Лично Хитлер наредил да не се шуми около тази афера
Тонове дефицитни храни били доставяни на нацисткия хайлайф в Берлин, до момента в който останалите гладували. Аферата към търговеца на деликатеси Ньотлинг се разчула и стигнала чак до Хитлер, само че следствията се оказали непредвидени.
Победите, както и провалите, са част от войната. С тях се привиква. В първите месеци на 1943 година в Берлин научават за тежкото проваляне на германците край Сталинград и за успеха при Харков. И това е част от суровата реалност. През пролетта на същата година обаче берлинчани се вълнували повече от нещо друго: по това време все по-усилено се обсъждал един сякаш малък, само че доста срамен случай на връзкарство в Третия райх, за който споделя вестник "Ди Велт ".
Още с въвеждането на купонната система в края на август 1939 година се разнесли клюки за така наречен дипломатически дажби. Те били отпускани освен на непознати дипломати, а и на хора от управлението на националсоциалистическия режим. Слуховете се въртели главно към търговеца на деликатесни артикули Аугуст Ньотлинг. Пред неговия магазин в берлинския квартал Шеглиц постоянно спирали министерски коли, чиито водачи дискретно изнасяли от магазина кесии и пакети със артикули. Затова притежателят на магазина последователно си спечелил прозвището "Аугуст Кесията ".
За защити клиенти
В края на януари 1943 година Ньотлинг ненадейно бил задържан и упрекнат в нарушаване на въведената купонна система в страната. Криминалната полиция открила, че е снабдявал с хранителни артикули минимум двайсетина специфични клиенти, сред които и петима министри, трима държавни секретари, двама генерал-фелдмаршали и един адмирал. От септември 1939 година Ньотлинг им бил доставил тонове хранителни артикули - без купони.
Списъкът с поръчките на вътрешния министър на Райха Вилхелм Фрик съдържал да вземем за пример 125 кг птиче месо, 100 кг зеленчуци, 50 кг сърнешко и същото количество захар, 25 кг колбас и шунка, 12 кг шоколадови бонбони и два и половина кг същински пчелен мед - и всичкото това в добавка към продуктите, отпускани с купони, каквито естествено получавал и всеки министър.
Шефът на берлинската полиция граф Волф декор Хелдорф персонално се заел с следствието - и не инцидентно: съгласно листата на клиентите на Ньотлинг, Хелдорф бил поръчал вино, шампанско и коняк на стойност 3100 райхсмарки; напитките били откарани в дома му "с полицейска кола ". Полицейският началник имал, другояче казано, персонална причина неговият снабдител да не бъде разгласен за "вредител ". И изразил възгледа, че "клиентите на Ньотлинг би трябвало да бъдат по-строго осъдени от самия Ньотлинг " - по този начин било записано в отчета му до Гьобелс, където естествено нямало и дума за личната му роля в аферата.
Министърът на пропагандата Гьобелс ядосано декларирал: "Скандално е, че изтъкнати персони в страната, партията и Вермахта се държат като военни саботьори и развращават морала в столицата на Райха. " Никой обаче не бързал да предприеме наказателни ограничения против високопоставените лица, защото точно те били и клиенти на Ньотлинг. Гьобелс взема решение тогава да запознае със случая персонално Хитлер. Диктаторът декларирал, че е "потресен ", само че все так разпоредил "случаят да не се трансформира в държавна спекулация ".
Министърът на правораздаването Ото Тирак бил претрупан да се заеме с въпроса и скоро докладвал, че аферата интензивно се разисква измежду берлинчаните и че в тази връзка намерено се загатват имената на неколцина министри. Вътрешните секрети служби на Секретен сътрудник - СД - показали отчети по случая, в които били представени думите на един служащ: "Ще санкционират ли най-сетне големците, които са получавали от Ньотлинг шунка и колбас? ".
Внезапно всички се оказали заболели
С оглед на надигащото се неодобрение правосъдният министър заречен да се заеме персонално с разпита на обвинените, само че оповестил, че не е оправдано да се завежда наказателно дело против облажилите се клиенти и техните съпруги. По-добре щяло да бъде да им се наложат парични санкции. Бившите привилегировани клиенти на Ньотлинг по този начин и не се явили на диалог със правосъдния министър. Едни се извинявали със "заболяване "; други отговаряли разводнено на писмените запитвания и отхвърляли всички обвинявания, прехвърляйки виновността на доставчика и чиновниците.
В последна сметка аферата завършила със самоубийството на търговеца Ньотлинг; след два несполучливи опита да си отнеме живота той се обесил на 9 май 1943 година в следствения арест в Моабит. За подбраната му клиентела това е било и най-простото решение на случая. Само Гьобелс останал неудовлетворен, тъй като "това отприщва злостните клюки ". Месец по-късно министърът на пропагандата акцентира, че забърканите в аферата големци са се отървали доста леко. И е изцяло прав. Хитлер очевидно не е имал интерес да разкрива връзкарския скандал измежду елитните представители на своя режим.
Победите, както и провалите, са част от войната. С тях се привиква. В първите месеци на 1943 година в Берлин научават за тежкото проваляне на германците край Сталинград и за успеха при Харков. И това е част от суровата реалност. През пролетта на същата година обаче берлинчани се вълнували повече от нещо друго: по това време все по-усилено се обсъждал един сякаш малък, само че доста срамен случай на връзкарство в Третия райх, за който споделя вестник "Ди Велт ".
Още с въвеждането на купонната система в края на август 1939 година се разнесли клюки за така наречен дипломатически дажби. Те били отпускани освен на непознати дипломати, а и на хора от управлението на националсоциалистическия режим. Слуховете се въртели главно към търговеца на деликатесни артикули Аугуст Ньотлинг. Пред неговия магазин в берлинския квартал Шеглиц постоянно спирали министерски коли, чиито водачи дискретно изнасяли от магазина кесии и пакети със артикули. Затова притежателят на магазина последователно си спечелил прозвището "Аугуст Кесията ".
За защити клиенти
В края на януари 1943 година Ньотлинг ненадейно бил задържан и упрекнат в нарушаване на въведената купонна система в страната. Криминалната полиция открила, че е снабдявал с хранителни артикули минимум двайсетина специфични клиенти, сред които и петима министри, трима държавни секретари, двама генерал-фелдмаршали и един адмирал. От септември 1939 година Ньотлинг им бил доставил тонове хранителни артикули - без купони.
Списъкът с поръчките на вътрешния министър на Райха Вилхелм Фрик съдържал да вземем за пример 125 кг птиче месо, 100 кг зеленчуци, 50 кг сърнешко и същото количество захар, 25 кг колбас и шунка, 12 кг шоколадови бонбони и два и половина кг същински пчелен мед - и всичкото това в добавка към продуктите, отпускани с купони, каквито естествено получавал и всеки министър.
Шефът на берлинската полиция граф Волф декор Хелдорф персонално се заел с следствието - и не инцидентно: съгласно листата на клиентите на Ньотлинг, Хелдорф бил поръчал вино, шампанско и коняк на стойност 3100 райхсмарки; напитките били откарани в дома му "с полицейска кола ". Полицейският началник имал, другояче казано, персонална причина неговият снабдител да не бъде разгласен за "вредител ". И изразил възгледа, че "клиентите на Ньотлинг би трябвало да бъдат по-строго осъдени от самия Ньотлинг " - по този начин било записано в отчета му до Гьобелс, където естествено нямало и дума за личната му роля в аферата.
Министърът на пропагандата Гьобелс ядосано декларирал: "Скандално е, че изтъкнати персони в страната, партията и Вермахта се държат като военни саботьори и развращават морала в столицата на Райха. " Никой обаче не бързал да предприеме наказателни ограничения против високопоставените лица, защото точно те били и клиенти на Ньотлинг. Гьобелс взема решение тогава да запознае със случая персонално Хитлер. Диктаторът декларирал, че е "потресен ", само че все так разпоредил "случаят да не се трансформира в държавна спекулация ".
Министърът на правораздаването Ото Тирак бил претрупан да се заеме с въпроса и скоро докладвал, че аферата интензивно се разисква измежду берлинчаните и че в тази връзка намерено се загатват имената на неколцина министри. Вътрешните секрети служби на Секретен сътрудник - СД - показали отчети по случая, в които били представени думите на един служащ: "Ще санкционират ли най-сетне големците, които са получавали от Ньотлинг шунка и колбас? ".
Внезапно всички се оказали заболели
С оглед на надигащото се неодобрение правосъдният министър заречен да се заеме персонално с разпита на обвинените, само че оповестил, че не е оправдано да се завежда наказателно дело против облажилите се клиенти и техните съпруги. По-добре щяло да бъде да им се наложат парични санкции. Бившите привилегировани клиенти на Ньотлинг по този начин и не се явили на диалог със правосъдния министър. Едни се извинявали със "заболяване "; други отговаряли разводнено на писмените запитвания и отхвърляли всички обвинявания, прехвърляйки виновността на доставчика и чиновниците.
В последна сметка аферата завършила със самоубийството на търговеца Ньотлинг; след два несполучливи опита да си отнеме живота той се обесил на 9 май 1943 година в следствения арест в Моабит. За подбраната му клиентела това е било и най-простото решение на случая. Само Гьобелс останал неудовлетворен, тъй като "това отприщва злостните клюки ". Месец по-късно министърът на пропагандата акцентира, че забърканите в аферата големци са се отървали доста леко. И е изцяло прав. Хитлер очевидно не е имал интерес да разкрива връзкарския скандал измежду елитните представители на своя режим.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ