Отчаяна съм, татко не е добре: Тони Димитрова
Тони Димитрова с болежка пред БЛИЦ: Отчаяна съм, баща не е добре
Тони Димитрова нормално е усмихната от сцената, единствено че постоянно зад усмивката е допустимо да се крие огромна горест, даже непреодолимо изтощение. В момента чаровната ни изпълнителка минава през подобен сложен интервал в живота, за който нямаше да приказва - по този начин, както и до момента, просто тъй като е човек, който изживява болките си сама.
В този случай обаче, това се оказа неизбежно заради случващото се с татко й, за който към този момент се писа и в общественото пространство. Таткото на Тони Димитрова е с тежка деменция в последните години, а неотдавна е направил рецесия, която доста е стреснала певицата.
Разговорът с Тони е неналожителен, само че тежък по смисъл за нея. И все пак приключва със светлина и оптимизъм, които постоянно са й били присъщи.
- Тони, истина ли е това, което се тиражира сега за татко ти? Как е той?
- Да, баща беше доста зле неотдавна. Направи рецесия. Два-три дни нито беше ял, нито пил нещо. Случи се тъкмо, когато заминавах за Братислава, само че Слава Богу, обстановката се овладя. Страшно се разстроих, в първия миг не знаех какво да направя.
Буквално са му бутали пасирана храна в гърлото… Той има и доста огромни рани от залежаване. Докторът, с който сме положителни другари, към този момент два пъти го връща, доста ми оказва помощ. Сега ще му обработва раните, тъй като в действителност са големи.
- Къде се намира той в този момент?
- От 2018-та, когато стартира да се губи, е в специфичен дом за хора с деменция. Татко стартира да изчезва, да го намира полицията. С батко, Бог да го елементарни, още тогава взехме това решение, макар че аз доста се противях, тъй като в действителност щеше някой ден да изчезне и да го няма.. А аз нямаше по какъв начин да го заключа и да не излиза на никое място.
Няколко пъти се случи да го намира полицията и да го води в „ Бърза помощ “ с разрушен нос в 03:00 ч. през нощта. Наши съседи са ми казвали, че са го виждали в разнообразни часове, а той самият нищо не помнеше.
- Когато вървиш да го виждаш, татко ти разпознава ли те, говорите ли си?
- Не, той не приказва. Последният път дори не ме и разпозна. Много е тежко ситуацията. Единственото, което може да се направи, го прави моят другар, докторът, който не е спрял да се грижи за него. Каквото са ми споделили настрана да занеса, съм занесла.
- Силен човек си, Тони, макар че постоянно го отричаш…
- Не, не съм, в действителност. Много ме разклащат такива неща… Отивам да го видя, само че не мога с нищо да му оказа помощ. Даже и медикаментите си не може да взима, защото няма гълтачния инстикт, необходим за това. Просто баща към този момент не е това, което беше едно време.
Преди два месеца, когато още чуваше и ми реагираше, му споделих – „ Поне ти не ме оставяй “. Това е… не знам какво да кажа.
- Сигурна съм, че правиш и невъзможното за него…
- Хората вършат. Докторът също. Аз единствено мога да участвам, да нося, каквото е нужно, само че не мога да му оказа помощ, колкото и мощно да желая.
- Имате мощна връзка, нали?
- Имаме, да, обичам си го. В по-младите му години нямаше опция около уговорките и пътуванията му да си приказваме по този начин, както се случи в по-късен интервал. Когато баща се пенсионира, си взе едно лозе в Айтос, за което се грижеше – и той, и майка ми, бяха мъчително работливи хора.
Идваше при мен да ме види и сме си говорили доста. Много от всичко, което преди не беше допустимо, тъй като е гледал по различен метод на живота.
Винаги съм имала извънреден почит към родителите си, само че когато станах по-голяма, се освободих от терзанията си, и доста неща успяхме да си споделим с баща. За жал обаче, като изгуби майка, той тотално се съобщи, а деменцията му, която към този момент беше почнала да дава първи проблясъци, се отключи окончателно… И преди тя да си отиде още, се беше случвало майка да ми каже, че го праща някъде, а той все не помни по нещо. Подразбрали, че се случва нещо такова, още преди години сме ходили и на проучвания.
- Може би ще ти прозвучи изключително, само че евентуално единственото хубаво в ситуацията на татко ти е обстоятелството, че не е схванал за случилото се с брат ти преди към този момент две години…
- О, да, права си, доста, това в действителност е единственото хубаво нещо – че баща по този начин и не разбра за батко. Първите години, когато го преместихме в този дом, помня по какъв начин все ме питаше – „ Къде е майка ти? Защо не идва? “ А аз няколко пъти му отговарях, че тя си е отишла, той се учудваше и започваше да плаче. В един миг обаче, взех решение, че няма да го върша повече и започнах да споделям: „ Заета е, ще пристигна “.
А когато се случи това с батко, баща дори и не питаше, тъй като към този момент деменцията беше в много напреднала фаза. Отделно имаше и дълъг интервал, през който не можехме да се забележим поради карантините тогава около коронавирус.
Всъщност и в мен не знам какво е виждал… дали щерка си, дали жена си, дали сестра си… Моята щерка и негова внучка изрично не я позна. Последният път, когато бях при него, не сме си говорили въобще, все го унасяше на сън, а когато отваряше очи, не говореше.
- Какво правиш, с цел да се съхраниш, чисто душевен?
- Нищо. Нищо не върша. Отчаяна съм и ми проличава. Няма и какво изключително да правя…има хора към мен, не оставам сама. А когато желая да бъда сама, съм единствено с кучето.
- Помага ли ти в такива тежки персонални моменти това да се помолиш, да запалиш свещичка?
- Не знам по какъв начин да ти отговоря, наистина… Особено откакто стана това с брат ми, за който толкоз доста съм се молила и съм плакала. Не излизах от църквата, вървях и до гроба на мама, да я апелирам за помощ. Понякога, когато върша нещо, въображаемо се обръщам към брат ми и към майка ми.
- И усещаш ли тяхната поддръжка?
- Не желая никой да ми оказва помощ. Искам единствено да бдят над мен, нищо повече. Животът и неволята са ме научили да се оправям сама, да превъзмогвам и разочарования, и изменничества, и измами. Какво да се прави, орис, не съм единствената.
- Минала си през едно самобитно учебно заведение, в случай че приемем, че всеки изменник в живота е като обица на ухото, т.е. те прави концепция по-предпазлив, по-внимателен…
- О, не мисля, че тези, които са ми навредили, могат да ми бъдат учители. Аз съм доста пряк човек, ти знаеш, и в никакъв случай не съм подхождала към някого с някакво съмнение, само че в мига, в който някой ме излъже, завършва за мен. Преди години и да ме лъжеха, мълчах, само че в този момент в секундата, в която усетя нещо, този човек просто изчезва. Не разрешавам нищо повече! Който, каквото е направил, да му мисли, аз на никого нищо не съм направила.
Не мога да понасям простащината и измамата, по никакъв метод! Другите мълчат, аз си повеждам борбите, това е! Не съм някакъв рупор на истината, само че си повеждам борбите съгласно това, което смятам за човешко и за вярно.
- Идват светли празници и в действителност ти поисквам светлина, светли вести и повече наслада в дните.
- Благодаря ти доста. Старая се да продължа. Подготвям се и за концерти. На 10 юни от 20 ч. ще имам концерт в зала 1 на НДК. После и в Пловдив, в Стара Загора. Концертът ще се споделя „ Обич “ и ще включва всичко – всички песни досега плюс новите. Отделно приготвям и нов албум, който ще се споделя „ Любов в настоящо време “.
създател: СЛАВА
...
Тони Димитрова нормално е усмихната от сцената, единствено че постоянно зад усмивката е допустимо да се крие огромна горест, даже непреодолимо изтощение. В момента чаровната ни изпълнителка минава през подобен сложен интервал в живота, за който нямаше да приказва - по този начин, както и до момента, просто тъй като е човек, който изживява болките си сама.
В този случай обаче, това се оказа неизбежно заради случващото се с татко й, за който към този момент се писа и в общественото пространство. Таткото на Тони Димитрова е с тежка деменция в последните години, а неотдавна е направил рецесия, която доста е стреснала певицата.
Разговорът с Тони е неналожителен, само че тежък по смисъл за нея. И все пак приключва със светлина и оптимизъм, които постоянно са й били присъщи.
- Тони, истина ли е това, което се тиражира сега за татко ти? Как е той?
- Да, баща беше доста зле неотдавна. Направи рецесия. Два-три дни нито беше ял, нито пил нещо. Случи се тъкмо, когато заминавах за Братислава, само че Слава Богу, обстановката се овладя. Страшно се разстроих, в първия миг не знаех какво да направя.
Буквално са му бутали пасирана храна в гърлото… Той има и доста огромни рани от залежаване. Докторът, с който сме положителни другари, към този момент два пъти го връща, доста ми оказва помощ. Сега ще му обработва раните, тъй като в действителност са големи.
- Къде се намира той в този момент?
- От 2018-та, когато стартира да се губи, е в специфичен дом за хора с деменция. Татко стартира да изчезва, да го намира полицията. С батко, Бог да го елементарни, още тогава взехме това решение, макар че аз доста се противях, тъй като в действителност щеше някой ден да изчезне и да го няма.. А аз нямаше по какъв начин да го заключа и да не излиза на никое място.
Няколко пъти се случи да го намира полицията и да го води в „ Бърза помощ “ с разрушен нос в 03:00 ч. през нощта. Наши съседи са ми казвали, че са го виждали в разнообразни часове, а той самият нищо не помнеше.
- Когато вървиш да го виждаш, татко ти разпознава ли те, говорите ли си?
- Не, той не приказва. Последният път дори не ме и разпозна. Много е тежко ситуацията. Единственото, което може да се направи, го прави моят другар, докторът, който не е спрял да се грижи за него. Каквото са ми споделили настрана да занеса, съм занесла.
- Силен човек си, Тони, макар че постоянно го отричаш…
- Не, не съм, в действителност. Много ме разклащат такива неща… Отивам да го видя, само че не мога с нищо да му оказа помощ. Даже и медикаментите си не може да взима, защото няма гълтачния инстикт, необходим за това. Просто баща към този момент не е това, което беше едно време.
Преди два месеца, когато още чуваше и ми реагираше, му споделих – „ Поне ти не ме оставяй “. Това е… не знам какво да кажа.
- Сигурна съм, че правиш и невъзможното за него…
- Хората вършат. Докторът също. Аз единствено мога да участвам, да нося, каквото е нужно, само че не мога да му оказа помощ, колкото и мощно да желая.
- Имате мощна връзка, нали?
- Имаме, да, обичам си го. В по-младите му години нямаше опция около уговорките и пътуванията му да си приказваме по този начин, както се случи в по-късен интервал. Когато баща се пенсионира, си взе едно лозе в Айтос, за което се грижеше – и той, и майка ми, бяха мъчително работливи хора.
Идваше при мен да ме види и сме си говорили доста. Много от всичко, което преди не беше допустимо, тъй като е гледал по различен метод на живота.
Винаги съм имала извънреден почит към родителите си, само че когато станах по-голяма, се освободих от терзанията си, и доста неща успяхме да си споделим с баща. За жал обаче, като изгуби майка, той тотално се съобщи, а деменцията му, която към този момент беше почнала да дава първи проблясъци, се отключи окончателно… И преди тя да си отиде още, се беше случвало майка да ми каже, че го праща някъде, а той все не помни по нещо. Подразбрали, че се случва нещо такова, още преди години сме ходили и на проучвания.
- Може би ще ти прозвучи изключително, само че евентуално единственото хубаво в ситуацията на татко ти е обстоятелството, че не е схванал за случилото се с брат ти преди към този момент две години…
- О, да, права си, доста, това в действителност е единственото хубаво нещо – че баща по този начин и не разбра за батко. Първите години, когато го преместихме в този дом, помня по какъв начин все ме питаше – „ Къде е майка ти? Защо не идва? “ А аз няколко пъти му отговарях, че тя си е отишла, той се учудваше и започваше да плаче. В един миг обаче, взех решение, че няма да го върша повече и започнах да споделям: „ Заета е, ще пристигна “.
А когато се случи това с батко, баща дори и не питаше, тъй като към този момент деменцията беше в много напреднала фаза. Отделно имаше и дълъг интервал, през който не можехме да се забележим поради карантините тогава около коронавирус.
Всъщност и в мен не знам какво е виждал… дали щерка си, дали жена си, дали сестра си… Моята щерка и негова внучка изрично не я позна. Последният път, когато бях при него, не сме си говорили въобще, все го унасяше на сън, а когато отваряше очи, не говореше.
- Какво правиш, с цел да се съхраниш, чисто душевен?
- Нищо. Нищо не върша. Отчаяна съм и ми проличава. Няма и какво изключително да правя…има хора към мен, не оставам сама. А когато желая да бъда сама, съм единствено с кучето.
- Помага ли ти в такива тежки персонални моменти това да се помолиш, да запалиш свещичка?
- Не знам по какъв начин да ти отговоря, наистина… Особено откакто стана това с брат ми, за който толкоз доста съм се молила и съм плакала. Не излизах от църквата, вървях и до гроба на мама, да я апелирам за помощ. Понякога, когато върша нещо, въображаемо се обръщам към брат ми и към майка ми.
- И усещаш ли тяхната поддръжка?
- Не желая никой да ми оказва помощ. Искам единствено да бдят над мен, нищо повече. Животът и неволята са ме научили да се оправям сама, да превъзмогвам и разочарования, и изменничества, и измами. Какво да се прави, орис, не съм единствената.
- Минала си през едно самобитно учебно заведение, в случай че приемем, че всеки изменник в живота е като обица на ухото, т.е. те прави концепция по-предпазлив, по-внимателен…
- О, не мисля, че тези, които са ми навредили, могат да ми бъдат учители. Аз съм доста пряк човек, ти знаеш, и в никакъв случай не съм подхождала към някого с някакво съмнение, само че в мига, в който някой ме излъже, завършва за мен. Преди години и да ме лъжеха, мълчах, само че в този момент в секундата, в която усетя нещо, този човек просто изчезва. Не разрешавам нищо повече! Който, каквото е направил, да му мисли, аз на никого нищо не съм направила.
Не мога да понасям простащината и измамата, по никакъв метод! Другите мълчат, аз си повеждам борбите, това е! Не съм някакъв рупор на истината, само че си повеждам борбите съгласно това, което смятам за човешко и за вярно.
- Идват светли празници и в действителност ти поисквам светлина, светли вести и повече наслада в дните.
- Благодаря ти доста. Старая се да продължа. Подготвям се и за концерти. На 10 юни от 20 ч. ще имам концерт в зала 1 на НДК. После и в Пловдив, в Стара Загора. Концертът ще се споделя „ Обич “ и ще включва всичко – всички песни досега плюс новите. Отделно приготвям и нов албум, който ще се споделя „ Любов в настоящо време “.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ