Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Изкуството на бизнеса: Калуст Гулбенкян – Господин Пет Процента

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Нефтът е прочут на човечеството от хилядолетия. В предишното в Северна Америка е употребен за правене на вълшебства, в Азербайджан – за лекуване, а в Древен Вавилон – за заварка в строителството. Всичко това се трансформира през 1884 година, когато самоукият инженер Николаус Ото изобретява електрически запалителен мотор, за чието действие са нужни течни горива. Две години по-късно неговия съотечественик – Карл Бенц получава патент за изобретяването на автомобила.

Новото изобретение е наричано „ Бензинката “ от своя основател и провокира възторг по време на Мюнхенския панаир през 1887 година Пенсилвания, Тексас и Баку са измежду водещите терени, които дават нефт за потребностите на новите изобретения. Необходимостта обаче от повече петролни артикули, води до търсене на нови залежи, които да ги задоволят. На нейна територия са земите на Древна Месопотамия, които чакат своя звезден момент. А той настава към Първата международна война и с изключение на с имената на огромните петролни компании като „ Роял Дъч Шел “, „ Англо-персийската петролна компания “ и „ Стандарт Ойл “ е обвързван с това на един мъж, който остава в сянката на огромните играчи, само че действително независимо има 5 % от целия международен нефтодобив.

Снимка: By Неизвестен – http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Calouste_Gulbenkian.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=616755

Калуст Гулбенкян може да бъде разказан като „ жител на света “. Инженер, финансист, петролен магнат и един от най-богатите мъже на своето време. Освен прочут предприемач, Калуст е измежду най-големите колекционери на творби на изкуството, които той назовава „ свои деца “ или „ скъпи другари “. Фондацията, която основава на свое име в Лисабон е измежду най- авторитетните през днешния ден с бюджет от над 1 милиард евро. Калуст е човек с визия и усет, чийто недостатъци са красивите дами и изкуството.

Корените на семейство Гулбенкян могат да се проследят до Средновековието, когато те се заселват в град Кайсери (дн. Турция). Те са от известните търговски арменски семейства и се занимават с обширна филантропска активност. С техни средства са издигнати учебни заведения и църкви. Бащата на Калуст – Саркис, се мести в Истанбул, където с изключение на, че разпростира бизнеса си, продължава и фамилната благотворителна традиция. Доходите на фамилията идват от търговия с килими, вълна и керосин. Малкият Калуст се ражда на 23 март 1869 година в квартал Юскюдар, в Истанбул.

Там Калуст усвоява френския език. По-късно той продължава своето образование в Англия в „ Кингс Колидж “. Освен, че усъвършенства своя британски, Калуст е притеглен от академичната атмосфера. Той желае да стане част от катедрата по „ Приложни науки “ и да се занимава с изследователска активност, само че усещайки това татко му бързо го привиква назад в Османската империя.

През 1888 година Калуст отпътува за Баку, с цел да продължи да учи петролно инженерство и с цел да се запознае с съветските находища в този район. По време на своето пътешестване той разказва видяното в пътепис и в публикации, които излизат на страниците на френския периодически щемпел, с което притегля вниманието на Османското министерство на финансите. За своето изследване той разпитва чиновниците, работили по построяването на Багдадската железница, чете пътеписи и карти. В последна сметка той съумява да убеди Хагоп Паша, че има големи залежи на петрол в дн. Сирия и Ирак, които следва да бъдат проучени.

По същото време, когато Калуст стартира да се издига като петролен специалист, той подписва брак с Наварте Есаян. Също като него и тя е представител на богато арменско семейство, което има връзки с османския двор. Двойката се радва на две деца – наследник Нубар и щерка – Рита. Щастието на фамилията е помрачено от следващия анти-арменски разгром, който избухва през 1896 година Благодарение на публичното си състояние и връзките си с ръководещите те и част от роднините им съумяват да се спасят и да изоставен Османската империя. Както се оказва след това – вечно. Според данните по време на погрома умират сред 80 000 и 300 000 арменци.

Снимка: By Unknown, part of the Fundacao Calouste Gulbenkian whose rights are in the public domain as specified by their conditions of use: „ All the content is free to use except if told otherwise. “ – http://www.gulbenkian.pt/Institucional/en/TheFoundation/TheFounder?a=6, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44453090

Семейство Гулбенкян бягат първо в Кайро, а по-късно в Лондон, където се откриват дефинитивно. През 1902 година Калуст приема английско поданство. Първите му бизнес инициативи в Англия са свързани със закупуване на дялове от южно-африканските и австралийските мини. Постепенно той печели име на специалист по корпоративни финанси и въпроси, свързани с добива на нефт. По отношение на залежите в дн. Ирак, той има основни преимущества пред съперниците си. В допълнение неговият сексапил и меродавност го трансформират в идеалния посредник в петролния свят.

Доказателство за неговата еластичност е обстоятелството, че макар че е английски гражданин Гулбенкян е финансов консултант на османските легации в Париж и в Лондон, а през 1919 година става консултант на персийското посолство в британската столица. Освен на политическата сцена, Калуст натрупа благосъстоянието си като медиатор на Роял Дъч Шел при разрастването на пазара им в Съединени американски щати, Мексико, Венецуела и Кавказ. Неговата комисионна от покупко-продажбите за милиони е в размер на 1-2%, което му разрешава да натрупа обилни приходи.

Друго доказателство за усилената му взаимна работа с Османската империя е помощта му при учредяване на Националната банка на Турция, след Младотурската гражданска война (1908). Скоро стават ясни и подбудите му. През 1912 година банката учредява Турската петролна компания, чиято съществена задача е да изследва богатите иракски находища. Две години по-късно и последният огромен състезател – „ Англо-персийската петролна компания “ желае да се включи и Калуст отстъпва от своя дял, оставайки с 5%. Въпреки това едноличните акции на Гулбенкян съпоставен с петролните титани е повече от индикативен за неговото въздействие в нефтения бранш.

След Първата международна война (1914-1918) Османската империя се разпада. Нейният директен правоприемник е Турция. Ирак и Йордания стават доминиони на Англия, а Ливан и Сирия – на Франция. Въпросът за богатите нефтени находища на Древна Месопотамия още веднъж излиза на дневен ред. Основен консултант на новосъздадената „ Френска петролна компания “ (дн. Тотал) става господин Гулбенкян. Съединени американски щати също стартират да се интересуват от залежите в Близкия Изток. По всичко проличава, че контрактуваните дялове преди Голямата война няма по какъв начин да просъществуват в новата политическа конюнктура.

Едно от най-големите достижения на Калуст Гулбенкян като експерт по петролните въпроси и посредник сред огромните компании за нефтодобив е т.нар „ Споразумение на Червената линия “. Преговорите се водят през 1928 година и до колкото е известно точно той рисува върху картата на Близкия Изток известната алена линия, която копира старите граници на Османската империя.

Споразумението е подписано от „ Англо-персийската петролна компания “ (дн. Британски Петролеум), „ Роял Дъч Шел “, „ Френска петролна компания “, „ Турската петролна компания “ и самият Калуст Гулбенкян. Слагайки своите подписи, огромните нефтодобивни компании се съгласяват между тях да не оперират независими върху обрисуваната с алено територия, а да се възползват от залежите единствено посредством „ Турската петролна компания “. За своята работа, господин Гулбенкян получава своите 5% от контракта. Това дело му печели прякора „ Господин Пет Процента “ и го подрежда измежду най-богатите хора в света.

През идващите години, Калуст се отдава на своята пристрастеност – колекционирането на скъпи творби на изкуството и на необятна благотворителна активност. Той подарява големи суми на арменски църкви, учебни заведения и лечебни заведения. Според разпорежданията му 5% от приходите му от петролния бизнес се раздават на небогати арменски фамилии. Негово дело е и арменската черква в квартала Кенсингтън, в Лондон. Той е и главният покровител на библиотеката към катедралата „ св. Джеймс “, която съдържа сбирка от над 100 000 книжни издания.

За неговата сбирка от творби на изкуството през 1950 година е написано: „ В нито един различен стадий от човешката история, един човек не е имал такава сбирка независимо “. Дори оценката да е пресилена, обстоятелствата приказват за същинско богатство, което включва над 6400 разнородни творби на изкуството от Древността до XX в. Част от тях са добити от разпродажбата на картини от Ермитража. Днес сбирката на Калуст може да се види в музея в Лисабон, учреден от едноименната му фондация.

Тъмно леке върху биографията на Гулбенкян слага присъединяване му в режима на Виши по време на Втората международна война (1939-1945). По време на спора той се употребява с дипломатически имунитет, защото е стопански консултант на персийската легация в Париж. Войната не е неговия бизнес и още през 1942 година Калуст напуща Франция и заживява в Лисабон. Там той доживява края на живота си в своя хотел „ Авиз “ и напуща този свят на 20 юли 1955 година, когато е на 86 година Тялото му е заровено в арменската черква в Лондон.

Снимка: By Unknown, part of the Fundacao Calouste Gulbenkian whose rights are in the public domain as specified by their conditions of use: „ All the content is free to use except if told otherwise. “ – www.gulbenkian.pt/Institucional/en/TheFoundation/TheFounder, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44493591

Трудно може да бъде оценено благосъстоянието на Гулбенкян, само че съгласно някои откриватели той може да е имал колкото Рокфелер. Когато умира активите му се пресмятат сред 250 и 850 млн. $. На идната година е основан и Музей „ Калуст Гулбенкян “ в Лисабон, който може да бъде посетен и през днешния ден. В него могат да се видят творби на Реноар, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и други велики художници. Животът на Калуст въодушевява писатели като Уилям Сароян и Жозе Родригеш душ Сантуш да пресъздават неговата история на страниците на свои творби. Със средствата, отпускани от фондацията му са издигнати парка „ Гулбенкян “ в Лисабон, както и Научният институт в града.

В бурните години през първата половина на ХХ в. Калуст Гулбенкян се издига от търговец, до финансист и бизнес магнат. По време на договаряния думата му тежи, а делът му е равносилен на огромните петролни компании. В икономическия свят, той остава прочут като „ господин пет % “, само че за Португалия е един от най-големите културни благодетели.