Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

По времето, когато в Англия благородният бандит Робин Худ крадял от богатите, с цел да даде на бедните, в Германия имало група крадци, които правели това, само че за своя персонална полза. Крадливите барони или както също били известни – крадливите рицари, били алчни благородници, на които не им стигали земите и налозите, които обирали от популацията, ами налагали спомагателни такси на всеки, който стъпел на тяхна територия. Устието на Рейн било като скъпо платена автомагистрала, чийто такси карали и най-богатите търговци да се замислят преди да поемат на път.

Времената се трансформирали, поземлените владения се преразпределили и германците не запомнили за Тъмните епохи на своите не изключително честни земевладелци. Образът им бил пробуден епохи по-късно, на стотици хиляди километри разстояние от публицистите на влиятелния Ню Йорк Таймс, които употребявали терминът „ граблив барон “ като метафора за първото потомство крупни индустриалци, което по този начин да се каже си поделило стопанската система на страната. Това били петима мъже, чийто имена се свързвали с най-успешните бизнес инициативи през американския ХIХ в., а първият, който пробудил такава злоба у пресата бил един парвеню с холандски корени от Ултрехт, който сложил началото на своята империя и чийто потомци са живи и до през днешния ден – господин Корнелиус Вандербилт.

Снимка: By Produced by Mathew Brady’s studio, restored by Michel Vuijlsteke – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3a11569.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6497952

Животът на известния промишлен магнат би бил прелестен сюжет не на един, а за няколко кино лентата. От последна беднотия до трети по благосъстояние в историята, господин Вандербилт освен вижда и пати доста, само че и самият той кара не малко хора да страдат. Грубиян по обноски, праволинеен при взимането на решения, мъж, който безусловно е подготвен да влезе в юмручна битка с всеки изпречил се на пътя му, на Корнелиус са непознати такта и емпатията. При първото си посещаване в Англия пресата го оприличава на същинското олицетворение на „ парвенюто “, определение, което му пасва като благородническа купа. През целия си живот Вандербилт излага на показ простоватия си темперамент и се хвали с неналичието си на обучение или казано с негови думи: „ Ако бях учил, нямаше да имам време да направя каквото и да е друго! “.

Според някои сведения той не е просто късметлия, а целият му триумф се дължи на блестящия му търговски усет и на вманиачено поетапно обмисляне. Това никога не занижава качеството на пътуванията с неговите транспортни средства, тъй като той държи да наема опитни капитани и купува постоянни машини. Чак двадесет години след гибелта му е признат фамозният закон на Шърман, който е за отбрана на търговията от противозаконни ограничавания и монополи. За благополучие на Вандербилт, когато той гради империята си, никой не може да спре сполучливата му тактичност, колкото и неетична да е тя. Където неговият бърз разум и тактика не съумяват, се намесват неговите биячи.

Корнелиус се ражда в бурни времена за американската история. Новосъздадената страна се бори за одобряване, водят се кръвопролитни войни с индианците, а Вашингтон потушава протести наред, единият от които е известното Уиски въстание. През 1794 година през китния месец май в Статън Айлънд в дома на Корнелиус и Фийби се ражда наследник, който по традиция е кръстен на татко си. Той е четвъртото от 9 деца, само че множеството умряли още в ранна детска възраст. По линия на татко му родът му потегля от първите холандски преселници, които основават Новия Амстердам и идват на американска земя още през 1650 година Семейството му е извънредно оскъдно и както на множеството деца от онази ера на Корнелиус му се постанова да стартира работа при татко си едвам на 11 години и по този начин за първи път се включва в бизнеса с фериботи.

Дързък, въодушевен и убеден в силите си, Корнелиус бързо пораства и едвам на 16-годишна възраст взема решение да стартира личен бизнес, като за задачата взима първия си заем в размер от 100 $ от родителите си. Той купува двумачтова плоскодънна лодка и стартира да транспортира пасажери и товари с нея от Статън Айлънд до Манхатън. За по-нататъшният му триумф способства и експлоадирането на Британско-американската война през 1812 година

На 18 години Корнелиус декларира на родителите си, че откакто знае по какъв начин да върти бизнес, знае и за кого да се ожени и по този начин ги убеждава да подписа брак с първата си братовчедка – София. Тя ражда 12 деца. Спорно е до каква степен Корнелиус е имал някакви усеща към жена си, тъй като бракът му е плод на персонална полза – самостоятелност от фамилията и зестра. Описват я като блага и работлива жена. Корнелиус не се допитва доста до нея, в действителност единствената жена, в чийто думи се вслушва е майка му – Фийби. Той разисква с нея своите бизнес каузи и даже кръщава първородното си дете на нея. София обаче не е безполезна, а последователно създава личен бизнес – доходоносна механа, с помощта на чийто доходи изхранва децата си.

Снимка: By James Bard – The Athenaeum: Home – info – pic, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7798655

Личният живот на бъдещия магнат е белязан от тежкия му темперамент. Той не е благ и деликатен към околните си. Има трима сина и девет дъщери. За него девойките не съставляват интерес, а са в тежест. От момчетата той изпитва най-топли усеща към най-малкият – Джордж, само че той умира млад по време на Гражданската война (1861-1865). Още от рано той спряга първородният си наследник – Уилям за собствен правоприемник и с цел да го научи на интензивен труд, не му дава прехрана, а го кара самичък да печели парите си, работейки за него.

Строга дисциплинираност, която по-късно се отплаща, защото Уилям се трансформира в отличен предприемач и заслужен правоприемник на татко си. Средният му наследник – Корнелиус Джеремая е огромното му отчаяние, защото го счита за слаб, слабохарактерен, а евентуално и противоречивата му полова ориентировка също накланя везните в негативна посока. Когато Корнелиус не съумява да се оправи с някои от роднините си, нормално прибягва до услугите на чиновниците от лудницата. Там изпраща жена си за няколко месеца след аферата си с млада гувернантка и там на два пъти затваря синът си Корнелиус Джеремая.

През 1817 година обаче Корнелиус е още надалеч от тези си действия и последователно натрупа своето положение. По това време ветроходният бизнес стартира да се измества от параходният и това не остава неусетно от предприемчивият Вандербилт. Поставя се началото на партньорството сред него и Томас Гибънс, богат земевладелец от Джорджия и притежател на параход. Корнелиус става капитан на кораба му и навлиза в огромната игра за параходен монопол във водите на Ню Йорк. Основните им съперници са наследниците на Робърт Фултън, основателят на парахода. Корнелиус последователно изкупува бизнеса на Гибънс и на брат си – Джейкъб, състезава се с влиятелната компания „ Параходно съдружие река Хъдсън “, като принуждава съперниците си да му платят еднократно 100 000 $ и по 50 000 $ в продължение на 10 години, с цел да спре съревнованието.

Това също е една от обичаните му тактики, които ще повтаря неколкократно през живота си – дотам да притисне противниците си в ъгъла, че те да бъдат принудени да му дадат солидни суми, с цел да спре. До 40-те години на XIX в. той става водеща фигура в параходния бизнес в региона на Ню Йорк с флота от 100 кораба, което го прави най-големият шеф в Съединени американски щати по това време. Заради нападателният му метод при реализирането на бизнес начинанията му, вестниците му дават прозвището „ Комодорът “ (висше офицерско звание във военноморските сили), прякор, който остава до края на живота му.

За благополучие на Корнелиус в средата на XIX в. се разгаря Калифорнийската тресчица за злато и тълпи от хора търсят допустимо по най-бързия метод да стигнат до по този начин мечтаните находища. По това време Панамският канал към момента не съществува, само че се употребява т.нар Панамски маршрут. По суша авантюристите би трябвало да изминат обширни територии през пустини и индиански земи. Корнелиус обаче измисля различен маршрут – транспортира зажаднелите си за злато пасажери през Никарагуа. Вандербилт основа компанията „ Асесъри Транзит “, която прекарва пасажерите през новия път с 2 дни по-кратко от маршрута през Сан Франциско, като редуцира пътя с над 900 км. Новата компания му носи по над милион облага на година.

Снимка: By Currier and Ives – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID pga.09040.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4930077

В средата на 50-те години обаче избухва Гражданска война в Никарагуа и подстрекателят й се наговаря с локалните шефове на Корнелиус, които той е оставил да командват. След това Комодорът насочва вниманието си към по-голямо парче от тортата – трансатлантическия параходен бизнес, чийто монопол по това време е разграничен сред една американска и една английска компания. Корнелиус даже влиза в несъгласие с американското държавно управление, когато избухва Гражданската война защото предлага своите кораби на избрани цени. В един миг обаче потребността от неговата помощ става належаща и самият президент Линкълн го моли да му даде парахода Вандербилт.

През 60-те години Корнелиус насочва вниманието си към един нов бранш – железопътния превоз. Тук тактиката му е – по едно и също време да строи и да изкупува към този момент съществуващи пътища. Негово дело е Ню Йоркската централна жп линия, която свързва града с Чикаго. Изчислено е, че през първите пет години от новото му начинание той печели над 25 млн. $. Синът му Уилям го увещава да разшири бизнеса си като причисли и жп линията – Мичигън, което усилва облагите. Основните му съперници са крупните предприемачи Джей Голд, Джеймс Фиск и дългогодишният му конкурент още от параходния бизнес – Даниел Дрю. Сред жп линиите под контрола на Вандербилт са още Кливланд, Питсбърг и Южна Канада.

За разлика от стоманения барон – Карнеги, Корнелиус не е прочут с особена филантропска активност. За първи път той подарява пари в преклонна възраст под въздействие на втората си брачна половинка Франк Армстронг Кроуфърд, която също е негова братовчедка и е близо 40 години по-млада от него. Обект на неговото подаяние е университетът в Нешвил, Тенеси, който от този момент стартира да се назовава „ Университет Вандербилт “. Сумата е в размер от 1 млн. $, което се равнява на актуалните 260 млн. $.

Верен на бурния си манталитет и живот, Вандербилт не си отива тихомълком, а с гръм и тропот и наследство, което изправя наследниците му пред съда. Последното му предпочитание е следното: да се дарят 50 000 $ на църквата в Ню Йорк, половин милион $ (дн. ок. 130 млн) да бъдат дадени на децата му с изключение на първородният му наследник, на който в действителност оставя 95% от положението си.

Някои биха нарекли Вандербилт безсъвестен и ще са прави, само че той в действителност е предприемач артикул на времето, в което живее. При неограничените благоприятни условия на Новия свят, множеството спорове и неналичието на наследствена аристокрация, каквато има в Европа, Корнелиус методично реализира задачите си и става освен един от най-богатите мъже на своето време, само че и в историята като цяло.

Той е придирчив освен към околните си, само че и към себе си, вярвайки че „ в никакъв случай не би трябвало да казваш какви са ти желанията, преди да ги осъществиш “, кредо, което го издига на върха. Имението Билтмор, което внукът му построява може да бъде прегледано и през днешния ден, а измежду наследниците му има дизайнери, телевизионни водещи и артисти. Корнелиус стартира със заем от 100 $, а основава транспортна империя, прави оценка на милиарди долари. Може и да е имал характера на чичо Скрудж, само че e постигнал триумфа си със лични сили.