Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Терминът „ камера обскура “ се появява за първи път през 1604 година в една от книгите на немския математик и астроном – Йохан Кеплер. Той се отнася за тъмна стая или кутия, която има отвор от едната страна и екран – от другата. Полученото размито изображение е обърнато наопаки и се употребява най-често в изобразителното изкуство. Камера обскура не запечатва дадения предмет, а единствено го проектира върху „ екрана “.

Едва два века по-късно на бял свят се появява първата фотография, която, за жалост, не е непокътната до наши дни. Първото достигнало до нас трайно фото изображение е от 1826 година и е дело на френския откривател Жозеф Нисефор Ниепс. Делото му е продължено от неговия съучастник, художника Луи Дагер. През 1839 година, по време на заседание на Френската академия на науките, той публично афишира, че е изобретил фотографския развой, носещ неговото име – дагеротипия.

Благодарение на индустриалната гражданска война, търсенето на портрети се усилва, което подкрепя ранното развиване на дагетопитията. Едва в края на XIX в. обаче с помощта на едно сензационно изобретение, фотографският развой става публичен за по-голям брой хора. Фотографските плаки остават на назад във времето, тъй като на сцената излиза фото кино лентата.

Без сандъци, без химични материали, единствено един светлочувствителен гел върху хартия, който прави фотоапарата по-достъпен и го внася в всекидневието на елементарния жител. Неговият откривател основава мултинационална корпорация, която работи и до през днешния ден.

Чувствителен, предвидлив, упорит, основателят на компания Кодак стартира своя бизнес от нулата. Той е един от най-известните изобретатели, бизнесмени и филантропи на своето време. Според мнението на учителите му – „ не е изключително надарено дете “, само че все пак съумява да сътвори бизнес за милиони. Той е любящ наследник и брат, само че остава самичък през целия си живот. Днес той се радва не на една, а на цели две звезди на Алеята на славата в Холивуд.

Джордж Истман се ражда на 12 юли 1854 година в дома на Джордж Уошингън Истман и брачната половинка му Мария Килборн във фермата им в Уотървил, Ню Йорк. Той е най-малкото, трето дете в фамилията. Има две по-големи сестри – Елън Мария и Кати. Когато е на 5 години, фамилията се мести в Рочестър. По това време градът изживява същински стопански взрив, с помощта на индустриалната гражданска война.

Баща им търси пазар за развиване на концепциите си. Целта му е да сътвори Търговски лицей, носещ неговото име. Тъй като образованието е доста значимо за фамилията, синът е записан в частен лицей. За страдание покруса сполетява фамилията и Джордж Уошингън Истман умира ненадейно от неуточнено заболяване на мозъка. Дъщерята Кати пък се разболява от полиомиелит. Семейството губи бизнес начинанията на бащата и майка им – Мария остава да се грижи за прехраната на децата си и за изплащането на образованието на сина си.

Мария е мощна жена, само че изпитва компликации да изхранва фамилията и да се грижи по едно и също време с това за болната си щерка. На 14-годишна възраст, Джордж е заставен да напусне учебно заведение и да стартира да работи, с цел да подкрепя финансово околните си. Първата му работа е в една застрахователна компания като момче, което разнася известия. Надницата му е 3 $ на седмица (около дн. 80 $ на седмица). За информация по това време междинния наем е към 4 $ на седмица, а цената на чувал брашно е близо 2 $. Една година по-късно нова покруса застига фамилията, защото сестра му Кати умира в резултат на затруднения от полиомиелита.

На 15 години Джордж съумява да  си откри административна работа в друга застрахователна компания. Надницата му се усилва на 5 $ на седмица. На новото работно място той към този момент дава отговор за правенето на застрахователни полици. Вечер, след работа, той интензивно учи счетоводство, с цел да може да си откри по-добре платена работа, защото парите не престават да не стигат. Дългогодишните му старания се увенчават с триумф и на 20-годишна възраст той е нает за младши счетоводител в Спестовната банка на Рочестър, а заплатата му се усилва тройно.

Няколко години по-късно животът му взима непредвиден поврат. Вече на 24 години Джордж има задоволително постоянни приходи освен, с цел да устоя фамилията си, само че и даже да си разреши отмора. Тогава един негов сътрудник от работата му подмята на смешка – за какво да не запише пътешествието си. По това време това значи човек да се въоръжи с трикрака стойка, да носи камера с размерите на микровълнова фурна, също по този начин да разполага с палатка, която да поставя при снимане.

Нещо повече човек би трябвало да носи стъклени платки, химикали, стъклени резервоари и поставки. Освен скъпата инсталация и материали, удоволствието да те обучат да снимаш коства 5 $, което не е дребна сума. Джордж заплаща и се оборудва с техниката, само че по този начин и не стига до мечтаната отмора. Вместо това той открива нова пристрастеност, която ще трае цялостен живот – фотографията.

Това, което не му харесва е комплицираният развой и цялата инсталация към него. През деня Джордж продължава да работи в банката, само че през нощта, той се отдава на опити с фотографията. От английски списания по тематиката той се снабдява със специфична емулсия желатин, която се употребява за пречистване на стъклените плаки.

Скоро той схваща състава й и стартира самичък да внася усъвършенствания. Понякога е толкоз изтощен, че заспива на пода в кухнята, където работи. Към 1880 година Джордж прави пробив като съумява да извлече формула за суха лента и даже създава машина, която да ги създава в по-големи количества. Той отпътува за Лондон, който по това време е меката на фотографията, където патентова своето изобретение.

Завръщайки се в Съединени американски щати той наема етаж от постройка в центъра на Рочестър и купува мотор втора употреба, с което започва производството на сухи платки. Неговото бизнес начинание притегля вниманието на локалния предприемач Хенри Стронг, който влага средства и двамата стават съдружници през 1881 година За да се посвети напълно на новото дружество, Джордж напуща сигурната си работа в банката. През идващите няколко години, като се изключи че работи върху усъвършенстването на фотографския развой, Истман непрекъснато търси спонсори и съдружници.

През 1883 година стартира производството на първите фото филми, които вършат една мини гражданска война във фотографията. За тези нови филми са нужни нови апарати, които се появяват на пазара единствено 5 години по-късно. Успехът им е незабавен. Фотографията става налична за всеки – бил той дилетант или експерт. Съдържаща към 100 пози, камерата е дребна, портативна и коства единствено 25 $. Когато лентата свърши, тя може да се презареди във фирмения магазин. Джордж „ облича “ новите ленти в жълти опаковки, които могат да се видят и през днешния ден.

Новата компания се нуждае от име. Истман самичък измисля името Кодак, играейки на анаграми. „ К “ е обичана писмен знак на Джордж от писмеността, по тази причина той взема решение да я включи. Също по този начин той желае да измисли толкоз неповторимо име, че да не се повтаря с това на друга компания, да е малко и ясно и да не се свързва с нищо съществуващо.

Така през 1892 година се ражда Истман Кодак Къмпъни, в която вземат участие към 14 акционера. Новата компания залага на всеобщо произвеждане евтино и концентрира вниманието си върху потребностите на клиентите. За задачата се създава огромна рекламна акция. Смята се, че фразата „ Вие натиснете бутона, ние вършим останалото “ е дело на самия Истман и с помощта на нея продуктът става извънредно известен за малко време.

Постепенно компанията се разраства и с изключение на в Рочестър, отваря фабрика и в Хароу, Англия. Джордж се издига до президент на компанията, държейки главния акционерен дял. През 1897 година той изобретява джобния фотоапарат, а три години по-късно основава камера, особено за деца на преференциалната цена от 1 $. Истман непрекъснато влага средства в производството и в нововъведения. Също по този начин той се грижи за своите чиновници.

За разлика от други работодатели от онази ера, той има вяра, че високото и почтено заплащане е тласък за служащите. Също по този начин в случай че компанията е на облага съответната година, чиновниците получават покачване на заплатата. Други нововъдения са – пенсионен проект и застраховка за служащите. През 1919 година Истман прави най-големия си жест към чиновниците – давайки им една трета от личните си акции в компанията (равнява се е на към 10 млн. долара).

Джордж по този начин и не се дами. Той остава непосредствен със фамилията си. Майка му е доста значима фигура през целия му живот. Тя е скромна и не живее разточително, даже след триумфа на сина си. Говори се, че даже прибирала скъпите му дарове, които я карали да се усеща неловко. Джордж понася тежко гибелта й като даже изпада в меланхолия. Негови съвременници си спомнят по какъв начин откакто тя умира той постоянно се отдава на възприятията си и даже плаче.

Въпреки забележителните си триумфи, Истман си остава непретенциозен. Той се облича напълно нормално и даже не може да бъде разпознат на улицата. Страни от обществените изяви и от фотоси. Неговата житейска философия е, че „ Това, което вършим в работното си време дефинира какво притежаваме; а това, което вършим в свободното си време – дефинира какви сме. “ Той е фен на изкуството, музиката и риболова. В персонален проект е добродушен и доста вежлив.

Истман е един от най-големите филантропи на своето време. Често подвизаващ се под псевдонима – господин Смит. Той има вяра, че репутацията се мери с това, което можеш да дадеш на другите. Благотворителната му активност датира още от времето, когато надницата му е 60 $ на седмица. Той дава обилни суми на Технологичния институт в Рочестър и на Масачузетския институт по технологии.  Вторият подтиква със сумата от над 20 млн. $.

Той подарява и на други просветителни институции като Университетът Тускиги и университета Хемптън, които са едни от първите институти в Юга за образование на афроамериканци. Друга сфера на благотворителната му активност е опазването на здравето и в частност – денталната медицина. Той подарява разнообразни по мярка суми на стоматологични клиники в Рочестър (около 2,5 млн. долара), Париж, Лондон, Брюксел, Рим и Стокхолм.

Философията му е, че тези клиники могат да оказват помощ на децата да имат по-здрави зъби и външен тип, които след това да им оказват помощ да си намерят добре платена работа. Като буен обожател на музиката, Истман влага средства и в развиването на това изкуство. Той основава музикално учебно заведение „ Истман “, спектакъл и симфоничен оркестър Рочестър.

В последните години от живота си Джордж страда от дискова херния, тежки пристъпи на болежка, а може би и от деменция. Колегите му разказват по какъв начин той все по-често се ядосва, че не може да води дейния метод на живот, на който и привикнал. На 14 март 1932 година, на 77 годишна възраст,  той самичък лишава живота си с патрон в сърцето. Предсмъртната му записка гласи: „ До моите другари, делото ми е завършено – за какво да очаквам? “.

Истман има вяра, че напредъкът на света зависи от образованието, по тази причина и подкрепя толкоз интензивно тази сфера. Това което стартира като въодушевление на един юноша към фотографията прераства в компания, която господства пазара към този момент повече от век и осъществя облаги от над 1 милиарда $. Продуктите му освен носят високи приходи, само че и вършат фотографията налична за всички.