Хиляди отпразнуваха в Стоунхендж деня на лятното слънцестоене
Хиляди хора се събраха в неделя в Стоунхендж, с цел да отпразнуват лятното слънцестоене. Англия се приготвя за огромна гореща вълна, която може да докара до рекордни температури. **Над 20 000 души видяха изгрева на слънцето в 4:25 ч. сутринта локално време** в най-дългия ден от годината. Фондацията English Heritage удостовери броя на посетителите на античния паметник.
Посетителите украсиха косите си с цветя и допряха хилядолетните камъни. Слънцето се появи над мъгливия небосвод под радостните възгласи на тълпата. Синоптиците предизвестяват, че идващите дни могат да подобрят върха за най-висока температура през юни. Настоящият връх от 35,6 градуса по Целзий е подложен през 1976 година в Саутхемптън.
Стоунхендж се намира покрай британския град Солсбъри и е част от международното завещание на ЮНЕСКО. Археолозите считат, че големите камъни са сложени в кръг с диаметър от 30 метра. Всеки от тях тежи към 25 тона. Те са имали религиозна, политическа или церемониална роля в древността. **Каменният кръг е повдигнат преди към 4 500 години** и е съвършено насочен към слънцето.
Стоунхедж е съвършено насочен към залеза на зимното слънцестоене, само че също и към изгрева на лятното. Смятаме обаче, че главно става дума за залеза на зимното слънцестоене. А ориентацията минава през този камък, напряко през пролуката сред централния външен кръг там, чак до трилитоните откъм гърба.
Това споделя Уин Скат, куратор на Стоунхендж към English Heritage. Днешното слънцестоене отбелязва началото на астрономическото лято в Северното полукълбо. В Южното полукълбо обстановката е противоположна – там стартира зимата с най-късия ден в годината. Думата „ слънцестоене “ произлиза от латинските „ sol “ (слънце) и „ stitium “ (спиране).
Лятното слънцестоене настава един път годишно сред 20-и и 22-и юни. През този интервал дните са най-дълги, а нощите са най-къси. Слънцето изгрява от най-североизточната си точка на хоризонта.
Земята е наклонена към оста си с към 23 и половина градуса по отношение на равнината, в която се движи по орбита към Слънцето. Ако Земята не беше наклонена с 23 и половина градуса, Слънцето в никакъв случай нямаше да трансформира височината си на небето ни. Дните биха били съвсем идентични по дълготрайност и в действителност нямаше да имаме сезоните, каквито ги познаваме, нито измененията във времето.
Гидиън Бендавид-Уолкър от Кралската обсерватория в Гринуич изяснява смисъла на земния надолнище. Слънцестоенето е моментът, в който Земята е наклонена най-силно към Слънцето. Двете полусфери получават друго количество светлина, което прави дните и нощите неравномерни. С приближаването на равноденствията през март и септември, продължителността на деня и нощта се изравнява.
В България астрономическото лято настъпи тъкмо в 11:24 ч. българско време. **В София денят е най-дългият в годината с дълготрайност 15 часа и 20 минути.** По обяд слънцето се издига на към 71 градуса над южния небосвод.
По обяд на датата на лятното слънцестоене (която е днес) централното ни величие се издига най-високо в небето – на към 71 градуса над южния небосвод за нашите географски ширини. Това е моментът от годината, в който предметите хвърлят най-къси сенки. Например в София по обяд гномоните на хоризонталните слънчеви часовници имат сенки с дължина 35% от тяхната височина. Това в действителност е повода да настъпи лятото – по-отвесно падащите слънчеви лъчи и огромната дълготрайност на деня затоплят Северното полукълбо на Земята, до момента в който в Южното стартира астрономическата зима
Това споделя Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките. Той прецизира, че през днешния ден предметите хвърлят най-късите си сенки. Слънцето грее отвесно над Тропика на Рака. Под Южната полярна окръжност сега царува 24-часова нощ.
Маркишки отбелязва, че през днешния ден се следи най-североизточният изгрев и най-северозападният залез. Това прави северните фасади на постройките и планинските скатове чудесно осветени. Тази специфичност е значима за архитектурните и пейзажните фотографи. **Астрономическото лято в Северното полукълбо стартира публично в 11:24 ч.** на 21 юни.
През 2026 година се чака забавно съвпадане с пълнолунието в края на юни. Тогава Луната ще кулминира доста ниско над южния небосвод в София. Височината ѝ ще бъде едвам 19 градуса и 12 минути. Тази „ замяна “ на височините сред Слънцето и Луната е била известна още в Античността. Слънчевото събитие остава основно за хората и в 21-ви век.
