Президентът Радев се ядоса на Дойче Веле
Току преди визитата на българския държавен глава в Германия, немскоезичното издание на " Дойче веле " разгласява публикацията " Двете лица на Румен Радев ". Материалът не дава отговор на професионалната нравственос и журналистическите стандарти, още повече, че редица изказвания, свързани с активността на президента Румен Радев, изрично не дават отговор на истината.
Това се споделя в позиция на прессекретариата на президента, изпратена до медиите.
Право на една свободна медия е да интерпретира публичните процеси, само че когато този разбор се базира върху погрешни клюки и тълкования поражда въпрос за достоверността и честността на показаната информация. По тази причина на 16 май прессекретариатът на президента изпрати право на отговор до " Дойче веле ", като до през днешния ден към момента няма обществена реакция от страна на медията. Не се вписва в традициите на една свободна социална медия да отхвърля право на отговор във връзка с оповестен материал, против който има аргументирано несъгласие, че внушава избрани недостоверни заключения.
Пълният текст на писмото:
До господин Петер Лимбург, Генерален шеф
До господин Кристофер Неринг
Уважаеми господин Лимбург, Уважаеми господин Неринг,
Пиша Ви това писмо по отношение на оповестената на 13 май т.г. публикация " Двете лица на Румен Радев " на интернет-страницата на " Дойче веле ". Считам, че информирането на немската общност за тематики, свързани с България, се гради на отговорността на една социална медия към жителите и на двете страни. В този развой водещи следва да са обстоятелствата, без значение от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е значимо изискване за одобряването на облика на всяка медия като благонадежден източник на информация. Тази значителност нараства още повече, когато става въпрос за усещанията, които тя основава в жителите на две другарски и съюзнически страни.
В публикацията " Двете лица на Румен Радев " тези правила не са спазени и направените заключения се базират най-вече на погрешни внушения, а не върху действителни обстоятелства.
Общественото и политическо опълчване сред президента Румен Радев и държавното управление на някогашния министър председател Бойко Борисов всъщност не е сблъсквало " прозападна и проруска " противоположности. Тези понятия са плували само в пяната на политическия спор в България, чиято цел е бил опитът на някогашните ръководещи да прикрият безапелационното отменяне от президента на порочния корупционен модел на слепване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отритнат от българските гласоподаватели на последните парламентарни избори и това няма по какъв начин да е убягнало на редакторите на DW.
Недоумение провокира внушението в публикацията, че президентът Радев черпи поддръжка за своя висок политически рейтинг от сполучливи министри в служебното държавно управление, които заемат през днешния ден управителни функционалности в настоящото българско държавно управление. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната активност може да се разгърне единствено и само вследствие на неговото доверие и в осъществяване на дефинираните от президента цели: битка с корупцията, бистрота и правда.
Войната в Украйна и многочислените рецесии в Европа разрушават като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логичност в изказванието, че апелите на българския президент за неотложно преустановяване на военните дейности в Украйна, връщане към разговора и недопускане на директното замесване на България във военния спор, са довели до отлив на публично доверие. Всички изследвания на публичното мнение в България ясно демонстрират, че българското общество изрично отхвърля различни позиции.
Използвам мотива с цел да припомня, че президентът Румен Радев осъди експанзията и войната на Русия против Украйна не при визитата си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на президента. Войната в Украйна е голяма опасност за интернационалния мир и сигурност, а обществените и икономическите последствия от нея се усещат доста по-силно в България, в съпоставяне със страните от Западна Европа.
И както е правилно, че България е " предан съдружник ", също толкоз правилно е, че като " притежател на мира " в Европейски Съюз и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и визии. Това е демократичният метод, на който се построяват съюзническите връзки и това ще бъде и в бъдеще, неизменима позиция на Румен Радев като държавен глава.
Изключително значимо е да се разбере, че за разлика от множеството европейски страни, България има голяма историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят през днешния ден в зоните на бойните дейности и президентът Румен Радев беше първият политически водач в България, който прикани за изпращането на защитно съоръжение за популацията в тези райони. Същевременно българският държавен глава изрично не приема български муниции и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, с цел да не бъдат употребявани те в зоните на яростни сражения, в които са съсредоточени и огромна част от етническите българи в Украйна.
Напълно погрешна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция против съюзническата поддръжка за засилена защита на българското въздушно пространство в изискванията на боен спор в съседство. Ако публикацията се градеше върху обществените изявления на президента и формалната информация, оповестена на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни тълкования, нямаше да се стига и до сходни погрешни изказвания. Още повече, че като пълководец на българските Военновъздушни сили точно Румен Радев провежда първата взаимна задача за защита на въздушното пространство на България със съдружниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще въобще да вземат участие в сходни задачи и президентът чака от виновните институции в България незабавни ограничения за разрешаването на този проблем.
Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, без значение от користните внушения, с цел да се " приземява " там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е задоволително доказателство за оценката, която българските гласоподаватели дават на тази безпомощна агитация. Отговорността на президента Румен Радев е пред българите, които са му дали своят вот доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да съставляват съветски ползи и капитали и в това отношение политици от Германия не вършат изключение.
Моля, сегашното писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на публикацията в " Дойче веле " и да бъде оповестена на интернет-страницата на медията.
С почитание,
Кирил Атанасов, Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България
Това се споделя в позиция на прессекретариата на президента, изпратена до медиите.
Право на една свободна медия е да интерпретира публичните процеси, само че когато този разбор се базира върху погрешни клюки и тълкования поражда въпрос за достоверността и честността на показаната информация. По тази причина на 16 май прессекретариатът на президента изпрати право на отговор до " Дойче веле ", като до през днешния ден към момента няма обществена реакция от страна на медията. Не се вписва в традициите на една свободна социална медия да отхвърля право на отговор във връзка с оповестен материал, против който има аргументирано несъгласие, че внушава избрани недостоверни заключения.
Пълният текст на писмото:
До господин Петер Лимбург, Генерален шеф
До господин Кристофер Неринг
Уважаеми господин Лимбург, Уважаеми господин Неринг,
Пиша Ви това писмо по отношение на оповестената на 13 май т.г. публикация " Двете лица на Румен Радев " на интернет-страницата на " Дойче веле ". Считам, че информирането на немската общност за тематики, свързани с България, се гради на отговорността на една социална медия към жителите и на двете страни. В този развой водещи следва да са обстоятелствата, без значение от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е значимо изискване за одобряването на облика на всяка медия като благонадежден източник на информация. Тази значителност нараства още повече, когато става въпрос за усещанията, които тя основава в жителите на две другарски и съюзнически страни.
В публикацията " Двете лица на Румен Радев " тези правила не са спазени и направените заключения се базират най-вече на погрешни внушения, а не върху действителни обстоятелства.
Общественото и политическо опълчване сред президента Румен Радев и държавното управление на някогашния министър председател Бойко Борисов всъщност не е сблъсквало " прозападна и проруска " противоположности. Тези понятия са плували само в пяната на политическия спор в България, чиято цел е бил опитът на някогашните ръководещи да прикрият безапелационното отменяне от президента на порочния корупционен модел на слепване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отритнат от българските гласоподаватели на последните парламентарни избори и това няма по какъв начин да е убягнало на редакторите на DW.
Недоумение провокира внушението в публикацията, че президентът Радев черпи поддръжка за своя висок политически рейтинг от сполучливи министри в служебното държавно управление, които заемат през днешния ден управителни функционалности в настоящото българско държавно управление. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната активност може да се разгърне единствено и само вследствие на неговото доверие и в осъществяване на дефинираните от президента цели: битка с корупцията, бистрота и правда.
Войната в Украйна и многочислените рецесии в Европа разрушават като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логичност в изказванието, че апелите на българския президент за неотложно преустановяване на военните дейности в Украйна, връщане към разговора и недопускане на директното замесване на България във военния спор, са довели до отлив на публично доверие. Всички изследвания на публичното мнение в България ясно демонстрират, че българското общество изрично отхвърля различни позиции.
Използвам мотива с цел да припомня, че президентът Румен Радев осъди експанзията и войната на Русия против Украйна не при визитата си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на президента. Войната в Украйна е голяма опасност за интернационалния мир и сигурност, а обществените и икономическите последствия от нея се усещат доста по-силно в България, в съпоставяне със страните от Западна Европа.
И както е правилно, че България е " предан съдружник ", също толкоз правилно е, че като " притежател на мира " в Европейски Съюз и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и визии. Това е демократичният метод, на който се построяват съюзническите връзки и това ще бъде и в бъдеще, неизменима позиция на Румен Радев като държавен глава.
Изключително значимо е да се разбере, че за разлика от множеството европейски страни, България има голяма историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят през днешния ден в зоните на бойните дейности и президентът Румен Радев беше първият политически водач в България, който прикани за изпращането на защитно съоръжение за популацията в тези райони. Същевременно българският държавен глава изрично не приема български муниции и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, с цел да не бъдат употребявани те в зоните на яростни сражения, в които са съсредоточени и огромна част от етническите българи в Украйна.
Напълно погрешна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция против съюзническата поддръжка за засилена защита на българското въздушно пространство в изискванията на боен спор в съседство. Ако публикацията се градеше върху обществените изявления на президента и формалната информация, оповестена на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни тълкования, нямаше да се стига и до сходни погрешни изказвания. Още повече, че като пълководец на българските Военновъздушни сили точно Румен Радев провежда първата взаимна задача за защита на въздушното пространство на България със съдружниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще въобще да вземат участие в сходни задачи и президентът чака от виновните институции в България незабавни ограничения за разрешаването на този проблем.
Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, без значение от користните внушения, с цел да се " приземява " там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е задоволително доказателство за оценката, която българските гласоподаватели дават на тази безпомощна агитация. Отговорността на президента Румен Радев е пред българите, които са му дали своят вот доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да съставляват съветски ползи и капитали и в това отношение политици от Германия не вършат изключение.
Моля, сегашното писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на публикацията в " Дойче веле " и да бъде оповестена на интернет-страницата на медията.
С почитание,
Кирил Атанасов, Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ