Томас Джефрис – сериен убиец и канибал от началото на 19 век
Томас Джефрис или (в други източници) Марк Джефрис става прочут като най-известния сериен палач от Тасмания. Нещо повече, той „ работи “ не в съвремието, а при започване на 19 век.Джефрис е роден в Шотландия. Бил изпратен в Тасмания през 1824 година, като пандизчия след набези против служители на реда със смъртни закани. Той бил наказан на една година в наказателна колония в залива Маскуари (HiddenTruth.site).Само след няколко месеца след идването си, за положително държание, той бил назначен за надзирател. След това, непринудено станал така наречен “флогър ” (Flogger) – оня, който санкционира локалните пандизчии. Джефрис с огромно наслаждение изпълнявал тези отговорности, които към този момент показвали неговия садизъм.
Джефрис почнал да нападна жените-заселници, за обезчестяване. На 25 август 1825 година, той нападна и отвлича местнa жителка, само че не съумява да я изнасили. Затова, той се измъкнал единствено с санкция. През октомври, същото нещо се случило и на друга жена.31 декември 1825 година, в навечерието на Нова година, възползвайки се от празника, Джефрис и трима други пандизчии от колонията, Пери, Ръсел и Хопкинс, сполучливо избягали. Освен тях, в цялата история има сходно бягство единствено от още двама пандизчии. Затворът е доста строго охраняван.Преди да напусне Маскуари, Джефрис и съучастниците му ограбили колибата на господин Бърнард, а по-късно проникнали в къщата на един преселник на име Тибс. В къщата били госпожа Тибс с малко дете и комшия на име Башам. Бегълците незабавно умъртвили Башам, ранили Тибс и по-късно я отвлекли.
Четете още: Историята на шивача – сериен палач и педофил, през 1598 година от Шалон Ранената жена с плачещо бебе в ръце затруднява бягството. Скоро Джефрис лишава детето от майка му и го убива, удряйки главата му със мощ в дърво. Няколко дни по-късно, той пуснал дамата, осъзнавайки, че единствено ги забавя.
В историята остават единствено два портрета на Томас Джефрис Тасманийските вестници блестящо обсъждали всички произшествия, свързани с бягството на рисковите пандизчии, само че публицистите не съумели да попитат госпожа Тибс какво са създали с нея. Според някои известия обаче е била измъчвана и изнасилена. Жената можела да им изясни единствено по какъв начин изглеждал Джефрис. Наредил на всички да го назовават “капитан ”, носел дълго черно палто, алена жилетка и кожена шапка.По време на бягството, пандизчиите не взели никаква храна с тях, а никой не знаел по какъв начин да лови локална плячка. Скоро мощно огладняли. Успели да измъкнат овца от стадо. Но, на Джефрис овцата се сторила дребна. Заповядал да другите да убият Ръсел, а самият той го съблякъл. По-късно, когато е задържан, той в детайли разказал по какъв начин нарязъл месото на мъжа на пържоли, по какъв начин ги запържил с овнешко месо и по какъв начин ги изял с вкус.На 11 януари 1825 година, Джефрис и съучастници му влезнали в град Джорджтаун. Застреляли локалния служител на реда. След това намерили локалния разбойник – Матю Брейди, и му предложили да се обединят в една тайфа. Първоначално, Брейди се съгласил, само че след първите взаимни офанзиви той трансформирал решението си.Брейди се считал за доблестен благородник, който постоянно се отнасял с почитание към дамите и не понасял принуждение против тях. Когато схванал за извратените полови мечти на Джефрис, го отблъснал и го нарекъл „ нечовешко страшилище “.До края на 1825 година, Джефрис траял да нападна, безмилостно да убива и да изнасилва, а управляващите не могли да го заловят. Точният брой на жертвите и детайлностите за закононарушенията му са изгубени в историята. Едва на 23 януари 1826 година, той попаднал в Южен Еск и се предал без пердах. Когато го завели в град Лонсестън, локалните поданици го обсадили на място, само че служителите на реда съумели да го скрият в пандиза.Докато бил в пандиза, Джефрис предал доста места, където се криели други бандити, след което Матю Брейди решил да му отмъсти. Според проекта му, той и неговите съучастници трябвало да обхванат в пандиза в Лонсестън, да освободят всички пандизчии, да заловен Джефрис и по-късно да го пребият с камшици до гибел. Планът на Брейди се провалил и скоро той самият отишъл в същия затвор.
На 4 май 1826 година, Джефрис, Брейди и шест други нарушители били обесени. В същото време, Брейди твърдял, че е незаслужено екзекутиран, дружно с такова страшилище.
Hidden truth
Джефрис почнал да нападна жените-заселници, за обезчестяване. На 25 август 1825 година, той нападна и отвлича местнa жителка, само че не съумява да я изнасили. Затова, той се измъкнал единствено с санкция. През октомври, същото нещо се случило и на друга жена.31 декември 1825 година, в навечерието на Нова година, възползвайки се от празника, Джефрис и трима други пандизчии от колонията, Пери, Ръсел и Хопкинс, сполучливо избягали. Освен тях, в цялата история има сходно бягство единствено от още двама пандизчии. Затворът е доста строго охраняван.Преди да напусне Маскуари, Джефрис и съучастниците му ограбили колибата на господин Бърнард, а по-късно проникнали в къщата на един преселник на име Тибс. В къщата били госпожа Тибс с малко дете и комшия на име Башам. Бегълците незабавно умъртвили Башам, ранили Тибс и по-късно я отвлекли.
Четете още: Историята на шивача – сериен палач и педофил, през 1598 година от Шалон Ранената жена с плачещо бебе в ръце затруднява бягството. Скоро Джефрис лишава детето от майка му и го убива, удряйки главата му със мощ в дърво. Няколко дни по-късно, той пуснал дамата, осъзнавайки, че единствено ги забавя.
В историята остават единствено два портрета на Томас Джефрис Тасманийските вестници блестящо обсъждали всички произшествия, свързани с бягството на рисковите пандизчии, само че публицистите не съумели да попитат госпожа Тибс какво са създали с нея. Според някои известия обаче е била измъчвана и изнасилена. Жената можела да им изясни единствено по какъв начин изглеждал Джефрис. Наредил на всички да го назовават “капитан ”, носел дълго черно палто, алена жилетка и кожена шапка.По време на бягството, пандизчиите не взели никаква храна с тях, а никой не знаел по какъв начин да лови локална плячка. Скоро мощно огладняли. Успели да измъкнат овца от стадо. Но, на Джефрис овцата се сторила дребна. Заповядал да другите да убият Ръсел, а самият той го съблякъл. По-късно, когато е задържан, той в детайли разказал по какъв начин нарязъл месото на мъжа на пържоли, по какъв начин ги запържил с овнешко месо и по какъв начин ги изял с вкус.На 11 януари 1825 година, Джефрис и съучастници му влезнали в град Джорджтаун. Застреляли локалния служител на реда. След това намерили локалния разбойник – Матю Брейди, и му предложили да се обединят в една тайфа. Първоначално, Брейди се съгласил, само че след първите взаимни офанзиви той трансформирал решението си.Брейди се считал за доблестен благородник, който постоянно се отнасял с почитание към дамите и не понасял принуждение против тях. Когато схванал за извратените полови мечти на Джефрис, го отблъснал и го нарекъл „ нечовешко страшилище “.До края на 1825 година, Джефрис траял да нападна, безмилостно да убива и да изнасилва, а управляващите не могли да го заловят. Точният брой на жертвите и детайлностите за закононарушенията му са изгубени в историята. Едва на 23 януари 1826 година, той попаднал в Южен Еск и се предал без пердах. Когато го завели в град Лонсестън, локалните поданици го обсадили на място, само че служителите на реда съумели да го скрият в пандиза.Докато бил в пандиза, Джефрис предал доста места, където се криели други бандити, след което Матю Брейди решил да му отмъсти. Според проекта му, той и неговите съучастници трябвало да обхванат в пандиза в Лонсестън, да освободят всички пандизчии, да заловен Джефрис и по-късно да го пребият с камшици до гибел. Планът на Брейди се провалил и скоро той самият отишъл в същия затвор.
На 4 май 1826 година, Джефрис, Брейди и шест други нарушители били обесени. В същото време, Брейди твърдял, че е незаслужено екзекутиран, дружно с такова страшилище.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ