Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Оценяван като най-големият и важен индустриален конгрес в Югоизточна Европа, Пловдивският интернационален панаир от десетилетия е едно от събитията, с които България е фамозна из целия свят. Стотици индустриалци от целия свят се събират годишно, с цел да показват най-новите постижения в разнообразни области на индустрията. Панаирът е едно от дребното събития, чиято история обгръща Третото българско царство, Народна република България и актуалната българска страна. Зад всички тези обичаи и известност стоят напъните, труда и отдадеността на един от най-успелите предприемачи в историята на град Пловдив – доктор Обрейко Обрейков.

Обрейко Стефанов Обрейков е роден на 7 юни 1891 година в Пловдив. Неговият татко Стефан Обрейков е основоположникът на огромния жанр Обрейкови и индивидът, който стартира да построява фамилното завещание, което след това Обрейко Обрейков ще надгради. Рода Обрейкови произлиза от Клисура, като част от тях вземат присъединяване в Априлското въстание. След Освобождението се местят в Пловдив, като измежду изселниците е и Стефан. Той е измежду малцината българи, приключили през Възраждането Одеската комерсиална академия.

Предприемчив по природа, Стефан се захваща с редица бизнес инициативи – доставки на газ от Одеса за Бургас, а по-късно и търговия с недвижими парцели. Това, с което остава в историята на Пловдив, е полагането на основите на химическата промишленост в града. През 1893 година Стефан Обрейков построява фабрика „ Май “ – първото в България дружество, произвеждащо мастило и образователни принадлежности.

С времето то се разраства и стартира да създава разнообразни цветове мастило, туш, восък и лепило, като част от продукцията му се изнася за Португалия, Италия и Франция. Кариерата на Стефан продължава да се развива и от началото на XX в. той е член на управителния съвет на Пловдивската търговско-индустриална камара. Преди Балканската и след Първата международна война той заема председателския пост в нея. По негова самодейност се провежда първият курс за цялостна счетоводителска подготовка и още веднъж с негови средства се построява Търговската гимназия в Пловдив.

Високото публично състояние на Стефан спомага синът му Обрейко да получи допустимо най-хубавото за времето си обучение. След като учи в Пловдив, Обрейко отпътува за Монпелие, където приключва с отличие право през 1912 година, а две години по-късно пази и докторска степен в същия университет – един от най-старите в  Европа. Въпреки че татко му предлага да уреди Обрейко на тилова работа, младият мъж отхвърля. Изкарва школата за запасни офицери към армията и се включва в Първата международна война като младши офицер.

Тогавашната процедура е всички хора с висше обучение да заемат офицерски позиции при постъпване в армията. Обрейко Обрейков се бори в Голямата война в състава на 13-ти артилерийски полк. Бие се на Дойранския фронт, където е ранен от шрапнел в главата, а част от осколката остава в него до края на живота му. В архивните единици е записано, че с решение № 355 от 1921 година, подпоручик Обрейко Стефанов Обрейков, се награждава с медал за смелост IV степен, първи клас, „ за оценки и заслуги през втория интервал на войната “.

След края на Първата международна война, Обрейко Обрейков приключва нова компетентност – търговия и финанси в Париж, след което изкарва още една докторска степен. Общо през живота си се снабдява с три доктората, като в хода на работата и образованието си научава свободно френски, немски и британски език. Освен със своя богат научен опит, Обрейко се отличава със пристрастеността си към музиката.

Умее да свири на виолончело и от Франция поръчва и закупува елегантен, професионален инструмент. Любовта му към музиката го свързва и с бъдещата му брачна половинка Величка, която е възпитаничка на Виенската консерватория. Двамата се женят през 1926 година Освен музиката и бизнеса, Обрейко Обрейков се отличава като един от най-видните пловдивски интелектуалци – разгласява редица публикации и есета на метафизичен тематики, също по този начин написа литературна рецензия.

Възползвайки се от високото си обучение и подготовка, както и от връзките на татко си с разнообразни европейски индустриалци, Обрейко Обрейков се заема да изкара специализации и стажове в няколко страни – Франция, Швейцария, Англия и Германия. Междувременно се захваща и със собствен личен бизнес – отваря дружество за произвеждане на захар. Освен да създава основния артикул, Обрейко стартира построяването на своя лична мрежа от клиенти и снабдители, като постоянно склонява пловдивските бакали да купуват стоката непосредствено от него, без медиатор и без да употребяват обособени хранилища.

Това съкратява комерсиалния цикъл и води до намаление на цената на захарта и по-добри продажби. За няколко години скромният стартов капитал се усилва фрапантно. През 1930 година Обрейко Обрейков е определен за ръководител на Пловдивската Търговско-индустриална камара – същият пост, който татко му заема в продължение на доста години.

Големият бизнес удар на Обрейко Обрейков идва през 1940 година Той взема решение да сътвори мелница за червен пипер. За задачата провежда комплицирана мрежа от доставчици на червени чушки първо качество, които изкупува и преработва. Закупена е най-модерната в света техника, предприятието е проектирано надеждно и съгласно условията на интернационалните промишлени стандарти. Използвайки своите познанства и усет, Обрейко съумява да подписа преференциални контракти за експорт с компании в Западна Европа и Съединени американски щати.

Около един вагон червен пипер напуща мелницата на Обрейков всяка седмица. Пробивът обаче идва от непредвидена посока. Впечатлени от наситения червен цвят на пипера, американски бизнесмени вземат решение да разработят био червила, употребявайки обрейковия червен пипер като основа. Това постанова чушките да бъдат почиствани напълно от семки и подбирани деликатно, което съществено оскъпява процеса, само че американците са твърдо решени да платят каквато и да е цена за първокласната българска стока.

Съдбата като че ли не стопира да се усмихва на Обрейко. Два месеца след договорката с американците за пипер без семе, египетски компании стартират да поръчват кафяв пипер, който се прави от изпечените семки на чушката. Смятаният за афродизиак от арабите артикул се изкупува на баснословни суми, а Обрейко открива съвършен пазар за семките от чушки, които по този начин и по този начин се отделят по време на производството на американските доставки. До началото на 1942 година Обрейко е изплатил изцяло всички финансови инвестиции по отворената от него мелница, след което стартира да натрупа сериозна, ежемесечна облага.

Верен на завета на татко си, Обрейко Обрейков се заема да влага своите доходи в редица публични планове. С негови пари в Пловдив се построява Промишлено учебно заведение (днес Техникум по дървообработване), нова постройка за пловдивската Търговско-индустриална камара (днес Съдебната палата в Пловдив), както и сиропиталище, кръстено на майка му – „ Елисавета Обрейкова “ (в чиято постройка през днешния ден се обитава Частната гимназия по стопанска система и управление).

Най-дълготрайното достижение в кариерата на Обрейко Обрейков си остава основаването на Пловдивския панаир през 1933 година По мотив денят на Освобождението – 3-ти март, в Пловдив е намерено мострено ревю, което Търговско-индустриалната камара има упоритост да трансформира в годишно събитие. Изложението се радва на сериозен триумф – над 120 000 гости, само че Пловдив скоро се оказва замесен в сериозен междуградски спор за това кой български регионален център би трябвало да бъде хазаин на сходно събитие с национално значение.

Обрейко Обрейков впряга всички свои връзки и досетливост, с цел да подсигури семейството за Пловдив. Следват трескави пътувания из цялата страна за договаряния с български и задгранични бизнесмени. Обрейко заделя доста време и запаси за договаряния и с основните държавни институции, включително Министерство на финансите и персонално с министър-председателя Никола Мушанов. През 1934 година напъните на Обрейков се увенчават с триумф – открит е Вторият мострен панаир в Пловдив, посредством който се празнуват и разнообразни годишнини, свързани с развиването на българската индустрия, включително и 100 години от откриването на фабриката на Добри Желязков. На 16 май 1934 година, с решение на Министерски съвет, Пловдивското ревю получава статут на панаир, а година по-късно със специфичен закон се открива, че панаирът в Пловдив ще бъде единственото индустриално ревю в България.

Последният детайл от признаването на Пловдивския панаир идва на мястото си през 1936 година по време на конгрес на Съюза на интернационалните панаири в Париж. Д-р Обрейков и кметът на Пловдив Божидар Здравков отпътуват за френската столица, където на специфична гала се чака да получат формален патент от интернационалната организация. В финален опит за отбрана на варненското лоби, посланикът в Париж се пробва да осуети дейностите на пловдивчани и да помогне на варненската делегация да получи патента.

Обрейков надушва схемата в последния миг и вместо да отиде в посолството, където със Здравков са извикани ненадейно „ по неотложност “, двамата посещават конгреса и вземат по този начин упования формален документ. С това процесът по одобряване на Пловдивския панаир като единствен формален за България, приключва с победа за неуморния доктор Обрейков. Това, става известно, е и единственото продължително завещание, което страната му признава след 1944 година, за което, в последна сметка, Обрейко Обрейков ще получи персонална държавна пенсия.

Постиженията му и неговата обширна благотворителна активност не трансформират обстоятелството, че незабавно след комунистическия прелом и почналата национализация, новата власт иззема всички предприятия на фамилията Обрейкови, а от огромните бизнес инициативи остават няколко комплекта златни принадлежности и два джобни часовника от Швейцария.

Едно от нещата, което избавя Обрейков от „ националната власт “ е застъпничеството на негови служащи, които стават членове на Българска комунистическа партия. Винаги великодушен и угрижен за чиновниците си, Обрейков печели техните благосклонности. Това му оказва помощ доста в тежките години сред 1946 и 1953 година В последна сметка, с помощта на своя авторитет и експертиза, Обрейко Обрейков резервира позицията си на консултант по въпросите на Пловдивския панаир през 40-те и 50-те години на ХХ в.

Обрейко Обрейков умира през 1969 година Впоследствие е приет за почетен жител на град Пловдив. В началото на XXI в. неговите потомци му издигат монумент в града.