Лъжите са част от нашето ежедневие -докато някои са невинни,

...
Лъжите са част от нашето ежедневие -докато някои са невинни,
Коментари Харесай

4 лъжи, които промениха хода на историята

Лъжите са част от нашето всекидневие -докато някои са почтени, други могат да имат рискови последици. Едва ли, обаче, някой чака да промени хода на историята, изричайки неистина. В идващите редове може да се запознаете с няколко сходни случая, в които последствията се оказват надалеч по съществени, в сравнение с някой е предполагал, написа vesti.bg. 
Как е изглеждал Христос
Въпреки че е роден в Близкия изток, Иисус Христос съвсем постоянно е изобразяван по еднакъв метод – бял като сняг. Каква е повода за това? Според множеството историци, отговорът на този въпрос се крие в писмо, за което се твърди, че е написано от Публий Лентул – римски сенатор и хипотетичен шеф на Йерусалим преди Пилат Понтийски.

Does the Turin shroud show the face of Jesus or is it a medieval hoax?
— The Independent (@Independent)
То е оповестено през XV в. в книга, създателят на която е монахът Лудолф от Саксония. Текстът разказва Христос като „ мъж със междинен ръст…с коса с цвят на незрял лешник, стигаща до ушите му…с лице без бръчки или какъвто и да е минус, което умереният цвят прави красиво “. Именно това изложение е употребявано от ренесансовите художници, чиито картини получават голяма известност и след това се трансформират в образец за всички изображения на Христос.

В самото писмо, обаче, са позволени доста неточности, заради което мнозина не считат, че то е достоверно. На първо място, не е прочут шеф на Йерусалим с името Публий Лентул. Освен това, писмото не би било адресирано до Сената по сходен метод. Римски представител не би употребявал изрази като „ оракул на истината “ или „ Иисус Христос “ (името се загатва за пръв път в Новия завет). Някои откриватели допълват, че текстът е написан на език, който по това време към момента не е съществувал. Въпреки всичко това, въпросният облик на Христос се е трансформирал в самобитен „ исторически факт “ и през днешния ден е публикуван по целия свят. 

French Magician, Jean Eugène Robert-Houdin, was born in 1805
Considered the father of modern magic, his innovative techniques and captivating performances transformed the art of magic from a street show into a respected and sophisticated form of entertainment.
— Consulate of France in Boston (@FranceinBoston) Фалшификаторът Микеланджело
Едва ли има човек, който да не е чувал за великия ренесансов художник и ваятел Микеланджело. През 1492 година, обаче, той към момента е единствено млад създател, който едвам свързва двата края и пътува из Италия, търсейки благоприятни условия да показва своя гений. Това се оказва комплицирана задача, защото по това време заможните хора избират да купуват древноримски скулптури. В резултат, Микеланджело замисля самоуверен проект: щом богаташите търсят сходни творби на изкуството, то той щял да направи техни имитации.

Една такава скулптура е „ Спящият Купидон “. За да убеди евентуалните купувачи, че става въпрос за новооткрита антика, той я изваял по този начин, като че ли е претъпяла редица удари, след което я заровил в земята. Планът му съумява, като творбата е купена от кардинал Риарио. Докато двамата беседват, Микеланджело без да желае признава, че в действителност той я е основал. Очаквано, Риаро е мощно засегнат, само че и извънредно впечатлен от гения на младия създател, заради което взема решение да стане негов настойник. С поддръжката на кардинала, Микеланджело основава две от най-известните си творби – „ Бакхус “ и „ Пиета “, а след това се утвърждава като един от най-гениалните създатели, раждали се в миналото.

French Magician, Jean Eugène Robert-Houdin, was born in 1805
Considered the father of modern magic, his innovative techniques and captivating performances transformed the art of magic from a street show into a respected and sophisticated form of entertainment.
— Consulate of France in Boston (@FranceinBoston) Магьосникът, който изуми Алжир
През 1856 година Алжир е на прага на въстание. Местното население е уверено, че духовните водачи, известни с името марабути, имат вълшебен качества, като множеството хора имат вяра безусловно на всичко, казано от тях. По това време страната е френска колония, а Париж чудесно осъзнава какъв брой авторитетни са тези „ свети мъже “. Ситуацията става взривоопасна, откакто марабутите декларират, че алжирците би трябвало да се разпалват против управляващите. За да потушат напрежението, французите вземат решение да потвърдят, че духовните водачи не са нищо повече от елементарни измамници.

Така, император Наполеон III изпраща в Алжир великия илюзионист Жан-Йожен Робер-Уден, който би трябвало да убеди популацията, че е най-могъщият вълшебник, раждал се в миналото. От днешна позиция, неговите трикове са обикновени (като ваденето на гюле от шапка), само че алжирците са изумени.

С помощта на електромагнити, Робер-Уден завърта тежка кутия, до момента в който никой различен не съумява да я помръдне. Той също по този начин заплашва феновете си, че е кадърен да „ изсмуче “ виталните им сили. Когато ядосан локален гражданин го провокира на двубой, илюзионистът приема с подготвеност. На идната заран, той „ хваща “ изстреляния против него патрон със зъбите си. Всичко това убеждава алжирците, че марабутите не могат да се мерят с „ магическите сили “ на Робер-Уден. Страната в последна сметка афишира своята самостоятелност, само че това се случва към век по-късно. 

The Fox Sisters (1840s) launched the Spiritualism movement by claiming to communicate with spirits via rapping sounds. Years later, one sister confessed: It was a hoax. The sounds came from cracking their toes and knuckles.
— Wired4WondersTales (@wired4wonder)
Първоаприлската смешка, която стои в основата на спиритизма
Спиритизмът е теория, съгласно която може да бъде сбъднат контакт с душите на умрелите благодарение на медиум. Тя се радва на изключително огромна известност в края на XIX в., макар че една от нейните „ създателки “ прави шокиращо самопризнание – изказванията за другарство с отвъдното са учредени на машинация.

През 1848 година Маги Фокс и нейната по-малка сестра Кейти вземат решение да изплашат майка си. Така, те стартират да почукват по стените, потвърждавайки, че в къщата има духове. Освен това, държейки ръцете си над масата, те свиват пръстите на краката си и удрят с тях по пода. За да я убедят, че из дома им фактически броди най-малко един фантом, девойките пускат по стълбите ябълки, завързани с тънки конци.

На 31 март Маги и Кейти споделят с майка си нещо нечувано – ще се опитат да приказват с духовете. Това, в действителност, би трябвало да е последният номер, след което девойките възнамеряват да разкрият истината за своята първоаприлска смешка. След извършения „ сеанс “, обаче, майката остава изумена какъв брой доста знае призрака за нея и дъщерите ѝ. Тя, несъмнено, няма никаква визия, че на въпросите, които задава, дава отговор не някакво мистериозно творение, а Маги и Кейти. Малко по-късно, дамата кани един от съседите си, който също става очевидец на „ паранормалното “ събитие. Страхувайки се, че ще си навлекат огромни неприятности, девойките не престават да се преструват, че поддържат връзка с отвъдното. През идващите седмици мълвата за тези събития се популяризира мълниеносно и провокира сензация, а напълно скоро доста други хора стартират да настояват, че имат сходна заложба.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР