“Толкова черни облаци… Такъв порой… Полетата станаха жълти… Зелени… Сякаш

...
“Толкова черни облаци… Такъв порой… Полетата станаха жълти… Зелени… Сякаш
Коментари Харесай

”Ще си мълчим”: 36 години от аварията в ”Чернобил”

“Толкова черни облаци… Такъв порой… Полетата станаха жълти… Зелени… Сякаш им бяха излели бои… Казваха, че това е прахуляк от цветчетата… Не бягахме по полетата, единствено ги гледахме. Баба ни затваряше в мазето. А тя самата заставаше на колене и се молеше. И нас ни учеше: " Молете се! Това е краят на света. Божието наказване за греховете ни “. Брат ми беше на осем години, а аз на шест. Почнахме да си спомняме греховете си: той счупи буркан с малиново сладко… А аз не си признах на мама, че се бях закачила на оградата и си бях скъсала новата рокля… Скрих я в шкафа… Мама постоянно си облича черно. Черна забрадка. На нашата улица непрекъснато погребват някого… Плачат. Като чуя музиката, и тичам у дома да се апелирам, чета " Отче наш “ - разказът на 10-годишната Аня Богуш в книгата " Чернобилска молитва " на Светлана Алексиевич.

Преди 36 години се случва най-голямата атомна повреда на 20 век. Пожарът в АЕЦ “Чернобил” и радиоактивните боклуци нанасят вреди с незнаен и до през днешния ден мащаб на територията на днешна Украйна, Беларус, Русия и цяла Източна Европа. България също е наранена, само че Политбюро и Българска комунистическа партия вземат решение да замълчат в полза на Кремъл. Москва също публично мълчи за случилото се.

Докато всички у нас си спомнят какъв брой сочни са били марулите след одеве падналия дъжд, в хотел “Рига” не разрешават на Тодор Живков да пие вода от чешмата. рижа и превантивни ограничения са взети от Управление безопасност и охрана (Пето управление н във връзка с храната и водата на правоимащите, а обществото е оставено да тъне в незнание.

Москва продължава да мълчи и на 27 април. Първото безобидно известие за повредата е пуснато по радиото и телевизия в Съюз на съветските социалистически републики едвам на 28 април вечерта.

Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, само че те са доста къси и сбити и закъснели. На 10 май следва ново държавно заседание.

Аварията става вследствие на планувано обучение на личния състав за прекъсване на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 година Имитирана е повреда в електросистемата на Украйна, като през това време личният състав би трябвало да спре реактора. Мощността обаче скача в пъти над плануваното - 10 пъти в границите на единствено няколко секунди и довежда до детонация. Смята се, че съществена причина за повредата е човешкият фактор.

“Ще си мълчим…”

Ръководството на Българска комунистическа партия отпред с Тодор Живков скрива от българското общество повредата в руската АЕЦ през 1986 година Престъпното безмълвие довежда до това, че хората, сложени в осведомително затъмнение, не могат да предприемал обикновени ограничения за своята и на фамилиите и животните отбрана. В същото време след повредата Пето ръководство на Държавна сигурност – Управление за сигурност и защита (УБО), се грижи уместно за комунистическата върхушка като в специфична лаборатория ревизира храната и напитките, предопределени на висшето партийно управление, които разнася в домовете им в предпазени от радиация контейнери.

Под напън от Москва публично известие за повредата е направена с няколко дни забавяне, когато към този момент радиационният облак е минал над територията на България.

Според отчет на “Грийнпийс” от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 000 са се оказали съдбовни. В радиус от 30 км към Чернобил е обособена така наречен “Зона за отчуждаване “. Дори през днешния ден радиацията там е толкоз висока, че служащите, поддържащи бетонния саркофаг, работят по пет часа дневно за един месец, след което почиват 15 дни.

36 години след повредата в АЕЦ “Чернобил” в региона гори война. Хиляди танкове и бойци влязоха в залесената Чернобилска зона на изключване в първите часове на нашествието на Русия в Украйна през февруари. Докато учените и цялото общество с съмнение следят протичащото се отдалеко, съветските сили прелетяха над региона на " Чернобил ", игнорирайки всички ограничавания за пресичане на въздушното пространство към централата. Те държаха на прицел повече от месец личния състав, който към момента работи в завода.

Инвазията на Русия е първият път, в който заемането на нуклеарна централа е част от военната тактика. Пълният мащаб на дейностите на Русия в зоната на изключване в Чернобил към момента е незнаен. Друга украинска нуклеарна централа в Запорожие в Югоизточна Украйна остава под съветски надзор. Тя е най-голямата в Европа.

Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР