Проклятието на фараона: Каква загадка остави Тутанкамон?
Точно преди 100 години английски археолози отварят саркофага на Тутанкамон. Грандиозното научно събитие е последвано от мъгла от мистичност, известна като „ проклятието на фараона “. Но учените изясняват защо става дума.
Играта си коствала свещите
„ Виждате ли нещо там? “ „ О, да, невероятни неща. Прекалено е хубаво, с цел да е истина. " Този къс разговор се организира на 26 ноември 1922 година Всякакви думи обаче са непотребни. Нещата приказват сами за себе си. На този ден гробницата на Тутанкамон се разкрива пред света. Идеята за нейното разкриване е на английския откривател фен Хауърд Картър при започване на ХХ век. Първата международна война се оказва спънка и няма спонсори. Уж в Долината на царете нямало какво да се търси – всичко било изследвано нашир и надлъж.
Един въпреки всичко се намира. Средства обезпечава английският паралия и колекционер на антики Джордж Хърбърт, граф Карнарвън. Но минават месеци, а от археолога няма никакви новини. Представете си изумлението на Карнарвън, когато на 6 ноември получава депеша от Луксор: „ Най-накрая направихме необикновено изобретение в долината: превъзходна гробница с непокътнати печати; чакаме вашето идване. “
Работниците на Картър разчистват сектор, който в миналото е бил населено място на египетски строители. Нищо забавно. Но откривателят взема решение, че въпреки всичко си коства да се копае тук. И се оказва прав. Под останките на една от колибите се демонстрира солидно каменно ходило, следват второ и трето. Подземен кулоар води до измазана стена с печати. Чакалът и деветте лъка са кралски знаци. След като прави дребна дупка, Картър поглежда вътре. На слабата светлина от керосиновата лампа заблестява златото.
" Прекалено е хубаво, с цел да е истина. "
" Когато очите ми се приспособиха към светлината, детайлите на стаята постепенно се появиха през мъглата. Странни животни, скулптури и съдове – на всички места отблясък от злато ", спомня си археологът. Разкошна каляска, царски престол, вази, няколко сандъка и голям брой скъпи артефакти. И врата с надпис „ Небхеперура “. Гробницата.
Възмездие за стореното
Картър я отваря самичък на 3 януари 1924 година Лорд Карнарвън умира ненадейно година преди този момент. Според формалната версия – от отравяне на кръвта: инцидентно се порязал с бръснач на мястото на захапване от комар. Английската писателка Мария Корели била на друго мнение. „ Най-тежкото наказване чака натрапника, който влезе в гробницата “, обяснявала тя.
Сър Артър Конан Дойл е освен създател на детективски истории за Шерлок Холмс, само че и прочут спиритуалист и фен на всичко тайнствено. Според него Карнарвън е бил погубен от някакви „ детайли “, основани от жреците за защита на гробницата.
Из вестниците се популяризира надпис, за който се допуска, че е издълбан на стената на гробницата: „ Този, който влезе в тази свещена гробница, скоро ще бъде посетен от крилете на гибелта “. Картър се възмущавал на това. „ Чувството на един египтолог (...) не е възприятие на боязън, а на почитание и страхопочитание, (...) изцяло противоположно на глупавите суеверия “, казвал той. Но през идващите пет години още няколко души, причастни към откритието, умират при странни условия.
Египетският принц Али Камел Фахми Бей умира през 1923 година, рентгенологът сър Арчибалд Дъглас-Рийд – през 1924 година, археологът Артър Мейс – през 1928 година и секретарят на Хауърд Картър, Ричард Бартел – през 1929 година
Благословия или проклинание?
Учените са проучили детайлно стенните надписи в гробницата и не разкрили никакви подмятания за „ наказване за натрапниците “. Тогава за причина се допуска „ пещерна болест “, предизвиквана от микроскопичните гъби Aspergillus.
Те поразяват дихателните пътища, когато имунната система е отслабена. Египетските крипти са удобна среда за тяхното размножаване. " Потенциално нездравословните гъбички оцеляват в гробниците за извънредно дълго време. И резултатите от проучванията демонстрират, че такива дълги пасивни етапи могат да доведат до нараснала вирулентност ", означават британските лекари Шериф и Тарик Ел-Тавил.
Най-вероятната причина за гибелта на лорд Карнарвън са Aspergillus. Техните спори „ порастват изключително добре върху зърно, което е било несметно в гробницата на Тутанкамон “, означават експертите.
Митът за проклятието на фараона най-сетне е заплеснат посредством просто сравнение на обстоятелства. По този метод откривателите изключват от „ листата на жертвите “ принц Али Камел Фахми Бей (той е убит от личната си съпруга) и рентгенолога Арчибалд Дъглас-Рийд (той получава огромна доза радиация). Известният илюзионист и теоретичен песимист Джеймс Ранди отбелязва в една от книгите си: междинната дълготрайност на живота на множеството членове на експедицията след отварянето на гробницата е 23 години.
Картър умира през 1939 година на 64 години от рак. Сержант Ричард Адамсън, който непрекъснато охранява входа на погребалната камера, доживява до 1982 година „ Благословията се оказва проклинание “, обобщава Джеймс Ранди с подигравка.
Източник Actualno.com
