Томаказу Касай е може би един от последните хора, които

Томаказу Касай е може би един от последните хора, които към момента помнят някои от най-важните решения на Япония по време на Втората Световна война. 94-годишният деец умира при започване на януари, тази година, а с него си отива и историята за някои от най-славните японски сражения. Касай е един от тези водачи, които по някаква причина не се трансформира в камикадзе, въпреки и неговата летателна кариера да стартира от началото до самия завършек на войната. Роден на 8 март 1926 година в дребна плантация в Сасаяма, префектура Хього, младежът е покорен от дисциплината в армията и декларира, че един ден ще заеме гордо редиците ѝ. Малко преди своето пълноправие, водачът се записва във флотата, учи структурата на самолетите и самоуверено се впуска в огромните и по-интересни провокации.

На 31 октомври 1942 година получава правото да лети и е причислен в 263 ескадрила Хио (пантера). Същата заема позициите към Марианските острови. Именно там ориста го среща с офицер Шойчи Сугута, който го избира за сътрудник във въздушните боеве. Първата му записана борба е на 25 април, когато се пробва да смъкна B-24 бомбардировач. Неопитният Томаказу открива огън по своята цел доста по-далече, което лимитира успеваемостта му. На 18 юни има достойнството да се срещне с американския съперник, който наближава Сайпан. Японската флота слага 30-килограмови бомби на изтребителите Mitsubishi A6M5 Zero, с които да атакуван акустиралите кораби. Втората задача също не се оказва изключително сполучлива, до момента в който японците търсят прикритието на облаците, американските Hellcat F6F-3 са във въздуха на патрулен полет.

Развихря се много забавна борба и малко на брой съумяват да се върнат. Касай съумява да избяга, само че не се разминава без рани. При една от по-сложните маневри е прострелян от противников аероплан. До 10 юли съумява да смъкна 8 самолета, само че неналичието на триумф против численото предимство изисква разпускането на ескадрилата. Касай и неговият сътрудник Сугута са зачислени в 306 ескадрила във Филипините. В седмицата на 16 юли, задачата на водачите е да посрещат B-24 бомбардировачи. В тази седмица водачът е свален, само че съумява да скочи на време от самолета, плава известно време в океана и по-късно е избавен. На 27 октомври 1944 година Япония публично взима решение да употребява камикадзета. Асът не е причислен измежду водачите, които би трябвало да се жертват, само че би трябвало да обезпечи прикритие, с цел да може останалите да извършат своя героизъм.

Много години по-късно, когато войната завърши, японецът ще срещне някои от своите командири, с цел да им подсети, че изисканата жертва е била безрезултатна. Впрочем, когато неговите сътрудници се качват в самолетите, Касай е причислен като запаса, само че им припомня, че скоро ще се вдият още веднъж, тъй като той ще последва стъпките им.

По време на полета, той доста ясно си спомня разбиването на три самолета непосредствено в един от корабите. Дори тогава не можел да повярва, че хората са способни на такива жертви, само че и осъзнава какво в действителност се е случило. Повечето му другари са на към 18-19 години. Признава, че не се тормозил, тъй като знаел, че неговият ред следва, също така нито една война не се водила с паники и терзания. Пилотът остава спокоен до последно. През ноември още веднъж следва зачисляване в нова ескадрила, този път за отбраната на Япония.

Като един от опитните водачи или последните останали в ескадрилата, командването не му разрешава да извърши самоубийствена задача, въпреки и няколко пъти да кандидатства. В Япония получава опцията да лети на Shiden Kai – доста по-голям и бърз от Zero, този аероплан е имал цялостния капацитет да се разправи с американските Hellcat. Членовете на ескадрилата не отстъпвали по нищо на съперника си, само че численото предимство е напълно друга история. Пилотът си спомня, че всяка заран ескадрилата закусвала дружно и се преброявала, с цел да знаят кой водач е бил свален. Дори тогава не мислил за загубите, а се надявал по-скоро да се впусне в борбата и да смъкна повече американци. В главата на младия ас се зараждала концепцията, че може да победят нападателя.

На 12 април пази летището Кикайга Шима, ситуирано тъкмо по-средата сред Киушу и остров Окинава. В това стълкновение японецът съумява да смъкна още два Hellcat-a, преди неговите оръдия да засекат. На 15 април американците се връщат и неговите другари се пробват да поведат борбата във въздуха. Преди Касай да се качи в самолета, крилото му е пробито от противников огън. Наблюдава по какъв начин неговият добър другар Сугута съумява да излети и още преди да набере височина, съперникът раздира самолета му от упур. На 17 април самолетът на Касай се разрушава и той чипи десния си крайник. За него това бил краят на войната. Докато чака възобновяване, неговите сътрудници споделят, че Япония се е предала, той не може да повярва, само че няколко дни по-късно се подписва примирието.

Години по-късно асът си спомня, че към 80% от неговите бойни приятели са били избити. Що се отнася до неговите качества, японецът отхвърля всички вероятни качества, животът му бил непокътнат, тъй като имал малко повече шанс от всички останали. До края на живота си, един от националните герои на страната ще работи в циментова фабрика и по този начин до пенсионирането си. До последният си ден не стопира да споделя за огромните неточности, които са помогнали за увеличението на броя на жертвите и скрито се надява, че човечеството ще запомни тази покруса. Томаказу Касай в никакъв случай не желае да го назовават воин.

Заглавна фотография: By Unknown author – 神立尚紀『零戦最後の証言』光文社、2000年、p.265, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12838249