Климентина Фърцова - византийската принцеса от Войната на буквите отблизо
" Толкова красиво и надарено е това момиче " - това си казахме, когато за първи път гледахме Климентина Фърцова в сериала " Войната на буквите " по Българска национална телевизия. И макар че към този момент познавахме работата ѝ от " Голата истина за група Жигули ", " Вина ", " Белези " и в пиесата " Закуска в Тифани ", за следващ път останахме изумени от мощното ѝ наличие на екрана.
А след последния диалог с нея, се убедихме, че с изключение на красива и добра актриса, е и една доста остроумна и умна дама. И като доказателство за думите ни, идват идващите редове.
На въпрос " Има ли нещо, което хората не знаят за Климентина Фърцова, а би трябвало ", отвръща с думите: " Чак пък да би трябвало - не. Иначе по какъв начин ще си фантазират останалата част? " А трите думи, с които разказва себе си - " толкоз обичам морето ", са даже още по-красноречиви.
Когато не е ангажирана в киното или театъра, Климентина се отдава на обичаните си занимания - да пътува, да чете, да свири, да гледа още веднъж някой филм, който обича, или пък някой нов. Както акцентира, това с неналичието на време постоянно е било най-обикновено опрощение. Защото " когато имаш предпочитание за нещо, време постоянно се намира ".
Що се отнася до професионалния ѝ път, който занапред има да извърви, Климентина леко ни открехва завесата на някои свои стремежи. Като това с кого към момента не е била дружно на сцена или пред камера, а толкоз доста желае. И в случай че обвинените сътрудници артисти и актриси са толкоз доста, че няма да ѝ стигне търпението да показа всяко име, то за режисьора е 100% безапелационна.
" Ще си разреша малко безсрамие и ще кажа, че напряко си загивам да фотографирам в някой филм на Деймиън Шазел, без значение от актьорите в него. "
И до момента в който чакаме френско-американският режисьор, който стои зад филми като " Вавилон ", " Камшичен удар ", " Ла Ла Ленд ", " Първият човек ", един ден да забележи Климентина и да ѝ даде късмет на блесне и отвън родното кино, я питаме какво да чакаме от нея в близко бъдеще.
Признава, че към този момент проектите ѝ са основно насочени към театъра. През февруари беше премиерата на пиесата " Отблизо " в Драматичен спектакъл Пловдив. Текстът визира настоящи тематики и предизвика с въпроси, над които можем хем да разсъждаваме, хем да поплачем и да се посмеем.
Затова и Климентина ни приканва (и най-много младата аудитория) да посетим спектакъла. Следващата дата е 22 март. Но преди да се отправим към театъра, дано се върнем към облика ѝ на Мария във " Войната на буквите ". Роля, която продължава да ни вълнува по този начин мощно, както още в първата ѝ сцена като византийската принцеса.
Имахте ли компликации при подготовката за ролята?
Роля в киното за мен постоянно е било и ще бъде предизвикателство, тъй като в академията не сме наблягали изключително върху работата пред камера. С осветлението и марките бяхме скарани първоначално, нищо че не фотографирам за първи път. Но чувам режисьора, оператора, прибавям малко вътрешен глас и магията стартира.
Коя е обичаната ви сцена от " Войната на буквите "?
За обичана не знам, само че сигурно имам запаметяващ се спомен със сцената от кастинга, който се разви в седем кръга. Това беше първото запознанство на Баян и Мария. Толкова въртяхме този текст, с разнообразни задания и сътрудници, бас държа, че още помня репликите.
С какво ви завоюва Мария и какво харесвате в нея?
Мария е момиче от друго време, място, с други привички, друго образование, други страхове - това беше ново и любопитно за мен. Защото в случай че през днешния ден не можеш да си с индивида, който обичаш, сърцето ти е разрушено. През Средновековието обаче, в случай че копнежите ти не дават отговор на проектите на империята, най-просто казано можеш да се тревожиш за живота си. Трябва да си извънредно изкусен, интелигентен и сръчен в дейностите си, с цел да оцелееш в едно такова освирепяло време.
Днес живеем в прекомерно съвременно общество, където имаме цялостна независимост и мъчно можем да се сложим в сходни обстановки, в които всичко е на живот и гибел. Колкото по-голям е залогът, толкоз по-извънредни са и ограниченията, които предприемаш.
Мария носи в себе си тематика, която ми е доста близка - за свободата на човешкия дух. И това, което толкоз одобрявам в нея, е, че самоуверено и безконтролно се хвърля в танца на ирационалните си пристрастености, тъй като те са чисти по начало. " Ако тая пристрастеност е грях, то с наслада ви признавам, че не зная нищо по-хубаво от танца " - един талантлив стихотворец го е споделил.
А след последния диалог с нея, се убедихме, че с изключение на красива и добра актриса, е и една доста остроумна и умна дама. И като доказателство за думите ни, идват идващите редове.
На въпрос " Има ли нещо, което хората не знаят за Климентина Фърцова, а би трябвало ", отвръща с думите: " Чак пък да би трябвало - не. Иначе по какъв начин ще си фантазират останалата част? " А трите думи, с които разказва себе си - " толкоз обичам морето ", са даже още по-красноречиви.
Когато не е ангажирана в киното или театъра, Климентина се отдава на обичаните си занимания - да пътува, да чете, да свири, да гледа още веднъж някой филм, който обича, или пък някой нов. Както акцентира, това с неналичието на време постоянно е било най-обикновено опрощение. Защото " когато имаш предпочитание за нещо, време постоянно се намира ".
Що се отнася до професионалния ѝ път, който занапред има да извърви, Климентина леко ни открехва завесата на някои свои стремежи. Като това с кого към момента не е била дружно на сцена или пред камера, а толкоз доста желае. И в случай че обвинените сътрудници артисти и актриси са толкоз доста, че няма да ѝ стигне търпението да показа всяко име, то за режисьора е 100% безапелационна.
" Ще си разреша малко безсрамие и ще кажа, че напряко си загивам да фотографирам в някой филм на Деймиън Шазел, без значение от актьорите в него. "
И до момента в който чакаме френско-американският режисьор, който стои зад филми като " Вавилон ", " Камшичен удар ", " Ла Ла Ленд ", " Първият човек ", един ден да забележи Климентина и да ѝ даде късмет на блесне и отвън родното кино, я питаме какво да чакаме от нея в близко бъдеще.
Признава, че към този момент проектите ѝ са основно насочени към театъра. През февруари беше премиерата на пиесата " Отблизо " в Драматичен спектакъл Пловдив. Текстът визира настоящи тематики и предизвика с въпроси, над които можем хем да разсъждаваме, хем да поплачем и да се посмеем.
Затова и Климентина ни приканва (и най-много младата аудитория) да посетим спектакъла. Следващата дата е 22 март. Но преди да се отправим към театъра, дано се върнем към облика ѝ на Мария във " Войната на буквите ". Роля, която продължава да ни вълнува по този начин мощно, както още в първата ѝ сцена като византийската принцеса.
Имахте ли компликации при подготовката за ролята?
Роля в киното за мен постоянно е било и ще бъде предизвикателство, тъй като в академията не сме наблягали изключително върху работата пред камера. С осветлението и марките бяхме скарани първоначално, нищо че не фотографирам за първи път. Но чувам режисьора, оператора, прибавям малко вътрешен глас и магията стартира.
Коя е обичаната ви сцена от " Войната на буквите "?
За обичана не знам, само че сигурно имам запаметяващ се спомен със сцената от кастинга, който се разви в седем кръга. Това беше първото запознанство на Баян и Мария. Толкова въртяхме този текст, с разнообразни задания и сътрудници, бас държа, че още помня репликите.
С какво ви завоюва Мария и какво харесвате в нея?
Мария е момиче от друго време, място, с други привички, друго образование, други страхове - това беше ново и любопитно за мен. Защото в случай че през днешния ден не можеш да си с индивида, който обичаш, сърцето ти е разрушено. През Средновековието обаче, в случай че копнежите ти не дават отговор на проектите на империята, най-просто казано можеш да се тревожиш за живота си. Трябва да си извънредно изкусен, интелигентен и сръчен в дейностите си, с цел да оцелееш в едно такова освирепяло време.
Днес живеем в прекомерно съвременно общество, където имаме цялостна независимост и мъчно можем да се сложим в сходни обстановки, в които всичко е на живот и гибел. Колкото по-голям е залогът, толкоз по-извънредни са и ограниченията, които предприемаш.
Мария носи в себе си тематика, която ми е доста близка - за свободата на човешкия дух. И това, което толкоз одобрявам в нея, е, че самоуверено и безконтролно се хвърля в танца на ирационалните си пристрастености, тъй като те са чисти по начало. " Ако тая пристрастеност е грях, то с наслада ви признавам, че не зная нищо по-хубаво от танца " - един талантлив стихотворец го е споделил.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ