какъв начин в отдадения на незабравимия тенор театър се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия
Интервю на Виолета Тончева
Таня, какво е чувството да си на оперната сцена без Камен, в отдаден на него театър?
И да не е отдаден спектакълът на Камен, аз постоянно пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво избавление, това е пеенето. Единствено тогава се усещам по-близко до него, като че ли пребивавам в остарелия си живот. Сегашният живот е комплициран и не е мой още.
С Камен сте пели нееднократно „ Тоска “ – той в ролята на Каварадоси, ти в ролята на Тоска...
Да, може би най-вече сме пели дружно в „ Тоска “, в София, Пловдив, а също в Стара Загора. Аз съм взела участие като Тоска и в тази режисура на Кузман Попов, в която в този момент ще пея. Имах щастието да работя с Кузман за премиерата на същото заглавие в Старозагорската опера, която се игаеше с варненските декори и костюми. Иначе с Камен на варненска сцена сме гостували в „ Палячи “ и „ Аида “, а аз съм пяла тук и „ Бохеми “.
Знам, че точно Камен е упорствал да преминеш от мецосопранов към сопранов репертоар...
Да, по този начин беше, той смени цялата ми режисура, репетира от самото начало с мен и с помощта на него аз започнах да пея сопрановите партии.
За Тоска....
Мога доста да приказвам за Тоска. Много е внимателно да пееш Тоска. Както е написана от Пучини, партията изисква по-спинтово, по-драматично звучене и това може да подведе певицата да пресъздаде облика малко по-грубо, а аз мразя това. С Камен постоянно сме били на едно и също мнение по този въпрос. Няма значение какъв брой спинтова е една роля, тонът би трябвало да е хубав, партията би трябвало да бъде поднесена красиво. Много би трябвало да се внимава да се избегне другото и то за мен е като алена лампа. Това е разковничето, което прави Тоска същинска. Тя е жена, в която са влюбени двама мъже – Каварадоси и Скарпия, тя не може да бъде дамата вамп или нещо сходно. Затова и не обичам сцената с Каварадоси в първо деяние, когато Тоска демонстрира ревността си. Аз самата не съм подобен човек, не върша кавги и по тази причина се пробвам да показва всичко малко по-меко. Наистина Тоска ревнува Каварадоси, само че по-важното е, че го обича и няма да престане да го обича.
Същността на Тоска се показва може би най-много в емблематичната песен „ Молитвата “...
Да, “Молитвата “ идва в един доста сложен миг за героинята. Отделена от операта, „ Молитвата “ не е доста комплицирана песен, само че в подтекста на представлението е напълно друго. Второ деяние, когато Скарпия съвсем насилва Тоска, е изпълено напрегнато и динамични обрати. Дори единствено от придвижванията, които би трябвало да се извършат на сцената физически, въздъхът стартира да се движи и не може да го успокоиш, а Тоска би трябвало да наподобява като изключена от всичко това, като че ли се появява на напълно друго място. Това е като стоп кадър, като някакво признание, в което Тоска е самата себе си. Господи, пита тя Всевишния, за какво ме наказваш по този начин. Тя, която е правила постоянно единствено положително на хората, не проумява за какво Бог й изпраща Скарпия като тестване. Да включиш този толкоз съкровен и сърдечен миг в драматизма на театралното събитие е е едно от огромните провокации на ролята.
Валерий, какво значи за теб да дебютираш като Каварадоси, знакова тенорова партия и една от коронните функции на Камен?
Познавам Таня и Камен от 12 години. Това, което Таня реализира, го реализира, с помощта на Камен и назад, двамата се допълваха и в действителност бяха едно цяло. Да дебютирам в този момент с Таня като Каварадоси в театър, отдаден на Камен, е специфичен миг за мен. Партията на Каварадоси изисква да пееш с доста възприятие както в соловите арии, по този начин и в дуетите с Тоска. Като всеки артист и аз се пробвам да вложа нещо мое в пресъздаването на облика.
Кое ще бъде особеното?
Малко тенори могат да създадат пианисимото при започване на фамозната песен “E lucevan le stelle ” („ И звездите блестяха “), която множеството сервират с фалцет и някакъв микс, а аз ще се опитам да го направя както би трябвало, нека да се получи. Но дано отново да кажа, акцентирам повече на дуетите, тъй като считам, че те са по-изразителни и в тях можеш да покажеш повече душата си. В тях има по-красиви изречения и повече легати, в които мисля, че е силата ми. Красивото в легатото, във фразировката, това ме притегля. В същото време се тормозя, тъй като Камен е пял Каварадоси на най-големите подиуми, а Таня е усъвършенствала своята Тоска с него, последната им „ Тоска “, мисля, беше в Берлинската Щатсопера. За разлика от мен, тя е имала шанса и драматургически да се допре до „ Тоска “ в креативните си срещи с разнообразни режисьори на огромни подиуми. Аз към този момент съм пял с Таня в „ Аида “ и „ Манон Леско “ в Пловдив и всички считат, че гласовете ни доста си подхождат. И аз като нея обичам „ заобленото “ пеене, нервира ме кресливото и жестоко пеене. Ще се старая и в този момент да предам цялата хубост и великолепие, заложени в музиката на Пучини. Такъв ще бъде моят Каварадоси.
Иво, по какъв начин се отнасяш към дебюта си в ролята на Скарпия?
Освен „ Тоска “, посветихме и други спектакли на Камен Чанев, тъй като ценим неговото изкуство. Това е също мотив да си мислим и за всички жертви на вируса, който продължава да е с нас. „ Тоска “ не е лека опера, тя не свършва щастливо за основните настоящи лица, само че въпреки и непосилен, този катарзис е нужен. Само моят воин Скарпия не претърпява катарзис, той е до дъно пореден в подлите си проекти. Единственото, което не съумява да планува, е убийството му от Тоска. Причината е, че не знае на какво е способна любовта и разчита, че като всяка друга жена, най-после и тя ще се поддаде на неговите ухажвания. Когато това не се случва, той й подхърля лъжлива вяра, провежда убийството на Каварадоси, а то води след себе си и самоубийството на Тоска. В тази трагична и красива опера, се надяваме - Валерий и аз, с дебютите ни като Каварадоси и Скарпия да сме почтени сътрудници на Таня, нашата превъзходна Тоска.
" ТОСКА "
Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду
10 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Диригент Владимир Кираджиев
Режисьор Кузман Попов
В функциите:
ФЛОРИЯ ТОСКА – Таня Иванова
КАВАРАДОСИ – Валерий Георгиев (дебют)
БАРОН СКАРПИЯ – Иво Йорданов (дебют)
АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров
КЛИСАР - Гео Чобанов
СПОЛЕТА - Христо Ганевски
ШАРОНЕ - Людмил Петров
ТЪМНИЧАР - Петър Петров
ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева
РОБЕРТИ - Георги Корбаков
СЕРЖАНТ - Милен Митев
Хор и оркестър на Държавна опера Варна
ТАНЯ ИВАНОВА приключва музикално учебно заведение " Любомир Пипков " и ДМА " Панчо Влодигеров " в София. Дебютът й е на сцената на Държавна опера Стара Загора в ролята на Елена от оперетата " Хубавата Елена " на Офенбах под режисурата на проф. Хачо Бояджиев. Преди няколко години сменя своя репертоар от мецосопранов на сопранов и през 2012 година извършва ролята на Мими от " Бохеми " на сцената на Бургаската опера. През 2013 взе участие в операта " Атила " на Верди в границите на оперния фестивал в Пловдив в ролята на Одабела. Записва арии от Верди, Пучини и Дворжак в БНР с диригент Маестро Иван Ангелов. През сезон 2013/14 извършва функции като: Чо-Чо-Сан от " Мадам Бътерфлай " и Тоска в „ Тоска “ на Пучини, Неда от " Палячи " на Леонкавало и Аида в „ Аида “ на Верди на сцените на оперите в Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас.
През сезон 2014/15 е солистка на Пловдивската опера, където се превъплъщава в функциите на Лейди Макбет от „ Макбет “ на Верди, Елизабет от „ Дон Карлос “ на Верди, Мими от „ Бохеми “ на Пучини и други През 2015 дебютира на сцената Софийска опера в ролята Тоска от едноименната творба на Пучини. Таня Иванова пее с Камен Чанев и в редица оперни театри по света.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ