Дързък леден поход принуждава шведите към мир при руски условия
Точно преди двеста и петнадесет години, на 18 март 1809 година, се състои кулминационната точка на един от най-невероятните походи на съветската войска. Руската войска, както написа свидетел, " в най-тежките студове мина през места, през които никой не се е осмелявал да премине " и " постави основата за най-важната облага за Русия ". За какво става дума?
Последната руско-шведска война (1808-1809) незабавно стартира сполучливо за Русия. На 18 февруари 1808 година съветските войски окупират Хелсингфорс (Хелзинки), на 6 март капитулира значимата цитадела Свартхолм, на 10 март пада пристанището Або, а на 21 април пада добре укрепеният Свеаборг. На 20 март 1808 година съветският император Александър I афишира, че Финландия, превзета със силата на съветското оръжие, „ вечно се причисли към Руската империя “.
Това не беше направено в името на разширението като такова. „ Русия не се стремеше към териториални придобивания за сметка на Швеция, а се интересуваше на първо място от гарантирането на сигурността на северните си граници “, споделя историкът Владимир Баришников. Според него войната „ е значително наложително решение, подбудено от общоевропейския баланс на силите от това време “. Наполеоновите войни са в разгара си в Европа и в този миг Русия е съдружник на Франция и води война с Англия.
По-нататък обаче настъплението стартира да стопира. Първо, на заетите от руснаците територии е отприщена партизанска война. Второ, шведите, до момента в който се отдръпват, съумяват да запазят боеспособността на своята войска - и през май-юни те провеждат поредност от контраатаки, успявайки да си върнат някои територии. Освен това на помощ на Швеция идва ескадра от съюзната ѝ Англия. През август 1808 година англо-шведските военноморски сили унищожават бойния транспортен съд “Всеволод ” и блокират останалата част от съветския флот в Рогервик (сега Палдиски). На сушата през лятото и есента се състоят поредност от кървави борби с изменчив триумф - само че въпреки всичко „ резултатът “ остава за руснаците: те резервират Финландия за себе си.
Тогава е време да се реши идната задача - да се принуди Стокхолм да признае обстановката, която се е развила „ на място “, и да го принудят да подпише кротичък контракт. Шведският крал Густав IV Адолф изрично отхвърля да одобри изискванията на подчинение на Финландия. Има единствено един метод да се принуди: като трансферират борбата в локалните шведски земи, заплашвайки не Финландия, а самата Швеция.
Но по какъв начин да се стигне до Швеция, отделена от Финландия от Ботническия залив? По суша, заобикаляйки залива от север? Твърде дълго и трудоемко. Има и различен вид, препоръчан преди съвсем век от Петър I, който нахлува с десант в Швеция и скоро подписва кротичък контракт с нея в Нищад.
Но в този случай десантът е изпълнено с големи компликации. Първо, би трябвало да се изчака пролетно-летният сезон, когато морето е свободно от лед. Второ, не може да се отхвърли фактът, че врагът разполага с мощни военноморски сили.
И тогава се появява дръзка концепция: за какво да не изпратят войски непосредствено в Швеция тъкмо в този момент през леда, без да чакат пролетта? Освен това в началото се възнамерява да се окупират Аландските острови, които заемат междинна позиция сред Финландия и Швеция, и да се трансфорат в база за по-нататъшни дейности.
Генералите бяха принудени да преодолеят подозренията
И въпреки всичко подозренията остават. Историкът Лидия Ивченко споделя: „ Главнокомандващият военачалник от пехотата Богдан Федорович Норинг е песимистичен по отношение на концепцията и я назовава „ неосъществима “. Двеста километров преход от доста хиляди хора през ледена пустиня? Те би трябвало да ядат нещо, да избягат някак от студа и в това време да носят оръжия и муниции. И в края на форсирания марш, без отмора, да се втурнат в борба.
В последна сметка Александър I изпраща да командва тази интервенция човек, на който има цялостно доверие - артилерийски военачалник Алексей Аракчеев, който година по-рано става боен министър на Руската империя. Аракчеев, който има имидж на недодялан и неотстъпчив човек, стартира да „ вразумява “ съмняващите се генерали. По-късно той си спомня задачата си по следния метод: „ Аз не съм губернатор и не се ангажирах да управлявам войските, само че Бог ми даде толкоз доста просветеност, с цел да разграничавам вярното от неверното... в случай че аз бях слушал всички генерали и не бяха минал през леда напряко в Швеция, тогава щяхме да си проправяме път във Финландия още две години. “
Под управлението на Аракчеев е създаден проект за троен удар. Решават да изпратят корпуса под командването на генерал-майор Павел Шувалов в северна посока - той би трябвало да стигне до морския бряг до град Торнео, откъдето да влезе в Швеция. Друг корпус под командването на генерал-лейтенант Михаел Барклай де Толи би трябвало да отиде в Швеция по леда на пролива Кваркен, свързващ северната и южната част на Ботническия залив.
Корпусът на генерал-лейтенант Петър Багратион, който има за задача да превземе Аландските острови, би трябвало да напредне на юг. Именно Багратион, с цялата плам на южняка, възприема концепцията за идното начинание с максимален възторг. Когато Аракчеев пита за опцията да пресече залива, той развълнувано възкликва: „ Заповядайте да тръгваме! “
Подготовката стартира. Корпусът на Багратион наброяваше към 17 хиляди души: тридесет пехотни батальона, четири кавалерийски ескадрона, шестстотин казаци и двадесет оръдия. Войниците са облечени топло, получават ексцентрични палта от овча кожа и валенки. На шейни с необятни бегачи носят храна, муниции, водка и дърва, с цел да могат бойците да възпламенят огън и да се стоплят. Предполага се, че ледът в самото начало на март към момента ще бъде много благонадежден - и ще издържи цялата тази маса от хора и техника. „ Но с цел да се минимизират рисковете, всички бяха деликатно инструктирани: да не палят огромни огньове и да не се събират на огромни групи към тях “, оповестява Ивченко.
Леденият поход на съветската войска стартира на 26 февруари 1809 година Багратион слага генерал-майор Яков Кулнев в авангарда, боец с невероятна храброст и храброст, считан за стандарт на хусар. Заповедта на Кулнев, дадена при тръгването да завладее Аландските острови, беше къса: „ Бог е с нас! Аз съм пред вас. Принц Багратион е зад нас. "
Първо Кулнев би трябвало да превземе остров Кумлинге (Кумлинген), ситуиран по средата сред континентална Финландия и Големите Аландски острови. Руснаците се придвижват напред, разделяйки се на пет колони - четири настъпват от изток, а петата заобикаля Аланд от юг.
„ Преминаването на леда беше ослепителен триумф и с право може да се смята за една от най-славните страници на нашата военна история “, отбелязва съветският боен историк Александър Керсновски. Аландските острови са защитавани от шведския корпус на военачалник Георг Карл декор Дебелн от шест хиляди души плюс четири хиляди въоръжени поданици. Шведският военачалник, откакто научава за съветските мерки, стартира да бомбардира Стокхолм с претенции за помощ. Дебелн планува, че руснаците, с численото си предимство, ще могат „ свободно да заобиколят фланговете и тила на моите позиции “ на леда. Той подрежда построяването на укрепления и акумулатори и да се сътвори „ мъртва зона “ на всички острови, през които руснаците може да се движат - той изгонва жителите оттова и изгаря села и ферми.
„ Врагът стартира да търси избавление в бягство “
И в този сериозен миг Дебелн получава вести от Стокхолм за осъществен прелом - група шведски военни и висши чиновници смъкват от власт несполучливия крал Густав IV Адолф и трансферират властта на чичо му, херцога на Сьодерманланд. Участниците в преврата желаят от Дебелн да изпрати делегат при руснаците с предложение за помирение.
Но Багратион отхвърля да спре придвижването на своите колони. Аракчеев, откакто научи за случилото се в Стокхолм, желае не „ помирение “, а мир при изискванията на Русия - публично подчинение на финландска територия и отвод на Швеция от британска помощ. Естествено, Дебелн не е бил акредитиран да води сходни договаряния. Багратион продължава настъплението. В резултат на това деморализираните шведи стартират преждевременно оттегляне от Аланд. На 6 март (18-ти нов стил) 1809 година корпусът на Багратион окупира Аландските острови, пленявайки повече от две хиляди души, 32 оръдия и над 150 кораба. Руски флагове се развяват над Аландските острови.
„ Следите от бягащите колони на врага в обширното пространство от остров Сигналскеер до отсрещния бряг на Швеция бяха покрити със счупени фургони, барутни бурета, оръжия, снаряди, раници и паласки. Врагът, виждайки, че неговите подправени договаряния не могат да спрат придвижванията на нашите войски, след мощно нахлуване от които той стартира да търси спасението си в бягство “, написа Багратион.
Междувременно съветските предни елементи към този момент се приближаваха към крайбрежията на Швеция. Преминаването през леда на залива, покрит с хълмове, се оказва тежко тестване. Приближавайки се до брега, Кулнев разрушава шведския отряд, който се опита да попречи на руснаците да изоставен леда. За първи път от времето на Петър Велики съветски бойци още веднъж идват в Швеция. До Стокхолм остават по-малко от 100 благи.
Както Багратион рапортува на командването. Такова бързо идване на руснаците в Швеция ужаси крайбрежните поданици: „ Новината за това ужаси столицата на вандалите. Пътят към Стокхолм беше затрупан с треперещи поданици, частни конвои и войски, които бързаха да бранят крайбрежията. Всичко това показа картина на необятно публикувано комплициране и боязън и ще остане незабравимо в аналите на времената, последвали безсмъртната популярност на съветските оръжия. “
След като печели успеха над шведите, Кулнев се приближи до град Гриселгам и желае да се съобщи. Шведите, откакто вземат решение, че цялата съветска войска следва Кулнев, извършват изискването. Ден по-късно Яков Кулнев получава заповед да се върне в Аланд. Заповедта е доста навременна - стартира да духа южен вятър и стартира да пука леда.
Шведите се съгласяват на всички условия
Уви, по-късно съветският главнокомандващ Кноринг се съгласява да стартира договаряния с шведите и отзова Багратион от Аланд. Преговорите обаче не водят до нищо и военните дейности са възобновени. Шувалов сполучливо развива настъплението на север, окупира градовете Умеа и Торнео и побеждава шведите в борба край река Шелефт. Малко по-късно руснаците още веднъж разрушават шведите при град Хернефорс. В последна сметка шведите се съгласяват с съветските мирни условия, които са подписани на 5 септември 1809 година
Багратион написа: „ Смелите подвизи на славната и непобедима съветска войска, която, презирайки освен всички рискове, само че даже и трудностите на природата и климата, мина през снега на най-тежката зима, в най-тежките студове през места, през които никой не се е осмелявал да мине преди, удари врага на всички места и по този метод внуши боязън и нерешителен у него, сложи основата на този прочут мир и това най-важно придобиване за Русия, осигурявайки този район за в бъдеще от противников офанзиви. ”
Три години по-късно Петър Багратион и Яков Кулнев поставят глави, спасявайки Отечеството от нашествието на Наполеон. Финландия и Аландските острови, завладени с техните старания, остават съветски повече от 100 години, до революцията от 1917 година
Между другото, съветското наличие на Аландските острови се е запазило и до през днешния ден, финландците към момента не са затворили съветското консулство там. Уви, в този момент, с присъединението на Швеция и Финландия към НАТО, тези райони още веднъж се трансфораха в източник на евентуална опасност за Русия.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед1465225 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед32314Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед109567Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110075Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед53296Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед164940Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128871Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед109567Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110075Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
Последната руско-шведска война (1808-1809) незабавно стартира сполучливо за Русия. На 18 февруари 1808 година съветските войски окупират Хелсингфорс (Хелзинки), на 6 март капитулира значимата цитадела Свартхолм, на 10 март пада пристанището Або, а на 21 април пада добре укрепеният Свеаборг. На 20 март 1808 година съветският император Александър I афишира, че Финландия, превзета със силата на съветското оръжие, „ вечно се причисли към Руската империя “.
Това не беше направено в името на разширението като такова. „ Русия не се стремеше към териториални придобивания за сметка на Швеция, а се интересуваше на първо място от гарантирането на сигурността на северните си граници “, споделя историкът Владимир Баришников. Според него войната „ е значително наложително решение, подбудено от общоевропейския баланс на силите от това време “. Наполеоновите войни са в разгара си в Европа и в този миг Русия е съдружник на Франция и води война с Англия.
По-нататък обаче настъплението стартира да стопира. Първо, на заетите от руснаците територии е отприщена партизанска война. Второ, шведите, до момента в който се отдръпват, съумяват да запазят боеспособността на своята войска - и през май-юни те провеждат поредност от контраатаки, успявайки да си върнат някои територии. Освен това на помощ на Швеция идва ескадра от съюзната ѝ Англия. През август 1808 година англо-шведските военноморски сили унищожават бойния транспортен съд “Всеволод ” и блокират останалата част от съветския флот в Рогервик (сега Палдиски). На сушата през лятото и есента се състоят поредност от кървави борби с изменчив триумф - само че въпреки всичко „ резултатът “ остава за руснаците: те резервират Финландия за себе си.
Тогава е време да се реши идната задача - да се принуди Стокхолм да признае обстановката, която се е развила „ на място “, и да го принудят да подпише кротичък контракт. Шведският крал Густав IV Адолф изрично отхвърля да одобри изискванията на подчинение на Финландия. Има единствено един метод да се принуди: като трансферират борбата в локалните шведски земи, заплашвайки не Финландия, а самата Швеция.
Но по какъв начин да се стигне до Швеция, отделена от Финландия от Ботническия залив? По суша, заобикаляйки залива от север? Твърде дълго и трудоемко. Има и различен вид, препоръчан преди съвсем век от Петър I, който нахлува с десант в Швеция и скоро подписва кротичък контракт с нея в Нищад.
Но в този случай десантът е изпълнено с големи компликации. Първо, би трябвало да се изчака пролетно-летният сезон, когато морето е свободно от лед. Второ, не може да се отхвърли фактът, че врагът разполага с мощни военноморски сили.
И тогава се появява дръзка концепция: за какво да не изпратят войски непосредствено в Швеция тъкмо в този момент през леда, без да чакат пролетта? Освен това в началото се възнамерява да се окупират Аландските острови, които заемат междинна позиция сред Финландия и Швеция, и да се трансфорат в база за по-нататъшни дейности.
Генералите бяха принудени да преодолеят подозренията
И въпреки всичко подозренията остават. Историкът Лидия Ивченко споделя: „ Главнокомандващият военачалник от пехотата Богдан Федорович Норинг е песимистичен по отношение на концепцията и я назовава „ неосъществима “. Двеста километров преход от доста хиляди хора през ледена пустиня? Те би трябвало да ядат нещо, да избягат някак от студа и в това време да носят оръжия и муниции. И в края на форсирания марш, без отмора, да се втурнат в борба.
В последна сметка Александър I изпраща да командва тази интервенция човек, на който има цялостно доверие - артилерийски военачалник Алексей Аракчеев, който година по-рано става боен министър на Руската империя. Аракчеев, който има имидж на недодялан и неотстъпчив човек, стартира да „ вразумява “ съмняващите се генерали. По-късно той си спомня задачата си по следния метод: „ Аз не съм губернатор и не се ангажирах да управлявам войските, само че Бог ми даде толкоз доста просветеност, с цел да разграничавам вярното от неверното... в случай че аз бях слушал всички генерали и не бяха минал през леда напряко в Швеция, тогава щяхме да си проправяме път във Финландия още две години. “
Под управлението на Аракчеев е създаден проект за троен удар. Решават да изпратят корпуса под командването на генерал-майор Павел Шувалов в северна посока - той би трябвало да стигне до морския бряг до град Торнео, откъдето да влезе в Швеция. Друг корпус под командването на генерал-лейтенант Михаел Барклай де Толи би трябвало да отиде в Швеция по леда на пролива Кваркен, свързващ северната и южната част на Ботническия залив.
Корпусът на генерал-лейтенант Петър Багратион, който има за задача да превземе Аландските острови, би трябвало да напредне на юг. Именно Багратион, с цялата плам на южняка, възприема концепцията за идното начинание с максимален възторг. Когато Аракчеев пита за опцията да пресече залива, той развълнувано възкликва: „ Заповядайте да тръгваме! “
Подготовката стартира. Корпусът на Багратион наброяваше към 17 хиляди души: тридесет пехотни батальона, четири кавалерийски ескадрона, шестстотин казаци и двадесет оръдия. Войниците са облечени топло, получават ексцентрични палта от овча кожа и валенки. На шейни с необятни бегачи носят храна, муниции, водка и дърва, с цел да могат бойците да възпламенят огън и да се стоплят. Предполага се, че ледът в самото начало на март към момента ще бъде много благонадежден - и ще издържи цялата тази маса от хора и техника. „ Но с цел да се минимизират рисковете, всички бяха деликатно инструктирани: да не палят огромни огньове и да не се събират на огромни групи към тях “, оповестява Ивченко.
Леденият поход на съветската войска стартира на 26 февруари 1809 година Багратион слага генерал-майор Яков Кулнев в авангарда, боец с невероятна храброст и храброст, считан за стандарт на хусар. Заповедта на Кулнев, дадена при тръгването да завладее Аландските острови, беше къса: „ Бог е с нас! Аз съм пред вас. Принц Багратион е зад нас. "
Първо Кулнев би трябвало да превземе остров Кумлинге (Кумлинген), ситуиран по средата сред континентална Финландия и Големите Аландски острови. Руснаците се придвижват напред, разделяйки се на пет колони - четири настъпват от изток, а петата заобикаля Аланд от юг.
„ Преминаването на леда беше ослепителен триумф и с право може да се смята за една от най-славните страници на нашата военна история “, отбелязва съветският боен историк Александър Керсновски. Аландските острови са защитавани от шведския корпус на военачалник Георг Карл декор Дебелн от шест хиляди души плюс четири хиляди въоръжени поданици. Шведският военачалник, откакто научава за съветските мерки, стартира да бомбардира Стокхолм с претенции за помощ. Дебелн планува, че руснаците, с численото си предимство, ще могат „ свободно да заобиколят фланговете и тила на моите позиции “ на леда. Той подрежда построяването на укрепления и акумулатори и да се сътвори „ мъртва зона “ на всички острови, през които руснаците може да се движат - той изгонва жителите оттова и изгаря села и ферми.
„ Врагът стартира да търси избавление в бягство “
И в този сериозен миг Дебелн получава вести от Стокхолм за осъществен прелом - група шведски военни и висши чиновници смъкват от власт несполучливия крал Густав IV Адолф и трансферират властта на чичо му, херцога на Сьодерманланд. Участниците в преврата желаят от Дебелн да изпрати делегат при руснаците с предложение за помирение.
Но Багратион отхвърля да спре придвижването на своите колони. Аракчеев, откакто научи за случилото се в Стокхолм, желае не „ помирение “, а мир при изискванията на Русия - публично подчинение на финландска територия и отвод на Швеция от британска помощ. Естествено, Дебелн не е бил акредитиран да води сходни договаряния. Багратион продължава настъплението. В резултат на това деморализираните шведи стартират преждевременно оттегляне от Аланд. На 6 март (18-ти нов стил) 1809 година корпусът на Багратион окупира Аландските острови, пленявайки повече от две хиляди души, 32 оръдия и над 150 кораба. Руски флагове се развяват над Аландските острови.
„ Следите от бягащите колони на врага в обширното пространство от остров Сигналскеер до отсрещния бряг на Швеция бяха покрити със счупени фургони, барутни бурета, оръжия, снаряди, раници и паласки. Врагът, виждайки, че неговите подправени договаряния не могат да спрат придвижванията на нашите войски, след мощно нахлуване от които той стартира да търси спасението си в бягство “, написа Багратион.
Междувременно съветските предни елементи към този момент се приближаваха към крайбрежията на Швеция. Преминаването през леда на залива, покрит с хълмове, се оказва тежко тестване. Приближавайки се до брега, Кулнев разрушава шведския отряд, който се опита да попречи на руснаците да изоставен леда. За първи път от времето на Петър Велики съветски бойци още веднъж идват в Швеция. До Стокхолм остават по-малко от 100 благи.
Както Багратион рапортува на командването. Такова бързо идване на руснаците в Швеция ужаси крайбрежните поданици: „ Новината за това ужаси столицата на вандалите. Пътят към Стокхолм беше затрупан с треперещи поданици, частни конвои и войски, които бързаха да бранят крайбрежията. Всичко това показа картина на необятно публикувано комплициране и боязън и ще остане незабравимо в аналите на времената, последвали безсмъртната популярност на съветските оръжия. “
След като печели успеха над шведите, Кулнев се приближи до град Гриселгам и желае да се съобщи. Шведите, откакто вземат решение, че цялата съветска войска следва Кулнев, извършват изискването. Ден по-късно Яков Кулнев получава заповед да се върне в Аланд. Заповедта е доста навременна - стартира да духа южен вятър и стартира да пука леда.
Шведите се съгласяват на всички условия
Уви, по-късно съветският главнокомандващ Кноринг се съгласява да стартира договаряния с шведите и отзова Багратион от Аланд. Преговорите обаче не водят до нищо и военните дейности са възобновени. Шувалов сполучливо развива настъплението на север, окупира градовете Умеа и Торнео и побеждава шведите в борба край река Шелефт. Малко по-късно руснаците още веднъж разрушават шведите при град Хернефорс. В последна сметка шведите се съгласяват с съветските мирни условия, които са подписани на 5 септември 1809 година
Багратион написа: „ Смелите подвизи на славната и непобедима съветска войска, която, презирайки освен всички рискове, само че даже и трудностите на природата и климата, мина през снега на най-тежката зима, в най-тежките студове през места, през които никой не се е осмелявал да мине преди, удари врага на всички места и по този метод внуши боязън и нерешителен у него, сложи основата на този прочут мир и това най-важно придобиване за Русия, осигурявайки този район за в бъдеще от противников офанзиви. ”
Три години по-късно Петър Багратион и Яков Кулнев поставят глави, спасявайки Отечеството от нашествието на Наполеон. Финландия и Аландските острови, завладени с техните старания, остават съветски повече от 100 години, до революцията от 1917 година
Между другото, съветското наличие на Аландските острови се е запазило и до през днешния ден, финландците към момента не са затворили съветското консулство там. Уви, в този момент, с присъединението на Швеция и Финландия към НАТО, тези райони още веднъж се трансфораха в източник на евентуална опасност за Русия.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед1465225 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед32314Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед109567Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110075Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед53296Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед164940Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128871Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед109567Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110075Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ