България се нарежда сред петте държави в Европа с най-ниски

България се подрежда измежду петте страни в Европа с най-ниски потребителски цени, като междинното равнище на стоките и услугите у нас е почти с 40% под междинното за Европейския съюз, сочат данни на Евростат.

Различията в цените в Европа

 

Ценовите нива на артикули и услуги в другите европейски страни се разграничават значително. Последните статистически данни ясно демонстрират къде ежедневните разноски са най-високи и къде са най-ниски. В същото време се акцентира, че самите цени не могат да дадат цялостна визия за виталния стандарт, защото не включват приходите на популацията.

За съпоставяне Евростат употребява специфични показатели, които обгръщат над 2000 продукта и услуги, като ги съпоставят със междинното равнище за Европейски Съюз. В разбора е включен индикаторът действително самостоятелно ползване, който сплотява както персоналните разноски на семействата, по този начин и обществено финансирани услуги като опазване на здравето и обучение.

Позицията на България в класацията

 

При общоприета потребителска кошница, чиято междинна стойност в Европейския съюз е 100 евро, в България тя се прави оценка на към 60 евро. Това значи, че равнището на цените у нас е почти с 40% по-ниско от междинното европейско ниво.

В тази група от най-евтини страни в Европейски Съюз попада и Румъния, където същата кошница коства към 58,9 евро.

Най-евтините страни в и отвън Европейски Съюз

 

Когато в сравнението се включат и страни кандидатки за участие, както и страни от Европейската асоциация за свободна търговия, най-ниско ценово равнище се следи в Северна Македония, където кошницата би коствала едвам 49,7 евро.

След нея се подреждат Турция със стойност 52,2 евро и Босна и Херцеговина със 55,7 евро. В групата на по-евтините стопански системи попадат също Черна гора, Сърбия, Албания, Полша и Унгария. Под междинното за Европейски Съюз остават още Хърватия, Словакия, Литва, Чехия, Гърция и Португалия.

Най-скъпите страни в Европа

 

В противоположния завършек на класацията се открояват страните от Западна и Северна Европа, които обичайно имат най-високи ценови нива.

Сред страните в Европейски Съюз най-скъпо е в Люксембург, където животът е към 2,5 пъти по-скъп по отношение на Румъния. Абсолютният рекордьор в Европа обаче е Исландия, където цените са с 83,7% над междинното за Европейски Съюз, следвана компактно от Швейцария с 81% над междинното равнище.

Сред останалите скъпи страни са Дания, Ирландия, Норвегия, Швеция и Финландия. Потребителска кошница от 100 евро коства към 120,4 евро в Нидерландия, 119 евро в Австрия и 118,1 евро в Белгия.

От огромните стопански системи в Европейски Съюз Германия е най-скъпа с цени към 9,1% над междинното, до момента в който Испания е с към 8,9% под него. Франция е малко над междинното ниво, а Италия леко под него.

Покупателната дарба като основен фактор

 

Икономистите акцентират, че сравняването единствено на цените не дава цялостната картина, тъй като не се регистрира покупателната дарба и равнището на приходите.

„ Тези данни постоянно би трябвало да се преглеждат дружно с равнището на приходите. За виталния стандарт не е значимо дали цените са високи, а какво може да си разреши човек със заплатата си – покупателната дарба е по-важна от самите цени “, разяснява пред профилираните стопански издания професор Роберт Инклаар от Университета в Грьонинген.

Той добавя, че въпреки Швейцария да наподобява извънредно скъпа, високите заплати там обезпечават една от най-високите покупателни качества в Европа.

„ Най-важната причина цените да се разграничават в Европа е, че се разграничават заплатите, а те са директно свързани с продуктивността на труда “, изяснява още проф. Инклаар. По-високата продуктивност води до по-високи хонорари, което автоматизирано усилва цената на локалните услуги, в това число на артикули, които се търгуват интернационално, защото в тяхната последна цена влизат разноските за търговски обекти, личен състав, превоз и наеми.

Професор Райнер Маурер от Университета в Пфорцхайм добавя картината, отбелязвайки, че сред ценовите нива в страните от еврозоната и брутния вътрешен артикул на глава от популацията съществува ясна позитивна взаимозависимост. Високите цени постоянно вървят ръка за ръка с по-високи приходи, което прави богатите страни по едно и също време най-скъпи, само че и с най-голям стандарт на живот.

Източник:БГНЕС

Още вести четете в: Бизнес, България, Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News