Qou Vadis, БСП-Пловдив?
Тодор Кръстев
Остана тъкмо една година до локалните избори в Пловдив. В интерес на истината дълго се чудех дали да напиша този текст. Ще пиша въпреки всичко за Българска социалистическа партия в Пловдив. Това, за положително или не, е моята партия в нашия град, в която членувам от далечната 1988 година. Тогава тя към момента се наричаше Българска комунистическа партия, и към този момент беше тръгнала по пътя на промените.
През очите ми мина всичко това, което назоваваме преход. В това число и в самата Българска социалистическа партия. Свидетел съм по какъв начин се променяше, по какъв начин се проваляше, по какъв начин се мъчеше да се оформи като една естествена лява европейска партия. Помня по какъв начин в "синия Пловдив ", въпреки и в съпротива, всички се съобразяваха с нея. Помня по какъв начин в локалния парламент имаше по 19 съветници. Помня по какъв начин се правеше действителна политика. Помня... А, в този момент... Какво стана?! Превърна се в петоразрядна политическа "сила ". Принизен и безусловно заобиколим фактор в локалната политика. Докарахме се до такава степен една Дани Каназирева да ни се подиграва във всяко второ изявление, и да ни дава като неприятен образец, по какъв начин не би трябвало да се прави политика.
Унизителна работа. Но не, не и не. И от това никой не се стресва. Тече си едно безвремие на "Кр. Пастухов ". Там е централата, които не знаят. Никой отвън един стеснен апаратен актив, не знае имената на хората, които през днешния ден движат делата на Българска социалистическа партия в Пловдив. Положението е трагично, да не кажа трагично.
А до локалните избори остава единствено една година, както загатнах. Признавам си, въздържах се да пиша, тъй като не виждах необикновен смисъл. Знам чудесно метода на деяние и действие на партийния уред. Познавам по какъв начин мислят. Знам, слушам мненията им, хихиканията и ироничните намеци. Знам всичко, чудесно са ми познати. Знам, какъв брой са си самодостатъчни. Знам, че там ще предпочетат свободното рухване към дъното, в сравнение с някой да инициира и направи нещо. А пък някой да постави пръст в раната и да се осмели да каже истината, не дръзвам даже и да бленувам. Времето ги научи на това. Какъвто и неуспех да стане, а в последно време - бол такива, смяна няма да има. Причините се търсят от световното стопляне, до нашествието на мигрантите, само че не и измежду тях. Логото там е: Дайте нищо да не вършим, че може да сгрешим и да останем без заплати.
Не знам. Писал съм десетки пъти, приказвал съм, апелирал съм. Като цяло, партийната съвест ми е чиста, само че какво от това. Колко пъти обяснявах, че политиката е просвета като всички останали. Аристотел още го е прозрял. И че като всяка просвета се подчинява на избрани правила и наложителни постулати.
Не може, НЕ МОЖЕ, да разчиташ на триумф на едни мажоритарни избори, каквито са локалните, в случай че не извадиш претендентите си най-малко година по-рано. Да ги популяризираш, да ги наложиш, да ги покажеш. Да свикнат хората с тях. Да тръгнат измежду съгражданите си. Да наложат вижданията си и личностите си. Така се прави. А не, както е нормално практиката, всичко това да става в последния миг. Не може, също по този начин четири години да не правиш нищо, но безусловно нищо на локално равнище, и да се надяваш на нещо.
Мъчех се да прочета, да схвана, да видя направено нещо, някакви политики, нещо, което може да се види, пипне и усети, само че уви. Ако някой средностатистически гласоподавател в Пловдив, може да се сети за един, единствено за един партиен функционер на Българска социалистическа партия в Пловдив, аз персонално ще почерпя. Тези хора, явно не помнят, че не са в конспиративност. Че са обществени фигури. Че на тях разчитат обществените гласоподаватели. Почвам към този момент да си мисля, че някои от тях се срамят да заявят принадлежността си към Българска социалистическа партия. Просто нямам думи. А се натискат да са в управлението. Ей по този начин, за всеки случай. Пълно безмълвие и нищоправене. Нито по региони, нито в централата на "Пастухов ". Особено регионите, може би като се изключи "Западен ", все едно не съществуват. А и там има апарати, районни препоръки, ръководители. Какво вършат през цялото това време. Та за четири години тези хора една конференция не направиха, един проблем на региона си не сложиха и взеха решение. И от тях чакай избори да печелят. Вятър и мъгла. Единственото нещо, което ги интересува, е, в случай че могат да се промушат в някаква листа за национални избори. Защото, за локални не става. Надявам се, че даже на тях им е ясно това. Защото, трима, четирима съветници ще вкара Българска социалистическа партия на изборите следващата година. Дано най-малко това да са прозрели и разбрали. Пълно безвремие.
Тези хора като че ли са дали обет за безмълвие и нищоправене. Политическо безмълвие. Страшно, злокобно безмълвие. Защото, въпреки всичко се отнася за хората на Пловдив. Затова по какъв начин ще живеят. Затова, че заслужават нещо по-добро, най-малко в обществен аспект. А какъв брой материал за политика има всеки Божи ден. Та, това е ситуацията.
Не откривам някаква сакрална истина, писал съм доста по тематиката, та нима нещо се раздвижи в нечии съвести. Загорели, залоясали партийни съвести. Дано нещо сработи. Дано, но едва ли, както се споделя в един анекдот. Надявал съм се, нека сработи най-малко инстинктът им за самозапазване. Но, уви, и това не оказва помощ. Защото, в случай че Българска социалистическа партия на идните локални избори от петоразрядна политсила, каквато е сега, отиде още по-назад, резонно би трябвало да бъде подложен въпросът, защо поддържаме този голям политически и учредителен уред. Като форма на краткотрайна претовареност ли?
Та това е. Може да се написа до на следващия ден, само че няма кой да чете. Съжалявам, в случай че на някой съм развалил настроението с тези политически съждения. Истината е особена морална категория и в последно време не е на мода.
Остана тъкмо една година до локалните избори в Пловдив. В интерес на истината дълго се чудех дали да напиша този текст. Ще пиша въпреки всичко за Българска социалистическа партия в Пловдив. Това, за положително или не, е моята партия в нашия град, в която членувам от далечната 1988 година. Тогава тя към момента се наричаше Българска комунистическа партия, и към този момент беше тръгнала по пътя на промените.
През очите ми мина всичко това, което назоваваме преход. В това число и в самата Българска социалистическа партия. Свидетел съм по какъв начин се променяше, по какъв начин се проваляше, по какъв начин се мъчеше да се оформи като една естествена лява европейска партия. Помня по какъв начин в "синия Пловдив ", въпреки и в съпротива, всички се съобразяваха с нея. Помня по какъв начин в локалния парламент имаше по 19 съветници. Помня по какъв начин се правеше действителна политика. Помня... А, в този момент... Какво стана?! Превърна се в петоразрядна политическа "сила ". Принизен и безусловно заобиколим фактор в локалната политика. Докарахме се до такава степен една Дани Каназирева да ни се подиграва във всяко второ изявление, и да ни дава като неприятен образец, по какъв начин не би трябвало да се прави политика.
Унизителна работа. Но не, не и не. И от това никой не се стресва. Тече си едно безвремие на "Кр. Пастухов ". Там е централата, които не знаят. Никой отвън един стеснен апаратен актив, не знае имената на хората, които през днешния ден движат делата на Българска социалистическа партия в Пловдив. Положението е трагично, да не кажа трагично.
А до локалните избори остава единствено една година, както загатнах. Признавам си, въздържах се да пиша, тъй като не виждах необикновен смисъл. Знам чудесно метода на деяние и действие на партийния уред. Познавам по какъв начин мислят. Знам, слушам мненията им, хихиканията и ироничните намеци. Знам всичко, чудесно са ми познати. Знам, какъв брой са си самодостатъчни. Знам, че там ще предпочетат свободното рухване към дъното, в сравнение с някой да инициира и направи нещо. А пък някой да постави пръст в раната и да се осмели да каже истината, не дръзвам даже и да бленувам. Времето ги научи на това. Какъвто и неуспех да стане, а в последно време - бол такива, смяна няма да има. Причините се търсят от световното стопляне, до нашествието на мигрантите, само че не и измежду тях. Логото там е: Дайте нищо да не вършим, че може да сгрешим и да останем без заплати.
Не знам. Писал съм десетки пъти, приказвал съм, апелирал съм. Като цяло, партийната съвест ми е чиста, само че какво от това. Колко пъти обяснявах, че политиката е просвета като всички останали. Аристотел още го е прозрял. И че като всяка просвета се подчинява на избрани правила и наложителни постулати.
Не може, НЕ МОЖЕ, да разчиташ на триумф на едни мажоритарни избори, каквито са локалните, в случай че не извадиш претендентите си най-малко година по-рано. Да ги популяризираш, да ги наложиш, да ги покажеш. Да свикнат хората с тях. Да тръгнат измежду съгражданите си. Да наложат вижданията си и личностите си. Така се прави. А не, както е нормално практиката, всичко това да става в последния миг. Не може, също по този начин четири години да не правиш нищо, но безусловно нищо на локално равнище, и да се надяваш на нещо.
Мъчех се да прочета, да схвана, да видя направено нещо, някакви политики, нещо, което може да се види, пипне и усети, само че уви. Ако някой средностатистически гласоподавател в Пловдив, може да се сети за един, единствено за един партиен функционер на Българска социалистическа партия в Пловдив, аз персонално ще почерпя. Тези хора, явно не помнят, че не са в конспиративност. Че са обществени фигури. Че на тях разчитат обществените гласоподаватели. Почвам към този момент да си мисля, че някои от тях се срамят да заявят принадлежността си към Българска социалистическа партия. Просто нямам думи. А се натискат да са в управлението. Ей по този начин, за всеки случай. Пълно безмълвие и нищоправене. Нито по региони, нито в централата на "Пастухов ". Особено регионите, може би като се изключи "Западен ", все едно не съществуват. А и там има апарати, районни препоръки, ръководители. Какво вършат през цялото това време. Та за четири години тези хора една конференция не направиха, един проблем на региона си не сложиха и взеха решение. И от тях чакай избори да печелят. Вятър и мъгла. Единственото нещо, което ги интересува, е, в случай че могат да се промушат в някаква листа за национални избори. Защото, за локални не става. Надявам се, че даже на тях им е ясно това. Защото, трима, четирима съветници ще вкара Българска социалистическа партия на изборите следващата година. Дано най-малко това да са прозрели и разбрали. Пълно безвремие.
Тези хора като че ли са дали обет за безмълвие и нищоправене. Политическо безмълвие. Страшно, злокобно безмълвие. Защото, въпреки всичко се отнася за хората на Пловдив. Затова по какъв начин ще живеят. Затова, че заслужават нещо по-добро, най-малко в обществен аспект. А какъв брой материал за политика има всеки Божи ден. Та, това е ситуацията.
Не откривам някаква сакрална истина, писал съм доста по тематиката, та нима нещо се раздвижи в нечии съвести. Загорели, залоясали партийни съвести. Дано нещо сработи. Дано, но едва ли, както се споделя в един анекдот. Надявал съм се, нека сработи най-малко инстинктът им за самозапазване. Но, уви, и това не оказва помощ. Защото, в случай че Българска социалистическа партия на идните локални избори от петоразрядна политсила, каквато е сега, отиде още по-назад, резонно би трябвало да бъде подложен въпросът, защо поддържаме този голям политически и учредителен уред. Като форма на краткотрайна претовареност ли?
Та това е. Може да се написа до на следващия ден, само че няма кой да чете. Съжалявам, в случай че на някой съм развалил настроението с тези политически съждения. Истината е особена морална категория и в последно време не е на мода.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ