Като дял от държавните приходи след присъединяването към ЕС, външното

Като дял от държавните доходи след присъединението към Европейски Съюз, външното финансиране доближава близо 7% на година с пикове към 10% през 2015 и 2022 година сочи още разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

 

Най-голям дял идва от предприсъединителните фондове на Европейски Съюз и оперативните стратегии, само че страната ни е получавала финансиране и от други страни, в това число Съединени американски щати, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Англия, Франция и Япония.

 

Около 1/3 от средствата са за земеделие, 10-15% – за инфраструктура и превоз, райони и селски региони, околна среда и нововъведения, а близо 10% са за човешки запаси. Най-много планове има в региона на образованието, човешките запаси, нововъведенията и обществените действия.

 

Безвъзмездното финансиране е основен фактор за развиването на всички браншове, за административния потенциал и институциите, като от време на време служи и като катализатор за структурни промени, подчертават от ИПИ. Над 90% от грантовете идват по линия на участието на България в Европейски Съюз, като най-големи са средствата по оперативните стратегии (около 35 милиарда лева.) и Общата селскостопанска политика (около 20 милиарда лева.).

 

Най-голям дял от средствата е ориентиран към стопански добре развитите центрове – София, Пловдив и Бургас. Основни бенефициенти са държавни институции, министерства, общини, просветителни и културни институции.