Колко голяма е санитарната акция, нужна за паметници, улици и дати
Тонове циментирани знаци в България срещнаха съпротивата на две акции, които на пръв взор нямат нищо общо: драскането по една врата на Народния спектакъл и трошенето на един монумент с чук. Сферата на националните знаци има потребност от тъкмо такива санитарни акции.
Две събития съпътстваха националния празник 3 март.
Главен режисьор на Народния спектакъл и негов шеф преди 20-тина години експлодирал крепко и надраскал една врата;Гражданин вдигнал тежък чук и натрошил плочата, която ни оповестява, че сме признателни на една войска окупатор от 1944 година.
Тези два акта са по-съществени знаци за положението на нацията от веселяшките ръченици и поучителните речи на миролюбивия президент. Това, което последва от тях, беше нормалното замазване и на двете истории - с аргумента за потребността от политическа индиферентност, в тази ситуация на просвета, изкуство и прочие. И напомнянето да помним, че би трябвало да помним, за което в съветското посолство евентуално има служител на щат.
Протестите и циментираният знак
На жителите през няколко години им писва и стачкуват на улицата против следващата партия и президент. Излизат, само че заразният символен баласт остава там като циментиран декор на дейностите им. Ако той бъде прочистен, хоризонтът ще се проясни, въздухът ще олекне, ще се диша по-свободно. В този символен подтекст може да се върви с потиснато противоречие, с наведена глава, а може и въодушевено да се пълзи.
Празникът 3 март ще бъде изменен, в това няма подозрение
Празникът 3 март ще бъде изменен, в това няма подозрение. Вече не става дума дали, а за какво още се занимаваме с тази безсмислица. Датата „ 3 март “ от дълго време е единствено мотив да се пита от кое място накъде „ 3 март “ и да се повтаря, че би трябвало да се смени.
За да се заличи очевидният парадокс „ 3 март “ обаче, ще би трябвало да се работи като основния режисьор и жителя с чук – да се политизира внезапно сферата на националните знаци и да се организира санитарна акция.
Политизирането е положение на изострена дискусия. В случая обаче е задоволително подсещането, че множеството значими водачи на България са считали Русия за безскрупулна имперска мощ, брутална, безогледна и архаична като степна орда. Не Австро-Унгария, не и Англия, които са били жестоки по своему, само че с някаква концепция за далечна цел. Тук концепция няма, има всеядност, изобразена добре в признака на съветската мечка, която руснаците жизнерадостно обожават.
Коалиция против махането на един монумент
За „ 3 март “ мярката е ясна – сменя се датата. Но с така наречен Паметник на Съветската войска е по-сложно. Българските проруски сили включват президент, Българска социалистическа партия, " Възраждане ", след тях се нанизват парчета на националисти и социалисти и по този начин групата набъбва.
Точно в такава обстановка е нужно някой да изтрещи като Александър Морфов или да размаха чук. Но какво в действителност е направил Александър Морфов? Драснал на вратата на PR-ката нещо много почтено спрямо шумното изявление на Иван Костов преди 20 години, който разгласи Движение за права и свободи за проклинание.
Българските проруски сили включват президент, Българска социалистическа партия, " Възраждане "
Каквото и да е Движение за права и свободи, България се придържа към ред конвенции, които изключват формалното му отнасяне като проклинание. Но конвенции за смирение пред руско-съветския баласт от мрачни знаци на срама и послушанието няма. Има една безсрамно приповдигната посланичка, която нервира и без да приказва, единствено с името, с фотографията си и с обстоятелството, че се върти някъде в близост.
Българските социалисти, националисти, един комплициран президент и една посланичка са коалиция против събаряне на злочестия монумент и смяна на датата на националния празник. И несъмнено промяната на имената на редица улици като „ Аксаков “ , „ Граф Игнатиев “ , „ Дондуков “ и още десетина единствено в столицата. За смяна на този глинест културен декор очевидно е нужна детонация, скандал в Народния и трошене на плоча.
Основна теза на " обединението "
До какво се свеждат стенанията на тази коалиция на съветското наличие в модерна България? До гледище „ да се помни “, „ да не забравяме “, „ да ценим „ историческата си памет “. Ама нали тъкмо за това става дума?
България държи тези три групи знаци не поради будна историческа памет, а таман противоположното, заради едно мързеливо схващане, един полусън, в който таман паметта се разкисва като памет на безпаметен съветски мужик. Тази памет може и да се пробуди, в случай че някой драсне нещо по врата в Народния спектакъл или изкърти досадната плоча.
В актуалните схващания паметта се обвързва по най-пряк метод с прекарване за време, което познаваме от Марсел Пруст , Вирджиния Улф , Уилям Фокнър , модерната класическа музиката след Вагнер и Малер . Това прекарване, наричано от някои „ времесъзнание “ е жива действителност. Потокът показа в него е като наелектризирано тяло. От тази позиция то вътрешно отделя това, което ще задържи, от друго, което ще потъне в давност.
Паметта, която поддържа съветските знаци
Тази вероятност е годна и за политическата общественост, за групи човешки човеци, които вземат своите каузи в лични ръце и построяват институции на самоуправлението си. Политическата общественост не може да има безразлична към ориста си памет като склад за дървен материал. Паметта не е справедлива наличност като печка и пералня в кухнята. Тя се образува според от положението на нещата в сегашното и изконна устременост към бъдещето.
Паметта се образува съгласно положението на нещата в сегашното и визията за бъдещето
Групи хора помнят изборно и са насочени към това, което ще обезпечи в случай че не просперитета им, то най-малко достолепието им. Видяна по този метод, паметта, която поддържа съветските знаци в България, е затлачена и вкисната. Подобно положение е по-скоро отвод от памет. Затова аргументът за помненето и паметта, с които се стимулира запазване на съветски окупационни знаци а имитация на съветски имперски интерес.
И в случай че драскането по врата и чукът в плочата не са задоволителни, варварската съсипия на Украйна не е ли? Какъв по-тежък чук от този, забит в сърцето на цялостен един свободен народ?
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Две събития съпътстваха националния празник 3 март.
Главен режисьор на Народния спектакъл и негов шеф преди 20-тина години експлодирал крепко и надраскал една врата;Гражданин вдигнал тежък чук и натрошил плочата, която ни оповестява, че сме признателни на една войска окупатор от 1944 година.
Тези два акта са по-съществени знаци за положението на нацията от веселяшките ръченици и поучителните речи на миролюбивия президент. Това, което последва от тях, беше нормалното замазване и на двете истории - с аргумента за потребността от политическа индиферентност, в тази ситуация на просвета, изкуство и прочие. И напомнянето да помним, че би трябвало да помним, за което в съветското посолство евентуално има служител на щат.
Протестите и циментираният знак
На жителите през няколко години им писва и стачкуват на улицата против следващата партия и президент. Излизат, само че заразният символен баласт остава там като циментиран декор на дейностите им. Ако той бъде прочистен, хоризонтът ще се проясни, въздухът ще олекне, ще се диша по-свободно. В този символен подтекст може да се върви с потиснато противоречие, с наведена глава, а може и въодушевено да се пълзи.
Празникът 3 март ще бъде изменен, в това няма подозрение
Празникът 3 март ще бъде изменен, в това няма подозрение. Вече не става дума дали, а за какво още се занимаваме с тази безсмислица. Датата „ 3 март “ от дълго време е единствено мотив да се пита от кое място накъде „ 3 март “ и да се повтаря, че би трябвало да се смени.
За да се заличи очевидният парадокс „ 3 март “ обаче, ще би трябвало да се работи като основния режисьор и жителя с чук – да се политизира внезапно сферата на националните знаци и да се организира санитарна акция.
Политизирането е положение на изострена дискусия. В случая обаче е задоволително подсещането, че множеството значими водачи на България са считали Русия за безскрупулна имперска мощ, брутална, безогледна и архаична като степна орда. Не Австро-Унгария, не и Англия, които са били жестоки по своему, само че с някаква концепция за далечна цел. Тук концепция няма, има всеядност, изобразена добре в признака на съветската мечка, която руснаците жизнерадостно обожават.
Коалиция против махането на един монумент
За „ 3 март “ мярката е ясна – сменя се датата. Но с така наречен Паметник на Съветската войска е по-сложно. Българските проруски сили включват президент, Българска социалистическа партия, " Възраждане ", след тях се нанизват парчета на националисти и социалисти и по този начин групата набъбва.
Точно в такава обстановка е нужно някой да изтрещи като Александър Морфов или да размаха чук. Но какво в действителност е направил Александър Морфов? Драснал на вратата на PR-ката нещо много почтено спрямо шумното изявление на Иван Костов преди 20 години, който разгласи Движение за права и свободи за проклинание.
Българските проруски сили включват президент, Българска социалистическа партия, " Възраждане "
Каквото и да е Движение за права и свободи, България се придържа към ред конвенции, които изключват формалното му отнасяне като проклинание. Но конвенции за смирение пред руско-съветския баласт от мрачни знаци на срама и послушанието няма. Има една безсрамно приповдигната посланичка, която нервира и без да приказва, единствено с името, с фотографията си и с обстоятелството, че се върти някъде в близост.
Българските социалисти, националисти, един комплициран президент и една посланичка са коалиция против събаряне на злочестия монумент и смяна на датата на националния празник. И несъмнено промяната на имената на редица улици като „ Аксаков “ , „ Граф Игнатиев “ , „ Дондуков “ и още десетина единствено в столицата. За смяна на този глинест културен декор очевидно е нужна детонация, скандал в Народния и трошене на плоча.
Основна теза на " обединението "
До какво се свеждат стенанията на тази коалиция на съветското наличие в модерна България? До гледище „ да се помни “, „ да не забравяме “, „ да ценим „ историческата си памет “. Ама нали тъкмо за това става дума?
България държи тези три групи знаци не поради будна историческа памет, а таман противоположното, заради едно мързеливо схващане, един полусън, в който таман паметта се разкисва като памет на безпаметен съветски мужик. Тази памет може и да се пробуди, в случай че някой драсне нещо по врата в Народния спектакъл или изкърти досадната плоча.
В актуалните схващания паметта се обвързва по най-пряк метод с прекарване за време, което познаваме от Марсел Пруст , Вирджиния Улф , Уилям Фокнър , модерната класическа музиката след Вагнер и Малер . Това прекарване, наричано от някои „ времесъзнание “ е жива действителност. Потокът показа в него е като наелектризирано тяло. От тази позиция то вътрешно отделя това, което ще задържи, от друго, което ще потъне в давност.
Паметта, която поддържа съветските знаци
Тази вероятност е годна и за политическата общественост, за групи човешки човеци, които вземат своите каузи в лични ръце и построяват институции на самоуправлението си. Политическата общественост не може да има безразлична към ориста си памет като склад за дървен материал. Паметта не е справедлива наличност като печка и пералня в кухнята. Тя се образува според от положението на нещата в сегашното и изконна устременост към бъдещето.
Паметта се образува съгласно положението на нещата в сегашното и визията за бъдещето
Групи хора помнят изборно и са насочени към това, което ще обезпечи в случай че не просперитета им, то най-малко достолепието им. Видяна по този метод, паметта, която поддържа съветските знаци в България, е затлачена и вкисната. Подобно положение е по-скоро отвод от памет. Затова аргументът за помненето и паметта, с които се стимулира запазване на съветски окупационни знаци а имитация на съветски имперски интерес.
И в случай че драскането по врата и чукът в плочата не са задоволителни, варварската съсипия на Украйна не е ли? Какъв по-тежък чук от този, забит в сърцето на цялостен един свободен народ?
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ