Тодор Симов на 70: Генералите в ЦСКА ми казваха: Стой тук, не искаме да си при нас, но не искаме и да си срещу нас
Тодор Симов е роден на 5 септември 1949 година Играе в " Червено знаме " (Сф), " Спортист " (Кремиковци), " Миньор " (Чипровци), " Родопа " (Смолян), ЦСКА, " Тракия " (Пд) и " Сливен ". Бил е треньор на " Загорец " (Нова Загора " ), " Тетевен " и други Бивш шеф " Спортни парцели " в ЦСКА. Симов се занимава от много години със строителен бизнес. Компанията му е една от най-успешните в страната. Юбилярът даде изявление пред " Витоша нюз ".
Г-н Симов, цветущ празник!
- Благодаря ви.
Как се насочихте към футбола?
- Аз съм роден и отрастнах в софийското село Дървеница. Бях щастливец, тъй като се радвах на хубаво детство. Свобода, игри по през целия ден, какво повече може да желае едно дете? Имах по-голяма сестра, която умря. Иванка се споделяше. Родителите ми бяха елементарни служащи, естествени хора. Баща ми Стоян беше водач, майка ми Гергина беше готвачка. И желая да подчертая, че футболист се става не като дойдеш на подготовка с лъскава кола, или не можеш дори екипа да си изцапаш. Футболист се става на улицата, на прашната и кална улица. Всичко от там потегли при мен. Край нашата къща имаше една морава, на която и викахме " Кривата морава ", в този момент там е НСА.
Добре, само че за какво станахте футболист?
- Най-нормалното нещо беше. За играта ме откри преподавател по физкултура от 55-о ОУ. Оттам ме заведе на " Червено знаме ". Един от треньорите беше Дойчинов, преди него с нас работеше най-хубавият методист - Дойчев. После ни тренираше Димитър Контев. По-големи от нас бяха Цецо Атанасов и Киро Станков. Страшна школа беше " Червено знаме ", същинска ковачница за гении. След нас пристигнаха Пламен Янков, Лъвчето и други Аз обаче като младеж прекъснах с футбола. Насочих се към леката атлетика.
Защо?
- В Двореца на пионерите ме поканиха. На мен тогава нямаше кой да ми каже какво да върша. Започнах да се различавам от останалите - бягах на 60 м, на 100 м. След това заиграх хандбал. И след това - отново футбол. Учех в механотехникума на бул. " Дондуков " против операта. Той се водеше към Кремиковци. Играхме мач - техникума против ПТУ-о. Гледали са ме хора от " Спортист " (Кремиковци). Поканиха ме в мъжкия тим, който се подвизаваше тогава в " Б " група и се бориха за промоция в елита. Накрая финиширахме на второ място през сезон 1966/1967, единствено " Сливен " ни изпревари. През идващият сезон сценарията се повтори - отново втори. Този път ни изпревари единствено с 2 точки " Марек " (Дупница). Старши треньор ни беше Тошко Радоев, а негов асистент беше Кирил Михайлов. Дебютирах против " Лъсков " (Ямбол) през 1966 година Бихме с 1:0 като посетители.
Кои бяха любимците ви?
- Вижте, аз " хванах " малко и от старите генерации. Гледал съм Христо Илиев - Патрата, познавах всички от " Левски ": Жоро Соколов - нечовечен, Теко Абаджиев, Гунди. Ами цесекарите? Пижо Миланов, Гацо Панайотов, Киро Ракаров, Ковачев. Много харесвах Митата Якимов, Христо Бонев, Божо Колев. Какво да кажа за варненеца? Той можеше да играе на всеки пост - стопер, либеро, халф, даже централен нападател. Голям, само че и непризнат! От непознатите звезди се възхищавах на Кройф, Нетцер, Бекенбауер, Оверат...Цяло съзвездие.
Каква беше първата ви заплата от футбола?
- Ами беше огромна за времето си. Водеха ме на ведомостта каато леяр. Получавах над 100 лв.. За мен, едно дете още, си беше галактическа сума. Майка ми, горката, като ме видя с толкоз пари си намерения, че съм ги откраднал. В Кремиковци играх 2-3 години. Псоле ни сплотиха с " Левски ", станахме част от " Левски-Спартак " през януари 1969 година Южната " Б " група остана с 15 тима. Нас ни заличиха от картата като независимо сдружение. Играхме контрола на " Раковски " против играчи от " Левски " и от " Спартак ". Тогава единствено аз и още едно момче от " Спортист " намерихме място в разширения състав. Но тогава по този начин или другояче никой не ни обърна внимание. Дойде Йордан Йосифов, някогашният вратар на " Локо " (Сф). Той беше треньор на " Миньор " (Чипровци). Бате Данчо човешки ми изясни: " Ела при нас, ще ти оправим казармата. Няма да имаш никакви проблеми. " И по този начин през януари 1969 година се озовах в Чипровци. По това време бяхме в Северозападната " В " група. Почти всички футболисти бяхме софиянци. По-известните бяха Коце Георгиев от " Септември ", Пенчо Ковачев, който по-късно стана арбитър и админ на " Левски ", Иван Соколов - братовчед на легендата Жоро Соколов. Вратарят ни Васко Зафиров беше заплашителен, след това поигра малко и във Враца. Имаше едно-две положителни футболистчета и от Мездра. Още през първия сезон влязохме в " Б " група. Аз приключих шампионата като голмайстор на групата. Като дясно крило вкарах 23 гола. Ръководителите на " Миньор " обаче по този начин и не съумяха да ми оправят казармата. През март месец 1970 година влязох в школата за водачи в Асеновград. Тимът ми пък изпадна от " Б " група през 1971. Завърши предпоследен с 26 точки, колкото имаше и последният " Ватев " (Белослав). С 2 повече от " Миньор " финишира " Левски " (Лясковец). Първоначално бях причислен като боец в Грудово или Звездец, там някъде. Т.нар. Триъгълник на гибелта, по този начин назоваха тези поделения по социализма. Срещнах инцидентно един прочут човек от махалата. Работеще в администрацията. Каза ми: " Какво си направил ти, бе? Къде отиваш? В " черна " рота те пращат. Чакай, ще оправя нещата ". И с помощта на него не отпътувах за Грудово, а за Асеновград. Половин година изкарах в школата за водачи. Помолих старшина-школника да ме прати някъде, където да играя футбол. Така се озовах в " Родопа " (Смолян).
Как се развиха животът и кариерата ви там?
- В Смолян станах футболист в същинския смисъл на думата. Треньор там ми беше Петър Алексиев - Пецето, някогашен прочут състезател на ЦСКА, на " Локо " (Сф). Популярна фигура. Бате Пеци ни беше като по-голям брат, нищо неприятно не мога да кажа за индивида. Той хвана от школата на Стоян Орманджиев - Пашата, от Крум Милев - Палаврата...Аргиров беше спокоен и спокоен човек, веселяк. След тренировки искаше да играе на дузпички. Кой победи - каламарки, пастички (Смее се). Въобще - съвършен, готин човек.
Аз влязох в казармата в Смолян дружно с набор 1950. С мен играха Данчо Йорданов - Въргата, Боко Димитров, Трайко Соколов, Цецо Атанасов - Ченката, Равадинов, Георги Ковачев...Резултатите като цяло не ни бяха кой знае какъв брой положителни, завършвахме в долната половина на таблицата. Причината за това е, че играехме все бойци. Тъкмо се обиграем, стартираме да градим нещо, и половината тим се уволнява. При нас идват новобранци и по този начин..Не можем да се обиграем. Тежка работа ставаше. Въпреки това от Смолян са ми най-хубавите мемоари.
Защо мислите по този начин?
- Защото там станахме хора, станахме футболисти. Имахме независимост, задружни, положителни момчета. В управлението на " Родопа " имаше двама братя, които се занимаваха с нас. Братя Бечеви се споделяха - един от полицията, а другият от Гражданска защита. Те двамата движеха нещата в " Родопа ". Много съм им признателен. Грижеха се за нас, не мога да отрека. А ние - бойци...Храним се в стола, спим и упражняваме. Това е. За какво можем да имаме искания? Въпросът беше да играем футбол и да имаме независимост, да не сме в поделението.
Как се разделихте със скъпата на сърцето ви " Родопа "?
- През 1971 година играем с " Локомотив " (Бургас). В съблекалнята научих, че на мача е участвал Никола Ковачев - Тулата. Наблюдавал е изявите ми. А на мен въобще не ми е минавало през акъла тогава, че той е на трибуните. После играхме контролна среща с ЦСКА. Серги Йоцов ми подмятна някои работи. Предстоеше ми да се уволня през март 1972-а, през януари ме взеха в школата на ЦСКА " Септемврийско знаме ". При мъжете ме повика Манол Манолов - Симулията. Това беше в един мраз...януари месец. През лятото почнахме подготовка наедно с първия тим. Другите новобранци, с изключение на мен, бяха Пламен Янков, Стоил Трънков и Тотко Дремсизов, който пристигна от " Черноморец " (Бургас). Тулата Ковачев беше асистент на Симулията, шеф на футбола в сдружението беше лекар Стефан Божков.
Какви са усещанията ви от тези огромни фигури в нашия футбол?
- Какво да ви кажа? Каквото ти кажат - изпълняваш. Който състезател изискат, им го обезпечават, от който и да е тим. Всяко тяхно предпочитание беше зкон за началниците на клуба. Елитът на футбола ни се събра на " Армията ". На този тим, който и да им сложиш за треньор, няма по какъв начин да сбърка. Просто няма! Всеки може да ги води, елементарно е. Нали, почтено си приказваме.
Легенди се носят за нрава на Манолов. Опак човек, елементарно експлозивен, раздразним...Вие имали ли сте спречквания с него?
- Е, аз бях футболист, той треньор. Какви разногласия можем да имаме? Вижте, аз много-много не му обръщах внимание на него. Признавам си го почтено и искрено. Различни генерации бяхме. Бил недодялан ли? Е, кажете ми по какъв начин би могъл да се отнесе жестоко с фигури като Митата Якимов, Димитър Пенев, с Аспарух Никодимов, с Петър Жеков? Как? Няма да стане просто. Разправят някои, че Манолов чупил столове в съблекалнята от гняв след загуба. По мое време не го е правил. Най-много да хвърли на пода каса с вода. Но не си е разрешавал да посегне на никой от нас.
Какво беше чувството, възприятието за вас персонално да влезете за първи път в съблекалнята на " Народна войска " като футболист на ЦСКА?
- Спомням си един случай...Играем за Купата на Съветската войска в Пазарджик. Такъв беше регламентът на надпреварата - да ритаме на безпристрастен терен. Направо от поделението ме сграбчиха и ме откараха в Пазарджик. В навечерието на мача ме настаниха в стая дружно с Петър Жеков. Аз не можех да допускам - мен, " заекът ", са ме поставили с именития голмайстор легло до легло. Не смеех да шукна, да мръдна и да се обърна. Такъв почит имах от бат Петьо (Смее се). А той се отнасяше доста добре с мен. Все едно дружно сме отраснали. Как ще ме юрка? Абсурд! Човешко, етично поведение. И от останалите звезди съм очарован. Много огромни, страхотни хора, изобщо - неповторими! Още на първата ми година в ЦСКА станахме първенци. Нямаше кой да ни спре. Просто бяхме №1!
През този ваш дебютен сезон при " армейците " записвате 5 мача и 1 гол...
- Да, тъкмо по този начин. Няма по какъв начин да не помни дебюта си на 5 март 1972 година във Варна против " Черно море ". Спечелихме с 2:1. А 8 юли 1972 година означих и първи гол за ЦСКА. Беше против " Лъсков " (Ямбол) на " Народна войска ". Бихме с 5:1, а аз вкарах и гол. Започнах като титуляр като крило. Помня, че Жеката им набута най-малко три " парцала " на гостите. Тази първа купа в кариерата ми е най-скъпа. Сигурно, тъй като е първа, по тази причина е и най-сладка.
След този незабравим дебютен сезон, увенчан със златен дубъл, за какво не успяхте да се наложите в ЦСКА?
- Ами тъй като конкуренцията беше страшна. Кого да изместиш? Все национали. Е, да, мъчно беше. През втория сезон с алената фланелка изиграх 14 мача и вкарах едно попадение. А през 1973/1974 ме пуснаха единствено в 4 срещи. Имаше и субективни аргументи за моите кахъри. Играхме надзорен мач със сръбски тим. Аз номинално съм си крило, само че нямаше тогава кой да играе десен бек. И Божков ме пусна като бранител. Много мощно се показах и стартира да ме пускат като бек. Добре, но стана една пакост...Сдърпахме се със Симолията. И аз изрично отхвърлих да играя.
Какво се случи?
- Играем другарски шампионат в Испания през 1973 година Изправихме се против " Борусия " (Мьонхенгладбах). Германският суперотбор тогава. Водеше ги легендата Хенес Вайсвайлер. Настаниха ни в еднакъв хотел. След мача, който приключи 3:2 за " Борусия ", в немски вестник се появи информация, че Вайсвайлер е желал да ме купи мен. В нашия лагер обсъждаха публикацията. Във фоайето на хотела бяха Божков и Симулията. Аз инцидентно вървях леко зад тях и дочух какво говореха. " Кой ще купят, бе? Туфлека ли? Това несъмнено е някой различен Симов ", попита Симолията, без да вижда, че съм наоколо.
А аз играех различен футбол, изпреварил времето си. Казвам ви го без капка невзискателност, тъй като е правилно. У нас играеха стар футбол - на " кърпичка ", сред краката, не се връщаха от офанзива в нахлуване, не се предлагаха, демодирани схеми...И очевидно хер Вайсвайлер е харесал нещо в мен. Тогава в хотела идваха и други българи-емигранти. Казваха ми: " Ела с нас, ще оправим правата ти. Ще бъдеш добре в Германия...Трето, пето. " Аз обаче изрично отхвърлих. Най-вече поради фамилията и околните ми го сторих. Щяха другарите в България да ги тормозят. Да не ги влачат по милиции, по арести....Аз към този момент бях станал офицер в армията и чудесно знаех какво ги чака най-скъпите на сърцето ми хора. Знаех и методите на работа на милицията.
Сега съжалявате ли за решението си?
- Вижте, каквото е било писано, това е. Аз съм набожен християнин. Всичко си е писано - че ще остана в България, че няма да отпътува с тях за Западна Европа. А в Борусия играеха Гюнтер Нетцер, Райнер Бонхоф, Берти Фогст, Юп Хайнкес...Най-модерно играещият тим в Европа...Какво да приказваме? И още една преживелица да ви опиша. След края на шампионата в Испания отлетяхме, предстоеше ни междинно кацане в Швейцария. Симулията ме привика при себе си на седалката в самолета. Прегръща ме, смъква ми звезди... " Титуляр ще те направя, какъвто искаш ти.. " Трето, пето, шесто... Обещава ми какво ли не. Това беше, тъй като другарите усетиха, че аз мога да избягам, да изчезна по аерогарите и така нататък Държаха ме изкъсо. И добре, но на другият ден, когато излязохме на тренировката в София, все едно никой не ме познава. Никой, братче. Забравиха и обещания и всичко. Е, по какъв начин да се схванеш с такива лицемери и лъжци? Няма метод! А и аз съм си малко мъчен, шоп съм, заявих им: " Няма да играя и това е! " Просто по този начин им го споделих, без да ми пука въобще от възможните последици. Честно да ви кажа аз и не желаех да играя. Уби ми се желанието. Даже по едно време намразих футбола. Толкова огромна беше обидата ми. Сърцето ми плачеше. Контузи се Иван Зафиров - Копата в разгара на сезона. Нямаше кой да сложат. Примолиха ми се: " Аман, заман, помагай, Тоше ". И аз се върнах. Като десен бек изиграх 14-15 мача без промяна. Редовно попадах в Отбора на кръга на в. " Народен спорт ". Слагаха ми вашите сътрудници по две звездички. Лека-полека изместих Зафиров от състава. Неговата травма така и така се оказа тежка. Добре, предстоеше ни посещение в Габрово (28 ноември 1973 година - б.а.). Качвам се в рейса, виждам вътре е и Копата. Викам си: " Я, несъмнено Иван има да си свърши някаква работа в Габрово. " Отиваме там, Манолов прави анализ в хотела - бам, №2 слушам " Зафиров ". Дойде при мен тогава Кирил Ракаров (помощник-треньор) и ми заяви, че аз въобще не съм и в групата. Побеснях, ви споделям! Напсувах ги и си потеглих! Хич не ми пукаше, че съм офицер, че подлежа на глоба поради непокорство. Дори не се качих в рейса. Останах в Габрово и се върнах самичък с колата на един другар. И за мен футболът завърши. Тръгнах по живот, младо момче... На тренировки не ходех. Абе, желаех да напусна ЦСКА. Обаче генералите ми споделиха: " Стой тук, не желаеме да си при нас, само че не желаеме и да си против нас. " Е това беше една от приумиците им.
Нека да ви върна към по-приятните моменти от престоя в ЦСКА. Какво си спомняте от европодвизите?
- Както по-рано стана дума, нас постоянно ни канеха на влиятелните и мощни шампионати в Испания - в Палма де Майорка, в Барселона, в Сарагоса...Правеше ни усещане свободното поведение на огромните западни звезди - Йохан Кройф, Гюнтер Нетцер, Берти Фогс и така нататък Пушеха си без терзание край басейна, пиеха си биричката и по-силни напитки...Никой не им правеше забележки...Но техните ръководители живееха в различен век, в друго време. Даже си припомням, че преди първия конфликт с " Аякс " холандците пратиха съгледвач да ни разузнава. А ние играехме с " Дунав " (Русе) за Купата на руската войска. Във в. " Футбол " прочетох следния отзвук от холандеца: " Само №2 от ЦСКА играе актуален, съвременен футбол. " Това бях аз. Но тук, в България това не се броеше. Аз разбирах, че има цялостно раминаване сред моето футболно мислене и това на треньорите. Бях толкоз бърз. Кой ще ме спре, бе? Надарен бях от Господ - динамичност, дрибъл, експедитивност, доста устойчив, нямах проблеми с тренировки, с всичко...Даже един тест на Купър си припомням. Тогава Паро Никодимов го блъсках в продължение на осем обиколки. Не го укривам, беше ми непосредствен. Подпирам го...за да изкара теста. Нямах проблеми с тичането. 100 метра ги бягах под 11 секунди. А другояче тестванията на Купър бяха цялостна порнография и насмешка с хората. Такава подигравка, че си нямате визия. Това беше прищявка на всякакви измислени хора от ВИФ, които нищо общо нямаха с футбола. Всичките до един бяха номенклатура на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Дайте да си кажем истината. Той един да е, с мед да го намажеш. Но те бяха пасмина от всезнайковци. Само Стоян Петров, Бог да го елементарни, беше наясно с футбола, беше " наш човек ".
" Аякс " ли беше примерът, образецът за вас?
- Е, по какъв начин? Разбира се. Това беше един извънземен тим. Както са през днешния ден " Реал " (Мадрид) и " Барселона ". Даже холандците бяха нещо над тях, това най-малко е моето виждане. Нямаха слаб пост. Даже едно крило от тях не играеше в " Аякс ", а беше корав титуляр в националния тим. Такъв футбол...Извънземен за нас.
Добре, а по какъв начин тогава ЦСКА съумя да ги отстрани тези " марсианци " на 7 ноември 1973 година?
- В Амстердам загубихме, само че резултатът 0:1 ни устройваше. Герой беше Стоян Йорданов, на който Ян Мулдер му счупи ръката...Стоян ни извади. А и шансът ни покри. Топката мина около гредата най-малко 20 пъти. А на реванша Божията глава на Димитър Марашлиев и златния крайник на Стефан Михайлов ни помогнаха да отстраняваме " Аякс ". След последния съдийски сигнал не можехме дълго време да осъзнаем какво сме сътворили. Бях като в сън. Едва няколко дни по-късно се освестихме от еуфорията и ни стана ясно какъв героизъм в спокойно време сме направили. Но точно тогава, в този висш момент на победа, към този момент ставаше ясно, че тимът на футболните богове се разрушава. Но вижте, ние тогава превъзхождахме много от топотборите в света. Казвам го, тъй като имахме шанса да се съревноваваме и съпоставяме с най-големите по време на тези задгранични шампионати, в които участвахме.
В идващият кръг обаче трудността " Байерн " (Мюнхен) се оказа непреодолимо за вас...
- В първия четвъртфинал, в който паднахме с 1:4, аз влязох в игра на мястото на Стоил Трънков. Марашлиев извърши корнер, вратарят на немците Сеп Майер я мазета и топката се върна сред огромната и дребната пеналтерия. Аз я посрещнах с прав удар, уцелих гредата и топката излезе в тъч. Това се случи при 0:1. Можеше да ги отстраняваме. На " Байерн " доста мощно рамо им удари и съдията. Ама доста...Като влизахме на полувремето в тунела Франц Бекенбауер хвана съдията и го наблъска в тяхната съблекалня. Човекът беше испанец и се споделяше Ибанес. Ама Кайзера непосредствено си го направи - ачик-ачик, както се споделя. В Мюнхен ни пазеше Симеон Симеонов, тъй като и двамата ни вратари - Стоян Йорданов (счупена ръка) и Данчо Филипов бяха навън. Имах шанс, че в ЦСКА играх паралелно до огромни вратари като тях. Поклон! Няма към този момент такив, няма. Ами Тошо Кръстев? Той, като изкрещеше " Ааааз " и всички бягаха. Веднъж, при корнер, а бяхме съотборници, закъснях да отвръщам, пробвах да се избия с глава. А Тошо безусловно ме смачка. И ме предизвести тогава: " Втори път не прави тази неточност. Като кажа: " Аз " ви сграбчвам цялото поле ". Голям мъж беше Кръстев.
Вие имахте ли терзания, когато излезехте на терена против някой противник?
- Не, в никакъв случай. Преминах по-късно в " Тракия " (Пловдив). Треньорът ни Серги Йоцов ми подреди да играя крило. Аз отхвърлих изрично. " Еми тогава няма да бъдеш в групата " - " ОК, няма да бъда ". Бях си решил да играя единствено като бек. Бях се утвърдил към този момент на този пост, бях привикнал на новите условия, усещах се добре. Защо да променям своето амплоа? През този сезон Коцето Костадинов - предстоящ национал, таман прохождаше във футбола, още беше възпитаник. Обаче се контузи. Оставаха ни 5-6 мача до края на шампионата, сезон 1975/1976. И се върнах на крилото. Но ги изнесох мъжки тези срещи. Вече ни беше станал Добри Ненов треньор,и Чико Дерменджиев беше там. Молеха ми се да остана, само че им отхвърлих. И отидох в Сливен, но при изискване, че ще играя като бек. Старшията ни Димитър Контев се съгласи. Именно в отбора от града под Сините камъни изкарах най-силните години в моята спортна кариера - от 1976 до 1980 година Стигнах даже до националния тим.
Незабравимо за вас остава турнето на националите в Бразилия през зимата на 1977 година
- Така е, и най-много в спомените вечно ще остане мачът против " селесао " на 23 януари в Сао Паоло. Загубихме с 0:1 след гол на Роберто, само че се представихме доста мощно на препълнения стадион " Морумби ". Над 120 000 души имаше по трибуните. Спомням си и обстановката за гола на бразилците. Топката се движи по земя, тъкмо до мен минава...и нашият вратар Тошко Кръстев се размина с топката. От половин метър ни вкараха гол.
Стреснахте ли се от адската атмосфера на този стадион-гигант?
- О, такова знамение няма да се повтори! Нямаше дори място, където да загряваме. Претъпкан до обратен тласък стадион, камери, кореспонденти - нещо ужасно. Аз излязох трети по ред от тунела, отидох в трапа за дълъг скок да затоплям. Някои от нас непосредствено от съблекалнята излязоха на терена. Как няма да се смутиш от ситуацията? При тази аудитория, и играеш с бразилците...А другояче създадохме положения, можехме да ги накажем, само че не ни стигна шанс и може би умеене.
Стоян Орманджиев ни водеше. Много ерудиран и учтив човек. Тактик. За мен Пашата е най-големият български треньор. Преди мача той ми сложи като лична задача да вардя Франсиско Мариньо. Аз по принцип бях дясно крило, само че трябваше да давам отговор за...левия бек. Мариньо беше нещо необикновено - два метра висок, притежаваше една крачка - нямаше стигане, считаха го за най-бърз в света. Задата пред мен беше тежка, само че си мисля, че се оправих. Щом той почна да ме пази, а не аз него...2-3 положения сътворих, на Боби Григоров му я качих на главата, и на Сашо подадох...ИИ аз можеше да я вкарам. Бразилците подходиха към нас кавалерски, въобще не ни подцениха и не се вършиха на забавни, макар че бяха огромни звезди всичките. Никакви грубости от тяхна страна, никакви пререкания. Всичко беше на равнище.
За тези 45 дни, които изкарахте в най-голямата южноамериканска страна какво ви направи най-силно усещане?
- Хубав климат, прелестна храна, положителни хора. Плажове, екзотика. Най-красивата страна, която съм виждал.
Проблеми имахте ли с адаптацията?
- Не, тъй като бяхме млади - бяхме на по 23-26 години. Това изобщо не ни правеше усещане. Такива дъждове обаче видях, че...Не успяхме да кацнем в щата Мато Гросо поради един неповторим проливен дъжд. Аерогарата беше наводнена. Самолетът ни кръжеше половин час над пистата, имаше малко стрес, само че се преодоля, всичко приключи добре. Забавни случки имаше колкото искаш. Спях в една стая с Тошко Кръстев. Големи приятелки бяхме двамата - на всички места ходехме дружно, още от Сливен. През тези 45 дни надалеч от вкъщи ни беше тежко, а без смешки и майтапи няма по какъв начин да издържиш. За нарушение на режима обаче и дума не можеше да става. Ние тогава бяхме с такова схващане, че...Нощен живот, дами - парадокс. Най-много сме си разрешавали по една биричка в жегата и това е. Доста българи емигранти идваха при нас, стояха пред и в хотела. Те бяха трето потомство в новата си татковина. Бяха емигрирали от България около Септемврийското въстание през 1923 година
Покрай вас израстнаха в Сливен и огромни родни гении като Николай Арабов, Цонко Симеонов, Веселин Бояджиев...
- Да, тези момчета бяха, само че имаше и по-опитни като Йордан Христов, Тенчо Тенев...Що се отнася до Арабов...Той разви качествата си тъкмо около нас. Да не забравяме и какъв брой мощна селекция извърши през 1976-а Митко Контев. Та той притегли Пламен Янков, Веско Бояджиев, Радия Дойчев, Симеонов, Христов, Тенев. Ляв бек играеше Думков, аз бях отдясно. Гошо Илиев - Майкъла играеше стопер. Тошко Кръстев ни пазеше. Един приключен тим, откъдето и да го погледнеш. Префектен!
А в шампионата по какъв начин се представяхте?
- О, не питайте. Много неприятно! Защото Контев беше добър човек, позволяваше ни доста неща и волности. Отборът - разпуснат. Свикнаха на нощен живот, на нарушение на режима, на това-онова...Как да има резултати, щом няма дисциплинираност? Няма от кое място да дойдат. Силни футболисти, едва класиране. Имаше едно момче - Данчо Тосков се споделя, пристигна при нас като боец, с помощта на него, признавам си го, се спасихме. В седем мача вкара 7 гола и ни избави. Много огромен състезател!
Много се разясняваше преди време, че " Сливен " се е радвал на поддръжката на Георги Йорданов (секретар на Градска канализация на ДКМС, завеждащ отдел " Пропаганда и пропаганда " в ОК на Българска комунистическа партия (1960 - 1962), секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия (1962 - 1965), секретар на ОК (1965 - 1967), първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия (1967 - 1971). През 1966 година е определен за кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1971 година става и пълновръстен член - б.а.).
- Да ни оказва помощ ли? Какво да ни оказва помощ Йорданов? Как да ни оказва помощ? Човекът идваше да ни се радва на нашите мачове. Вижте какъв тим бяхме - единствено в отбрана - на вратата Кръстев, пред него аз, Думков, Майкъл. Как ще стане? Ами то пиле не може да прехвръкне. Ами халфовете - Веско Бояджиев - един от най-големите гении в историята на нашия футбол, Симеонов, Дойчев, Янков...
До 1980 година играете в " Сливен ". После се отказвате изненадващо от футбола...
- (Прекъсва ме). Не съм се отказал. Отказаха ме. Така е по-точно казано. След преждевременния завършек на кариерата взеха решение да ме направя състезателен шеф на клуба. Бях и по-отракан, контакти, връзки, по всички страни, знаете по какъв начин е. А аз от дете съм ходил по жълти плочки, чел съм и повечко в учебно заведение. Направиха ме админ, а на мен към момента ми се играеше футбол. Поставиха ми ултиматум: " Или ставаш шеф на спортната школа, или... " И аз, нали бях с две деца към този момент, офицер освен това, къде да шавам? Треньор на " Сливен " към този момент беше станал Кирил Станков. Отидох на отмора в Несебър на военния санаториум. Сутринта в 7 часа сутринта се чука на вратата на стаята ни. Отварям, виждам някакъв незопзант за мен човек. Попитах го: " Какво обичате? " Оказа се, че това е първият секретар на Нова Загора. Предложи ми да стана треньор на техния " Загорец ". " Зная, че сте офицер, само че не се безпокойте. Това е наш проблем. Утре ви чакаме на подготовка ", изясни ми големецът. Запалих полския фиат и отидох в Нова Загора. Договорихме се, поех тима във " В " група. Това ми беше пикът в треньорската кариера. С този отбор реализирах най-големите триумфи. За две години го вкарах в " Б " група и бяхме единствено на крачка от промоция в елита. Завършихме в трета дивизия сезона без загуба, отбелязахме над 160 гола, мачкахме наред всичко живо. Направихме и мощна селекция, бойци, това-онова, почти бяхме добре. Започнахме мощно в " Б " група, бяхме се засилили да влизаме в " А ". Попречиха ни обаче странични фактори, както се споделя. Вместо нас влязоха " Берое " и " Локомотив " (Пд). Беройци, айде, те бяха с класа над останалите. За тях не диспутирам, че заслужаваха промоция. " Локото " обаче, да ме извиняват, само че не ни превъзхождаха с нищо. Даже дръзвам да кажа, че бяхме с класа над тях. Навънка, вътре - единствено победи имахме. А съперници ни бяха " Миньор ", " Пирин ", " Добруджа " - мощни тимове. Играем мач в Асеновград, 2:0 водехме на почивката, след това стана 2:2. Трима индивида обаче получиха картони и бяха осъдени от Дисциплинарната комисия и не взеха присъединяване в идната ни значима среща. А ни предстоеше посещение в Пловдив, на " Лаута " против директните конкурентиза майсторска виза. За арбитър бяха изпратили Богдан Дочев, дежурен секретар пък беше Стефан Божков. Спечелихме дузпа, обаче Васко Сантуров я изпусна. Паднахме с 0:1 в дербито. Дочев подари дузпа на домакините, която никаква я нямаше. Нарушението беше осъществено най-малко на 5 м отвън огромната пеналтерия. Не ми устояха нервите. Нахлух на терена и го запитвам бай Богдан: " От тука (соча мястото на фаула) до тука той летя ли? " И Дочев ме изгони и мен.
Пак три картона, айде отново кадрови проблеми. На процедура останах без хора.
Хубав тим бях направил, обаче през лятото ми взеха 13 души. Демир Демирев беше необикновен гений, отиде в " Сливен ". Бебо е мое изобретение. Намерих го в циганската махала. Никъде не играеше, единствено на дребни малки врати. От една сгурия го взех. Минах оттова, циганетата излезли на баскетболното игрище. Загледах го, крещя си: " А, на следващия ден те очаквам в Нова Загора на подготовка ". Бебо беше прясно женен, с малко детенце, наложи се да изпращам хлапето при моята жена, тя да го гледа. Ами нямаше кой. А по същото време съм го взел пък Бебо с мен, на режим, в моята стая. Само и единствено, с цел да не избяга. Абе, цялостен подбив, какво да ти разправям (Смее се). Демирев не пиеше, само че си обичаше нощния живот. Такъв футболист, подобен гений....Даже на Ицо Стоичков някой му беше споделил, че Демир е по-голям от него. Изключително дарование. В " Загорец " играеше на ръба на засадата, по цялата широчина на нападението...Започнахме да играем с 6 халфа. Централен нападател, крила - не. С 6 халфа, и с доста преливане в обособените зони. Красота беше човек да ни гледа. Научи се същият Бебо на ред неща, получаваше и заплата, трето, пето...Обаче не съумях да му уредя казармата и го взеха трудовак в Бузовград. Оттам го взеха в " Славия ". Гледах му един мач с бялата фланелка. Знаете ли какво направи този? Взе топката от своя вратар, залъга всички съперници по пътя си, финтира и противниковия пазач и вкара гол. Гениално осъществяване! Видя ни, че сме на трибуната. Дойде при нас и падна на колене. Няма подобен! Бързина, мощен с двата крайници, с глава притежаваше удар като с крайник, изваян беше като Аполон...Уникална история.
А Васко Сантуров?
- Него го взех като боец. Дойде от " Светкавица " (Търговище), където търкал пейката. Иначе е младеж на " Сливен ", ляв бек. Направо ми го натресоха. А аз имах потребност от стопер. Васко изначало изрично отхвърляше да играе като подобен. Обясних му, че тогава отива на пейката. Наистина го забих за пет мача там. Идва при мен: " Бат Тоше, ще играя " - " А, добре, заповядай ". Видях обаче нещо в него и го реалокирах в отляво на полузащитата. Пред него по лявото крило оперираше Стоян Гурков. Двамата с Васко построиха доста мощна двойка. Разбираха се и със завързани очи. И след това Сантуров стана един от най-хубавите опорни халфове в нашето състезание. След сполучлив престой в " Черно море " (Вн), в продължение на дълги години игра и в Кипър. Сега и там се откри и живее. Петьо Рашев го привлякох от " Сливен ", като център - нападател. Преквалифицирах го в халф, така наречен трети стопер. От Стара Загора взех Гошо Георгиев, ляв бек, либерото Гьорчев, Кольо Костов ми беше вратар. Взеха ми 13 момчета. Останах единствено с двама от титулярите от предния сполучлив сезон - Христо Балездров и Иван Бандев. Нямаше метод. Аз обаче останах в " Загорец " и по време на подготовката правех селекция. Както се споделя " от прът и от въже " ги събирах. БФФ взе неповторимо жалко решение да сплоти двете " Б " групи - Южна и Северна, в една. След осмо място всички изпадаха. " Загорец " приключи девети. Просто малшанс, братче.
После по какъв начин се разви кариерата ви след престоя в Нова Загора?
- ЦСКА имаха някакви искания към мен. И ме назначиха за шеф на " Спортни парцели " в " Септември ". Но и там стана някакво разделяне...После ми дадоха да повеждам юноши в ЦСКА. Работих с гении като Филип Филипов, Антон Димитров и така нататък Никой не ги броеше за живи. Малко преди този момент тези момчета бяха завършили злополучно присъединяване си в шампионата " Никола Котков ". Съперниците бяха им вкарали 27 гола...С тези отписани деца обаче постигнахме нещо хубаво - единствено ние от цялата ни ДЮШ се класирахме за финалите на републиканско състезание. Точно тогава преименуваха двата гранда на " Средец " и " Витоша ". Хайде, нови преобразувания и промени, сливания...Пълен безпорядък настъпи. За моя изненада през септември 1987 година ме назначиха за шеф " Спортни парцели " в ЦФКА " Средец ".
В какво се показваха вашите отговорности?
- Отговарях за всички бази из страната, както за хотела на " Червено знаме ", комплекс " Панчарево " и така нататък Ще ви кажа и нещо, което за първи път издавам. Сегашната футболна база на ЦСКА е непокътната за клуба с помощта на мен. Аз я взех. Бях отишъл на отмора на морето. Георги Христов - зетят на Добри Джуров и брачен партньор на Аксиния Джурова, ми се обажда и ми споделя: " Майор Симов, елате неотложно на " Народна войска ".
Викам: " Бате Гошо, на море съм...Това-онова... " - " Не ме интересува! Яви се неотложно! " И аз дойдох по най-бързия метод. Христов ми подреди: " Оттук отиваш право в КЗС (колективно земеделско стопанство) " Горубляне ". " Добър ден " - " Добър ден, кажете! " Викам: " Какво да кажа? " Аз желая " Какво искаш? Ето ти 75 декара в Обеля Ти ми даваш земята под Панчарево. Той скочи: " Ама по какъв начин по този начин? "
" Ами, по този начин ". А на мен майка ми е родом от Горубляне. И той от там и почти се пада нещо като моя рода. И цяла седмица го въртях по какъв начин ли не. И той ме върти. Обаче най-после работата стана. Станахме горди притежатели на футболна база с едно игрище, та с второ такова, та с минерална вода от басейна от банята...Абе, база за знамение и приказ.
Добре, само че кой е подсказал на Георги Христов, че можете да загубите парцелите?
- Тогава нямаше нищо. Това беше единствено първа приказка по въпроса. ЦСКА въобще нямаше своя футболна база. Ние им даваме земя някъде там - в Обеля, из тръните, а получаваме в подмяна златна и чиста витошка земя. Сделката беше суперизгодна. Сега, от дистанцията на времето, като си обмислям, стигам до извода, че цялата работа е замислена преди време от Никола Миланов - Чопъра. Бог да го елементарни, той несъмнено е видял на Запад по какъв начин се дават сходни бази, отвън това, отвън това, по-перспективно, по този начин да се каже. Та дръвчета, та череши, та праскови, та най-различни овошки...какво ли не. Изготвихме план за хотел. Той трябваше да се намира там, където построиха " Арена Армеец ", на хокейното игрище.
Тогава вкарах балона на " Армията ", от Италия ми го докараха. За първи път такова оборудване се изграждаше у нас. Нямаше друго! Дадохме за него 100 000 $. От " Топлофикация " взехме топъл въздух с апаратура. Пред очите ми и при нас израстнаха сестрите Малееви - Мануела, Катерина и Магдалена. Но вижте, тогава спортистите в ЦСКА никак не се стремяха към републиканските оценки. Нашите цели бяха други - международно и олимпийско равнище. На Олимпиадата в Москва през 1980 година завършихме трети по медали в крайното класиране.
Като върховен състезателен функционер какви бяха връзките ви през годините на така наречен преход с така наречен " борци "?
- По някое време във ВИФ " спуснаха с парашут " Илия Павлов. Той отговаряше за борците в школата по някаква линия. " Бат Тоше, бат Тоше " - по този начин се обръщаше към мене и той. Учи нещо с нас. Един ден се оказа по този начин, че към мен нямаше никой различен от шефовете в ЦСКА. Извика ме един военачалник и ми подреди: " Отиваш и Павлов го разкарваш. " - " Защо? " - " Не питай! Изпълнявай! ". И ми беше подказано, че първата брачна половинка на Илия е била щерка на военачалник Петър Чергиланов - началник на военното контраразузнаване. Не инцидентен човек. Илийчо се развежда с Антония и тъстът по партийна линия му скочи. Отидох при Павлов и му обясних по какъв начин заставам нещата. Той излезе свестен човек и дори ми благодари. По-късно на едно събиране във Военния клуб изненадващо за мен го избраха за началник на ФК ЦСКА. Тогава ми сподели: " Бат Тоше, ти знаеш ли кой съм аз, бе? ". А аз, почтено ви споделям, си нямах визия какъв брой мощен необут е станал нашият Илия. Аз останах последният човек с пагон в ЦСКА. Не ме е позор да го призная. Дойдоха на власт Съюз на демократичните сили. " Народна войска " се охраняваше от бойци. Извикаха ме по " петолъчката ", към този момент бях станал подполковник. Отидох до портала, някакви лица напират да влизат на стадиона. Оръфани такива, ги виждам. Бучат нещо: " Вие сте комунисти, червени и така нататък " Спрях ги: " Я по-спокойно. Ние сме спортна организация и сме деполитизирани. Нямаме партии и така нататък Напускайте ". И по този начин ги изгоних. През март 1991 година към този момент станах неуместен, бях пред уволняване. С " миньорската " година в Чипровци тъкмо покривах условията за пенсия - 21 години трудов стаж. Вместо очи - вежди ми изписаха. Пенсионирах се и потеглих в бизнеса.
Като началник на една от най-големите компании в строителството у нас можете ли да прогнозирате какви ще бъдат най-новите трендове.
- Попаднах на добър проектант, един от най-хубавите конструктури - Танко Серафимов, както и Боян Димитров??? От тях възприех да се строи качествено и модерно. Именно заради тази причина не сме отпаднали и при рецесията.
Как се оцелява в тези сложни условия в строителния бизнес? Как ви се отрази международната финансова рецесия от 2009 година?
- Благодаря на Господ, тъй като при нас не е имало такава рецесия. Или не сме я усетили. Работим с парцели от реставрация, наши лични парцели. Завъртях ме ги с наши средства. Нашата компания е една от първите на пазара. От 15-16 години сме измежду водачите в сектора.
В Хисаря изградихте нов комплекс. Може ли да кажете освен това за този ваш план?
- Той към този момент от три години функцио
Г-н Симов, цветущ празник!
- Благодаря ви.
Как се насочихте към футбола?
- Аз съм роден и отрастнах в софийското село Дървеница. Бях щастливец, тъй като се радвах на хубаво детство. Свобода, игри по през целия ден, какво повече може да желае едно дете? Имах по-голяма сестра, която умря. Иванка се споделяше. Родителите ми бяха елементарни служащи, естествени хора. Баща ми Стоян беше водач, майка ми Гергина беше готвачка. И желая да подчертая, че футболист се става не като дойдеш на подготовка с лъскава кола, или не можеш дори екипа да си изцапаш. Футболист се става на улицата, на прашната и кална улица. Всичко от там потегли при мен. Край нашата къща имаше една морава, на която и викахме " Кривата морава ", в този момент там е НСА.
Добре, само че за какво станахте футболист?
- Най-нормалното нещо беше. За играта ме откри преподавател по физкултура от 55-о ОУ. Оттам ме заведе на " Червено знаме ". Един от треньорите беше Дойчинов, преди него с нас работеше най-хубавият методист - Дойчев. После ни тренираше Димитър Контев. По-големи от нас бяха Цецо Атанасов и Киро Станков. Страшна школа беше " Червено знаме ", същинска ковачница за гении. След нас пристигнаха Пламен Янков, Лъвчето и други Аз обаче като младеж прекъснах с футбола. Насочих се към леката атлетика.
Защо?
- В Двореца на пионерите ме поканиха. На мен тогава нямаше кой да ми каже какво да върша. Започнах да се различавам от останалите - бягах на 60 м, на 100 м. След това заиграх хандбал. И след това - отново футбол. Учех в механотехникума на бул. " Дондуков " против операта. Той се водеше към Кремиковци. Играхме мач - техникума против ПТУ-о. Гледали са ме хора от " Спортист " (Кремиковци). Поканиха ме в мъжкия тим, който се подвизаваше тогава в " Б " група и се бориха за промоция в елита. Накрая финиширахме на второ място през сезон 1966/1967, единствено " Сливен " ни изпревари. През идващият сезон сценарията се повтори - отново втори. Този път ни изпревари единствено с 2 точки " Марек " (Дупница). Старши треньор ни беше Тошко Радоев, а негов асистент беше Кирил Михайлов. Дебютирах против " Лъсков " (Ямбол) през 1966 година Бихме с 1:0 като посетители.
Кои бяха любимците ви?
- Вижте, аз " хванах " малко и от старите генерации. Гледал съм Христо Илиев - Патрата, познавах всички от " Левски ": Жоро Соколов - нечовечен, Теко Абаджиев, Гунди. Ами цесекарите? Пижо Миланов, Гацо Панайотов, Киро Ракаров, Ковачев. Много харесвах Митата Якимов, Христо Бонев, Божо Колев. Какво да кажа за варненеца? Той можеше да играе на всеки пост - стопер, либеро, халф, даже централен нападател. Голям, само че и непризнат! От непознатите звезди се възхищавах на Кройф, Нетцер, Бекенбауер, Оверат...Цяло съзвездие.
Каква беше първата ви заплата от футбола?
- Ами беше огромна за времето си. Водеха ме на ведомостта каато леяр. Получавах над 100 лв.. За мен, едно дете още, си беше галактическа сума. Майка ми, горката, като ме видя с толкоз пари си намерения, че съм ги откраднал. В Кремиковци играх 2-3 години. Псоле ни сплотиха с " Левски ", станахме част от " Левски-Спартак " през януари 1969 година Южната " Б " група остана с 15 тима. Нас ни заличиха от картата като независимо сдружение. Играхме контрола на " Раковски " против играчи от " Левски " и от " Спартак ". Тогава единствено аз и още едно момче от " Спортист " намерихме място в разширения състав. Но тогава по този начин или другояче никой не ни обърна внимание. Дойде Йордан Йосифов, някогашният вратар на " Локо " (Сф). Той беше треньор на " Миньор " (Чипровци). Бате Данчо човешки ми изясни: " Ела при нас, ще ти оправим казармата. Няма да имаш никакви проблеми. " И по този начин през януари 1969 година се озовах в Чипровци. По това време бяхме в Северозападната " В " група. Почти всички футболисти бяхме софиянци. По-известните бяха Коце Георгиев от " Септември ", Пенчо Ковачев, който по-късно стана арбитър и админ на " Левски ", Иван Соколов - братовчед на легендата Жоро Соколов. Вратарят ни Васко Зафиров беше заплашителен, след това поигра малко и във Враца. Имаше едно-две положителни футболистчета и от Мездра. Още през първия сезон влязохме в " Б " група. Аз приключих шампионата като голмайстор на групата. Като дясно крило вкарах 23 гола. Ръководителите на " Миньор " обаче по този начин и не съумяха да ми оправят казармата. През март месец 1970 година влязох в школата за водачи в Асеновград. Тимът ми пък изпадна от " Б " група през 1971. Завърши предпоследен с 26 точки, колкото имаше и последният " Ватев " (Белослав). С 2 повече от " Миньор " финишира " Левски " (Лясковец). Първоначално бях причислен като боец в Грудово или Звездец, там някъде. Т.нар. Триъгълник на гибелта, по този начин назоваха тези поделения по социализма. Срещнах инцидентно един прочут човек от махалата. Работеще в администрацията. Каза ми: " Какво си направил ти, бе? Къде отиваш? В " черна " рота те пращат. Чакай, ще оправя нещата ". И с помощта на него не отпътувах за Грудово, а за Асеновград. Половин година изкарах в школата за водачи. Помолих старшина-школника да ме прати някъде, където да играя футбол. Така се озовах в " Родопа " (Смолян).
Как се развиха животът и кариерата ви там?
- В Смолян станах футболист в същинския смисъл на думата. Треньор там ми беше Петър Алексиев - Пецето, някогашен прочут състезател на ЦСКА, на " Локо " (Сф). Популярна фигура. Бате Пеци ни беше като по-голям брат, нищо неприятно не мога да кажа за индивида. Той хвана от школата на Стоян Орманджиев - Пашата, от Крум Милев - Палаврата...Аргиров беше спокоен и спокоен човек, веселяк. След тренировки искаше да играе на дузпички. Кой победи - каламарки, пастички (Смее се). Въобще - съвършен, готин човек.
Аз влязох в казармата в Смолян дружно с набор 1950. С мен играха Данчо Йорданов - Въргата, Боко Димитров, Трайко Соколов, Цецо Атанасов - Ченката, Равадинов, Георги Ковачев...Резултатите като цяло не ни бяха кой знае какъв брой положителни, завършвахме в долната половина на таблицата. Причината за това е, че играехме все бойци. Тъкмо се обиграем, стартираме да градим нещо, и половината тим се уволнява. При нас идват новобранци и по този начин..Не можем да се обиграем. Тежка работа ставаше. Въпреки това от Смолян са ми най-хубавите мемоари.
Защо мислите по този начин?
- Защото там станахме хора, станахме футболисти. Имахме независимост, задружни, положителни момчета. В управлението на " Родопа " имаше двама братя, които се занимаваха с нас. Братя Бечеви се споделяха - един от полицията, а другият от Гражданска защита. Те двамата движеха нещата в " Родопа ". Много съм им признателен. Грижеха се за нас, не мога да отрека. А ние - бойци...Храним се в стола, спим и упражняваме. Това е. За какво можем да имаме искания? Въпросът беше да играем футбол и да имаме независимост, да не сме в поделението.
Как се разделихте със скъпата на сърцето ви " Родопа "?
- През 1971 година играем с " Локомотив " (Бургас). В съблекалнята научих, че на мача е участвал Никола Ковачев - Тулата. Наблюдавал е изявите ми. А на мен въобще не ми е минавало през акъла тогава, че той е на трибуните. После играхме контролна среща с ЦСКА. Серги Йоцов ми подмятна някои работи. Предстоеше ми да се уволня през март 1972-а, през януари ме взеха в школата на ЦСКА " Септемврийско знаме ". При мъжете ме повика Манол Манолов - Симулията. Това беше в един мраз...януари месец. През лятото почнахме подготовка наедно с първия тим. Другите новобранци, с изключение на мен, бяха Пламен Янков, Стоил Трънков и Тотко Дремсизов, който пристигна от " Черноморец " (Бургас). Тулата Ковачев беше асистент на Симулията, шеф на футбола в сдружението беше лекар Стефан Божков.
Какви са усещанията ви от тези огромни фигури в нашия футбол?
- Какво да ви кажа? Каквото ти кажат - изпълняваш. Който състезател изискат, им го обезпечават, от който и да е тим. Всяко тяхно предпочитание беше зкон за началниците на клуба. Елитът на футбола ни се събра на " Армията ". На този тим, който и да им сложиш за треньор, няма по какъв начин да сбърка. Просто няма! Всеки може да ги води, елементарно е. Нали, почтено си приказваме.
Легенди се носят за нрава на Манолов. Опак човек, елементарно експлозивен, раздразним...Вие имали ли сте спречквания с него?
- Е, аз бях футболист, той треньор. Какви разногласия можем да имаме? Вижте, аз много-много не му обръщах внимание на него. Признавам си го почтено и искрено. Различни генерации бяхме. Бил недодялан ли? Е, кажете ми по какъв начин би могъл да се отнесе жестоко с фигури като Митата Якимов, Димитър Пенев, с Аспарух Никодимов, с Петър Жеков? Как? Няма да стане просто. Разправят някои, че Манолов чупил столове в съблекалнята от гняв след загуба. По мое време не го е правил. Най-много да хвърли на пода каса с вода. Но не си е разрешавал да посегне на никой от нас.
Какво беше чувството, възприятието за вас персонално да влезете за първи път в съблекалнята на " Народна войска " като футболист на ЦСКА?
- Спомням си един случай...Играем за Купата на Съветската войска в Пазарджик. Такъв беше регламентът на надпреварата - да ритаме на безпристрастен терен. Направо от поделението ме сграбчиха и ме откараха в Пазарджик. В навечерието на мача ме настаниха в стая дружно с Петър Жеков. Аз не можех да допускам - мен, " заекът ", са ме поставили с именития голмайстор легло до легло. Не смеех да шукна, да мръдна и да се обърна. Такъв почит имах от бат Петьо (Смее се). А той се отнасяше доста добре с мен. Все едно дружно сме отраснали. Как ще ме юрка? Абсурд! Човешко, етично поведение. И от останалите звезди съм очарован. Много огромни, страхотни хора, изобщо - неповторими! Още на първата ми година в ЦСКА станахме първенци. Нямаше кой да ни спре. Просто бяхме №1!
През този ваш дебютен сезон при " армейците " записвате 5 мача и 1 гол...
- Да, тъкмо по този начин. Няма по какъв начин да не помни дебюта си на 5 март 1972 година във Варна против " Черно море ". Спечелихме с 2:1. А 8 юли 1972 година означих и първи гол за ЦСКА. Беше против " Лъсков " (Ямбол) на " Народна войска ". Бихме с 5:1, а аз вкарах и гол. Започнах като титуляр като крило. Помня, че Жеката им набута най-малко три " парцала " на гостите. Тази първа купа в кариерата ми е най-скъпа. Сигурно, тъй като е първа, по тази причина е и най-сладка.
След този незабравим дебютен сезон, увенчан със златен дубъл, за какво не успяхте да се наложите в ЦСКА?
- Ами тъй като конкуренцията беше страшна. Кого да изместиш? Все национали. Е, да, мъчно беше. През втория сезон с алената фланелка изиграх 14 мача и вкарах едно попадение. А през 1973/1974 ме пуснаха единствено в 4 срещи. Имаше и субективни аргументи за моите кахъри. Играхме надзорен мач със сръбски тим. Аз номинално съм си крило, само че нямаше тогава кой да играе десен бек. И Божков ме пусна като бранител. Много мощно се показах и стартира да ме пускат като бек. Добре, но стана една пакост...Сдърпахме се със Симолията. И аз изрично отхвърлих да играя.
Какво се случи?
- Играем другарски шампионат в Испания през 1973 година Изправихме се против " Борусия " (Мьонхенгладбах). Германският суперотбор тогава. Водеше ги легендата Хенес Вайсвайлер. Настаниха ни в еднакъв хотел. След мача, който приключи 3:2 за " Борусия ", в немски вестник се появи информация, че Вайсвайлер е желал да ме купи мен. В нашия лагер обсъждаха публикацията. Във фоайето на хотела бяха Божков и Симулията. Аз инцидентно вървях леко зад тях и дочух какво говореха. " Кой ще купят, бе? Туфлека ли? Това несъмнено е някой различен Симов ", попита Симолията, без да вижда, че съм наоколо.
А аз играех различен футбол, изпреварил времето си. Казвам ви го без капка невзискателност, тъй като е правилно. У нас играеха стар футбол - на " кърпичка ", сред краката, не се връщаха от офанзива в нахлуване, не се предлагаха, демодирани схеми...И очевидно хер Вайсвайлер е харесал нещо в мен. Тогава в хотела идваха и други българи-емигранти. Казваха ми: " Ела с нас, ще оправим правата ти. Ще бъдеш добре в Германия...Трето, пето. " Аз обаче изрично отхвърлих. Най-вече поради фамилията и околните ми го сторих. Щяха другарите в България да ги тормозят. Да не ги влачат по милиции, по арести....Аз към този момент бях станал офицер в армията и чудесно знаех какво ги чака най-скъпите на сърцето ми хора. Знаех и методите на работа на милицията.
Сега съжалявате ли за решението си?
- Вижте, каквото е било писано, това е. Аз съм набожен християнин. Всичко си е писано - че ще остана в България, че няма да отпътува с тях за Западна Европа. А в Борусия играеха Гюнтер Нетцер, Райнер Бонхоф, Берти Фогст, Юп Хайнкес...Най-модерно играещият тим в Европа...Какво да приказваме? И още една преживелица да ви опиша. След края на шампионата в Испания отлетяхме, предстоеше ни междинно кацане в Швейцария. Симулията ме привика при себе си на седалката в самолета. Прегръща ме, смъква ми звезди... " Титуляр ще те направя, какъвто искаш ти.. " Трето, пето, шесто... Обещава ми какво ли не. Това беше, тъй като другарите усетиха, че аз мога да избягам, да изчезна по аерогарите и така нататък Държаха ме изкъсо. И добре, но на другият ден, когато излязохме на тренировката в София, все едно никой не ме познава. Никой, братче. Забравиха и обещания и всичко. Е, по какъв начин да се схванеш с такива лицемери и лъжци? Няма метод! А и аз съм си малко мъчен, шоп съм, заявих им: " Няма да играя и това е! " Просто по този начин им го споделих, без да ми пука въобще от възможните последици. Честно да ви кажа аз и не желаех да играя. Уби ми се желанието. Даже по едно време намразих футбола. Толкова огромна беше обидата ми. Сърцето ми плачеше. Контузи се Иван Зафиров - Копата в разгара на сезона. Нямаше кой да сложат. Примолиха ми се: " Аман, заман, помагай, Тоше ". И аз се върнах. Като десен бек изиграх 14-15 мача без промяна. Редовно попадах в Отбора на кръга на в. " Народен спорт ". Слагаха ми вашите сътрудници по две звездички. Лека-полека изместих Зафиров от състава. Неговата травма така и така се оказа тежка. Добре, предстоеше ни посещение в Габрово (28 ноември 1973 година - б.а.). Качвам се в рейса, виждам вътре е и Копата. Викам си: " Я, несъмнено Иван има да си свърши някаква работа в Габрово. " Отиваме там, Манолов прави анализ в хотела - бам, №2 слушам " Зафиров ". Дойде при мен тогава Кирил Ракаров (помощник-треньор) и ми заяви, че аз въобще не съм и в групата. Побеснях, ви споделям! Напсувах ги и си потеглих! Хич не ми пукаше, че съм офицер, че подлежа на глоба поради непокорство. Дори не се качих в рейса. Останах в Габрово и се върнах самичък с колата на един другар. И за мен футболът завърши. Тръгнах по живот, младо момче... На тренировки не ходех. Абе, желаех да напусна ЦСКА. Обаче генералите ми споделиха: " Стой тук, не желаеме да си при нас, само че не желаеме и да си против нас. " Е това беше една от приумиците им.
Нека да ви върна към по-приятните моменти от престоя в ЦСКА. Какво си спомняте от европодвизите?
- Както по-рано стана дума, нас постоянно ни канеха на влиятелните и мощни шампионати в Испания - в Палма де Майорка, в Барселона, в Сарагоса...Правеше ни усещане свободното поведение на огромните западни звезди - Йохан Кройф, Гюнтер Нетцер, Берти Фогс и така нататък Пушеха си без терзание край басейна, пиеха си биричката и по-силни напитки...Никой не им правеше забележки...Но техните ръководители живееха в различен век, в друго време. Даже си припомням, че преди първия конфликт с " Аякс " холандците пратиха съгледвач да ни разузнава. А ние играехме с " Дунав " (Русе) за Купата на руската войска. Във в. " Футбол " прочетох следния отзвук от холандеца: " Само №2 от ЦСКА играе актуален, съвременен футбол. " Това бях аз. Но тук, в България това не се броеше. Аз разбирах, че има цялостно раминаване сред моето футболно мислене и това на треньорите. Бях толкоз бърз. Кой ще ме спре, бе? Надарен бях от Господ - динамичност, дрибъл, експедитивност, доста устойчив, нямах проблеми с тренировки, с всичко...Даже един тест на Купър си припомням. Тогава Паро Никодимов го блъсках в продължение на осем обиколки. Не го укривам, беше ми непосредствен. Подпирам го...за да изкара теста. Нямах проблеми с тичането. 100 метра ги бягах под 11 секунди. А другояче тестванията на Купър бяха цялостна порнография и насмешка с хората. Такава подигравка, че си нямате визия. Това беше прищявка на всякакви измислени хора от ВИФ, които нищо общо нямаха с футбола. Всичките до един бяха номенклатура на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Дайте да си кажем истината. Той един да е, с мед да го намажеш. Но те бяха пасмина от всезнайковци. Само Стоян Петров, Бог да го елементарни, беше наясно с футбола, беше " наш човек ".
" Аякс " ли беше примерът, образецът за вас?
- Е, по какъв начин? Разбира се. Това беше един извънземен тим. Както са през днешния ден " Реал " (Мадрид) и " Барселона ". Даже холандците бяха нещо над тях, това най-малко е моето виждане. Нямаха слаб пост. Даже едно крило от тях не играеше в " Аякс ", а беше корав титуляр в националния тим. Такъв футбол...Извънземен за нас.
Добре, а по какъв начин тогава ЦСКА съумя да ги отстрани тези " марсианци " на 7 ноември 1973 година?
- В Амстердам загубихме, само че резултатът 0:1 ни устройваше. Герой беше Стоян Йорданов, на който Ян Мулдер му счупи ръката...Стоян ни извади. А и шансът ни покри. Топката мина около гредата най-малко 20 пъти. А на реванша Божията глава на Димитър Марашлиев и златния крайник на Стефан Михайлов ни помогнаха да отстраняваме " Аякс ". След последния съдийски сигнал не можехме дълго време да осъзнаем какво сме сътворили. Бях като в сън. Едва няколко дни по-късно се освестихме от еуфорията и ни стана ясно какъв героизъм в спокойно време сме направили. Но точно тогава, в този висш момент на победа, към този момент ставаше ясно, че тимът на футболните богове се разрушава. Но вижте, ние тогава превъзхождахме много от топотборите в света. Казвам го, тъй като имахме шанса да се съревноваваме и съпоставяме с най-големите по време на тези задгранични шампионати, в които участвахме.
В идващият кръг обаче трудността " Байерн " (Мюнхен) се оказа непреодолимо за вас...
- В първия четвъртфинал, в който паднахме с 1:4, аз влязох в игра на мястото на Стоил Трънков. Марашлиев извърши корнер, вратарят на немците Сеп Майер я мазета и топката се върна сред огромната и дребната пеналтерия. Аз я посрещнах с прав удар, уцелих гредата и топката излезе в тъч. Това се случи при 0:1. Можеше да ги отстраняваме. На " Байерн " доста мощно рамо им удари и съдията. Ама доста...Като влизахме на полувремето в тунела Франц Бекенбауер хвана съдията и го наблъска в тяхната съблекалня. Човекът беше испанец и се споделяше Ибанес. Ама Кайзера непосредствено си го направи - ачик-ачик, както се споделя. В Мюнхен ни пазеше Симеон Симеонов, тъй като и двамата ни вратари - Стоян Йорданов (счупена ръка) и Данчо Филипов бяха навън. Имах шанс, че в ЦСКА играх паралелно до огромни вратари като тях. Поклон! Няма към този момент такив, няма. Ами Тошо Кръстев? Той, като изкрещеше " Ааааз " и всички бягаха. Веднъж, при корнер, а бяхме съотборници, закъснях да отвръщам, пробвах да се избия с глава. А Тошо безусловно ме смачка. И ме предизвести тогава: " Втори път не прави тази неточност. Като кажа: " Аз " ви сграбчвам цялото поле ". Голям мъж беше Кръстев.
Вие имахте ли терзания, когато излезехте на терена против някой противник?
- Не, в никакъв случай. Преминах по-късно в " Тракия " (Пловдив). Треньорът ни Серги Йоцов ми подреди да играя крило. Аз отхвърлих изрично. " Еми тогава няма да бъдеш в групата " - " ОК, няма да бъда ". Бях си решил да играя единствено като бек. Бях се утвърдил към този момент на този пост, бях привикнал на новите условия, усещах се добре. Защо да променям своето амплоа? През този сезон Коцето Костадинов - предстоящ национал, таман прохождаше във футбола, още беше възпитаник. Обаче се контузи. Оставаха ни 5-6 мача до края на шампионата, сезон 1975/1976. И се върнах на крилото. Но ги изнесох мъжки тези срещи. Вече ни беше станал Добри Ненов треньор,и Чико Дерменджиев беше там. Молеха ми се да остана, само че им отхвърлих. И отидох в Сливен, но при изискване, че ще играя като бек. Старшията ни Димитър Контев се съгласи. Именно в отбора от града под Сините камъни изкарах най-силните години в моята спортна кариера - от 1976 до 1980 година Стигнах даже до националния тим.
Незабравимо за вас остава турнето на националите в Бразилия през зимата на 1977 година
- Така е, и най-много в спомените вечно ще остане мачът против " селесао " на 23 януари в Сао Паоло. Загубихме с 0:1 след гол на Роберто, само че се представихме доста мощно на препълнения стадион " Морумби ". Над 120 000 души имаше по трибуните. Спомням си и обстановката за гола на бразилците. Топката се движи по земя, тъкмо до мен минава...и нашият вратар Тошко Кръстев се размина с топката. От половин метър ни вкараха гол.
Стреснахте ли се от адската атмосфера на този стадион-гигант?
- О, такова знамение няма да се повтори! Нямаше дори място, където да загряваме. Претъпкан до обратен тласък стадион, камери, кореспонденти - нещо ужасно. Аз излязох трети по ред от тунела, отидох в трапа за дълъг скок да затоплям. Някои от нас непосредствено от съблекалнята излязоха на терена. Как няма да се смутиш от ситуацията? При тази аудитория, и играеш с бразилците...А другояче създадохме положения, можехме да ги накажем, само че не ни стигна шанс и може би умеене.
Стоян Орманджиев ни водеше. Много ерудиран и учтив човек. Тактик. За мен Пашата е най-големият български треньор. Преди мача той ми сложи като лична задача да вардя Франсиско Мариньо. Аз по принцип бях дясно крило, само че трябваше да давам отговор за...левия бек. Мариньо беше нещо необикновено - два метра висок, притежаваше една крачка - нямаше стигане, считаха го за най-бърз в света. Задата пред мен беше тежка, само че си мисля, че се оправих. Щом той почна да ме пази, а не аз него...2-3 положения сътворих, на Боби Григоров му я качих на главата, и на Сашо подадох...ИИ аз можеше да я вкарам. Бразилците подходиха към нас кавалерски, въобще не ни подцениха и не се вършиха на забавни, макар че бяха огромни звезди всичките. Никакви грубости от тяхна страна, никакви пререкания. Всичко беше на равнище.
За тези 45 дни, които изкарахте в най-голямата южноамериканска страна какво ви направи най-силно усещане?
- Хубав климат, прелестна храна, положителни хора. Плажове, екзотика. Най-красивата страна, която съм виждал.
Проблеми имахте ли с адаптацията?
- Не, тъй като бяхме млади - бяхме на по 23-26 години. Това изобщо не ни правеше усещане. Такива дъждове обаче видях, че...Не успяхме да кацнем в щата Мато Гросо поради един неповторим проливен дъжд. Аерогарата беше наводнена. Самолетът ни кръжеше половин час над пистата, имаше малко стрес, само че се преодоля, всичко приключи добре. Забавни случки имаше колкото искаш. Спях в една стая с Тошко Кръстев. Големи приятелки бяхме двамата - на всички места ходехме дружно, още от Сливен. През тези 45 дни надалеч от вкъщи ни беше тежко, а без смешки и майтапи няма по какъв начин да издържиш. За нарушение на режима обаче и дума не можеше да става. Ние тогава бяхме с такова схващане, че...Нощен живот, дами - парадокс. Най-много сме си разрешавали по една биричка в жегата и това е. Доста българи емигранти идваха при нас, стояха пред и в хотела. Те бяха трето потомство в новата си татковина. Бяха емигрирали от България около Септемврийското въстание през 1923 година
Покрай вас израстнаха в Сливен и огромни родни гении като Николай Арабов, Цонко Симеонов, Веселин Бояджиев...
- Да, тези момчета бяха, само че имаше и по-опитни като Йордан Христов, Тенчо Тенев...Що се отнася до Арабов...Той разви качествата си тъкмо около нас. Да не забравяме и какъв брой мощна селекция извърши през 1976-а Митко Контев. Та той притегли Пламен Янков, Веско Бояджиев, Радия Дойчев, Симеонов, Христов, Тенев. Ляв бек играеше Думков, аз бях отдясно. Гошо Илиев - Майкъла играеше стопер. Тошко Кръстев ни пазеше. Един приключен тим, откъдето и да го погледнеш. Префектен!
А в шампионата по какъв начин се представяхте?
- О, не питайте. Много неприятно! Защото Контев беше добър човек, позволяваше ни доста неща и волности. Отборът - разпуснат. Свикнаха на нощен живот, на нарушение на режима, на това-онова...Как да има резултати, щом няма дисциплинираност? Няма от кое място да дойдат. Силни футболисти, едва класиране. Имаше едно момче - Данчо Тосков се споделя, пристигна при нас като боец, с помощта на него, признавам си го, се спасихме. В седем мача вкара 7 гола и ни избави. Много огромен състезател!
Много се разясняваше преди време, че " Сливен " се е радвал на поддръжката на Георги Йорданов (секретар на Градска канализация на ДКМС, завеждащ отдел " Пропаганда и пропаганда " в ОК на Българска комунистическа партия (1960 - 1962), секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия (1962 - 1965), секретар на ОК (1965 - 1967), първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия (1967 - 1971). През 1966 година е определен за кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1971 година става и пълновръстен член - б.а.).
- Да ни оказва помощ ли? Какво да ни оказва помощ Йорданов? Как да ни оказва помощ? Човекът идваше да ни се радва на нашите мачове. Вижте какъв тим бяхме - единствено в отбрана - на вратата Кръстев, пред него аз, Думков, Майкъл. Как ще стане? Ами то пиле не може да прехвръкне. Ами халфовете - Веско Бояджиев - един от най-големите гении в историята на нашия футбол, Симеонов, Дойчев, Янков...
До 1980 година играете в " Сливен ". После се отказвате изненадващо от футбола...
- (Прекъсва ме). Не съм се отказал. Отказаха ме. Така е по-точно казано. След преждевременния завършек на кариерата взеха решение да ме направя състезателен шеф на клуба. Бях и по-отракан, контакти, връзки, по всички страни, знаете по какъв начин е. А аз от дете съм ходил по жълти плочки, чел съм и повечко в учебно заведение. Направиха ме админ, а на мен към момента ми се играеше футбол. Поставиха ми ултиматум: " Или ставаш шеф на спортната школа, или... " И аз, нали бях с две деца към този момент, офицер освен това, къде да шавам? Треньор на " Сливен " към този момент беше станал Кирил Станков. Отидох на отмора в Несебър на военния санаториум. Сутринта в 7 часа сутринта се чука на вратата на стаята ни. Отварям, виждам някакъв незопзант за мен човек. Попитах го: " Какво обичате? " Оказа се, че това е първият секретар на Нова Загора. Предложи ми да стана треньор на техния " Загорец ". " Зная, че сте офицер, само че не се безпокойте. Това е наш проблем. Утре ви чакаме на подготовка ", изясни ми големецът. Запалих полския фиат и отидох в Нова Загора. Договорихме се, поех тима във " В " група. Това ми беше пикът в треньорската кариера. С този отбор реализирах най-големите триумфи. За две години го вкарах в " Б " група и бяхме единствено на крачка от промоция в елита. Завършихме в трета дивизия сезона без загуба, отбелязахме над 160 гола, мачкахме наред всичко живо. Направихме и мощна селекция, бойци, това-онова, почти бяхме добре. Започнахме мощно в " Б " група, бяхме се засилили да влизаме в " А ". Попречиха ни обаче странични фактори, както се споделя. Вместо нас влязоха " Берое " и " Локомотив " (Пд). Беройци, айде, те бяха с класа над останалите. За тях не диспутирам, че заслужаваха промоция. " Локото " обаче, да ме извиняват, само че не ни превъзхождаха с нищо. Даже дръзвам да кажа, че бяхме с класа над тях. Навънка, вътре - единствено победи имахме. А съперници ни бяха " Миньор ", " Пирин ", " Добруджа " - мощни тимове. Играем мач в Асеновград, 2:0 водехме на почивката, след това стана 2:2. Трима индивида обаче получиха картони и бяха осъдени от Дисциплинарната комисия и не взеха присъединяване в идната ни значима среща. А ни предстоеше посещение в Пловдив, на " Лаута " против директните конкурентиза майсторска виза. За арбитър бяха изпратили Богдан Дочев, дежурен секретар пък беше Стефан Божков. Спечелихме дузпа, обаче Васко Сантуров я изпусна. Паднахме с 0:1 в дербито. Дочев подари дузпа на домакините, която никаква я нямаше. Нарушението беше осъществено най-малко на 5 м отвън огромната пеналтерия. Не ми устояха нервите. Нахлух на терена и го запитвам бай Богдан: " От тука (соча мястото на фаула) до тука той летя ли? " И Дочев ме изгони и мен.
Пак три картона, айде отново кадрови проблеми. На процедура останах без хора.
Хубав тим бях направил, обаче през лятото ми взеха 13 души. Демир Демирев беше необикновен гений, отиде в " Сливен ". Бебо е мое изобретение. Намерих го в циганската махала. Никъде не играеше, единствено на дребни малки врати. От една сгурия го взех. Минах оттова, циганетата излезли на баскетболното игрище. Загледах го, крещя си: " А, на следващия ден те очаквам в Нова Загора на подготовка ". Бебо беше прясно женен, с малко детенце, наложи се да изпращам хлапето при моята жена, тя да го гледа. Ами нямаше кой. А по същото време съм го взел пък Бебо с мен, на режим, в моята стая. Само и единствено, с цел да не избяга. Абе, цялостен подбив, какво да ти разправям (Смее се). Демирев не пиеше, само че си обичаше нощния живот. Такъв футболист, подобен гений....Даже на Ицо Стоичков някой му беше споделил, че Демир е по-голям от него. Изключително дарование. В " Загорец " играеше на ръба на засадата, по цялата широчина на нападението...Започнахме да играем с 6 халфа. Централен нападател, крила - не. С 6 халфа, и с доста преливане в обособените зони. Красота беше човек да ни гледа. Научи се същият Бебо на ред неща, получаваше и заплата, трето, пето...Обаче не съумях да му уредя казармата и го взеха трудовак в Бузовград. Оттам го взеха в " Славия ". Гледах му един мач с бялата фланелка. Знаете ли какво направи този? Взе топката от своя вратар, залъга всички съперници по пътя си, финтира и противниковия пазач и вкара гол. Гениално осъществяване! Видя ни, че сме на трибуната. Дойде при нас и падна на колене. Няма подобен! Бързина, мощен с двата крайници, с глава притежаваше удар като с крайник, изваян беше като Аполон...Уникална история.
А Васко Сантуров?
- Него го взех като боец. Дойде от " Светкавица " (Търговище), където търкал пейката. Иначе е младеж на " Сливен ", ляв бек. Направо ми го натресоха. А аз имах потребност от стопер. Васко изначало изрично отхвърляше да играе като подобен. Обясних му, че тогава отива на пейката. Наистина го забих за пет мача там. Идва при мен: " Бат Тоше, ще играя " - " А, добре, заповядай ". Видях обаче нещо в него и го реалокирах в отляво на полузащитата. Пред него по лявото крило оперираше Стоян Гурков. Двамата с Васко построиха доста мощна двойка. Разбираха се и със завързани очи. И след това Сантуров стана един от най-хубавите опорни халфове в нашето състезание. След сполучлив престой в " Черно море " (Вн), в продължение на дълги години игра и в Кипър. Сега и там се откри и живее. Петьо Рашев го привлякох от " Сливен ", като център - нападател. Преквалифицирах го в халф, така наречен трети стопер. От Стара Загора взех Гошо Георгиев, ляв бек, либерото Гьорчев, Кольо Костов ми беше вратар. Взеха ми 13 момчета. Останах единствено с двама от титулярите от предния сполучлив сезон - Христо Балездров и Иван Бандев. Нямаше метод. Аз обаче останах в " Загорец " и по време на подготовката правех селекция. Както се споделя " от прът и от въже " ги събирах. БФФ взе неповторимо жалко решение да сплоти двете " Б " групи - Южна и Северна, в една. След осмо място всички изпадаха. " Загорец " приключи девети. Просто малшанс, братче.
После по какъв начин се разви кариерата ви след престоя в Нова Загора?
- ЦСКА имаха някакви искания към мен. И ме назначиха за шеф на " Спортни парцели " в " Септември ". Но и там стана някакво разделяне...После ми дадоха да повеждам юноши в ЦСКА. Работих с гении като Филип Филипов, Антон Димитров и така нататък Никой не ги броеше за живи. Малко преди този момент тези момчета бяха завършили злополучно присъединяване си в шампионата " Никола Котков ". Съперниците бяха им вкарали 27 гола...С тези отписани деца обаче постигнахме нещо хубаво - единствено ние от цялата ни ДЮШ се класирахме за финалите на републиканско състезание. Точно тогава преименуваха двата гранда на " Средец " и " Витоша ". Хайде, нови преобразувания и промени, сливания...Пълен безпорядък настъпи. За моя изненада през септември 1987 година ме назначиха за шеф " Спортни парцели " в ЦФКА " Средец ".
В какво се показваха вашите отговорности?
- Отговарях за всички бази из страната, както за хотела на " Червено знаме ", комплекс " Панчарево " и така нататък Ще ви кажа и нещо, което за първи път издавам. Сегашната футболна база на ЦСКА е непокътната за клуба с помощта на мен. Аз я взех. Бях отишъл на отмора на морето. Георги Христов - зетят на Добри Джуров и брачен партньор на Аксиния Джурова, ми се обажда и ми споделя: " Майор Симов, елате неотложно на " Народна войска ".
Викам: " Бате Гошо, на море съм...Това-онова... " - " Не ме интересува! Яви се неотложно! " И аз дойдох по най-бързия метод. Христов ми подреди: " Оттук отиваш право в КЗС (колективно земеделско стопанство) " Горубляне ". " Добър ден " - " Добър ден, кажете! " Викам: " Какво да кажа? " Аз желая " Какво искаш? Ето ти 75 декара в Обеля Ти ми даваш земята под Панчарево. Той скочи: " Ама по какъв начин по този начин? "
" Ами, по този начин ". А на мен майка ми е родом от Горубляне. И той от там и почти се пада нещо като моя рода. И цяла седмица го въртях по какъв начин ли не. И той ме върти. Обаче най-после работата стана. Станахме горди притежатели на футболна база с едно игрище, та с второ такова, та с минерална вода от басейна от банята...Абе, база за знамение и приказ.
Добре, само че кой е подсказал на Георги Христов, че можете да загубите парцелите?
- Тогава нямаше нищо. Това беше единствено първа приказка по въпроса. ЦСКА въобще нямаше своя футболна база. Ние им даваме земя някъде там - в Обеля, из тръните, а получаваме в подмяна златна и чиста витошка земя. Сделката беше суперизгодна. Сега, от дистанцията на времето, като си обмислям, стигам до извода, че цялата работа е замислена преди време от Никола Миланов - Чопъра. Бог да го елементарни, той несъмнено е видял на Запад по какъв начин се дават сходни бази, отвън това, отвън това, по-перспективно, по този начин да се каже. Та дръвчета, та череши, та праскови, та най-различни овошки...какво ли не. Изготвихме план за хотел. Той трябваше да се намира там, където построиха " Арена Армеец ", на хокейното игрище.
Тогава вкарах балона на " Армията ", от Италия ми го докараха. За първи път такова оборудване се изграждаше у нас. Нямаше друго! Дадохме за него 100 000 $. От " Топлофикация " взехме топъл въздух с апаратура. Пред очите ми и при нас израстнаха сестрите Малееви - Мануела, Катерина и Магдалена. Но вижте, тогава спортистите в ЦСКА никак не се стремяха към републиканските оценки. Нашите цели бяха други - международно и олимпийско равнище. На Олимпиадата в Москва през 1980 година завършихме трети по медали в крайното класиране.
Като върховен състезателен функционер какви бяха връзките ви през годините на така наречен преход с така наречен " борци "?
- По някое време във ВИФ " спуснаха с парашут " Илия Павлов. Той отговаряше за борците в школата по някаква линия. " Бат Тоше, бат Тоше " - по този начин се обръщаше към мене и той. Учи нещо с нас. Един ден се оказа по този начин, че към мен нямаше никой различен от шефовете в ЦСКА. Извика ме един военачалник и ми подреди: " Отиваш и Павлов го разкарваш. " - " Защо? " - " Не питай! Изпълнявай! ". И ми беше подказано, че първата брачна половинка на Илия е била щерка на военачалник Петър Чергиланов - началник на военното контраразузнаване. Не инцидентен човек. Илийчо се развежда с Антония и тъстът по партийна линия му скочи. Отидох при Павлов и му обясних по какъв начин заставам нещата. Той излезе свестен човек и дори ми благодари. По-късно на едно събиране във Военния клуб изненадващо за мен го избраха за началник на ФК ЦСКА. Тогава ми сподели: " Бат Тоше, ти знаеш ли кой съм аз, бе? ". А аз, почтено ви споделям, си нямах визия какъв брой мощен необут е станал нашият Илия. Аз останах последният човек с пагон в ЦСКА. Не ме е позор да го призная. Дойдоха на власт Съюз на демократичните сили. " Народна войска " се охраняваше от бойци. Извикаха ме по " петолъчката ", към този момент бях станал подполковник. Отидох до портала, някакви лица напират да влизат на стадиона. Оръфани такива, ги виждам. Бучат нещо: " Вие сте комунисти, червени и така нататък " Спрях ги: " Я по-спокойно. Ние сме спортна организация и сме деполитизирани. Нямаме партии и така нататък Напускайте ". И по този начин ги изгоних. През март 1991 година към този момент станах неуместен, бях пред уволняване. С " миньорската " година в Чипровци тъкмо покривах условията за пенсия - 21 години трудов стаж. Вместо очи - вежди ми изписаха. Пенсионирах се и потеглих в бизнеса.
Като началник на една от най-големите компании в строителството у нас можете ли да прогнозирате какви ще бъдат най-новите трендове.
- Попаднах на добър проектант, един от най-хубавите конструктури - Танко Серафимов, както и Боян Димитров??? От тях възприех да се строи качествено и модерно. Именно заради тази причина не сме отпаднали и при рецесията.
Как се оцелява в тези сложни условия в строителния бизнес? Как ви се отрази международната финансова рецесия от 2009 година?
- Благодаря на Господ, тъй като при нас не е имало такава рецесия. Или не сме я усетили. Работим с парцели от реставрация, наши лични парцели. Завъртях ме ги с наши средства. Нашата компания е една от първите на пазара. От 15-16 години сме измежду водачите в сектора.
В Хисаря изградихте нов комплекс. Може ли да кажете освен това за този ваш план?
- Той към този момент от три години функцио
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ