Изкуството на бизнеса: Тамплиерите – първите банкери в Европа
Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.
Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.
Денят е неделя, 18 март, а годината е 1314 година На един дребен остров в р. Сена е издигната клада, към която се насочват четири фигури. Начело на тази дребна група е един 70 годишен мъж, в семпли одежди, само че вървящ с високо вдигната глава. Мъжете биват завързани и доста скоро се разпалва огън под краката им. Докато горят на кладата, 70-годишният дъртак насочва проклинание към виновните за гибелта му, а точно – Бог да ги накаже и да потвърди личната му непорочност и тази на Ордена, на който служи.
Мъжът е Жак дьо Моле, 23-тият, финален Велик магистър на ордена на рицарите Тамплиери. Дали дьо Моле в действителност е споделил своето проклинание остава мистерия, само че скоро откакто изрича последните си слова, виновниците за гибелта му – папа Климент V, френския крал Филип IV и неговите потомци издъхват при съмнителни условия. Реалната причина да се стигне до тази екзекуция не са измислените обвинявания, измежду които обожествяване на котешки глави, содомия и удостояване на Сатаната, изтръгнати посредством най-хубавите средства за мъчения по това време, а нещо доста по-тривиално – парите.
В началото на XIV в. орденът на Тамплиерите може да не владее част от Светите земи, само че е една от най-богатите организации в Европа, на която не един и двама видни мъже дължат обилни суми. Самият крал на Франция Филип IV е измежду длъжниците на ордена и неколкократно моли задълженията му да бъдат опростени. Когато това не се случва, той предлага ордена на тамплиерите да се слее с този на хоспиталиерите, въпреки двете фракции да са враждуващи между тях. Начело на това обединяване щял да застане самият крал, като по този метод Филип IV се надявал да постави ръка върху несметните благосъстояния на ордена.
Жак дьо Моле отхвърля и френският крал взема решение да вземе със мощ, това, което не е съумял да заграби по различен метод. С помощта на папата, членовете на ордена са преследвани и задържани, упрекнати са в тежки закононарушения, а благосъстоянието им става част от хазната на Франция. Остава въпросът по какъв начин един медал, заклел се да служи на Бога и да живее в ограничения, е имал насъбрано същинско богатство. Любителите на мистерии разполагат с разнообразни теории, само че действително орденът натрупва положението си с помощта на отличния бизнес усет на своите Велики магистри, добре проведена мрежа из цяла Европа и благосклонността на европейските благородници.
Жак дьо Моле Орденът на „ Бедните Христови воини “ или „ Рицарите на храма на Соломон “, както още са известни тамплиерите, се основава през 1119 година (според някои източници през 1120 г.) на Храмовия рид в Йерусалим, след Първия кръстоносен поход (1096-1099). Тогава френският рицар Юг Дьо Пайен, съпроводен от още няколко сподвижници, се явява пред краля на Йерусалим – Балдуин II и му предлага да бъде основан отшелнически медал, който да охранява пилигримите по пътя им към Светите земи. Кралят се съгласява на настояването им и обезпечава база в едно от крилата на двореца, което е издигнато върху руините на Храма на Соломон, откъдето по-късно орденът получава своето име. Първоначално главната им задача е да обезпечават безвредно пътешестване на поклонници-християни от пристанищния град Яфа до Йерусалим. Кралят разпределя част от налозите за облеклото и прехраната на ордена.
Макар да били основани като медал на „ Бедните Христови воини “, първите тамплиери нямат безпаричен генезис. Точно противоположното, по-голямата част от тях са заможни и имат връзки с разнообразни аристократични родове. Много скоро след организирането им техният престиж и благосъстояния стартират да нарастват. В началото на 1127 година Юг Дьо Пайен, който става първи Велик магистър на ордена, подхваща пътешестване из аристократичните домове в Европа, с цел да събира средства и поддръжка за своите рицари. Само година по-късно те са подкрепени от св. Бернар от Клерво, един от създателите на Цистерцианския медал и водеща фигура в религиозните среди в Европа. Причината да поддържа тамплиерите са родствените връзки на светеца с един от рицарите-основатели – Андре дьо Монбард, който е негов чичо.
През 1129 година по време на църковния събор в Троа, св. Бернар оглавява група църковни дейци, които публично утвърждават основаването на ордена и одобряват устава на тамплиерите. Този документ е прочут като Примитива или Латинския Кодекс и се състои от 68 точки. Уставът дефинира всичко обвързвано с живота и активността на рицарите – от дължината на косата им и какви коне да яздят до това, че им е позволено да употребяват оръжие при самоотбрана и когато пазят християни. Начело на ордена стои Велик магистър, който разполага с най-голямата власт в ордена и резидира в Йерусалим.
Когато арабите завладяват още веднъж Светите земи, щабът на тамплиерите се мести в Акра, а по-късно в Кипър. Великият магистър е подпомаган от Съвет на сановници, в който влизат сенешала (неговия заместник) и маршала, който е виновен за военните въпроси. Рицарите са разпределени в тежка и лека конница, като първата се набира най-вече от хора от аристократични родове. Към ордена са причислени и финансисти, които дават отговор за даренията.
Това, което отличава тамплиерите от останалите монашеско-военни ордени, е основаната от тях финансова система. Орденът построява из цяла Европа т.нар претории, които работят като финансови центрове, в които се получават даренията. Издръжката на рицари в Светите земи е много съществено финансово задължение. Тежките загуби, които орденът понася по време на борби и потребността от възобновяване както на хора, по този начин на доспехи и оръжия, водят до възходящата потребност от от ден на ден средства.
Първата щаб квартира на тамплиерите в Йерусалим Ако при Първия кръстоносен поход един рицар е можело да бъде изискан с 303 акра земя, то през слисващите десетилетия тази прехрана нараства петкратно. Всяка загуба е тежко финансово задължение. Когато през 1244 година в борбата при Ла Форб, умират над 250 рицари, с цел да бъде възобновена загубата са нужни средства в размер на 1/9 от годишния приход на Френското кралство.
Статутът на тамплиерите се трансформира през 1139 година, когато папа Инокентий II издава Omne datum optimum (Всеки добър дар). Този указ ознаменува началото на възхода на ордена. Съгласно него, тамплиерите са освободени от заплащането на всевъзможни налози и десятъци към църквата и могат да пътуват гладко през границите на европейските страни. В земните си каузи те са виновни единствено пред папата. Нещо повече, на тамплиерите се разрешава да събират десятъци.
Рицарите стартират да употребяват преториите за налагане на такси върху локални пазари и панаири, някои от които се провеждат всяка седмица. По-късно британският крал Хенри II прибавя и ново предимство за рицарите – те получават правото да събират „ Саладинов десятък “, налог за набиране на средства за Третия кръстоносен поход (1189-1192). Те могат да го набират от всички с изключение на от духовниците и кръстоносните рицари.
От една страна тамплиерите получават облаги от властимащите, само че от друга създават един нов тип финансови интервенции. Пилигримите, които поемат към Светите земи, не желаят да носят големи суми в себе си, защото това би ги направило лесна цел за разбойници по пътя. Тук тамплиерите им оферират едно новаторско за времето си решение. Пътникът може да остави своите пари в дадена претория и против писмо-разписка, която носи със себе си, може да изтегли същата сума, в който и да е различен пост на тамплиерите. Това, което печелят рицарите е освен доверие, само че и лихви. Като най-големи центрове се обрисуват преториите на рицарите в Лондон, Париж и Йерусалим.
Освен с депозити, тамплиерите разпростират необятна мрежа от заеми и стават най-големия кредитор в Европа. Френският крал Луи VII (1137-1180) финансира два от походите си с благосъстоянието на тамплиерите, което съвсем довежда до техния фалит. Това кара Великите магистри да подобрят системата и орденът стартира да отпуска заеми единствено против задоволително огромно поръчителство. Английският крал Джон I Безземни е също измежду длъжниците им, защото желае крупни суми пари по време на подписването на Магна Харта. Тамплиерите са кредитори също по този начин и на папа Александър III, папа Мартин IV, британския крал Хенри III, френския крал Филип Август и доста други.
Създадената от рицарите банкова система включва депозити, заеми, поръчителства, задатъци и интернационалните прехвърляния. Като набожен орган те нямат право да постановат лихви, само че това предписание елементарно се заобикаля на база другите валутни курсове и прибавяне на обособени административни такси. От откритите доклади излиза наяве, че тамплиерите са разполагали със строго уредена система, вписвайки точните суми, имена и дати на предоставените средства.
Разбира се, имало е и значително недоволни от техните услуги. Хроникьорът Жан дьо Жоинвил разказва по какъв начин тамплиерите освен са защитавали ползите на клиентите си, само че и са злоупотребявали с немалки суми. Самият той разказва себе си като жертва, цитирайки Великият магистър Реджиналд от Виши, който даже го заплашил, че в случай че продължава да ги назовава крадци, ще се трансфорат от негови другари във врагове.
Тамплиерите имат вяра, че те правят своите каузи в името на Бог и по тази причина не влагат доста в отбраната на парите, които съхраняват., Изключение от това прави единствено Парижкия им храм, който се счита за непревземаем. От една страна, всеки опитал се да обере Ордена би провокирал Божия яд и надлежно – би бил сполетян от проклинание, от друга – ще загуби поддръжката и отбраната на едни от най-силните рицари по това време. Въпреки това, не един и двама съумяват да ограбят тамплиерите.
По време на Втората война на бароните (1264-1267) британският принц Едуард нахлува в Темпъл чърч и ограбва 10 000 паунда, които са оставени на предпазване от неговите съперници. Взимайки образец от татко си, години по-късно синът му – крал Едуард II също лишава принудително 50 000 паунда от Ордена.
В продължение на десетилетия, тамплиерите се облагодетелстват от своите мощни позиции и с помощта на своите банкови интервенции натрупват доста положение. Те имат голям брой крепости из цяла Европа, а общата стойност на поземлените и финансовите им доходи през днешния ден се пресмята в размер на милиони, а съгласно други източници – даже на милиарди долари.
Самите рицари не „ пръскат “ парите и не живеят разточително, което още повече разпалва желанието на съперниците им да се облагодетелстват от тяхното богатство. Френският крал Филип IV прави точно това – възползва се от политическата обстановка при започване на XIV в, печели си мощни съдружници и нанася пагубен удар върху Ордена. Удар, който рикошира и върху самия него.
Днес Орденът на тамплиерите значително е обгърнат в мистичност. Твърди се, че са разкрили Философския камък или Светия Граал. Съществуват митове за техни съкровища скрити под разнообразни църкви и руини из цяла Европа. Историята помни техните военни триумфи и провали, само че някак остава настрани един от огромните им приноси във финансовата сфера. „ Бедните Христови воини “ не са единствено чиновници на Бога, само че и първите крупни банкери в Европа, създали цяла мрежа от клонове и парични услуги. Днес, в случай че се разхождате из Лондон по Флийт Стрийт, може да видите една дребна черква – Темпъл чърч, която е учредена през 1185 година от тамплиерите и се счита за първата лондонска банка.
Снимки: Wikipedia
