Преди 8 г. Пламен Горанов пламна. Негов приятел: Той беше непримирим, продължаваме!
Точно преди 8 години на днешната дата 36-годишният варненец Пламен Горанов пламна пред общината в града. Дни по-късно младият мъж, трансформирал се в знаци на февруарските митинги през 2013 година, умря от тежките изгаряния. Фатално приключилата му проява против ръководството на града докара до оставката на тогавашния кмет Кирил Йорданов. Но дали това, което искаше Пламен, в действителност се промени?
Преди гибелта си Пламен, който се занимава с алпинизъм и снимка, има компания за височинна изолираност
Снимка: Архив
В студената заран, малко преди 7,30 часа, пред постройката на локалната администрация, пред която към този момент дни наред се събират недоволни жители, идва Пламен, който носи афиш с надпис: " Оставка на Киро и целия общински съвет до 17,00 ч на 20.2.2013 година " . Той обаче носи със себе си и алена туба с бензин.
Изкачва се по стълбите, а двамата общински служители на реда, които охраняват, го стопират. Тогова той се полива със запалителната течност. Единият го пита: " Какво правиш? ". Пламен вади запалка и дава отговор: " Не се доближавай, ще се запаля! " . Униформеният обаче взема решение да се намеси, потегля към него и пробва да вземе тубата. Тогава Пламен пали запалката и след секунди е обзет от огън.
Единият служител на реда стартира да го гаси с ръце, другият търси пожарогасител. На помощ се притича водач, който вади своя от колата. Младият мъж е загасен за 6 минути, демонстрират записите от камерите.
Той към момента е в схващане и споделя първо на служителите на реда, а по-късно и на лекарите в пристигналата кола за спешна помощ: " Исках единствено да стачкувам, трябваше да отида на отмора в Анталия, не съм желал да се самоубивам , не желая да загивам, желая единствено Киро и ТИМ да се махнат ", цитират го локалните медии след почналото следствие.
Смята се, че въпреки той да не е запалил непосредствено тялото си, изпаренията от бензина, с който се е полял - към 3-4 литра, са провокирали експлоадирането на пламъците. С 80% изгаряния по тялото и инхалирани токсични газове той няма съвсем никакъв късмет да живее. Въпреки напъните на лекарите във Военноморската болница, на 3 март Пламен умря.
Девет месеца по-късно прокуратурата приключи следствието за гибелта му с претекста, че няма данни за закононарушение и подбуждане към самоубийство.
На мястото пред Общината още същия ден варненци издигнаха в негова памет камара от камъни.
Снимка: Булфото
Пламен е изгубил майка си години преди този момент, а татко му отхвърля да приказва с медиите и до момента. Затова Dir.bg се свърза с един от неговите близки другари - предприемачът Николай Тодоров.
------
Снимка: Личен списък
- Г-н Тодоров, какво Ви свързва с Пламен?
- Бяхме съученици от 8 до 12 клас, учихме дружно в Икономическия колеж - сегашната Търговска гимназия. Значи сме се срещнали на 15-16 годишна възраст и бяхме много близки другари, както по време на междинното ни обучение, по този начин и по-късно през годините.
- Беше ли той бунтовник още в тези времена?
- Ние и хората, с които общувахме и дружахме, постоянно сме били с малко по-различно мнение към околния свят и сме показали позиции и противоречие с някои несправедливости, тъй че - да, може да се каже, че постоянно е бил човек със лично мнение.
- А какво най-вече искаше да промени Пламен?
- Той в общи линии не беше склонен с метода, по който се управляваше градът ни. Неговият митинг, неговата проява бяха тъкмо против това. Във времето сме водили с него диалози, това си беше неговият метод да показва несъгласието си.
- Очевидно не е съумял да реализира всичко, какви съответни проблеми на града виждате и до през днешния ден, които по този начин и не бяха решени?
- Със сигурност има такива. Като стартираме от дребните злободневни неща, които тормозят, не удовлетворяват и възмущават хората, можем да стигнем до генерални проблеми в политиките и ръководството на града. Аз, като човек, който се занимава с организирането на събития и културен мениджмънт, имам искания, че в тази посока във Варна има още доста какво да се направи и градското ръководство е дебитор и на жителите, и на гостите на Варна. Аз мога да имам искания като човек, който е роден и живее в града. Не утвърждавам и не одобрявам нещата, които мощно бодат очите ни, само че очевидно то не е единствено във Варна. Човек би трябвало да желае и да отстоява позициите си. Човек, който мисли, разсъждава, заплаща налозите си в тази страна, гледа децата си тук, е обикновено да има искания и към ръководещите, и към локалната власт, и към администрацията. От изключителна значимост е по какъв начин се харчат публичните средства. За страдание, доста постоянно това не излиза наяве.
- Сега, след 8 години, по какъв начин гледате на това - имаше ли смисъл от това, което направи Пламен?
- За мен персонално, от човешка позиция, няма цена, която може да бъде платена за един живот - както този на Пламен, по този начин и на всеки различен човек. Така че сигурно няма по какъв начин да кажа, че си е коствало. Оттам нататък, в случай че би трябвало да обсъждаме и разясняваме измененията в обществото ни, във Варна, в ръководството на града - видимо може би има промени, опаковката, която се вижда на пръв взор, сигурно наподобява малко по-лъскаво, по-съвременно, само че, за жалост, нещата не са доста разнообразни. Ще изтъквам един известен създател (Екзюпери - б.р.) - най-хубавите неща се виждат не с очите, а със сърцето - приказваме за връзки, полезности. При хората, които дефинират по какъв начин би трябвало да живеем, смяна няма на процедура, само че някои неща, които, по този начин да се каже, сега са издигнати на фундамент, очевидно, че се правят оценка като позитивни промени.
- Вие знаехте ли, че той възнамерява нещо сходно?
- Не. Едва ли е имало човек, който да е знаел, че ще направи това и да не го спре, да не направи старания в тази посока. Няма човек, който да е бил предизвестен, да е бил наясно, за това съм безапелационен, тъй като с хората, с които се познаваме, не бихме могли да го допуснем. Така че, сигурно това е било негово решение, дали е непринудено или премислено, не мога да кажа. Мина много време, имаше следствие, имаше безкрайни диалози, които се лееха в публичното пространство, да се връщаме на тази тематика за мен е малко безплодно.
Bulphoto
- Кой, съгласно Вас, носи виновност за гибелта му?
- Ако би трябвало да търсим провинен, то това е обществото ни, светът, в който сме сега, в изискванията, в които живеем, с цел да бъде един човек предизвикан да тръгне към такива дейности. Няма смисъл да търсим физически виновен човек. Причините са доста по-дълбоки, многопластови и се крият в взаимоотношенията ни като хора.
- Поощрявате ли у младежите сходна мощна протестна позиция, като тази на Пламен, несъмнено, без да се стига до подобен съдбовен край?
- Поощрявам всеки мислещ човек, който декларира и показва своята позиция, а по какъв начин ще я отстоява - формите могат да бъдат разнообразни, местата и инструментите също, спазвайки интелигентния звук и умния метод. Аз съм за това.
- Като какъв човек бихте описали Пламен?
- Може би, в подтекста на диалога - несклоняем. Оттам нататък, в персонален проект - той беше един от хората, с които сигурно ми е било прелестно да извозвам време, да поддържам връзка, имали сме доста позитивни моменти дружно, интервали, в които сме си помагали и сме правили разнообразни неща дружно. Трудно е, извърнат обратно към времето, сега човек да пренастройва сетивата и отношението си. И народът е споделил - времето лекува, само че за скъпите хора това е мъчно...
Снимка: Дир.БГ
- Ако можехте да му кажете през днешния ден нещо, какво би било то?
- Може би: " Продължаваме! ". Всеки по своя си път, по своя си метод, животът продължава, а може би неговата сила продължава да бъде някъде измежду нас.
- Мислите ли, че за варненци той е по-скоро воин, в сравнение с човек, който на вятъра загуби живота си?
- Нека варненци да кажат. За мен той не е воин, той е Пламен, моят другар. Ако хората имат потребност от герои, всеки си избира кои да бъдат героите на деня, на времето, в което живеем. Като се замислим, даже днешните исторически персони, превърнати в герои, надали във времената, в които са съществували, са били приети за освен това, от това, което са били тогава. Така или другояче, хората и обществото си основават герои, когато имат потребност от тях. Създаването на герои, в моменти, в които няма такава потребност, не знам дали има смисъл...
- Може би най-важно е да има смели хора ?
- Така е, смелите хора движат света!
------
След жестоката и несправедлива гибел на смелия Пламен Горанов (случайно или не, единствено ден преди този момент мъж се заля с туба бензин на пешеходната пътека във Велико Търново и умря от изгарянията няколко дни по-късно) още няколко души в идващите месеци и години се самозапалиха, освен това умишлено. Двама от тях - пред президентството в София (единият единствено 10 дни откакто Пламен издъхна). Някои също откриха гибелта си, други оцеляха след лекуване, трети бяха избавени на място от служители на реда или жители. Всеки от тях имаше разнообразни проблеми и претенции.
Тази злокобна наклонност докара даже до намесата на Здравното министерство . Тогава от ведомството оповестиха, че районните здравни инспекции ще оказват психическа помощ, с цел да се избегнат зачестилите случаи на самозапалвания в страната. Те включваха стратегии за превантивна и лечебна работа на психолози и психиатри с хора от рискови групи, склонни към самоубийство, както и организирането на дни на " отворени порти " в лечебни заведения и съвещания в региона на психологичното здраве.
И без управляващите да бяха пробвали да намерят решение, живите са единомислещи - никоя идея не си заслужава толкоз, с цел да бъде загубен човешки живот. Днес Пламен трябваше да е жив. Все още щеше да е млад и сигурно щеше да продължава да прави всичко по силите си за по-доброто бъдеще на града си. Него обаче го няма, по тази причина споменът за него остава знак на непримиримия дух за правдивост...
Преди гибелта си Пламен, който се занимава с алпинизъм и снимка, има компания за височинна изолираност
Снимка: Архив
В студената заран, малко преди 7,30 часа, пред постройката на локалната администрация, пред която към този момент дни наред се събират недоволни жители, идва Пламен, който носи афиш с надпис: " Оставка на Киро и целия общински съвет до 17,00 ч на 20.2.2013 година " . Той обаче носи със себе си и алена туба с бензин.
Изкачва се по стълбите, а двамата общински служители на реда, които охраняват, го стопират. Тогова той се полива със запалителната течност. Единият го пита: " Какво правиш? ". Пламен вади запалка и дава отговор: " Не се доближавай, ще се запаля! " . Униформеният обаче взема решение да се намеси, потегля към него и пробва да вземе тубата. Тогава Пламен пали запалката и след секунди е обзет от огън.
Единият служител на реда стартира да го гаси с ръце, другият търси пожарогасител. На помощ се притича водач, който вади своя от колата. Младият мъж е загасен за 6 минути, демонстрират записите от камерите.
Той към момента е в схващане и споделя първо на служителите на реда, а по-късно и на лекарите в пристигналата кола за спешна помощ: " Исках единствено да стачкувам, трябваше да отида на отмора в Анталия, не съм желал да се самоубивам , не желая да загивам, желая единствено Киро и ТИМ да се махнат ", цитират го локалните медии след почналото следствие.
Смята се, че въпреки той да не е запалил непосредствено тялото си, изпаренията от бензина, с който се е полял - към 3-4 литра, са провокирали експлоадирането на пламъците. С 80% изгаряния по тялото и инхалирани токсични газове той няма съвсем никакъв късмет да живее. Въпреки напъните на лекарите във Военноморската болница, на 3 март Пламен умря.
Девет месеца по-късно прокуратурата приключи следствието за гибелта му с претекста, че няма данни за закононарушение и подбуждане към самоубийство.
На мястото пред Общината още същия ден варненци издигнаха в негова памет камара от камъни.
Снимка: Булфото Пламен е изгубил майка си години преди този момент, а татко му отхвърля да приказва с медиите и до момента. Затова Dir.bg се свърза с един от неговите близки другари - предприемачът Николай Тодоров.
------
Снимка: Личен списък - Г-н Тодоров, какво Ви свързва с Пламен?
- Бяхме съученици от 8 до 12 клас, учихме дружно в Икономическия колеж - сегашната Търговска гимназия. Значи сме се срещнали на 15-16 годишна възраст и бяхме много близки другари, както по време на междинното ни обучение, по този начин и по-късно през годините.
- Беше ли той бунтовник още в тези времена?
- Ние и хората, с които общувахме и дружахме, постоянно сме били с малко по-различно мнение към околния свят и сме показали позиции и противоречие с някои несправедливости, тъй че - да, може да се каже, че постоянно е бил човек със лично мнение.
- А какво най-вече искаше да промени Пламен?
- Той в общи линии не беше склонен с метода, по който се управляваше градът ни. Неговият митинг, неговата проява бяха тъкмо против това. Във времето сме водили с него диалози, това си беше неговият метод да показва несъгласието си.
- Очевидно не е съумял да реализира всичко, какви съответни проблеми на града виждате и до през днешния ден, които по този начин и не бяха решени?
- Със сигурност има такива. Като стартираме от дребните злободневни неща, които тормозят, не удовлетворяват и възмущават хората, можем да стигнем до генерални проблеми в политиките и ръководството на града. Аз, като човек, който се занимава с организирането на събития и културен мениджмънт, имам искания, че в тази посока във Варна има още доста какво да се направи и градското ръководство е дебитор и на жителите, и на гостите на Варна. Аз мога да имам искания като човек, който е роден и живее в града. Не утвърждавам и не одобрявам нещата, които мощно бодат очите ни, само че очевидно то не е единствено във Варна. Човек би трябвало да желае и да отстоява позициите си. Човек, който мисли, разсъждава, заплаща налозите си в тази страна, гледа децата си тук, е обикновено да има искания и към ръководещите, и към локалната власт, и към администрацията. От изключителна значимост е по какъв начин се харчат публичните средства. За страдание, доста постоянно това не излиза наяве.
- Сега, след 8 години, по какъв начин гледате на това - имаше ли смисъл от това, което направи Пламен?
- За мен персонално, от човешка позиция, няма цена, която може да бъде платена за един живот - както този на Пламен, по този начин и на всеки различен човек. Така че сигурно няма по какъв начин да кажа, че си е коствало. Оттам нататък, в случай че би трябвало да обсъждаме и разясняваме измененията в обществото ни, във Варна, в ръководството на града - видимо може би има промени, опаковката, която се вижда на пръв взор, сигурно наподобява малко по-лъскаво, по-съвременно, само че, за жалост, нещата не са доста разнообразни. Ще изтъквам един известен създател (Екзюпери - б.р.) - най-хубавите неща се виждат не с очите, а със сърцето - приказваме за връзки, полезности. При хората, които дефинират по какъв начин би трябвало да живеем, смяна няма на процедура, само че някои неща, които, по този начин да се каже, сега са издигнати на фундамент, очевидно, че се правят оценка като позитивни промени.
- Вие знаехте ли, че той възнамерява нещо сходно?
- Не. Едва ли е имало човек, който да е знаел, че ще направи това и да не го спре, да не направи старания в тази посока. Няма човек, който да е бил предизвестен, да е бил наясно, за това съм безапелационен, тъй като с хората, с които се познаваме, не бихме могли да го допуснем. Така че, сигурно това е било негово решение, дали е непринудено или премислено, не мога да кажа. Мина много време, имаше следствие, имаше безкрайни диалози, които се лееха в публичното пространство, да се връщаме на тази тематика за мен е малко безплодно.
Bulphoto - Кой, съгласно Вас, носи виновност за гибелта му?
- Ако би трябвало да търсим провинен, то това е обществото ни, светът, в който сме сега, в изискванията, в които живеем, с цел да бъде един човек предизвикан да тръгне към такива дейности. Няма смисъл да търсим физически виновен човек. Причините са доста по-дълбоки, многопластови и се крият в взаимоотношенията ни като хора.
- Поощрявате ли у младежите сходна мощна протестна позиция, като тази на Пламен, несъмнено, без да се стига до подобен съдбовен край?
- Поощрявам всеки мислещ човек, който декларира и показва своята позиция, а по какъв начин ще я отстоява - формите могат да бъдат разнообразни, местата и инструментите също, спазвайки интелигентния звук и умния метод. Аз съм за това.
- Като какъв човек бихте описали Пламен?
- Може би, в подтекста на диалога - несклоняем. Оттам нататък, в персонален проект - той беше един от хората, с които сигурно ми е било прелестно да извозвам време, да поддържам връзка, имали сме доста позитивни моменти дружно, интервали, в които сме си помагали и сме правили разнообразни неща дружно. Трудно е, извърнат обратно към времето, сега човек да пренастройва сетивата и отношението си. И народът е споделил - времето лекува, само че за скъпите хора това е мъчно...
Снимка: Дир.БГ - Ако можехте да му кажете през днешния ден нещо, какво би било то?
- Може би: " Продължаваме! ". Всеки по своя си път, по своя си метод, животът продължава, а може би неговата сила продължава да бъде някъде измежду нас.
- Мислите ли, че за варненци той е по-скоро воин, в сравнение с човек, който на вятъра загуби живота си?
- Нека варненци да кажат. За мен той не е воин, той е Пламен, моят другар. Ако хората имат потребност от герои, всеки си избира кои да бъдат героите на деня, на времето, в което живеем. Като се замислим, даже днешните исторически персони, превърнати в герои, надали във времената, в които са съществували, са били приети за освен това, от това, което са били тогава. Така или другояче, хората и обществото си основават герои, когато имат потребност от тях. Създаването на герои, в моменти, в които няма такава потребност, не знам дали има смисъл...
- Може би най-важно е да има смели хора ?
- Така е, смелите хора движат света!
------
След жестоката и несправедлива гибел на смелия Пламен Горанов (случайно или не, единствено ден преди този момент мъж се заля с туба бензин на пешеходната пътека във Велико Търново и умря от изгарянията няколко дни по-късно) още няколко души в идващите месеци и години се самозапалиха, освен това умишлено. Двама от тях - пред президентството в София (единият единствено 10 дни откакто Пламен издъхна). Някои също откриха гибелта си, други оцеляха след лекуване, трети бяха избавени на място от служители на реда или жители. Всеки от тях имаше разнообразни проблеми и претенции.
Тази злокобна наклонност докара даже до намесата на Здравното министерство . Тогава от ведомството оповестиха, че районните здравни инспекции ще оказват психическа помощ, с цел да се избегнат зачестилите случаи на самозапалвания в страната. Те включваха стратегии за превантивна и лечебна работа на психолози и психиатри с хора от рискови групи, склонни към самоубийство, както и организирането на дни на " отворени порти " в лечебни заведения и съвещания в региона на психологичното здраве.
И без управляващите да бяха пробвали да намерят решение, живите са единомислещи - никоя идея не си заслужава толкоз, с цел да бъде загубен човешки живот. Днес Пламен трябваше да е жив. Все още щеше да е млад и сигурно щеше да продължава да прави всичко по силите си за по-доброто бъдеще на града си. Него обаче го няма, по тази причина споменът за него остава знак на непримиримия дух за правдивост...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ