Точно преди една година, незаконно беше арестуван лидерът на най-голямата

Точно преди една година, нелегално беше задържан водачът на най-голямата опозиционна партия по това време. Арестът беше предшестван от закани за изчегъртване, полицейски репресии и ежедневно сеене на ненавист, отстрана на тези, които по стичане на събитията се оказаха водачи на смяната. Беззаконието беше поръчано от тогавашния министър председател Кирил Петков и осъществено от тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков.

Това беше първият и към този момент единствен опит през последните 33 години, консенсусът, който анулира политическото принуждение през 1990 година, да бъде анулиран. Този консенсус не беше анулиран, тъй като ГЕРБ не се поддадохме на тази провокация. Станахме по-сплотени и още по-убедени, че политическата мощ не се съдържа във опциите на репресивния уред, а в причините и инструментите на парламентарната народна власт. Година по-късно, Кирил Петков към този момент не е министър председател, Бойко Рашков се крие по пернишко и даже не му разлепват плакати, тъй като леко се срамят от него, а нашите зали са цялостни с хора.

Със същите хора, които преди една година отхвърлиха да одобряват, че омразата може да бъде държавна идеология. Онези, които поръчаха и направиха арестите желаеха да заприличаме на тях и да се превърнем в мразеща и търсеща възмездие фракция. Тяхната най-голяма загуба се състоя във обстоятелството на нашата резистентност и изпитание да останем българска партия, която е отворена към обществото и не желае да го трансформира със мощ, а да го разбере. Те се счупиха в нас. Изпокараха се. Омразата, която и през днешния ден остава единственият им мотив, смъкна личното им държавно управление.

След това изгубиха и изборите. Заедно с тях обаче, загуби и България. През последните 2 години, обществото ни стана по-бедно, по-слабо и по-разединено. Затова е време за идната ни победа. Тя не се състои в изборните резултати, а във опцията омразата и нелепостта да бъдат анулирани, като водеща линия на българската политика.